Решение по дело №2371/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2170
Дата: 14 април 2020 г. (в сила от 14 април 2020 г.)
Съдия: Жаклин Димитрова Комитова
Дело: 20201100502371
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

        Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.04.2020 год.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 

в закрито заседание на четиринадесети април

две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАКЛИН КОМИТОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                      РУМЯНА СПАСОВА

 

разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА ч.гр.д. № 2371 по описа за

2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

         ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.436437 ВЪВ ВР. С ЧЛ.435 АЛ.2 ГПК.

  Образувано е по частна жалба с вх. № 01791/03.12.2019 г. на Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, представлявано от изп. директор А.А.чрез М.К.процесуален представител срещу Постановление за приети по делото разноски от 27.01.2020 г. на ЧСИ Г.Д., с район на действие СГС, с peг. № 781 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител намалява приетите разноски за адвокатския хонорар от 276,00 лева на 240,00 лева, както и размера на таксите на ЧСИ от 184,32 лв. на 180,86 лева. Твърди се, че е подадено възражение с изх. № ЧСИ – 653/17.01.2020 г. за прекомерност на определения адвокатски хонорар във връзка с получена Покана за доброволно изпълнение /вх. № ЧСИ- 653/ 16.01.2020 г./ по изп. дело на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, като е поискано същия да бъде намален до посочения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 200,00 лв. за образуване на изпълнително дело.  Счита, че с обжалваното разпореждане за приети по делото разноски, ЧСИ е уважил частично възражението за намаляване на адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя, като същият остава прекомерно завишен. Жалбоподателят счита, че следва да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до минимално дължимия размер от 200 лева според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., тъй като уговореният размер се явява прекомерен, доколкото изпълнителното дело не се отличава с правна или фактическа сложност и не са извършвани реално действия от името и за сметка на взискателя. Твърди, че действието, извършено от упълномощения представител на взискателя, е единствено депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, с което вземането на кредитора е удовлетворено от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение, без да са били необходими последващи действия от негова страна. Претендира да бъде отменено постановлението по изпълнителното дело, с което е прието за събиране адвокатско възнаграждение в размер, по-голям от предвиденото в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., както и да бъде намален размера на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Претендира разноски по настоящото дело, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

  Взискателите  И.И.Н., ЕГН ********** и Р.К.Н., ЕГН **********, съпрузи, и двамата от  Бургас, ул. „******чрез адвокат М.И.,  АК-Бургас, гр. Бургас, ул. „******. са  депозирали отговор по жалбата, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че са извършени отделни действия по събиране на вземането извън депозирането на молба за образуване на изпълнително дело.

 

        ЧСИ Г.Д.  рег. № 781 с район на действие СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.

 

         Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намира следното:

 Изпълнителното дело № 202007810400015 е образувано на 14.01.2020 г. по молба на И.И.Н. с ЕГН ********** и Р.К.Н. с ЕГН ********** чрез адв. М.И. срещу „Т.С.“ ЕАД за събиране на парично вземане в размер на 360.00 лева. С молбата е поискано да бъде образувано изпълнително дело за събиране на посочената сума по изпълнителен лист от 17.12.2019 г., издаден от РС – Бургас по гр. д. № 4370/2018 г., както и да бъде наложен запор върху сметките  на длъжника. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между Р.К.Н. и адвокат М.И.. В договора се урежда представителството по изпълнителното дело, при договорено възнаграждение общо 276 лв., представляващо сумата от 230 лв. с включен и дължим ДДС в размер на 46 лв. Сумата от 276 лв. е изплатена изцяло в брой при подписване на договора.

На 16.01.2020 г. е връчена на длъжника поканата за доброволно изпълнение за сумите по изпълнителния лист, ведно с таксите и разноските по изпълнителното дело, както и за адвокатски хонорар в размер на 276 лв. с включен ДДС. С поканата длъжникът е уведомен и за наложен запор на вземанията му в „Общинска банка“ АД.

По изпълнителното дело е постъпило възражение с вх. № 00940/20.01.2020 г. от длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу размера на претендираното по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение, с искане същото да бъде намалено до размера от 200 лв., поради прекомерност.

С резолюция от 21.01.2020 г. възражението е уважено, като адвокатският хонорар е намален от претендираните 276 лв. на 240 лв. (с включен ДДС). За последното длъжникът е уведомен на 27.01.2020 г.

На 03.02.2020 г. постъпва жалба (изпратена по куриер на 31.01.2020 г.) срещу отказа на ЧСИ да намали претендирания адвокатски хонорар по изпълнителното дело (до размера от 200 лв.).

 

По допустимостта на частната жалба.

 Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК (доп.  ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.), подлежи на обжалване с частна жалба.

 

По основателността на частната жалба.

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното.

          Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

        В случая  с резолюция на ЧСИ от 21.01.2020 г. е  уважено в цялост възражението на длъжника, като размерът на адвокатския хонорар е намален от претендираните  276 лв. на 240 лв. с ДДС, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Жалбата има за предмет именно така начисленият, намален от съдебния изпълнител, размер на адвокатското възнаграждение. Същият е формиран по следния начин: Дължимо по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 възнаграждение за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; Доколкото с молбата за образуване е претендиран адвокатски хонорар, ведно с дължим ДДС, върху сумата от 200 лв. е била начислена и събрана по изпълнителното дело и претендираната от взискателя сума от 40 лв. ДДС.

Съгласно § 2а от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните адвокати по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В  случая доставчикът на услугата (по смисъла на ЗДДС) е регистриран по ЗДДС и е издал фактура, включваща  данъчна основа и ДДС в размер на 20 %. С оглед разпоредбата на § 2а, дължимият данък върху добавената стойност е начислен върху уговореното адвокатско възнаграждение, се счита за неразделна част от него и се явява минималното адвокатско възнаграждение, предвидено в Наредбата. Поради това доводите на жалбоподателя за липса на фактическа и правна сложност на изпълнителното производство и за съотношението между определеното адвокатско възнаграждение и размера на задължението по изпълнителния лист са неоснователни.

 Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се начислява върху събраните суми, като при определянето й се взема предвид и приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя, като в случая поради неуважаване на възражението в частта по отношение на адвокатското възнаграждение на взискателя, същата не следва да бъде намалявана.

 

По разноските:

Ответникът по жалбата не претендира разноски по делото, поради което такива не му се присъждат в настоящото производство.

 

По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 01791/03.12.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, представлявано от изп. директор А.А.чрез процесуален представител М. К., срещу постановление за приети по делото разноски от 27.01.2020 г. на ЧСИ Г.Д., с район на действие Софийски градски съд, с peг. № 781 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител намалява приетите разноски за адвокатския хонорар от 276,00 лева на 240,00 лева с ДДС,както и размера на таксите на ЧСИ от 184,32 лв. на 180,86 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.           

 

 

                                                                         2.