Р Е Ш Е Н И
Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
№ 20.10.2021 година град Хасково
Хасковският окръжен съд , гражданско отделение...……………четвърти
състав
на ………двадесети септември……………две хиляди двадесет и
първа година
в публично съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ:
АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретаря………Веселена Караславова….………………..….
И прокурора ……………………………………….…………..………………...
като разгледа докладваното от съдия
Петкова….………...……………….…..
гражданско дело ……….№
344 по описа за 2020 година……………………,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Комисия за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Териториално
дирекция - Пловдив /КПКОНПИ/ срещу М.Р.Д. с ЕГН ********** *** и Б. А.В. с ЕГН **********
***, с правно основание чл. 153 ал. 2 от ЗПКОНПИ, с цена на иска 162 675,38 лева (след извършеното изменение на иска
съобразно молба от ищеца вх. № 261839/23.02.2021 година).
В исковата молба
се твърди, че на 07.02.2019 година в Комисията е постъпило уведомление от
Окръжна прокуратура Хасково за това, че М.Р.Д., ЕГН ********** е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № 42/2019 г. по описа на РУ на МВР Хасково, пр.пр.№ 76/2019 г. по
описа на Окръжна прокуратура Хасково, за това, че на 10.01.2019 г. в гр.
Хасково дал дар — парична сума в размер на 40 британски лири с левова
равностойност на 86,51 лева на длъжностни лица, имащи качеството на полицейски
орган - сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Хасково при ОД на МВР Хасково за
да не извършат действие по служба - да не осигурят присъствието му за
извършване на проверка и вземане на административно отношение от служители на
сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково, осъществяващи контрол на движението по
пътищата, за нарушенията на ЗДвП, извършени от него като водач на МПС - престъпление по чл. 304а,
вр. чл. 304, ал. 1 от НК. С протокол от 08.02.2019 година в КПКОНПИ, ТД-Пловдив
била образувана проверка по повод установяване на незаконно придобито имущество
на лицето М.Р.Д.. С присъда № 26/16.05.2019 година, постановена по НОХд №
240/2019 година по описа на Окръжен съд – Хасково, М.Р.Д. бил признат за
виновен за опит за извършване на посоченото престъпление, като присъдата била
влязла в законна сила на 01.06.2019 година. Тъй като престъплението попадало
в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 21 от ЗПКОНПИ, с Решение № 3084/11.12.2019г. на
КПКОНПИ било образувано производството за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество.
Твърди се, още, че ответникът
М.Р.Д. състоял във фактическо съжителство с втората ответница Б.А.В. с ЕГН **********,
като съжителството им продължило през целия проверяван период – от 08.02.2009
година до 08.02.2019 година. Двамата имали три деца, всички непълнолетни към
настоящия момент.
Ищецът заявява, че при извършената
в хода на производството проверка, Комисията установила придобитото и отчуждено
недвижимо имущество, доходите и разходите на проверявано и свързаните с него
лица, описани подробно в искането. След икономически анализ на всички събрани
данни в производството се установило значително несъответствие, над
150 000 лева, в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 107
ал. 2 от ЗПКОНПИ във връзка с §1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.
С оглед на изложеното и на основание чл.
153, ал. 2 от ЗПКОНПИ моли съда да постанови решение, с което да отнеме в полза
на държавата имущество от М.Р.Д., ЕГН **********,*** и Б.А.В., ЕГН **********,***,
общо на стойност 168 335,38 лв., в полза на държавата, както следва:
На
основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Р.Д., ЕГН **********, с цена 50640
лв. (след изменението): 1) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 77195.709.39.25.23 по
кадастралната карта на гр. Хасково, одобрена със Заповед №РД-18-63/05.10.2006
г. на ИД на АГКК София, с административен адрес на имота: ********, АПАРТАМЕНТ
23, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, намиращ се в сграда
№25, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.709.39, с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта — 1, с площ по
документ: 60,95 кв.м, ведно с прилежащите му мазе №23 с площ от 5,92 кв.м, при
съседи по документ за собственост: коридор, Д.Г. и тротоар, представляващо
неразделна част от самостоятелния обект, както и ведно с 2,858% идеални части
от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, със съседи на
самостоятелния обект: на същия етаж - 77195.709.39.25.22, 77195.709.39.25.24,
под обекта - 77195.709.39.25.17, над обекта - 77195.709.39.25.29. Пазарната
стойност на имота към настоящия момент е в размер на 44040лв. Имотът е придобит
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68, т. III, per. № 3531, дело № 336 /21.11.2014 г. на нотариус №125
(Акт № 182, т. 26, н.д. № 3399/2014 г„ вписан в СВ Хасково с вх. per. № 8208/21.11.2014 г.), собственост на М.Р.Д., ЕГН **********.
2)-СГРАДА с идентификатор 77195.726.216.6 по кадастралната карта на гр.
Хасково, одобрена със Заповед №РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АГКК София, с
административен адрес на имота: гр. Хасково, ********, с предназначение -
ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ от група гаражи, построени във основа на отстъпено право на
строеж върху поземлени имот с идентификатор №77195.726.216, със застроена площ
19 кв.м, на един етаж, стар идентификатор - няма, номер по предходен план -
няма, при граници: СГРАДА с идентификатор №77195.726.216.7, СГРАДА с
идентификатор №77195.726.216.94, СГРАДА с идентификатор №77195.726.216.95,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху описания поземлен имот. Пазарната стойност на имота към настоящия
момент е в размер на 6 600 лева. Имотът е придобит с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 27, т. VI, per. № 5301, дело № 757/02.12.2015 г. на нотариус №081
-Акт № 74, т. 31, н.д. № 3752/2015 г., вписан в СВ Хасково с вх.рег.№
9921/02.12.2015 г.), собственост на М.Р.Д., ЕГН **********.
На основание чл. 142, ал. 2, т. 5 във връзка с чл.
141 от ЗПКОНПИ от Б.А.В., ЕГН **********, с цена 46600
лв. (след изменението): САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
77195.735.57.6.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Хасково, одобрена със Заповед №РД-18- 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния
директор на АГКК София, с адрес на самостоятелния обект: *******, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 6, построена в поземлен имот с
идентификатор 77195.735.57, с предназначение на самостоятелния обект - за
търговска дейност, брой нива на обекта - 1, със застроена площ от 31 кв.м, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 77195.735.57.6.2 и
77195.735.57.6.3; под обекта- няма; над обекта -771 95.735.57.6.14,
77195.735.57.6.15 и 77195.735.57.6.16 и който самостоятелен обект представлява
съгласно документ за собственост: магазин № 3, със застроена площ от 31 кв.м,
включващ търговска част, тоалетен възел и склад, находящ се на първи приземен
етаж в сграда, построена в западната част на УПИ VIII-605 в квартал 526 по плана на гр. Хасково, утвърден със
Заповеди №205/1981 г. и №373/2000 г. от към бул. „Освобождение“, при граници на
магазина: от изток — двор, запад - бул. „Освобождение“, север - двор и от юг -
магазин, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, в
която се намира самостоятелния обект и от правото на строеж върху поземления
имот. Пазарната стойност на имота към настоящия момент е в размер на 46600
лева. Имотът е придобит с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 63, т. I, per. № 837, дело № 41/2017 г. на нотариус №660 (Акт № 84,
т. 10, н.д. № 1311/2017 г., вписан в СВ Хасково с вх.рег.№ 3590/02.06.2017 г.),
собственост на Б.А.В., ЕГН **********.
На основание чл. 151 във връзка с
чл.142, ал.2, т.1 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Р.Д., ЕГН **********, с
цена на иска 65 335,38 лв. (след изменението):
·
Сумата в размер на 5 900
лева, представляваща паричната равностойност на отчуждено движимо имущество към
30.09.2019 год. от М.Р.Д. - л.а. *******.
·
Сумата в общ размер на 19
088,48 лв., представляваща внесени на каса от титуляра средства,
както и начислени лихви по спестовен влог с IBAN *** „Банка
ДСК“ ЕАД.
·
Сумата в размер на 2 000
лв., представляваща внесени на каса от титуляра средства по срочен влог №
20266092 в „Банка ДСК“ ЕАД.
·
Сумата в размер на 3 014,11
лв., представляваща внесени на каса от титуляра средства по срочен влог №
20595610 в „Банка ДСК“ ЕАД.
·
Сумата в размер на 1 000
лв., представляваща внесени на каса от титуляра средства по срочен влог
№20024580 в „Банка ДСК“ ЕАД.
·
Сумата в размер на 7 616
лв., представляваща внесени на каса от титуляра средства, както и начислени
лихви по стандартен депозит в лева с IBAN ***
„УниКредит Булбанк“ АД.
·
Сумата в размер на 1 075,71
лв., представляваща внесени на каса от титуляра средства по стандартен депозит в
евро с IBAN *** „УниКредит Булбанк“ АД.
·
Сумата в размер на 5 946,58
лв., представляваща внесени на каса от титуляра средства по стандартен депозит в
британски лири с IBAN *** „УниКредит Булбанк“ АД.
·
Сумата в размер на 236 лв., представляваща
начислени лихви по срочен влог № 18366233 в „Банка ДСК“ ЕАД.
·
Сумата в размер на 673,51
лв., представляваща начислени лихви по срочен влог № 18681287 в „Банка ДСК“ ЕАД.
·
Сумата в размер на 156,57
лв., представляваща начислени лихви по срочен влог № 19581917 в „Банка ДСК“ ЕАД.
·
Сумата в размер на 264,21
лв., представляваща начислени лихви по срочен влог № 19796389 в „Банка ДСК“ ЕАД.
·
Сумата в размер на 1 000
лв., представляваща средства, внесени от трето лице по срочен влог № 18155407 в
„Банка ДСК“ ЕАД.
·
Сумата в размер на 15 264,21
лв., представляваща средства, внесени от трето лице по срочен влог № 20159841 в
„Банка ДСК“ ЕАД.
·
Сумата в размер на 1 000
лв., представляваща средства, внесени от трето лице по срочен влог№ 20248281 в
„Банка ДСК“ ЕАД.
·
Сумата в размер на 300 лв., представляваща
средства, внесени от трето лице по срочен влог № 20255080 в „Банка ДСК“ ЕАД.
·
Сумата в размер на 700 лв., представляваща
средства, внесени от трето лице по срочен влог № 20260200 в „Банка ДСК“ ЕАД.
На основание чл. 151 във връзка с
чл.142, ал.2, т.5 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Б.А.В., ЕГН **********: Сумата в
размер на 100 лв., представляваща внесени на каса от титуляра средства по
разплащателна сметка в лева с IBAN ***
„Инвестбанк” АД.
Претендират се деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът М.Р.Д. подава отговор на исковата молба. Заема
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че е заживял на семейни начала с
ответницата Б.В. през 2002 година и по повод традиционната им, но неформална
сватба неговият тъст А.В. им дарил сумата 20000 лева. През 2009 година неговият
баща Р.Д. М.им дарил 20 000 лева за закупуване на жилището и с тези пари,
както и с други свои налични пари те закупили процесния апартамент. Настоява, че
се трудил през целия си живот и спестил около 10 000 лева. От 2008 година
работил във Великобритания, където му плащали добре, на ръка. От 2015 година
работил като традиционен бръснар и само седмичните му бакшиши, които не
подлежали на деклариране, надхвърляли 500 лири, отделно от доходите, за които
представил доказателства в административното производство. Твърди, че през периода
септември 2016 година – октомври 2018 година с втората ответница бил във
фактическа раздяла. Оспорва твърдените от ищеца оценки на недвижимите имоти и
МПС. С тези и останалите доводи, изложени в отговора, моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Б.А.В. ***
подава отговор на исковата молба. Заема становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск.
Твърди, че е заживяла на семейни начала с първия ответник през 2002
година и по повод традиционната им, но неформална сватба нейният баща А.В. им
дарил сумата 20000 лева. През 2009 година бащата на първия ответник Р.Д. М.им
дарил 20 000 лева за закупуване на жилището и с тези пари, както и с други
свои налични пари те закупили процесния апартамент. Твърди, че когато през 2008
година М. заминал в чужбина, отношенията им се разстроили, а в периода
септември 2016 година – октомври 2018 година били във фактическа раздяла. С
тези и останалите доводи, изложени в отговора, моли съда да отхвърли предявения
иск като неоснователен.
Хасковският
окръжен съд, като съобрази становищата на страните и Окръжна прокуратура, и
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
С оглед изразените позиции на страните, съдът прие за безспорно наличието на влязла в законна
сила присъда по НОХд № 240/2019 година по описа на Окръжен съд Хасково, с която
М.Р.Д. е признат за виновен за опит за извършване на престъпление по чл. 304а
вр. чл. 304 ал. 1 НК. Т.е. образувано е и дори е приключило наказателно производство срещу първия ответник за
престъпление, което попада в приложното поле на чл. 108 ал. 1 НК.
Двамата ответници не спорят също, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че през 2009 година М.Р.Д. и Б.А.В.
са установили фактическо съжителство, от което имат три деца – дъщеря З.М.Д.,
родена на *** година, дъщеря С.М.Д., родена на *** година и син Х.М.Д., роден
на *** година.
Представени са
многобройни писмени доказателства за имотното и финансово състояние на ответниците,
включително извлечения от банковите им сметки за проверявания период.
Представено е удостоверение, издадено
от РИОКОЗ – Хасково от 12.12.2005
година, от което се установява, че на името на Р.Д. М.е открит и вписан в
съответния регистър бръснарски салон в град Хасково. На 10.02.2000 година в
салон „****“ е регистрирано фискално устройство, закупено на 09.02.2000 година
от ответника по делото (свидетелство за регистрация л. 667, договор за
закупуване на апарата л. 668, протокол за извършена проверка, с който се
констатира извършване на услуги в бръснарския салон л. 669). Данъчната
регистрация на ответника за тази дейност датира от 08.03.2000 година
(декларация л. 671-676). На 04.11.2002 година стопанският обект е продължил
функционирането си, което следва от констативен протокол на данъчните органи
(л. 677-679).
От заключенията на
вещото лице по допуснатата и приета от съда основна и допълнителна СТЕ (л.
709-719), кредитирани като обективно и компетентно дадени, се установява
следното: Пазарната стойност на апартамент № 23, находящ се в *******и
съставляващ процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.709.39.25.23, към датата на придобиването му 21.11.2014 година е 34 980
лева. Към момента имотът е в патримониума на
М. Р.Д. и оценката му е 44040 лева. Пазарната стойност
на гараж – сграда с идентификатор 77195.726.216.6, находящ се в ******“, към
датата на придобиването му 02.12.2015 година е 5400 лева. Към момента имотът е
в патримониума на М. Р.Д. и оценката му е 6600 лева. Пазарната
стойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.735.57.6.1,
находящ се в *******, с предназначение за търговски обект, към датата на
придобиването му 02.06.2017 година е 40235 лева. Към момента няма данни за
разпореждане със съсобствеността от страна на ответницата Б.А.В., макар и на
място се владее съседния имот, като пазарната стойност на недвижимия имот,
описан в н.а. № 63/02.06.2017 година и предмет на делото е 46600 лева
(заключение от 07.12.2020 година).
От заключението на
вещото лице по допуснатата и приета от съда САЕ ( л. 726-731), неоспорено от
страните и кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че
пазарната стойност на лек автомобил *******, внос от Австрия, към датата на първа
регистрация, респективно придобиване от М.Р.Д. – 09.06.2014 година е 3900 лева.
Този автомобил е заменен от ответника Д. с договор от 23.11.2015 година срещу
лек автомобил с повишена проходимост *******, без клауза за доплащане.
Ответникът е продал автомобила на 30.09.2019 година и към датата на продажбата
пазарната му стойност е възлизала на сумата 6000 лева.
От заключението на вещото лице по допуснатата
и приета от съда СИЕ (л. 837908), кредитирано като обективно и компетентно
дадено и разясненията на вещото лице в с. з. се установява следното: за периода
м.02.2009 година до м.02.2019 година ответникът Д. е получил пенсия за
инвалидност в общ размер 15152,66 лева. Съгласно справка по чл. 57 ЗОДФЛ и чл.
73 от ЗДДФЛ той е получил нетен приход за 2014 година и 2015 година общо в
размер на 811,77 лева. Освен това през 2012 година, т.е. в исковия период,
ответникът Д. е получил суми от наследство в общ размер 2605,31 лева. От работа
във Великобритания за периода м.04.2015 година – м. 02.2019 година той е
получил доходи от заплати в размер на 69324,65 лева. За целия исков период
ответницата Б.А.В. е реализирала доход
от трудови правоотношения в размер на 1850,63 лева. Отделно от това тя, заедно
с фактическия ѝ съпруг са получили доходи от помощи и обезщетения в
размер на 10188,50 лева, а само Б.В. е получила за периода помощи от НОИ в общ
размер 4982,47 лева. В обобщение в.л. изчислява общия размер на доходите на
двамата ответници за исковия период на сумата 104 915,99 лева. В същото
време, общият размер на обичайните разходи за издръжка на семейството им,
включая децата и с отчитане на периода, в който се твърди, че ответниците са
били във фактическа раздяла, възлиза на сумата 225193,26 лева плюс разходите за
платените данъчни задължения и местни данъци и такси по ЗМДТ 3882,35 лева. По
този начин, общият нетен доход на ответниците за исковия период прави
отрицателното число – 124 159,62 лева.
В същото време,
през периода ответниците Д. и В. са направили разходи за придобиване на
недвижими имоти: през 2014 година – 34 980 лева, през 2015 година – 5400
лева и през 2017 година – 40235 лева. Също през 2014 година ответникът Д. е
закупил лек автомобил Фолксваген Пасат за сумата 3000 лева, който през 2015
година е заменил, без данни за доплащане за лек автомобил ***през 2015 година.
Освен това, в.л. изчислява размера на правените вноски по банкови сметки с
титуляри М.Д. и Б.В. за исковия период, в общ размер 39800,03 лева, както и общ
размер на начислени лихви – 1505,14 лева. Наред с това,вещото лице на база
събраните по делото доказателства (извлечение от сметка л. 304) констатира, че
по банковата сметка на ответника Д. на 13.04.2010 година е преведена сумата
21362,96 лева от майка му З. М.М. Вещото лице обобщава, че по варианта на ищеца
общият размер на имуществото на ответниците за исковия период е 149 283,13
лева. След което установява размера на несъответствието между нетния доход и
имуществото на двамата ответници за периода – минус 273 442,75 лева.
По варианта на
ответниците, вещото лице изчислява, че ако бъдат кредитирани твърденията за
направените дарения, то общият размер на доходите им следва да се увеличи със
сумата 40 000 лева. Ако бъдат възприети твърденията и сочените доказателства
от ответника Д. за получаваните от него бакшиши в размер на 500 британски лири
ежеседмично, то годишно това ще съставлява 19500 британски лири, с посочената
от в.л. равностойност в български лева. А ако се кредитират с доверие всички
твърдения на ответниците – за получени дарения от родителите им, за получени от
ответника Д. бакшиши и социални помощи от Великобритания, то общо доходите им
за процесния период се равняват на сумата 390844,68 лева. Вземайки предвид
представените от ответника доказателства, експертизата изчислява разликата
между нетен доход и имущество на ответниците за исковия период и тя е
положителна – 12 485,94 лева. В допълнителното си заключение в.л. Д.
съобразява твърдението на ответниците за това, че през периода м.09.2016 година
до м. 10.2018 година са били във фактическа раздяла, през която ответницата В.
е пребивавала с децата в Република България, а ответникът Д. – във
Великобритания. Така стига до заключението, че общ размер на обичайните разходи
за издръжка на ответниците и децата им за исковия период е 188793,93 лева, а
разликата между нетен доход и имуществото е 237 043,42 лева.
По делото са
събрани гласни доказателства. Свидетелят А.Х.В. – баща на ответницата В.,
твърди, че от 20 години дъщеря му Б. и ответникът Д. състоят във фактическо съжителство.
През 2015 година те се разделили и фактическата им раздяла продължила до края
на 2017 година, когато се събрали отново. През това време ответникът Д. не
изпращал издръжка за децата, като ответницата В. и децата били при св. В. и той
ги издържал. Преди да се „ожени“ за Д., ответницата В. работила, но след това –
не.
На основание чл.
176 от ГПК ответниците Б.А.В. и М.Р.Д. дават обяснения по делото. Ответницата
потвърждава, че през цялото време на съвместното им съжителство не работила,
била издържана заедно с децата от ответника, а освен това помагал и баща
ѝ св. В.. Когато ответникът Д. бил в Англия на работа, два пъти месечно
изпращал ѝ пари. През 2015 година се разделили с ответника Д., тъй като
той установил връзка с друга жена. През 2017 година се събрали с него отново,
решили да му направят бръснарница и с тази цел закупили процесния магазин. За
целта баща ѝ дал 20 000 лева, както и бащата на ответника Д. – от
сватбата им, като парите били в сметката на Д.. В аналогичен смисъл са и
твърденията на ответника Д.. Твърди, че още през 2008 година е заминал да
работи в Англия. През 2009 година се върнал в България, но отново заминал. Прибирал
се само за един месец годишно. Твърди, че получавал там работна заплата в
размер на 350 паунда, от които на всеки 15 дни изпращал по 200-300 лева в
България. През 2015 година се „оженил“ за друга жена, но през 2017 година се
разделил с нея и се върнал при Б.. Твърди, че преди 19 години получил от баща
си 20000 лева и с тези пари направил ремонт на бащината му къща. Бащата на Б.
също дал 20 000 лева, но тези пари те изхарчили „за други неща“. През 2010
година баща му починал и му оставил 20 000 лева, като с тези пари
ответникът закупил гаража за 6000 лева. Апартамента той заплатил от средствата,
получени от работа му в Англия, а освен това бащата на ответницата В. помогнал
с 10 000 лева. Твърди, че за издръжката му в Англия му били необходими около
600 паунда месечно. В същото време, месечната му заплата била 1500 паунда.
Отделно от това, редовно получавал бакшиши – около 200 паунда на седмица.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Искът на Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
е процесуално допустим. Спазена е процедурата, регламентирана с разпоредбите на
ЗПКОНПИ относно фазите, в които се развива производството и участието на
проверяваното лице в тях посредством поканването за подаване на декларация по
чл. 136 от ЗКПКОНПИ. Въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура
- Хасково е образувано производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество от ответниците. Проверката по чл. 107 от ЗПКОНПИ
е протекла в периода от образуването й на 11.12.2019 година до 26.02.2020
година, когато е взето решението по чл. 140, ал. 2, т.
2 от ЗПКОНПИ да се предяви иск пред съда. Искането за отнемане в
случая е насочено срещу проверяваните лица М.Р.Д. и Б.А.В., за които се твърди
че са реализирали доходи от незаконни източници, с които са придобили
имущество, което на това основание подлежи на отнемане.
Видно от петитума
на сезиращия съда иск, от ответника Д. се претендира да бъде отнето имущество –
парични суми по банкови сметки, недвижими имоти и равностойността на отчуждено МПС.
От ответницата В. се претендира да бъде отнет недвижим имот и парична сума в
размер на 100 лева.
Фактическият
състав на чл.
153, ал. 1 от ЗПКОНПИ включва следните материалноправни
предпоставки: Установяване, че дадено физическо лице е придобило незаконно
имущество, т. е. имущество, за придобиването на което не е установен законен
източник, съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона; Извеждане
на обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито незаконно,
като обосновано предположение е налице винаги, когато след проверка се установи
значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното
лице, възлизащо на 150 000 лева за целия проверяван период и образувано
наказателно производство срещу това лице за престъпление по НК, измежду
визираните в закона, по което то е привлечено като обвиняем.
Съгласно легалната
дефиниция на понятието "Имущество" дадена в § 1, т. 4 от ДР на
ЗПКОНПИ, то е всякакъв вид собственост, материална или нематериална,
движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи,
доказващи правото на собственост или други права върху него. Съгласно нормата
на чл. 141 от ЗПКОНПИ
на отнемане подлежи само незаконно придобито имущество, а това е такова
имущество, което е влязло в патримониума на проверяваното лице през
проверявания период и което е налично и в края на този период, но е придобито с
незаконни доходи, т. е такива, които са от забранена със закон дейност. На
отнемане от проверяваното лице или свързаните с него лица подлежи само
притежавано – налично имущество, а не доходи или приходи на това лице, а също и
непритежавано имущество – такова, което е било придобито от него, но вече е
напуснало патримониума му, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено или
обезценено. В този смисъл и установената трайна съдебна практика на ВКС –
Решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.;
Определение № 425/31.05.2019 г. по гр. д. № 171/2019 г. на ВКС, III г. о., а
също и мотивите на Решение № 13/13.10.2012 г. по конституционно дело № 6/2012
г. на Конституционния съд на Република България, в които е посочено, че в
производството по Закона за отнемане
в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм.) на
изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и
края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни
източници /трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.
/, направените през това време разходи и възникналите задължения. Разпоредбите
на ЗПКОНПИ относно отнемането на незаконно придобито имущество са идентични по
съдържание с тези на отменения ЗОПДНПИ, поради което приетото от
Конституционния съд на Република България е приложимо и досежно действащия
закон.
Разясненият
по-горе смисъл на понятието „имущество“ е идентичен с този, вложен и в
дефиницията за "Значително несъответствие" по § 1, т. 3 от ДР на
КПКОНПИ, а именно онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход,
който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период. Т. е има се предвид
наличието на актив у проверяваното лице в края на проверявания период на
стойност над 150 000 лева, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни
източници на доходи.
Законодателят е
визирал една оборима презумпция, че липсата на законен източник на доходи
предполага, че имуществото е незаконно придобито и в тежест на ответниците е да
оборят тази презумпция. От събраните по делото доказателства се налага извода,
че ответниците не са сторили това.
На база
заключенията на извършените по делото експертизи съдът направи икономически
анализ на финансовото състояние на ответниците през проверявания период, като
установените доходи са съпоставени по размер с притежаваното имущество,
отчитайки и обичайните и извънредни разходи.
Съдът в настоящия
съдебен състав споделя застъпеното в съдебната практика становище, че по реда
на ЗПКОНПИ подлежат на отнемане само наличните парични средства. На основание чл. 62 ЗОПДНПИ
(отм.) не може да бъде отнет доход, а имущество, което е незаконно придобито,
както и че незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в
патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период,
което е налично в края на този период. Това означава, че отнемането на парични
суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на
завеждане на иска за отнемане не може да бъде претендирано по реда на чл. 28 от
ЗОПДНПИ (отм.), съответно по чл. 62 от ЗОПДНПИ
(отм.) и чл. 141 от ЗПКОНПИ,
тъй като такава възможност не е предвидена в закона. Парите са заместими потребими вещи и основните им икономически функции са
на платежно средство, разчетна единица и на запас от стойност, като в качеството
си на потребими вещи и като платежно средство парите е възможно да са изразходвани
за различни стоки и услуги, т. е. те могат да са похарчени както за потребности
от ежедневието, така и да са трансформирани в придобиването на имущество
(реални активи), посочено в чл. 62 от ЗОПДНПИ
(отм.). В този случай, отнемането както на конкретното имущество, така и на
паричните средства, с които е било закупено то, би довело до двойно санкциониране
на отговорното лице, каквато възможност и цел не се предвижда от закона. Ето
защо постъпилите суми по банкови сметки, които не са налични по тези сметки в
края на проверявания период, нито подлежат на отнемане в полза на Държавата,
нито са релевантни чрез включването им в имуществото на ответниците за
определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на
ЗОПДНПИ (отм.) , респ. § 1, т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ, доколкото тези суми само са "преминали" през това
имущество в проверявания период - били са разходвани, без да са вложени, респ.
- трансформирани в друго подлежащо на отнемане имущество. Застъпеното становище
в цитираните решения на ВКС е приложимо както по отношение на ЗОПДНПИ (отм.),
така и по отношение на сега действащия ЗПКОНПИ, доколкото основните принципи и
цели на тези закони съвпадат.
Ето защо съдът
приема, че на отнемане подлежат само сумите, които са налични по банковите
сметки на ответниците към края на проверявания период, но не и тези само
"преминали" през имуществото им и неналични. С изтеглянето на суми и
извършването на преводи от банковите сметки, тези вземания се погасяват и престават
да са част от имуществото ответниците. По същите съображения, при извършване на
икономическия анализ за определяне стойността на придобитото от ответниците
имущество не следва да включват паричните средства, които същите са внасяли и
прехвърляли по сметките, влагали на срочни депозити и впоследствие изтеглили.
В случая единствената налична
към края на проверявания период сума е тази в размер на 14,32 лева - остатък от сумата
в общ размер 19 088,48 лв., представляваща внесени на каса от М.Д. средства,
както и начислени лихви по спестовен влог с IВАN***** в „Банка ДСК" ЕАД. Сметката е със салдо 14,32 лева към крайния
момент на проверявания момент и само тази сума следва да бъде включена в общия
размер на имуществото на ответниците и подлежи на отнемане. Сумата в размер на
2 000 лв., представляваща внесени на каса от ответника Д. средства по срочен влог № 20266092 в „Банка
ДСК“ ЕАД: сметката е закрита на 14.12.2012 година, като е открит друг срочен влог, т.е. паричните
средства по това перо не са налични към края на периода, трансформирани са в
срочен влог № 20595610, не следва да бъдат включени в общия размер на
имуществото и не подлежат на отнемане. Сумата в
размер на 3 014,11 лева по срочен влог № 20595610 в „Банка ДСК“ ЕАД –
сметката е закрита на 12.07.2013 година, като цялата сума е изтеглена от
ответника Д., следователно не е налична, изразходвана е за неустановени нужди,
не формира имуществото на ответниците и не подлежи на отнемане. Сумата в размер
на 1 000 лв., представляваща внесени на каса от ответника Д. средства по срочен
влог № 20024580 в „Банка ДСК“ ЕАД – сметката е закрита на 04.05.2012 година,
като целият влог е изтеглен. Следователно, към края на периода претендираната
сума не е налична, не формира имуществото и не подлежи на отнемане. Сумата в
размер на 7 616 лв., представляваща внесени на каса от ответника Д.
средства, както и
начислени лихви по
стандартен депозит в
лева с IВАN *******в
„УниКредит Булбанк“ АД: Видно от заключението на СИЕ (л. 881-884), цялата сума , заедно с
лихвите е изтеглена до 01.12.2011 година, следователно тя не е налична към
08.02.2019 година, не формира имуществото и не подлежи на отнемане. Сумата в
размер на 1 075,71
лв., представляваща внесени на
каса от ответника
Д. средства по стандартен депозит в евро с IВАN *******в „УниКредит Булбанк“ АД: Сметката е открита на 10.10.2011 година и
закрита на 04.01.2012 година, като при закриването на сметката всички суми по
депозита са изтеглени, в т.ч. и процесната. Следователно претендираната сума не
е налична, а значи не формира имуществото на ответниците и не подлежи на
отнемане. Сумата в размер на
5 946,58 лв., представляваща внесени на каса от Д. средства
по стандартен депозит
в британски лири
с IВАN ******* в „УниКредит
Булбанк“ АД: депозитът е закрит на 30.06.2011 година и цялата сума по него,
включително претендираната е изтеглена. Следователно тези парични средства като
неналични не подлежат на отнемане и не следва да бъдат включени в общия размер
на имуществото. Сумата в размер на 236 лв., представляваща начислени лихви по
срочен влог № 18366233 в „Банка ДСК“ ЕАД също не следва да
бъде включена в общия размер на имуществото и отнета, тъй като отново се касае
за „преминали“ парични средства от сметка в сметка и те не са налични към
08.02.2019 година (сметката е закрита на 27.09.2010 година). Сумата в размер на
673,51 лв., представляваща начислени лихви по срочен влог № 18681287 в „Банка ДСК“ ЕАД: Сметката е
закрита на 26.08.2011 година, като средствата по нея са изтеглени и прехвърлени
по друга сметка, т.е. като неналични не подлежат на отнемане и не формират
„имуществото“. Същото се отнася и за сумата в размер на 156,57 лв.,
представляваща начислени лихви по срочен влог
№ 19581917 в „Банка ДСК“ ЕАД, закрит на 29.11.2011 година. Същото се отнася и
за сумата в размер на 264,21 лв., представляваща начислени лихви по срочен влог № 19796389 в „Банка ДСК“ ЕАД, закрит на
07.05.2012 година. Сумата в размер на 1 000 лв., представляваща средства,
внесени от трето лице
по срочен влог № 18155407 в „Банка ДСК“ ЕАД – сметката е закрита на 14.06.2010
година, по нея няма налични парични средства, подлежащи на отнемане. Сумата в
размер на 15 264,21 лв., представляваща средства, внесени от трето лице по срочен влог № 20159841 в „Банка
ДСК“ ЕАД: Сметката е открита на 06.03.2012 година и закрита на 19.06.2012
година, отново се касае за „преминали“ парични потоци, няма налични парични
средства, които да бъдат отнети и не формира общия размер на имуществото на
ответниците. Същото се отнася и за сумата в размер на 1 000 лв., представляваща
средства, внесени от трето лице
по срочен влог № 20248281 в „Банка ДСК“ ЕАД, закрит на 25.06.2012 година с
прехвърляне на средствата по друг срочен влог. Същото се отнася и за сумата в
размер на 300 лв., представляваща средства, внесени от трето лице по срочен влог № 20255080 в „Банка ДСК“ ЕАД,
закрит на 25.06.2012 година. Същото се отнася и за сумата в размер на 700 лв.,
представляваща средства, внесени от трето лице по срочен влог № 20260200 в „Банка ДСК“ ЕАД, закрит на 29.06.2012 година. Не
формира общия размер на имуществото на ответниците и не подлежи на отнемане от ответницата
Б.А.В. сумата 100 лв., представляваща внесени на каса от титуляра средства
по разплащателна сметка
в лева с IВАN *******
в „Инвестбанк“
АД. Към 08.02.2019 година салдото по сметката е 0.00, т.е. паричните средства
не са налични. Или, с оглед гореизложеното, изчисленият от СИЕ общ размер на
имуществото на ответниците следва да бъде коригиран (намален) със сумата
65321,06 лева: Общо имущество за периода от 08.02.2009 година до 08.09.2019
година в размер на 149283,13 лева минус 65321,06 лева = 83962,07 лева.
Тук следва да се
отговори на възраженията на ответниците, претендиращи размерът на приходите им
да бъде увеличен, а размерът на разходите – намален. Ответникът Д. твърди, че
през исковия период преимуществено работил в Англия, а по време на дейността му
като бръснар, освен заплатата получавал и ежеседмични бакшиши. В исковата молба
се твърди, че те били в размер на 500 лири седмично. А в обясненията по чл. 176
от ГПК ответникът твърди, че получавал около 200 паунда ежеседмично, под формата
на допълнителни плащания – бакшиши. В подкрепа на твърденията си представя два
броя писмени документи на чужд език, с превод на български език (л. 662-665),
които не носят дата, нито подпис, респ. печат на издаващата организация. В така
дадените писма се твърди, че М.Д. работи с „Традиционни бръснари“ от 2015
година и има седмично бакшиши приблизително 500 британски лири, без ДДС. На
първо място съдът счита, че тези писма, предвид формата и заверката им, не са
годни доказателства по ГПК, от които да се черпят изводи за твърдените от
ответника факти. Но дори и да бъдат кредитирани с доверие писмата, те не
намират опора в други надеждни доказателства по делото. Така, съдържанието им е
в разрез с твърденията на самия ответник Д., дадени по реда на чл. 176 от ГПК.
Освен това, от устния доклад на в.л. Д. става ясно, че в случай ако
действително Д. е получавал такива допълнителни възнаграждения, то те биха
намерили отражение в издавания за услугата фискален бон – на специален ред, а след
това би следвало този доход да бъде деклариран съобразно британското
законодателство и обложен с данъци, за което по делото няма доказателства.
Всички останали доходи на ответниците – от заплатите на ответника Д.
(ответницата В. през целия исков период не е работила), от получаваните помощи,
други социални плащания и наследство са отнесени от СИЕ към „приходи“.
Изключение представляват сумите, фигуриращи в писмо от 11.09.2017 година,
адресирано до ответника Д. (л. 656-659). В него изрично е отбелязано, че това
писмено изложение не се явява решение за подлежащи за изплащане на Д. данъчни
кредити. Няма доказателства за окончателното решение на данъчните органи и изплащане
на сумите на ответника. Ето защо няма основание с тях да бъдат увеличени общите
приходи по смисъла на ЗПКОНПИ. Действително, представените от ответника Д.
доказателства установяват, че от 2000
година баща му Р.Д. е имал бръснарски салон. Липсват годни доказателства,
обаче, дали и какви доходи е реализирал от този салон самият М.Д., а доходите
на баща му са ирелевантни за делото.
Следващата
претенция на ответниците е за увеличаване на размера на приходите с твърдените
от тях източници на финансиране – от дарения на бащите им. Единствените
представени от ответниците допустими и релевантни доказателства за тези
обстоятелства са обясненията им, дадени по реда на чл. 176 от ГПК. И доколкото
обветниците са пряко заинтересовани от изхода на спора, а твърдените
обстоятелства, които ги ползват, не се подкрепят с никакви други доказателства,
съдът не дава вяра на твърденията им. Ответницата В. се позовава на банково
извлечение от сметката на баща ѝ св. В. (л. 772), във връзка с
твърденията ѝ за извършено дарение за покупка на процесния недвижим имот
– магазин. Съдът съпостави датата на придобивната сделка с този имот –
02.06.2017 година с данните от извлечението, от което установи, че и
най-ранното движение по сметката на св. В. датира след съставянето на
нотариален акт № 63/02.06.2017 година, респективно след заплащане на продажната
цена по сделката по начина, записан в нотариалния акт – от Б.В., по банков път.
Тук съдът отбелязва още едно обстоятелство – първият превод по сметката на
бащата на ответницата – от 13.09.2017 година представлява изплащане на застрахователно
обезщетение, като няма данни към датата на придобивната сделка - 02.06.2017
година св. В. да е разполагал с твърдяната сума 20 000 лева, така че да я
дари на дъщеря си.
Показанията на св.
В. и обясненията на ответниците по чл. 176 от ГПК не убеждават съда и във
верността на твърденията им, че две години – от 2015 година до 2017 година
ответниците са били във фактическа раздяла. Вероятно, те са имали своите
семейни затруднения, но не се касае за същинската фактическа раздяла, с
присъщите ѝ разделност на издръжка и имущество. Още повече, че през 2019
година ответницата В. ражда третото дете от ответника Д., което сочи на
противното, а именно, че въпреки временните проблеми те са запазили семейната
общност. Ето защо няма основание за отделно изчисляване на приходите, разходите
и имуществото им през този период.
По делото има спор
относно пазарната стойност на претендирания за отнемане недвижим имот –
магазин. От заключението на СТЕ се установява, че вероятно има грешка при
кадастралното заснемане на три съседни магазина или грешка в описанието на
имотите в нотариалните им актове, като е ясно, че местонахождението на обекта,
владян на място от Б.В., не съвпада с индивидуализиращите го признаци според
нотариалния акт. Този проблем, обаче, е извън предметния обхват по настоящото
дело и съдът не може да го отстрани с решението си по спора. Ето защо съдът
приема, че предмет на делото е магазинът така, както е описан в нотариалния акт
и ще се произнесе относно него и съобразно дадената за него оценка от в.л. М.
по допълнителното заключение.
Поради
гореизложеното съдът възприема отчасти заключението на СИЕ по варианта на ищеца
(без включване на паричните средства, преминали през банковите сметки на
ответниците) и приема за установено по делото значително несъответствие между
нетен доход, реализиран от ответниците през исковия период ( минус 124159,62
лева) и придобито от тях имущество за същия период (83962,07 лева), а именно - общо минус 208 121,69 лева. Видно е, че несъответствието надвишава 150 000 лева за целия проверяван
период и това дава основание да се направи обоснован извод, че имуществото,
притежавано от ответниците през проверявания период и налично в края на същия е
незаконно придобито, тъй като липсва законен източник на доходи за
придобиването му.
При установеното
значително несъответствие искането на КПКОНПИ за отнемане на двата недвижими
имота – апартамент № 23 в *******и гараж в град Хасково, ******** от ответника Д.
на основание чл. 142, ал. 2, т.
1 вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ
и за отнемане на недвижим имот – магазин
в ******* от ответницата В. на основание
чл. 142 ал. 2 т. 5 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ се явява основателно и следва да бъде
уважено.
Имуществото трябва
да е налично в края на изследвания период в патримониума на проверяваното лице,
или свързаните с него лица. В случай, че в края на проверявания период лицето
притежава незаконно придобито имущество, но същото или част от него не е
налично, или е отчуждено, подлежи на отнемане равностойността му към този
момент. Съобразно това правило сумата
5900 лева, представляваща паричната равностойност на движимото имущество на
ответника Д. (лек автомобил *****), налично към края на проверявания
период 08.02.2019 година, но отчуждено
на 30.09.2019 година, подлежи на отнемане. Следователно, и в тази част предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен.
В останалата част
- за отнемане на парични суми от ответника Д. на основание чл. 151 във връзка
с чл. 142 ал. 2, т. 1 вр с чл. 141 от ЗПКОНПИ
(извън сумата 14,32 лева) и от ответницата В. – на основание чл. 151 във връзка
с чл. 142 ал. 2, т. 5 вр с чл. 141 от ЗПКОНПИ,
искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ и чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски
по съдебното производство, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК
и съобразно уважената част от иска, а именно в размер на 1252 лева.
На основание чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ и чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответниците направените от тях разноски по съдебното производство, съобразно
уважената част от иска, а именно: на М.Д. – 1463,60 лева, а на Б.В. – 1280,65
лева.
На основание чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ и чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците следва да заплатят на държавата по сметка на съда
дължимата държавна такса от 4 % върху уважения размер на иска или 4126,17 лева.
Мотивиран така,
съдът
Р
е ш и :
ОТНЕМА в полза на
Държавата следното незаконно придобито от ответника М.Р.Д. с ЕГН **********, с
адрес *** и ответницата Б.А.В. с ЕГН **********
с адрес ***, имущество в размер на общо 103 154, 32 лева, а именно:
На
основание чл. 142, ал. 2. т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Р.Д., ЕГН **********
недвижимо имущество на стойност 50 640 лв.:
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 77195.709.39.25.23 по кадастралната карта на гр. Хасково,
одобрена със Заповед №РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АГКК София, с
административен адрес на имота: *****, АПАРТАМЕНТ 23, състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, намиращ се в сграда №25, разположена в поземлен
имот с идентификатор 77195.709.39, с предназначение: жилище, апартамент, брой
нива на обекта - 1, с площ по документ: 60,95 кв.м, ведно с прилежащите му мазе
№23 с площ от 5,92 кв.м, при съседи по документ за собственост: коридор, Д.Г. и
тротоар, представляващо неразделна част от самостоятелния обект, както и ведно
с 2,858% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж, със съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - 77195.709.39.25.22,
77195.709.39.25.24, под обекта - 77195.709.39.25.17, над обекта -
77195.709.39.25.29. Имотът е придобит с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 68, т. III, рег. № 3531, дело № 336 /21.11.2014 г. на нотариус
№125 (Акт № 182, т. 26, н.д. № 3399/2014 г., вписан в СВ Хасково с вх. рег. №
8208/21.11.2014 г.), чиято пазарна стойност към настоящия момент е 44 040 лева.
- СГРАДА
с идентификатор 77195.726.216.6 по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена
със Заповед №РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АГКК София, с административен
адрес на имота: *****, с предназначение
-ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ от група гаражи, построени във основа на отстъпено право
на строеж върху поземлени имот с идентификатор №77195.726.216, със застроена
площ 19 кв.м, на един етаж, стар идентификатор - няма, номер по предходен план
-няма, при граници: СГРАДА
с идентификатор №77195.726.216.7, СГРАДА
с идентификатор №77195.726.216.94, СГРАДА с идентификатор №77195.726.216.95,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху описания поземлен имот.
Имотът е придобит с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27, т. VI, рег. № 5301, дело №
757/02.12.2015 г. на нотариус №081 -Акт № 74, т. 31, н.д. № 3752/2015 г.,
вписан в СВ Хасково с вх.рег.№
9921/02.12.2015 г.), чиято пазарна стойност към настоящия момент
е в размер на 6 600 лева.
На основание чл. 142, ал. 2. т. 5 във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Б.А.В., ЕГН **********недвижимо имущество на
стойност 46 600 лв.:
- САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 77195.735.57.6.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Хасково, одобрена със Заповед №РД-18-63/05.10,2006 г. на
Изпълнителния директор на АГКК София, с адрес на самостоятелния обект: *****,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 6, построена в поземлен имот с
идентификатор 77195.735.57, с предназначение на самостоятелния обект - за
търговска дейност, брой нива на обекта - 1, със застроена площ от 31 кв.м, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 77195.735.57.6.2 и
77195.735.57.6.3; под обекта - няма; над обекта - 77195.735.57.6.14,
77195.735.57.6.15 и 77195.735.57.6.16 и който самостоятелен обект представлява
съгласно документ за собственост: магазин № 3, със застроена площ от 31 кв.м,
включващ търговска част, тоалетен възел и склад, находящ се на първи приземен
етаж в сграда, построена в западната част на УПИ VIII-605 в квартал 526 по плана на гр. Хасково,
утвърден със Заповеди
№205/1981 г. и №373/2000 г. от към бул. „Освобождение", при граници на
магазина: от изток - двор, запад - бул. „Освобождение", север - двор и от
юг - магазин, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата,
в която се намира самостоятелния обект и от правото на строеж върху поземления
имот. Имотът е придобит с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 63, т.
I, рег. № 837, дело № 41/2017 г, на нотариус №660 (Акт № 84, т. 10, н.д. № 1311/2017 г.,
вписан в СВ Хасково с вх.рег.№ 3590/02.06.2017 г.), чиято пазарна стойност към
настоящия момент е 46 600 лева.
На основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал.2. т.1
във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Р.Д., ЕГН ********** имущество на обща
стойност в размер на 5914,32 лева:
- Сумата в размер на 5 900 лева,
представляваща паричната равностойност на отчуждено
(продадено) движимо имущество към 30.09.2019 година от М.Р.Д. - л.а. *****
- Сумата
в общ размер на 14,32 лева, представляваща внесени на каса от титуляра
средства, както и начислени лихви по спестовен влог с IВАN *****
в „Банка ДСК" ЕАД,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част:
1) за отнемане на основание
чл. 151 във връзка с чл.142, ал.2. т.1 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ на
парични средства от М.Р.Д., а именно:
- Сумата в общ размер на 19 074,08 лева,
представляваща внесени на каса от титуляра средства, както и начислени лихви по
спестовен влог с IВАN***** в „Банка ДСК" ЕАД.
- Сумата в размер на 2 000 лв.,
представляваща внесени на каса от титуляра средства
по срочен влог № 20266092 в „Банка ДСК“ ЕАД.
- Сумата
в размер на 3 014,11 лв., представляваща
внесени на каса от титуляра средства по срочен влог № 20595610 в „Банка ДСК“
ЕАД.
- Сумата
в размер на 1 000 лв., представляваща внесени на каса от титуляра средства по
срочен влог №20024580 в „Банка ДСК“ ЕАД.
- Сумата
в размер на 7 616 лв., представляваща внесени на каса от титуляра
средства, както и
начислени лихви по
стандартен депозит в
лева с IВАN *******в
„УниКредит Булбанк“ АД.
- Сумата
в размер на 1
075,71 лв., представляваща внесени на
каса от титуляра
средства по стандартен депозит в евро с IВАN *******в
„УниКредит Булбанк“ АД.
- Сумата в
размер на 5 946,58 лв.,
представляваща внесени на каса от титуляра
средства по стандартен депозит
в британски лири
с IВАN******* в „УниКредит
Булбанк“ АД.
- Сумата в размер на 236 лв., представляваща
начислени лихви по срочен влог № 18366233 в „Банка ДСК“ ЕАД.
- Сумата в размер на 673,51 лв.,
представляваща начислени лихви по срочен влог
№ 18681287 в „Банка ДСК“ ЕАД.
- Сумата в размер на 156,57 лв.,
представляваща начислени лихви по срочен влог
№ 19581917 в „Банка ДСК“ ЕАД.
- Сумата в размер на 264,21 лв.,
представляваща начислени лихви по срочен влог
№ 19796389 в „Банка ДСК“ ЕАД.
- Сумата в размер на 1 000 лв.,
представляваща средства, внесени от трето лице
по срочен влог № 18155407 в „Банка ДСК“ ЕАД.
- Сумата в размер на 15 264,21 лв.,
представляваща средства, внесени от трето
лице по срочен влог № 20159841 в „Банка ДСК“ ЕАД.
- Сумата в размер на 1 000 лв.,
представляваща средства, внесени от трето лице
по срочен влог № 20248281 в „Банка ДСК“ ЕАД.
- Сумата в размер на 300 лв.,
представляваща средства, внесени от трето лице по срочен влог № 20255080 в „Банка ДСК“ ЕАД.
- Сумата в размер на 700 лв.,
представляваща средства, внесени от трето лице по срочен влог № 20260200 в „Банка ДСК“ ЕАД.
2) за отнемане на основание чл. 151 във връзка с чл.142,
ал.2, т.5 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Б.А.В., ЕГН ********** на сумата в
размер на 100 лв., представляваща внесени на каса от титуляра средства
по разплащателна сметка
в лева с IВАN *******
в „Инвестбанк“
АД.
ОСЪЖДА ответника М.Р.Д. с ЕГН **********, с адрес *** и ответницата Б.А.В. с ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество - София, с адрес за призоваване: гр. Пловдив, бул. Санкт Петербург
67, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 1
вр. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ общо сумата 1252, 98 лв. – такси и разноски по съдебното
производство.
ОСЪЖДА ответника М.Р.Д. с ЕГН **********, с адрес *** и ответницата Б.А.В. с ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на Държавата по сметка на ОС – Хасково на основание
чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ и чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 4126,17 лв.– дължима държавна такса.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобито имущество - София, с адрес за призоваване:
гр. Пловдив, бул. Санкт Петербург 67, ет. 4 да заплати на М.Р.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
78 ал. 3 вр. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ общо сумата 1463,60 лв. – разноски по съдебното производство.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобито имущество - София, с адрес за призоваване:
гр. Пловдив, бул. Санкт Петербург 67, ет. 4 да заплати на Б.А.В. с ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.
78 ал. 3 вр. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ общо сумата 1280,65
лв. – разноски по съдебното производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: