Решение по дело №187/2019 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.Провадия, 30.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд, първи състав, на шести август, две хиляди и деветнадесета година, в публичното съдебно заседание, в състав председател Димитър Михайлов и секретар М.М., като разгледа докладваното от председателя АНД № 187 по описа за две хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК: *********, срещу НП № 3484-9/ 30.05.2019 г. на Директор РИОСВ гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушаване разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, вр. §1, т.48 от Допълнителните разпоредби на същия закон е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева.

Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди НП. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На базата на представен доклад с вх. №26-00-8962/28.01.2019 г. от „В и К Варна“ ООД в изпълнение на условие в разрешително №23110024/18.03.2014г., което е със срок на действие 31.03.2024г.  била извършена проверка от С.Ж.Р.-старши експерт при Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/ гр.Варна, като било установено, че на 31.12.2018 г. в изхода на ПСОВ Провадия, разположен в землището на град Провадия, е установено превишение на индивидуалните емисионни ограничения за количеството зауствани отпадъчни  води Q_год (куб.м./год), регламентирано в разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 23110024/18.03.2014 г., издадено от Басейнова дирекция Черноморски район, гр. Варна за обект ПСОВ Провадия, стопанисван от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД. При разрешени за заустване от ПСОВ Провадия 1 314 000 куб.м./год. се констатирало заустено водно количество за периода 01.01.2018 Г.-31.12.2018 г. 1 562 324 куб. м./год.

На 09.03.2016 г. е билсключен договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги между Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „В и К Варна“ ООД и „В и К Варна“ ООД, на основание чл. 198п, ал. 1 от Закона за водите.

С оглед установеното при проверката  съставила против "Водоснабдяване и канализация Варна"ООД акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 3484, в който посочила, че е установено превишение на индивидуалните емисионни ограничения за количеството зауствани отпадъчни  води Q_год (куб.м./год), регламентирано в разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 23110024/18.03.2014 г., издадено от Басейнова дирекция Черноморски район, гр. Варна за обект ПСОВ Провадия, стопанисван от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, като при разрешени за заустване от ПСОВ Провадия 1 314 000 куб.м./год. се констатирало заустено водно количество за периода 01.01.2018 Г.-31.12.2018 г. 1 562 324 куб. м./год.

Нарушението било квалифицирано като такова по чл. чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, вр. §1, т.48 от Допълнителните разпоредби на същия закон.

Акта бил връчен на упълномощено от Управителя на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД лице на 08.02.2019г., който е заявил, че ще направи възражения в законоустановения срок, като такива не постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на акта и на събраните в хода на производството доказателства, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл. 48 от Закона за водите. За него, на основание  чл. 200, ал.1, т.6 от Закона за водите на „ВиК“ООД било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.

В хода на съдебното производство бе разпитана св.С.Ж.Р. - актосъставител, чиито показанията съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - показанията на св.Р., както и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства: НП № **********-9/30.05.2019 г. и акт за установяване на административно нарушение № **********/08.02.2019 г., както и приложените в административно наказателната преписка писмени доказателства.

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

Административно-наказващият орган неправилно е приел, че установените по делото факти припокриват състава на нарушението.

В наказателното постановление въобще не е описано изпълнителното деяние на нарушението. Посочено е само, че е установено, превишение на индивидуалните емисионни ограничения за количеството зауствани отпадъчни  води Q_год (куб.м./год), регламентирано в разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 23110024/18.03.2014 г., издадено от Басейнова дирекция Черноморски район, гр. Варна за обект ПСОВ Провадия, стопанисван от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД. При разрешени за заустване от ПСОВ Провадия 1 314 000 куб.м./год. се констатирало заустено водно количество за периода 01.01.2018 Г.-31.12.2018 г. 1 562 324 куб. м./год.

Не е посочено конкретно с кое свое действие или бездействие дружеството е осъществило състава на административно нарушение.

Нито в АУАН, нито в обжалваното НП е посочено къде са „изхвърляни” отпадъчните води от ПСОВ-Провадия. Налице е липса на основен, съществен елемент от фактическия състав на правната норма на чл.200, ал.1, т.6 ЗВ, като не са били посочени водните обекти и канализационната система, в които АНО твърди, че отпадъчните води са изхвърляни.

Отделно от това, налице е неправилно приложение на материалния закон от наказващия орган, изразяващо се в несъобразяване от негова страна, че разпоредбата на чл.200, ал.1, т.6 ЗВ е относима за нарушаване на емисионните норми и изисквания въобще, а не на индивидуалните емисионни ограничения, определени с конкретно разрешително за заустване на отпадъчни води-в случая с разрешително № 2311 0024 от 18.03.2014г. АНО не е разграничил понятията „индивидуални емисионни ограничения” по смисъла на § 1, ал.1, т.11 от ДР на ЗВ и „емисионна норма” по смисъла на § 1, ал.1, т.48 от ДР на ЗВ.

Касае се за два различни по съдържание, обем и характеристики термини, които са дефинирани от законодателя по различен начин.

Смесването им от АНО в НП води до незаконосъобразност на атакуваното НП, тъй като дадената правна квалификация на извършеното нарушение се отнася само до „емисионна норма” по § 1, ал.1, т.48 от ДР на ЗВ, но не и до „индивидуално емисионно ограничение”, каквото представлява показателят Q_год- (куб.м./год.) в размер на 1 314 000м³. АНО не е съобразил законово дефинираното разграничение между понятията „емисионни норми” и „индивидуални емисионни ограничения” (чл.120 ЗВ). Нарушаването на емисионните норми се свързва с условната забрана на дейности, които могат да доведат до съществено замърсяване на водите по аргумент от § 1, т.9 от Наредба № 6 от 09.11.2000г„ а неспазването на определените с разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения, съставлява неспазване на условията на самото разрешително.

Фактическият състав на правната норма на чл.200, ал.1, т.6 ЗВ не съдържа като съставомерен елемент неспазването на условията на разрешителното за заустване. Като е отправил обвинение за неспазване на условията на разрешителното по отношение на регламентираното в него годишно количество заустени отпадъчни води-раздел „Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места на заустване”, показател „ Q_год (куб.м./год.)” и индивидуално емисионно ограничение от 1 314 000м³/год„ а е наложил наказание по чл.200, ал.1, т.6 ЗВ, АНО е допуснал съществено нарушение на изискването за единство между правно и фактическо обвинение-ангажирана е отговорността на лицето за деяние, което не е описано в обстоятелствената част на НП.

Наред с това налице е несъответствие между фактическото описание на нарушението и административнонаказателната правна квалификация на деянието, като нарушение по чл.200, ал. 1, т.6 ЗВ. Смесването на съставите на две различни административни нарушения при описанието на нарушението и в диспозитива на НП, освен че води до неяснота на обвинението, не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона.

Поради това, следва да се приеме, че обвинение, основано на твърдение на АНО за нарушение на индивидуално емисионно ограничение по отношение на посоченото в разрешително № 2311 0024 от 18.03.2014г. годишно количество на заустени отпадъчни води, следва да се квалифицира като нарушение по чл.200, ал.1, т.2 ЗВ, която разпоредба регламентира налагането на имуществена санкция на юридическо лице, което ползва водни обекти в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Законово въведената диференциация на понятията „емисионни норми” и „индивидуални емисионни ограничения”, включително и от гледна точка на реда и начина на тяхното определяне, обуславя извод, че неспазването на определените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения, представлява ползване на воден обект в отклонение от предвидените условия в разрешителното, поради което се явява съставомерно изпълнително деяние по чл.200, ал.1, т.2 ЗВ.

Нарушаването на нормативно установените емисионни норми и изисквания е различно от неспазването на определените с разрешителното за заустване на отпадъчни води индивидуални емисионни органичения.

Налице е и неяснотата по отношение дата/периода, когато е извършеното вмененото административно нарушение. Неясно е кога е извършено то. Видно от представения по делото доклад от „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД до АНО е, че са заустени количества отпадъчни води, съответно за периода от 01.01.2018г. до 30.10.2018г. от ПСОВ-Провадия са заустени общо 1 295 069м³, които са под разрешените 1 314 000м³. Т.е. през този период не е налице нарушение на разрешителното. Поради това, настоящият съдебен състав счита, че АНО неправилно е посочил в НП, че Дружеството е извършило вмененото му нарушение през периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. Разрешеното количество от 1 314 000м³ е достигнато през м.ноември 2018г. Но преди м.ноември 2018г., нарушение не е било налице, тъй като заустените количества са под разрешените по разрешително. Администстранивно-наказващият орган е бил длъжен да установи в кой точно момент е достигнато разрешеното количество заустени отпадъчни води от 1 314 000м³. Установяването на точния момент (период), през който нарушението е извършено е задължение на АНО, което той не е изпълнил. В резултат на това на Дружеството е вменено нарушение, описано в НП като „При разрешени за заустване от ПСОВ-Провадия 1 314 000м³/год. се констатира заустено водно количество за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. 1 562 324м³/год.” Датата, респ. периодът на извършване на нарушението е от особено значение в административно-наказателното производство. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл.57 ЗАНН, в това число и датата на извършване на нарушението-чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.

Като не е посочил конкретната дата, респ. периода, през който е изпълнен фактическият състав на административното нарушение, АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Този задължителен реквизит на НП е от особена важност, тъй като чрез посочването му може да се осъществи контрола за неговата законосъобразност по отношение спазването на сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН от една страна, а от друга- обстоятелството кога е извършено едно нарушение има съществено значение с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира защитата си.

Имайки предвид всичко гореизложено, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на  посочените основания. С оглед на гореизложеното съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 3484-9/ 30.05.2019 г. на Директор РИОСВ гр. Варна, с което на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК: ********* за нарушаване разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, вр. §1, т.48 от Допълнителните разпоредби на същия закон е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева.

 

Решението може да се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Варненски административен съд по реда на АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: