Р
Е Ш Е
Н И Е № 162
гр.Кюстендил,
14.09.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Лидия Стоилова и с
участието на прокурор Михаил Крушовски от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №160/2023г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
И.А.М., ЕГН ********** *** обжалва
решение №150/31.05.2023г. на КРС, постановено по АНД №187/2023г. Развиват се
съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и
отмяна на ЕФ. Не се претендират разноски.
Ответникът чрез пълномощника в
писмено становище развива съображения за неоснователност на жалбата и правилност
на решението на районния съд. Моли същото да бъде оставено в сила. Не се
претендират разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет на касационно оспорване е
решение на КРС №150/31.05.2023г., постановено по АНД №187/2023г., с което е
изменен ЕФ серия К №6289391 на ОДМВР –
Кюстендил. И.А.М. *** е
санкциониран на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.4 вв вр.с ал.1, т.2
от ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Районният съд е изменил ЕФ.
Формирал е извод за доказаност на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, но поради липса на твърдяната повторност е преквалифицирал изпълнителното
деяние по основния състав на административно нарушение и е намалил размера на
наложеното наказание „глоба“ на 50 лв.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната
проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и
недопустимост на оспореното решение на КРС. Същото обаче е неправилно, по следните
съображения:
Производството пред въззивния съд
е инициирано по жалба на И.А.М. *** срещу ЕФ серия К
№6289391 на ОДМВР – Кюстендил. Прието от
фактическа страна е, че на 17.08.2022г. в 14.24ч. в с.Невестино, обл.Кюстендил,
на ВП ІІ-62, км 13+500 в посока гр.Дупница, при разрешена скорост от 50 км/ч за
населено място, нарушителят е управлявал лек автомобил Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4
Матик с рег.№СВ****НН, като се е
движел с 68 км/ч. За нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е издаден процесния ЕФ,
като в екземпляра представен от административния орган е посочено правно
основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.4 вв вр.с ал.1, т.2 от ЗДвП, а в
екземпляра връчен на нарушителя на 07.02.2023г. – правна квалификация чл.189,
ал.4 във вр.с чл.182, ал.4 от ЗДвП. Нарушението е установено с автоматизирано
техническо средство TFR1-M 523, като е
изготвен снимков материал.
Несъответни на събраните доказателства и законовите
норми са изводите в оспореното решение за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения. На първо място касационният съд констатира разминаване в съдържанието на ЕФ,
връчен на нарушителя, съгласно изискването на чл.189, ал.5 от ЗДвП /редакция ДВ
бр.54/2017г./ и приложеният от АНО по делото, досежно правната квалификация на
административното нарушение. В ЕФ представен от касатора липсва разпоредбата от
основния състав на административноказателната норма от закона, а именно чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Порокът е съществен, тъй като екземплярите от издадения акт
следва да бъдат с идентично съдържание, за да се гарантира в пълен обем правото
на защита на наказания субект. Недопустимо е съдържанието на ЕФ да бъде
допълвано/променяно.
На второ място касационният съд счита, че ЕФ е издаден
без да е дадено надлежно описание на нарушението от обективна страна, както и
без да е извършена пълна правна квалификация на деянието, изхождайки от
съдържанието на акта, връчен на нарушителя. Наказващият
орган в хипотезата на издаден ЕФ за установено с АТСС нарушение на ЗДвП е
длъжен да посочи в същия конкретните обективни признаци на вмененото нарушение. В
обжалвания електронен фиш /екземпляра на касатора/ е налице непълна правна
квалификация на нарушението по чл.182, ал.4 от ЗДвП без връзка с основния състав по чл.182, ал.1 от ЗДвП. Нормата предвижда, че когато нарушението по ал.1, т.1 - 5, ал.2 и ал.3,
т.1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 - предвидената
за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца. АНО не е посочил нито
конкретните фактически основания, нито приложимия състав по чл.182, ал.1 във вр.
с чл.21, ал.1 от ЗДвП, съответстващ на установеното превишение на скоростта. По
този начин предявеното обвинение се явява неясно, а липсата на точно очертани
рамки на обвинението прави невъзможно упражняване на правата от нарушителя в
производството. Нарушението е съществено и обуславя незаконосъобразността на
ЕФ.
Предвид
изложеното ЕФ се явява незаконосъобразен и следва да се отмени, както и решението
на въззивния съд, като постановено при наличие на касационните основания за
отмяна по чл.348, ал.1 от НПК.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, Административният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №150/31.05.2023г. на Кюстендилския районен съд,
постановено по АНД №187/2023г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К
№6289391 на ОДМВР – Кюстендил, с който на И.А.М.,
ЕГН ********** ***,
на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.4 във вр.с ал.1, т.2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: