Р Е Ш
Е Н И Е
№ 30
гр.Кюстендил, 03.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
секретар И. С. и с участието на
прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия
Карамфилова КАНД №368/2019г., за да
се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Началникът на РУ Кюстендил при
ОДМВР - Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 обжалва решение №385/15.11.2019г.
на КРС, постановено по АНД №543/2019г., с което е отменено НП
№1910а-633/03.04.2019г. на началника на РУ Кюстендил при ОДМВР - Кюстендил.
Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на материалния
закон. Иска се отмяна на решението,
респ. потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът чрез пълномощника
изразява становище за неоснователност на касационната жалбата, респ. за
оставане в сила въззивното решение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението
на районния съд.
Предмет
на касационно оспорване е решение на КРС №385/15.11.2019г., постановено по АНД
№543/2019г., с което е отменено НП №1910а-633/03.04.2019г.
на началника на РУ Кюстендил при ОДМВР - Кюстендил. Р.А.К. *** е
санкциониран на основание чл.45, ал.3 от ЗЗДетето като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл.8,
ал.3 и 4 от ЗЗДетето.
КРС е отменил НП като незаконосъобразно,
приемайки че нарушението попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС. Същото е и правилно, по следните съображения:
Р.А.К. *** е санкциониран с
процесното наказателно постановление,
за това че на 17.02.2019г., около 01.50ч., в гр.Кюстендил на ул.“Д.“ пред
сградата на отдел „Разследване“ в качеството на родител на непълнолетния си син
Х. Р. К., ЕГН **********, не е придружил и не е осигурил пълнолетно дееспособно
лице за негов придружител след 22.00ч. на обществено място. За констатирано
нарушение по чл.8, ал.3 и 4 от ЗЗДетето е съставен АУАН №1910а-454/26.02.2019г.,
а въз основа на него е издадено обжалваното НП.
Административнонаказателната
отговорност на Р.А.К. е ангажирана за нарушение по чл.45, ал.3 във вр. с чл.8,
ал.3 и 4 от ЗЗДетето. Основното задължение на родителя /каквото качество има
въззивния жалбоподател/ е това по чл.8, ал.3 от ЗЗДетето - да придружи
ненавършилото пълнолетие дете на обществено място след визирания в закона час и
ако неизпълнението на това задължение е невъзможно, негов сурогат е
задължението по чл. 8, ал.4 от ЗЗДетето - да осигури пълнолетен дееспособен
придружител. Анализът на събрания доказателствен материал по делото сочи по
безспорен начин на извършено от Р.К. съставомерно деяние по чл.45, ал.3 от ЗЗДетето.
По отношение на същото обаче е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, в какъвто
смисъл е и извода на районния съд. Действително нито в ЗАНН, нито в
ЗЗДетето са въведени критерии за маловажност на административното нарушение
въобще и в частност. В този смисъл е приложима разпоредбата на чл.93, т.9 от НК
във вр.с препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. Същата сочи, че маловажен случай
е този, при който извършеното престъпление /нарушение/ с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смегчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид.
Административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на Р.К., е
такова на формално извършване. Характерът на нарушението изключва настъпването
на вредни последици, но въпреки това следва да се извършва преценка за наличие
на смегчаващи отговорността обстоятелства, водещи до по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението. В настоящият случай такива са доказани –
ниската степен на обществена опасност на дееца /липса на други нарушения,
представляващи административни нарушения/, фактът, че след два месеца от
извършване на деянието непълнолетният Х. К. ще навърши пълнолетие, защитените
обществени отношения не са засегнати в степен на завишена опасност. В този
смисъл преценката в съвкупност на всички релевантни за казуса обстоятелства
води до извод за превес на смегчаващите вината обстоятелства, което от своя
страна прави възможно приложението на чл.28 от ЗАНН за конкретното
административно нарушение.
Като е формирал идентични правни изводи
въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще бъде
оставено в сила, поради отсъствие на касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №385/15.11.2019г.
на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №543/2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: