Решение по дело №278/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 128
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 11 май 2022 г.)
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20207120700278
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

05.07.2021

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд                   

 

състав

 

На

10.06.

                                          Година

2021

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                            Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                    Членове

 

 

                                          Съдебни заседатели

 

 

Секретар

 Мариана Кадиева

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

Адм.

дело номер

278

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от „ТРАНСФАРМ-2004“ ООД ***, ЕИК ***, против Ревизионен акт № Р – **********7406-091-001/05.05.2020 г., потвърден с Решение № 340/21.07.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

Счита, че ревизионният акт е неправилен и необоснован, респ. незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Излага възражения относно доводите на ревизиращия екип, че са налице данни за укрити доходи в ревизирания период. Оспорва констатациите за наличието на предпоставките по т. 2, т. 4 и т. 5 на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, като необосновани. В този смисъл твърди, че при правилно установени факти, неправилен се явявал изводът на административния орган, че е установено наличието на данни по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, които представляват основание за провеждане на ревизията при особени случаи.

Сочи, че представените в хода на ревизионното производство счетоводни документи в оригинал, не им били върнати до приключване на обжалването пред дирекция „ОДОП“, което осуетило излагането на задълбочени и конкретни аргументи в жалбата по същество. Също така не им били предоставени и извършените насрещни проверки на техни контрагенти, като изразява несъгласие с изложените твърдения в РД и РА, тъй като те не отговаряли на действителното положение.

Оспорва мотивите на органа по приходите, с които е прието, че закупените горива от „***“ ЕООД с ЕИК/Булстат *** и „***“ ЕООД с ЕИК/Булстат ***, не са използвани за независимата икономическа дейност на дружеството, а от работници, служители и трети лица и на посочените по-горе основания са начислили допълнителен косвен данък в общ размер на *** лв. за гореописаните периоди. Счита, че доводите на органите на НАП не кореспондирали с действителността, като освен това тези обстоятелства, подлежали на доказване, каквото НАП не само не е извършило, а единствено се ползвало от презумпцията на чл. 122 от ДОПК. Твърди, че в тази връзка в хода на делото ще ангажира доказателства, в подкрепа на възраженията си.

Изразява несъгласието си с извършеното облагане на основание чл. 122 от ДОПК и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с твърдението, че са установени при ревизията извършени курсове с превозни средства на дружеството, за които не е отчетен приход, респ. дължим ДДС, допълнително е начислен косвен данък в общ размер на *** лв. (м.08.2019 г. - 400,00 лв. и м. 10.2019 г. - 520,00 лв.), изчислен върху данъчна основа, възлизаща на обща стойност *** лв.

В тази връзка, при ревизията било прието, че данъчната основа съвпадала с тази по фактура № ***/*** г. за международен превоз от *** до *** (възможно най-краткия международен маршрут), която е *** лв. Взет бил предвид и товара (18 790 кг.), колкото е превозвал *** камион - цитирано на стр. 7 на Решението на дирекция ОДОП. Горното обосновало въпроса, кой и с какви знания е установил данъчната основа, тъй като това не е правомощие на органа по приходите. Всичко това доказвало незаконосъобразния подход при извършване на ревизията на дружеството.

Твърди, че не е съгласен и обжалва изцяло отказът на правото на данъчен кредит, част от който дори не бил възстановен от ревизията, излагайки следните съображения:

На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ад. 1, т. 2 от ЗДДС, органите на НАП с мотив, че стоките (вещи за обзавеждане на жилище), предмет на описаните на стр. 5 от РА фактури, били предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, не е бил признат данъчен кредит на обща стойност *** лв. (*** лв. за м.06.2019 г., *** лв. за м.08.2019 г., *** лв. за м.09.2019 г.) При ревизията било установено, че РЛ е упражнило право на данъчен кредит по 4 бр. фактури за покупка на вещи за обзавеждане на жилище - детско легло с бюро и етажерка, прахосмукачка „РЕЙНБОУ“, лира за баня и дозатор, които се твърди, че са свързани с дейността на дружеството. В действителност тези вещи се ползвали от дружеството и по всяко време можело да се предявят, и също така можело да бъдат предмет на последваща доставка, което само по себе си поставяло въпроса за основателността на отказа на правото на данъчен кредит. Отделно от това, следвало да се посочи, че това, че е записано детско легло, не означава, че същото било по различно от нормалните такива, включително по размер. Посочените мебели, в такъв вид, били избрани, за да се осигури на шофьорите почивка за сън, след дълъг курс и при необходимост.

Неправилно било отказано и право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 и 9, чл. 12, ал. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 122 от ДОПК, при което с мотиви за липса на фактическо извършване на доставки не бил признат данъчен кредит в общ размер на *** лв. по фактури и в размери както следва: *** лв., но Фактура № **/*** г. с предмет пластмасови табли 4 320 бр. х *** лв., издадена от „***“ ООД с ЕИК/Булстат ***. Данъчният кредит по фактурата бил упражнен от РЛ през м.05.2019 г., както и *** лв. по 8 бр. фактури, издадени през м.05. и м.06.2019 г.,описани подробно на стр. 5 от РА, с предмет стреч фолио, хартиено фолио, резервни части, издадени от „***“ ЕООД с ЕИК/Булстат ***. Данъчният кредит по фактурите бил упражнен от РЛ през м.08.2019 г. Също така не бил признат данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 122 от ДОПК, като при ревизията не бил признат данъчен кредит на обща стойност *** лв. по фактури, подробно описани на стр. 5 - стр. 9 от РА. Данъчният кредит бил упражнен от РЛ през м.05.2019 г. - *** лв., през м.06.2019 г. - *** лв., през м.07.2019 г. - *** лв., през м.08.2019 г. - *** лв.. през м.09.2019 г. - *** лв. и през м. 10.2019 г. - *** лв.

Във връзка с горното излага доводи, че дружеството не следвало да търпи неблагоприятни последици от противоправното поведение на трето лице, в конкретния случай пряк доставчик и то дерегистрирано по ЗДДС месеци след сделката с ревизираното лице. В този смисъл твърди допуснати нарушения и на европейското законодателство, като счита, че обстоятелството, че доставчиците не са представили доказателства относно кадровата и техническа обезпеченост не сочи наличието на данъчна измама, тъй като дружеството е положило дължимата грижа и е взело разумни мерки, за да избегне участието си в данъчна измама, както и е налице последващо прехвърляне на правото на собственост. Липсвали обективни данни, от които да се изведе извод, че ревизираното лице е знаело или е било длъжно да знае за извършването на измами от преките си доставчици.

Установената от органите по приходите кадрова и/или техническа необезпеченост на доставчика, възприета от решаващия орган, неправилно била приета като основание за отказ на право на данъчен кредит. При наличие на достатъчно неоспорени доказателства относно договаряне, плащане, получаване и приемане на услугите, при преценката им съвкупно и поотделно, съотносими с получените услуги от доставчик, липсата на кадрова обезпеченост, то липсвало основание да се приеме нереалносг на доставката. В тази връзка следвало да се отбележи и даденото задължително тълкуване на СЕС по решение по дела С-285/11, С- 18/2013, С-142/11, според което не се допускало национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане на ДДС на данъчнозадължено лице - платец, поради това, че издателят на фактурата или някой негов доставчик, е извършил нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчик по веригата, както не се допускало и национална практика, съгласно която се отказва право на приспадане, поради това, ДЗЛ не се е уверило, че издателят на фактурата има качеството на ДЗЛ, разполага със стоките, предмет на доставка, бил е в състояние да ги достави или да изпълни услугата, изпълнил е задълженията за фактуриране и деклариране на данъка, или когато ДЗЛ не разполага с други документи освен фактурата, когато ДЗЛ не е разполагало с данни за евентуални нарушения или измами от страна на издателя на фактурата. Видно от решение по дело С-342/11, не се допускал отказ от право на приспадане на ДДС за предоставени услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги/стоки не е декларирал наетите от него работници, без да е установено въз основа на обективни данни от приходния орган, че даньчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от друг стопански субект по веригата на доставки. По преписката нямало твърдения и не били събрани доказателства за установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключените договори с доставчика. В процесния РА нямало констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт № Р – **********7406-091-001/05.05.2020 г., потвърден с Решение № 340/21.07.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

В съдебно заседание, чрез адв. К.Т., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмена защита, в която излага доводи за нищожност на РА и аналогични съображения за незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът по жалбата - Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява. От пълномощника на същия – юрисконсулт Й. Б. е постъпила писмена защита, в която са изложени доводи за законосъобразност и обоснованост на процесния РА. Оспорва изцяло релевираните в жалбата твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-16000919007406-020-001/20.11.2019 г./л. 3766 - т. IX/, връчена на 25.11.2019 г./разписка - л. 3768/ , с която е възложено извършването на ревизия на „Трансфарм-2004“ ООД ***, с ЕИК ***, за определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.05.2019 г. - 31.10.2019 г. За изменение на първоначалната заповед са издадени Заповед № Р-16000919007406-020-002/24.01.2020 г./ л. 3769/ и Заповед № Р-16000919007406-020-003/24.01.2020 г./ л. 3773/, касаещи срока за приключване на ревизията, с които на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК срокът е бил продължен съответно до 25.02.2020 г. и 25.03.2020 г. Цитираните заповеди са издадени от П. Д. С. - *** при ТД на НАП - Пловдив, оправомощен със Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, Приложение № 1/ т. I, л.5 –л. 6, стр. 2/.

Резултатите от ревизията са материализирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-16000919007406-092-001/08.04.2020 г./л. 1721 – л. 1747, т. V/, връчен по електронен път на 08.04.2020 г. – л. 1751. Ревизираното лице не подало възражение по доклада по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Съставен е Ревизионен акт/РА/ № Р-16000919007406-091-001/05.05.2020 г./л. 1707 – л. 1718/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от П. Д. С. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и А. Н. Б., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен път на 07.05.2020 г. – л. 1720.

С ревизионния акт са установени задължения, произтичащи от непризнат данъчен кредит в размер на *** лв., допълнително начислен данък върху добавената стойност в размер на *** лв. и лихви за забава в размер на *** лв.

По същество, след извършената преценка на предоставените от ревизираното лице доказателства и обяснения, относими към ревизията, резултатите от извършените насрещни проверки и изисканата информация, сведения и обяснение от трети лица, извършените справки, ревизиращият екип е приел за установено следното: „Трансфарм-2004“ ООД ***, с ЕИК *** е регистрирано в Окръжен съд – Кърджали на 10.11.2004 г. и регистрирано по ЗДДС, считано от 02.05.2006 г.  Представляващ и управляващ дружеството е Г.Д.В., притежаващ в качеството си на съдружник 99% от капитала на дружеството. Основната дейност на дружеството през ревизирания период е товарен автомобилен транспорт.

В хода на ревизията са установени доставки по фактури за доставени горива от бензиностанции на „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Прието е, че с фактурите, издадени от тези дружества са документирани доставки на горива, които не са ползвани за независимата икономическа дейност, а от работници, служители и трети лица. Посочено е, че това обстоятелство се констатирало от изготвените от дружеството справки, приложени към част от фактурите и от информация от КАТ за собствеността на вписаните в справките превозни средства. Отчетено е, че в част от фактурите от тези две дружества е фактуриран и бензин и пропан бутан, каквито горива, видно от представените свидетелства за регистрация на ПС, товарните автомобили не ползват. Прието е, че по фактури за получени услуги от „***“ ЕООД, същите са ползвани за нуждите на работници, служители или трети лица.

Изложени са доводи, че ревизията е установила недекларирани приходи от отдадени под наем превозни средства с данъчна основа *** лв. и неначислен ДДС *** лв. за данъчни периоди: м.06.2019 г., м.08.2019 г., м.09.2019 г. и м.10.2019 г. В тази връзка е отразено, че данъчната основа по периоди е определена въз основа на данните от договори за отдаване под наем на превозни средства, сключени между „Трансфарм 2004“ ООД в качеството му на наемодател и „***“ ЕООД в качеството му на наемател.

На основание чл. 122 от ДОПК и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС са установени извършени курсове с превозни средства на дружеството, за които не е отчетен приход и не е начислен ДДС за  м.08.2019 г. и м.10.2019 г., при което е определен ДДС за м.08.2019 г. в размер на *** лв. и ДДС за м.10.2019 г. в общ размер на *** лв. Ревизията е доначислила ДДС за м.06.2019 г. в размер на *** лв., произтичащ от доставка по фактура № **/*** г. с получател „***“ ЕООД, която не е била включена в дневниците за продажба по ЗДДС от жалбоподателя.

Констатирано е ползване на данъчен кредит от страна на „Трансфарм 2004“ ООД по фактури, по които не е получател – фактури с получател „***“ ООД и „***“ ЕООД, както и фактури, по които е ползван данъчен кредит, но същите касаят покупки на вещи  за обзавеждане на жилище и които вещи не са свързани с дейността на дружеството – покупка на лира за баня и дозатор, прахосмукачка „Рейнбол“ и детско легло с бюро. Предвид това е определена данъчна основа общо в размер на *** лв. и ДДС общо в размер на *** лв.

Посочено е, че дружеството е ползвало право на приспадане на ДК по осем броя фактури, издадени от „***“ ЕООД за данъчен период 01.08.2019 г. – 31.08.2019 г. в размер на *** лв. След анализ на информацията от извършените насрещни проверки и представените документи, ревизиращия екип е извел изводи, че „***“ ЕООД не е представило доказателства, установяващи обстоятелството, че стоките по процесните фактури са били налични при него. Липсвали доказателства относно транспортирането им от мястото на придобиване до мястото на съхранение в склад, както и данни за разтоварване и предаване на стоката в склад на „***“ ООД. Подобни съображения са изложени и относно доставката по фактура № 20801.03.2019 г. с доставчик „***“ ЕООД. Прието е, че се касае за издаване на документи с невярно съдържание, които дават предимство на „ТРАНСФАРМ 2004“ ООД при  ползване на данъчен кредит по документи, за д които не стоят реални доставки, а именно, че ревизираното лице не разполага с документи, по които по безспорен начин да докаже наличието на извършените доставки по следните фактури: по фактура № ** от *** г. с ДО *** лв. и ДДС *** лв., издадена от "***" ООД и по фактури № **/*** г. с ДО *** лв. и ДДС *** лв.; № **/*** г. с ДО *** лв. и ДДС *** лв.; № **/*** г. с ДО *** лв. и ДДС *** лв.; № ** от *** г. с ДО *** лв. и ДДС *** лв.; № **/*** г. с ДО *** лв. и ДДС *** лв.; № **/*** г. с ДО *** лв. и ДДС *** лв.; № **/*** г. с ДО *** лв. и ДДС *** лв. и № **/*** г. с ДО *** лв. и ДДС *** лв., издадени от "***" ЕООД. Предвид това не е признато правото на ДК на ревизираното лице по посочените фактури.

На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 122 от ДОПК е намалено ДО по доставките с право на приспадане на данъчен кредит и не е признато правото на ДК по фактури с доставчици, описани на стр. 33 – стр. 37 от РД. Изложени са мотиви, че не бил представени пътни листове, от които да е видно, че горивата са ползвани за независимата дейност на дружеството. Не били предоставени обяснения относно лицето, което е ползвало горивата, зареждани били горива в населени места, които били извън маршрута на превозните средства и се касаело за зареждани количества бензин и автогаз, които горива не се ползвали от товарните автомобили.

Процесният РА е оспорен в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В жалбата/л. 36 - л. 37/ са въведени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите за наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК. Изложени са формални възражения срещу мотивите, с които е доначислен ДДС и отказът да се признае правото на данъчен кредит. Изразява се несъгласие с посоченото в РД и РА.

С Решение № 340/21.07.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП/л. 21 – л. 26, е потвърден процесният РА, издаден на „Трансфарм-2004“ ООД в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на *** лв., допълнително е начислен ДДС в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв.

За изясняване на делото и по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, прието без възражения от страните, се установява следното: 1.1      По фактури издадени от „***“ ЕООД за заредено гориво е начислен допълнително косвен данък в размер на *** лв. по периоди, както следва: ** лв. за м. 05.2019 г.: ** лв. за м.06.2019 г.; ** лв. за м.07.2019 г.; ** лв. за м.08.2019 г.; ** лв. за м.09.2019 г.; ** за м.10.2019г.; 1.2. По фактури издадени от „***“ ЕООД за заредено гориво е начислен допълнително косвен данък в размер на ** лв. по периоди, както следва: ** лв. за м.05.2019 г.; ** лв. за м.06.2019 г.; ** лв. за м.07.2019 г.; ** лв. за м.08.2019 г.; ** лв. за м.09.2019 г.; ** за м.10.2019 г.

1.3.  По Фактури описани в Ревизионен акт № Р-16000919007406-091- 001/05.05.20201. издадени от: „***“ АД, „***“ ООД, „***“ ООД , „***“ ЕООД, „***“ АД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕАД, „***“ ООД, за заредено гориво не е признат данъчен кредит упражнен от жалбоподателя в размер на ** лв. по периоди, както следва: ** лв. за м.05.2019 г.; ** лв. за м.06.2019 г.; ** лв. за м.07.2019 г.; *** лв. за м.08.2019 г.; ** лв. за м.09.2019 г.; ** за м.10.2019 г.

Фактурите издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и фирмите включени в т. 1.3, които са описани в Ревизионен акт № Р-16000919007406- 091 -001/05.05.2020 г., като първични счетоводни документи на пръв поглед са правилно осчетоводени в „Трансфарм -2004“ ООД, директно като разход на гориво с право на данъчен кредит в размер на ** лв., включени са в Дневника за покупки и в Справка -декларация по ЗДДС за съответния данъчен период.

Според вещото лице следвало да се има предвид обаче, че ЗДДС не разрешава ползването на данъчен кредит за доставки свързани с експлоатация на леки автомобили, освен ако с тях не се извършват облагаеми доставки. Не са налични пътни листове от който да се прецени, че горивата са ползвани за целите на независима икономическа дейност на дружеството, а са осчетоводени като такива и е ползван данъчен кредит в общ размер на ** лв.

Експертизата счита, че при осчетоводяване на фактурите за доставка на гориво е следвало да се изключи горивото за зареждане на леки автомобили, в този смисъл е констатацията, че фактурите в обжалваната част са неправилно осчетоводени от „Трансфарм 2004“ ООД, като в подкрепа на горното е и отговора на въпроса относно документалната обоснованост.

Според експертизата липсва документална обоснованост за изразходване на горивата за независима икономическа дейност като са изложени подробни съображения в констативна част. Наличието на пътен лист без документ за покупка, както и наличието на документ за покупка без пътен лист, не са основание за осчетоводяване на разхода на гориво.Извършеното плащане по обжалваните фактури е в брой;

1.4.  По фактури издадени от „***“ ЕООД за монтаж и демонтаж на гуми регулиране на преден и заден мост на МПС за които няма данни, че са собственост на дружеството е начислен косвен данък в размер на ** лв.

Фактурите описани в т.2 на РА са осчетоводени в „Трансфарм – 2004“ ООД като първични счетоводни документи ,включени са в Дневника за покупки и в Справка - декларация по ЗДДС за съответния данъчен период, ползван е данъчен кредит в размер на ** лв.

Счита, че фактурите издадени от „***“ ЕООД са неправилно осчетоводени, тъй като отнасят за автомобили, които не са собственост на дружеството.

1.5   По отношение на фактурите: Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв. и ДДС ** лв. с доставчик „***“ ЕООД - закупена лира за баня и дозатор; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв. и ДДС ** лв. с доставчик „***“ - закупена лира за баня и дозатор; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв. и ДДС ** лв. с доставчик ***  - закупена прахосмукачка „Рейнбол“; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв. и ДДС ** лв. с доставчик „***“ ООД - детско легло бюро и етажерка.

Сочи, че фактурите описани в т. 2 на РА са осчетоводени в „Трансфарм – 2004“ ООД като първични счетоводни документи включени са в Дневника за покупки и в Справка - декларация по ЗДДС за съответния данъчен период, ползван е данъчен кредит в размер на ** лв. Платени са в брой.

Счита, че същите биха били правилно осчетоводени, ако се ползват за икономическата дейност на дружеството, в противен случай-не, независимо от наличието на фактури съдържащи изискуемите реквизити;

1.6   По отношение на фактурите: Фактура № ***/*** г. с доставчик „***“ ЕООД с данъчна основа ** лв. и ДДС ** лв., получател по фактурата е „***“ ООД; Фактура № ***/*** г. с доставчик „***“ ЕООД с данъчна основа ** лв. и ДДС ** лв., получател по фактурата е „***“ ООД и Фактура № ***/*** г. с доставчик „***“ АД с данъчна основа ** лв. ДДС ** лв., получател по фактурата е „***“ ЕООД.

Фактурите са осчетоводени като разход с право на данъчен кредит от жалбодателя включени са в Дневника за покупки и в Справка -декларация по ЗДДС за съответния данъчен период, ползван е данъчен кредит в размер на ** лв. Сочи, че фактурите са неправилно осчетоводени, тъй като получателят по тях е друго юридическо лице.

Относно документалната обоснованост: Първичните счетоводни документите, които отразяват стопанските съдържат реквизитите подробно регламентирани в чл. 6 от ЗСч. Действащата към момента нормативна уредба на чл. 6 от ЗСч и чл. 10 от ЗКПО не конкретизира вида на първичния счетоводен документ, но изисква той да съдържа определени реквизити, да отразява вярно стопанската операция. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗКПО документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.

По отношение на фактурите отнасящи се за т. 1.4, т. 1.6 не е налице документална обоснованост, тъй като стопанската операция не е подкрепена с други документи който да докажат вярно отразяване на стопанската операция;

1.7.  Относно доставчика ***“ ЕООД:

През данъчен период м.08.2019 г. Трансфарм 2004 ООД е ползвало право на приспадане на данъчен кредит в размер на *** лв. по осем броя фактури, издадени от „***“ ЕООД за покупка на стока.

Фактурите , издадени от „***“ ЕООД са осчетоводени в Трансфарм -2004 ООД като реална доставка на стоки, със счетоводните записвания е увеличена наличността на стоките в дружеството е право на данъчен кредит. При наличие на реална доставка счетоводните записвания по издадените 8/ осем броя фактури от „***“ ЕООД са правилни.

В случай, че стоката е налична може да бъде предмет на фактуриране и доставяне в друга държава от ЕС.

Правилното осчетоводяването 8-те /осемте/ броя фактури при покупка на стока от „***“ ЕООД е в пряка връзка с наличието или липса на последващи ВОД. В случай, че се приеме, че жалбоподателя притежава документи, визирани в чл. 45 от ППЗДД за наличието на ВОД на стоки, който съвпадат със закупените по фактурите издадени от „***“ ООД, то същите са правилно осчетоводени по надлежния ред.

В констативна част експертизата подробно е посочила разгледаните документи предоставени при проверка от „Трансфарм 2004“ ООД във връзка с ВОД към „***“ CПРЛ някой от документите не са приложени по делото, или е приложен екземпляр на международна товарителница /ЧМР/ без печат на получателя.

1.8.  Относно доставчика *** ЕООД

Издадена фактура № **/*** г. с ДО ** лв. и ДДС в размер на ** лв., касаеща пластмасови табли 4320 бр. х *** лв., осчетоводена от „Трансфарм 2004“ ООД, включена е в дневник за покупка, ползван е данъчен кредит. Не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата в размер на ** лв.

В представените документи е налична фактура № **/** г. издадена към „***“ СПРЛ с VAT ***, с която е документиран ВОД пластмасови табли 4320 бр. на стойност *** лв., стоката съвпада с фактурираната от „***“ ЕООД с фактура № **/*** г.

Във връзка с превоза на стоката е представено ЧМР от 11.03.2019 г., превозвач и изпращач е „Тансфарм 2004“ ООД, получател - към ***“ СПРЛ. Данните на получателя са отразени в кл.24. Превозното средство е с per. № *** и ремарке *** на стоките фактурирани с фактура № **/*** г., положен е печат от получателя на стоката.

При наличие па реална доставка фактурата е правилно осчетоводена. В случай, че не е налице ВОД и прехвърляне собствеността на стоката от „***“ ЕООД на „Трансфарм 2004“ ООД не следва да се осчетоводява като налична стока при издаване на фактура и изписана такава при липса на ВОД.

1.9.  По отношение договорите за отдадени под наем транспортни средства на „***“ ЕООД е начислен допълнително ДДС в размер на ** лв., по месеци: м.06.2019 г.-** лв.; м.08.2019 г.-** лв.; м.09.2019 г.-** лв.; м.10.2019 г.-** лв.

Не са издадени фактури и не е осчетоводен приход в „Трансфарм 2004“ ООД, допълнително е начислен ДДС в размер на ** лв. върху данъчна основа ** лв. на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК.

1.10. По отношение начисленият ДДС в размер на ** лв. за данъчен период м.08.2019 г.- ** лв.; м.10.2019 г.- ** лв.

Не са издадени фактури и не са осчетоводени приходи в „Трансфарм 2004“ ООД, свързани с транспортни услуги през данъчните периоди.

Ревизията начислява ДДС на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

1.11. По отношение на фактура № ***/*** г. с издател „Трансфарм 2004“ ООД, получател „***“ ЕООД с ДО ** лв. и ДДС ** лв.. Фактурата не е включена в дневник за продажби по ЗДДС, доставката е разплатена на 28.06.2019 г.

Фактурата не е начислена по надлежния ред.

Относно доначисления ДДС, правилно е определен размера за всеки данъчен период. Общият размер на задължението е *** лв.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба е допустима и подадена в законоустановения срок/Решение № 340 е връчено на 12.08.2020 г. – л. 21, а жалбата е постъпила в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП на 27.08.2020 г., подадена чрез куриерска фирма ЕКОНТ на 26.08.2020 г. – л. 20/, от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 119 , ал. 2 от ДОПК, чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е изготвен в предписаната в чл. 120 от ДПК писмена форма и съдържа въведените в посочената норма реквизити. В приложения като неразделна част от РА ревизионен доклад са изложени подробно фактическите констатации и изводи на ревизиращия екип.

Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК въвежда оборима презумция за вярност на фактическите констатации в РА, издаден при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, като жалбоподателят е носител на доказателствената тежест да установи в съдебното производство твърдените от него факти и обстоятелства, оборващи фактическите констатациите в акта. Съответно в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това.

От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

На жалбоподателя са били връчени Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с № ***/*** г./т. IX, л. 3781 – л. 3785/ и Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК с № ***/*** г./ т. IX, л. 3777 – л. 3780/.

Предвид горното, съдът намира, че в конкретния случай „Трансфарм 2004“ ООД, чрез законния си представител, е бил надлежно уведомен, че по отношения на дружеството са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК и е определен 14-дневен срок за предоставяне на доказателства и за вземане на становище. В РД са изложени мотиви, че ревизията се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като са налице обстоятелствата, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. На ревизираното лице е предоставена възможност да представи релевантни доказателства и обяснения относно относимите факти и обстоятелства. РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и в него са изложени подробни мотиви относно установените несъответствия. Жалбоподателят не е депозирал възражение по издадения РД в регламентирания 14-дневен срок от връчването му, като РА е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Дружеството е обжалвало ревизионния акт по реда на чл. 152 от ДОПК, която жалба е била разгледана от решаващия орган и преценена като неоснователна, поради което с Решение по жалба срещу Ревизионен акт № 340/21.07.2020 г., е потвърден оспореният ревизионен акт.

Предвид горното, съдът намира, че процесния РА е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съдът не споделя доводите за нищожност на РА, въведени от пълномощника на жалбоподателя в постъпилата по делото писмена защита с вх. 1315/23.06.2021 г. Същите са аргументирани с това, че оспореният акт се основавал на доказателства, представени в хода на ревизионното производство на чужд език, които не били представени от органа по приходите в превод на български език, независимо от указанията на съдебния състав. В тази връзка безспорно е по делото, че с определение от открито заседание, проведено на 13.05.2021 г., съдът е въвел задължение на ответника да представи по делото в заверен препис на български език на документи, изготвени на чужд език/протокол от съдебно заседание на 13.05.2021 г. – т. IX, 3865 – л. 3866/, като ответникът не е изпълнил задължението си. Това обстоятелство по делото обаче, по никакъв начин не води до нищожност на РА, а е основание за съда да не взема предвид представените документи на чужд език, които не са преведени надлежно при постановяване на решението си, респ. при преценката на материалноправната законосъобразност на акта. В конкретния случай релевантния РА не се основава на документи/доказателства изготвени на чужд език и непридружени със съответния превод на български език, каквото твърдение е релевирано от палномощника на ответника. В РД е налице обсъждане на съдържанието на инвойс фактури и товарителници, изготвени на чужд език, но по същество изводите за наличието на основанията за доначисляване на ДДС и непризнаване на правото на данъчен кредит не се основават на тези доказателства. Следва да се отбележи, че процесните документи на чужд език са представени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство, като на фазата на съдебното следствие от страна на процесуалния представител на „Трансфарм 2004“ ЕООД са представени в заверен превод на български език релевантните фактури и международни товарителници по последващи доставки на стоките, предмет на фактури с доставчици „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, по които фактури е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя.

По същество, установените с РА задължения могат да се разделят на няколко основания:

I. Начислен ДДС на основание чл. 6, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 27, ал. 1 и чл. 25, ал. 3, т. 2 от ЗДДС по повод упражнено право на данъчен кредит по фактури за доставка на горива от дружествата „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, както следва:

1.1 По фактури издадени от „***“ ЕООД за заредено гориво е начислен допълнително косвен данък в размер на ** лв. по периоди както следва: ** лв. за м. 05.2019 г. ; ** лв. за м.06.2019 г.; ** лв. за м. 07.2019 г..; ** лв. за м.08.2019 г.; ** лв. за м.09.2019 г.; ** за м.10.2019 г. по следните фактури:

Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., доначислен ДДС ** лв./т. V, л. 2146/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., доначислен ДДС ** лв./т. V, л. 2146, стр. 2/;        Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., доначислен ДДС ** лв. /т. V, л.2149/. В РА не е признат ползвания данъчен кредит в размер па ** лв., разликата до ** лв. не с предмет на обжалване, т.е сумата от ** лв. ревизиращият екип е приел като законосъобразно ползван данъчен кредит; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., доначислен ДДС ** лв./т. V, л. 2150/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., доначислен ДДС ** лв. /т. V, л. 2152/. В РА не е признат ползвания данъчен кредит в размер на ** лв., разликата до ** лв. не е предмет на обжалване, т.е сумата от ** лв. ревизиращият екип е приел като законосъобразно ползван данъчен кредит;   Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., допълнително ДДС ** лв./т. V, л. 2153 /. В РА не е признат ползвания данъчен кредит в размер на ** лв., разликата до ** лв. не е предмет на обжалване, т.е сумата от ** лв. е приета от ревизиращия екип като законосъобразно ползван данъчен кредит; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., допълнително ДДС ** лв./т. V, л. 2154/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., допълнително ДДС ** лв./т. V, л. 2155/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., допълнително ДДС ** лв./т. V, л. 2157/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., допълнително ДДС ** лв./т. V, л. 2158/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв.. допълнително ДДС ** лв./т. V, л. 2159/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., допълнително ДДС ** лв./т. V, л. 2160/;  Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., допълнително ДДС ** лв./т. V, л. 2162/. В РА не е признат ползваният данъчен кредит в размер на ** лв., разликата до ** лв. не е предмет на обжалване, т.е сумата от ** лв. е приета от ревизиращия екип като законосъобразно ползван данъчен кредит; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., допълнително ДДС ** лв./т. V, л. 2163/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., ДДС за начисляване ** лв./т. V, л. 2163/; Фактура № ***/*** г./бензин и газ-пропан бутан/ с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., допълнително ДДС ** лв./т. V, л. 2164/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., допълнително ДДС ** лв./т. V, л. 2164/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., допълнително ДДС ** лв./т. V, л. 2165/

1.2.  По фактури издадени от „*** ЕООД“ за заредено гориво е начислен допълнително косвен данък в размер на ** лв. по периоди, както следва: ** лв. за м.05.2019 г.; ** лв. за м.06.2019 г.; ** лв. за м.07.2019 г.; ** лв. за м.08.2019 г.; ** лв. за м.09.2019 г.; ** за м.10.2019 г., по следните фактури: Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., допълнително ДДС ** лв. /т. II, л. 459/. В РА не е признат частично ползвания данъчен кредит в размер на ** лв., разликата до ** лв. не е предмет на обжалване; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., ДДС за начисляване ** лв./т. II, л. 461, стр. 2/. В РА не е признат частично ползвания данъчен кредит в размер на ** лв., разликата до ** лв. не е предмет на обжалване; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., допълнително ДДС в пълен размер – ** лв./бензин и пропан бутан - /т. II, л. 465, стр. 2/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., допълнително ДДС в пълен размер – ** лв.(бензин, пропан-бутан)/ т. II, л. 467/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., допълнително ДДС в пълен размер – ** лв.(пропан-бутан)/т. II, л. 468/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., данъчният кредит не е признат в пълен размер и е начислен ДДС в размер на ** лв./т. II, л. 469, стр. 2/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., допълнително ДДС ** лв. /т. II, л. 471/. В РА не е признат частично ползвания данъчен кредит в размер на ** лв., разликата до ** лв. не е предмет на обжалване; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., ДДС за начисляване ** лв. /т. II, л. 474, стр. 2/. В РА не е признат частично ползвания данъчен кредит в размер на ** лв., разликата до ** лв. не е предмет на обжалване; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., доначислен ДДС ** лв./т. II, л. 477, стр. 2/. В РА не е признат частично ползвания данъчен кредит в размер на ** лв., разликата до ** лв. не е предмет на обжалване; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., данъчният кредит не е признат в пълен размер и е начислен ДДС в размер на ** лв.(пропан-бутан)/т. II, л. 480, стр. 2/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., данъчният кредит не е признат в пълен размер – ** лв.(пропан-бутан)/т. II, л. 482/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., данъчният кредит не е признат в пълен размер и е начислен ДДС в размер на ** лв./т. II, л. 483, стр. 2/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., данъчният кредит не е признат в пълен размер и е начислен ДДС в размер на ** лв./т. II, л. 488/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., ДДС за доначисляване ** лв./т. II, л. 491/. В РА не е признат частично ползвания данъчен кредит в размер на ** лв., разликата до ** лв. не е предмет на обжалване; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., ДДС за доначисляване ** лв./т. II, л. 495/. В РА не е признат частично ползвания данъчен кредит в размер на ** лв., разликата до ** лв. не е предмет на обжалване; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., ДДС за доначисляване ** лв./т. II, л. 496/. В РА не е признат частично ползвания данъчен кредит в размер на ** лв., разликата до ** лв. не е предмет на обжалване; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., ДДС за доначисляване ** лв./т. II, л. 501/. В РА не е признат частично ползвания данъчен кредит в размер на ** лв., разликата до ** лв. не е предмет на обжалване; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., ДДС за доначисляване ** лв./т. II, л. 503, стр. 2/. В РА не е признат частично ползвания данъчен кредит в размер на ** лв., разликата до ** лв. не е предмет на обжалване; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., данъчният кредит не е признат в пълен размер и е начислен ДДС в размер на ** лв.(бензин, пропан-бутан)/т. II, л. 508, стр. 2/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., данъчният кредит не е признат в пълен размер и е начислен ДДС в размер на ** лв./т. II, л. 510, стр. 2/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., данъчният кредит не е признат в пълен размер, респ. начислен е ДДС в размер на ** лв.(бензин, пропан-бутан)/т. II, л. 515/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., непризната данъчна основа за облагане ** лв., ДДС за начисляване ** лв./т. II, л. 524/. В РА не е признат частично ползвания данъчен кредит в размер на ** лв., разликата до ** лв. не е предмет на обжалване; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв., ползван данъчен кредит в размер на ** лв., данъчният кредит не е признат в пълен размер, респ. начислен е ДДС в размер на ** лв./т. II, л. 521/.

За доставките по горепосочените фактури органите по приходите са приели, че в случая доставените горива не са използвани за независимата икономическа дейност, а от работници, служители и трети лица, като в част от фактурите са отразени доставки на бензин и пропан бутан, каквито горива не се използват от товарните автомобили, собственост на РЛ.

Настоящият състав намира изводите на ревизиращия екип за обосновани и съответни на доказателствата по преписката. В настоящия процес жалбоподателят не доказва обстоятелството, че която и да е от доставките по процесните фактури, е свързани с дейността на дружеството, респ. наличието на пряка и непосредствена връзка по между им, която предполага, че разходите по получените доставки са включени в цената на конкретни извършени последващи облагаеми доставки или в цената на стоките и услугите, доставяни от данъчно задълженото лице в рамките на икономическата му дейност. Липсват данни за МПС, с които са зареждани горивата, като в много от случаите се касае за незначителни количества горива през съответния период. Не са представени пътни листове на ППС, както и данни за извършени замервания в резервоарите на транспортните средства, отработени часове, количество заредено гориво, разходните норми и др.

На следващо място в част от фактурите са отразени доставки на бензин и пропан бутан, които горива очевидно не съответстват на използваните от МПС, собственост на „Трансфарм 2004“ ООД/Справка за превозни средства – т. V, л. 1773 и сл./, респ. тези, с които е осъществявана икономическата дейност на дружеството – напр. Фактура № ***/*** г.; Фактура № ***/*** г.; Фактура № ***/*** г., Фактура № ***/*** г./доставчик „***“; Фактура № ***/*** г.; Фактура № ***/*** г.; Фактура № ***/*** г.; Фактура № ***/*** г.;  Фактура № ***/*** г.; Фактура № ***/*** г./доставчик „***“ ЕООД/.  В тази връзка видно от приложените към част от фактурите с доставчик „***“ ЕООД справки за МПС – напр. към  Фактура № ***/*** г./ т. II, л. 521, стр. 2/ горивото, предмет на фактурата, е зареждано на различни дати през м.10.2019 в МПС, които не са собственост на „Трансфарм 2004“ ООД – МПС с рег. № ***, според справка от база данни КАТ – т. V, л. 1790 – лек автомобил „Пежо Партнер“, собственост на А. Л. С.; МПС с рег. № *** -  т. V, л. 1793 – лек автомобил „Хюндай Аксент“, собственост на Г. И. Т.; МПС с рег. № *** -  т. V, л. 1788 – лек автомобил, собственост на К. В. М. и др.

Съгласно заключението на вещото лице по извършената съдебно счетоводна експертиза, горивото е осчетоводено директно като разход, а не като материален актив. За изразходваното гориво не са налични пътни листове, от който да се прецени, че горивата са ползвани за целите на независима икономическа дейност на дружеството, а са осчетоводени като такива и е ползван данъчен кредит. Според вещото лице, чието заключение съдът кредитира, във връзка с документалната обоснованост при счетоводното формиране на разходите с необходимо наличието на първичен документ, доказващ зареждането на горива, който да съдържа достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност и др. За изписването на горивото като разход, документът за доставка не е достатъчно основание. Изписването на гориво, отразено в счетоводството на предприятието като разход, също следва да е документално обоснован. Като първичен документ служи пътния лист или пътната книжка за извършените превози, които дават информация за фактическия разход на горива и смазочни материали. Счетоводното законодателство изисква като разход да се отчита само стойността на фактически изразходваните горива. Наличието на пътен лист без документ за покупка, как го и наличието на документ за покупка без пътен лист, не са основание за осчетоводяване на разхода на гориво.

Според експертизата липсва документална обоснованост за отчитане на горивото като разход за независима икономическа дейност, поради което следва да се приеме, че е ползвано за лични нужди на собственика или работниците и служителите.

Настоящият състав след като взе предвид гореизложеното и нормите на чл. 6, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, намира РА в тази му част за законосъобразен, респ. счита за съответен на материалния закон – ЗДДС, в частта му, с която е начислен ДДС по доставка на горива по фактури с доставчици „***“ ЕООД и „***“ ЕООД.

II. На основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 27, ал. 2 и чл. 25., ал. 3, т. 7 от ЗДДС, е определена данъчната основа, върху която е дължим за начисляване ДДС по фактури, издадени от „***“ ЕООД, както следва: Фактура № ***/*** г. с ДО в размер на ** лв. и ДДС ** лв.; Фактура № ***/*** г. с ДО в размер на ** лв. и ДДС ** лв.; Фактура № ***/*** г. с ДО в размер на ** лв. и ДДС ** лв.; Фактура № ***/*** г. с ДО в размер на ** лв. и ДДС ** лв.

Видно от съдържанието на посочените фактури – т. V, л. 2020 – л. 2023, стр. 2/, същите се отнасят за предоставени стоки/услуги по монтаж и демонтаж на гуми, регулиране на преден и заден мост на МПС, за които няма данни, че са собственост на дружеството/РЛ/. Видно от заключението на вещото лице същите са осчетоводени в „Трансфарм – 2004“ ООД като първични счетоводни документи включени са в Дневника за покупки и в Справка - декларация по ЗДДС за съответния данъчен период и е ползван е данъчен кредит в размер на ** лв. Според вещото лице фактурите, издадени  от „*** ЕООД“ са неправилно осчетоводени. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че същите касаят автомобили, които не са собственост на дружеството – „джип, ван, бус“ и леки автомобили.

Предвид това и с оглед по-горе изложеното, според съда РА, в тази му част е законосъобразен, респ. жалбата против него е неоснователна. Налице е хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, съгласно която за възмездна доставка на услуга се смята и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.

III. На основание чл. 122 от ДОПК и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС са установени недекларирани приходи от отдадени под наем превозни средства с данъчна основа 1333.30 лв. и неначислен ДДС в размер на ** лв., както следва: за м.06.2019 г. ДО в размер на ** лв. и ДДС в размер на ** лв.; за м.08.2019 г. ДО в размер на   ** лв. и ДДС в размер на ** лв.; за м.09.2019 г. ДО в размер на ** лв. и ДДС в размер на ** лв.; за м.10.2019 г. ДО в размер на ** лв. и ДДС в размер на ** лв.

В административната преписка са налични договори за наем, както следва: Договор за наем от 10.06.2019 г./т.VI, л. 2345 – л. 2346/, сключен между „Трансфарм 2004“ ООД *** в качеството на „наемодател“ и „***“ ЕООД *** в качеството на „наемател“, съгласно който ревизираното лице е отдало под наем товарен автомобил „ИВЕКО АТ С 45 Т“ с рег.  № *** за срок от 2 години, считано от 10.06.2019 г., с месечен наем ** лв. като при подписването на договора наемателят заплаща сумата от ** лв., представляваща един месечен наем и депозит за сигурност; Договор за наем от 12.08.2019 г./т.V, л. 2103, стр. 2 – л. 2104, стр.2/, сключен между „Трансфарм 2004“ ООД *** в качеството на „наемодател“ и „***“ ЕООД *** в качеството на „наемател“, съгласно който ревизираното лице е отдало под наем полуремарке „ШМИТЦ СО 1“ с per. № *** за срок от 2 години, считано от 12.08.2019 г., с месечен наем ** лв. като при подписването на договора наемателят заплаща сумата от ** лв., представляваща един месечен наем и депозит за сигурност; Договор за наем от 19.10.2019 г./т.VI, л. 2343,стр.2 – л. 2344, стр.2/, сключен между „Трансфарм 2004“ ООД *** в качеството на „наемодател“ и „***“ ЕООД *** в качеството на „наемател“, съгласно който ревизираното лице е отдало под наем товарен автомобил „РЕНО МАГНУМ ДХИ 500“ с рeг. № *** за срок от 2 години, считано от 19.10.2019 г., с месечен наем от ** лв. като при подписването на договора наемателят заплаща сумата от ** лв., представляваща един месечен наем и депозит за сигурност.

Видно от предоставените от упълномощеното лице К. В. М. писмени обяснения/т. III, л. 1076 – л. 1078, абз.последен/, товарен автомобил с рег. № *** и ремарке ***, са били отдадени под наем за периода от 14.09.2019 г.-31.10.2019 г. и шофьорите П. Д. А., Д. И. Д. и Б. Е. М. са били към фирма „***“ ЕООД.

Съгласно заключението на вещото по горепосочените договори за наем не са издадени фактури и не е осчетоводен приход в „Трансфарм 2004“ ООД.

При тези данни правилно органът по приходите е приел, че е приложима нормата на чл. 130 от ЗДДС, респ. че в с случая е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. В случая са анализирани и разпоредбите на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, при което допълнително е начислен ДДС в размер на ** лв. върху данъчна основа ** лв. на основание чл. 122,  ал. 2 от ДОПК.

С други думи, настоящият съдебен състав изцяло споделя горепосочените съображения в РД, поради което намира ревизионния акт в тази му част за законосъобразен и обоснован, а подадената против него жалба за неоснователна. В тази връзка налице са недекларирани приходи от жалбоподателя, поради което приложението на основанието по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е обосновано и установеното задължение е законосъобразно.

IV. 1. Ревизията е констатирала извършен превоз с превозно средство с рег. № ***, влязло през ГКПП *** на 08.08.2019 г. и излязло през ГКПП *** на 10.08.2019 г. с водач В. К. В./т. V, л. 1799/, при което е на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК  и чл. 86, ал. 2 от ЗДД за е определена ДО в размер на *** лв. и ДДС в размер на ** лв.

Поискани са писмени обяснения и предоставяне на доказателства за осъществения превоз от страна на представляващия „Трансформ 2004“/т. VI, л. 2262/. В тази връзка дружеството е представило фактура № **/** г./ т. VI, л. 2268/ и писмени обяснения/ т. VI, л. 2342 – л. 2343/, както и ЧМР. Фактура № **/** г. е за курс ***. Видно от представената фактура същата не е свързана с датите на влизане/излизане на съответното ПС - 08.08. и 10.08.2019 г. Представена е и Фактура № ***/*** г./т. VI, л. 2395, стр.2/, касаеща превоз от *** на 06.08.2019 г. с разтоварване в ***. Към същата е налична и Транспортна заявка № **/** г., която установява място на товарене в *** на 08.08.2019 г. и разтоварване в *** на 12.08.2019 г., както и осъществяване на превоза с ПС с рег. № ***. В представените от дружеството фактури и ЧМР-та не са открити такива, доказващи транспортирането на хартиени артикули, каквото се сочат в писмените обяснения, от *** в посока България, *** или друга страна. Превозно средство с per. № *** е напуснало страната през ГКПП *** на 10.08.2019 г. с други стоки за бита и ежедневието. При ревизията е прието, че се касае за осъществена облагаема доставка на транспортна услуга, която не е документирана по съответния ред. За определяне на данъчната основа и следващия се ДДС, на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, при ревизията е прието, че данъчната основа съвпада с тази по фактура № **/*** г. за международен превоз от *** до *** (възможно най-краткия международен маршрут), която е на стойност *** лв.;

IV. 2. Извършен превоз с ПС с per. № ***, влязло през ГКПП *** на 24.10.2019 г., излязло на 25.10.2019 г. в 10:56 през ГКПП *** ПС с водач В. Д. С.//т. V, л. 1799/. В хода на ревизията не са представени документи, на база на които да се установи дали част или цялата стока е разтоварена и на кого е разтоварена и дали е натоварена друга стока. От РЛ е представена фактура № **/** г., документираща извършен курс *** - *** с тръгване от *** на 25.10.2019 г. и разтоварване в *** на 28.10. и 29.10.2019 г. Представените документи не са свързани с дата 24.10.2019 г., когато ПС е влязло на територията на страната през ***. Тези документи не удостоверяват мястото на тръгване и мястото на получаване на стоката. Посочените обстоятелства не се изясняват и от подробния отчет от шофьора В. С. за периода 05.10-26.10.2019 г. По отношение на  регистрираното излизане на ПС на 25.10.2019 г. през ГКПП *** е представен и Граждански договор № **/*** г./т. II, л. 1095/, сключен с А. Д. М. Въз основа обясненията на събраната информация органите по приходите са счели, че е извършена транспортна услуга, облагаема по смисъла на ЗДДС, която не е фактурирана по надлежния ред. За определяне на данъчната основа и следващия се ДДС, на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, при ревизията е прието, че данъчната основа съвпада с тази по фактура № **/** г. за международен превоз от *** до България, която е ** лв.

На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК за извършената доставка на услуга, за която не е издадена данъчен документ, при ревизията е определена данъчна основа в размер на ** лв. и на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на ** лв. за м. 10.2019 г.

IV. 3. За извършен превоз с ПС ***, излязло през ГКПП *** на 15.10.2019 г. От страна на РЛ е била представена фактура № **/** г., с която е документиран превоз с маршрут *** - *** с тръгване на 18.10.2019 г. и разтоварване на 22.10.2019 г. Сред представените от дружеството фактури и ЧМР-та не са открити такива, които да удостоверят транспортирането на дървен материал в посока ***. От органите по приходите е прието, че е извършена облагаема по смисъла на ЗДДС доставка на транспортна услуга, която не е фактурирана по надлежния ред. За определяне на данъчната основа и следващия се ДДС, на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, при ревизията е прието, че данъчната основа съвпада с тази по фактура № **/** г. за международен превоз от България до ***, която е ** лв. Превозът е осъществен със същото ПС и ремарке и касае изделия от дърво.

На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК за извършената доставка на услуга, за която не е издадена данъчен документ, при ревизията е определена данъчна основа в размер на *** лв. и на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на ** лв. за м.10.2019 г.

IV. 4. На основание чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС, във връзка с установена при ревизията фактура, която не е включена от РЛ в дневниците за продажби по ЗДДС, допълнително е начислен косвен данък в размер на ** лв. за м.06.2019 г.

Органите по приходите са установили, че „ТРАНСФАРМ 2004“ ООД издало фактура № ***/*** г. на „***“ ЕООД с данъчна основа ** лв. и ДДС ** лв., която не е отразена в отчетните регистри (дневници на продажби) на РЛ по ЗДДС. Констатирано е, че доставката е разплатена по банков път на 28.06.2019 г. Тази констатация се подкрепя изцяло от заключението на вещото лице.

V. С ревизионния акт не е признато правото на данъчен кредит на „Трансфарм 2004“ ООД по аргумент от чл. 71, т. 1 от ЗДДС, по фактури, както следва: Фактура ***/*** г. с доставчик „***“ ЕООД, с данъчна основа ** лв. и ДДС ** лв., с получател по фактурата „***“ ООД/т. V, л. 1962/; Фактура № **/** г. с доставчик „***“ ЕООД с данъчна основа ** лв. и ДДС ** лв., с получател по фактурата „***“ ООД/т. III, л. 940/; Фактура № ***/*** г. с доставчик „***“ АД с данъчна основа ** лв. и ДДС ** лв., с получател по фактурата „***“ ЕООД.

Видно от заключението на вещото лице фактурите са осчетоводени от жалбоподателя, включени са в Дневника за покупки и в Справка -декларация по ЗДДС за съответния данъчен период, като е ползван данъчен кредит в размер на ** лв. Съдът изцяло споделя изводите на ревизиращия екип, че фактурите са неправилно осчетоводени, тъй като получателя по тях е друго юридическо лице, в който смисъл е и заключението по съдебно счетоводната експертиза. Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. В конкретния случай е очевидно, че „Трансфарм 2004“ ООД не е получател по фактурата, респ. по данъчния документ.

На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС с ревизионния акт не е признато право на данъчен кредит по фактури, както следва: Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв. и ДДС ** лв., с доставчик „*** ЕООД/т. III, л. 940/, относно закупена лира за баня и дозатор; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа **  и ДДС ** лв., с  доставчик „***“ ЕООД/т. III, л. 940/, относно закупена лира за баня и дозатор;      Фактура № ***/*** г. с данъчна основа **  и ДДС ** лв., с доставчик „***“ ООД, относно закупена прахосмукачка „Рейнбол“/т. V, л. 2023/; Фактура № ***/*** г. с данъчна основа ** лв. и ДДС ** лв., с доставчик „*** България“ ООД/т. V, л. 2022, стр. 2/, относно детско легло бюро и етажерка.

По делото не е спорно, че посочените фактури са осчетоводени в „Трансфарм – 2004“ ООД като първични счетоводни документи, включени са в Дневника за покупки и в Справка - декларация по ЗДДС за съответния данъчен период, ползван е данъчен кредит в размер на ** лв., в който смисъл е и заключението на вещото лице. Прахосмукачка „Рейнбол“ е осчетоводена по дебита на с/ка 206 - офис обзавеждане като дълготраен актив за дружеството, а останалите фактури са изписани като разход на материали. В конкретния случай жалбоподателят не представя доказателства обосноваващи извода, че вещите, предмет на фактурите са свързани с икономическата дейност на дружеството, като в тази връзка липсват и конкретно въведени твърдения за това в хода на ревизионното производство и проведеното съдебно производство. Изложените в жалбата доводи, че посочените вещи са били свързани с дейността на дружеството, са твърде общи и неконкретизирани. Липсват конкретни твърдения, че напр. закупените лири за баня се използват в административно помещение на дружеството, къде е ситуирано то и с какво предназначение се използва. Аналогично е и обяснението за процесната прахосмукачка „Рейнбол“, като крайно нелогични и формални са твърденията, че закупеното „детско легло“ се използвало, „за да имало къде да спят шофьорите след дълъг курс“.

Предвид изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, която норма предвижда, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. С оглед това изводите на ревизиращия екип са правилни и обосновани, респ. РА в тази му част е законосъобразен.

VI. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 6 и 9, чл. 12, ал. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 122 от ДОПК, на „Трансфарм 2004“ ООД не е признато правото на данъчен кредит по фактури по осем броя фактури, издадени от „***“ ЕООД, както следва: Фактура № **/** г. с ДО ** лв. и ДДС ** лв., касаеща резервни части, пинтов винт, шарнир, лагер, помпа - 1340 бр. х ** лв., с начин на плащане по сметка/т.V, л. 1762/; Фактура № **/** г. с ДО ** лв. и ДДС ** лв., относно доставка на хартиено фолио - 1240 кг. х ** лв., с начин на плащане „по сметка“/ т.V, л. 1762, стр. 2/;Фактура № **/** г. с ДО ** лв. и ДДС ** лв., с предмет стреч фолио - 3555 кг. х ** лв., с начин на плащане „по сметка“/т.V, л. 1761, стр. 2/;Фактура № **/** г. с ДО **лв. и ДДС ** лв., касаеща стреч фолио - 375 кг. х ** лв., с начин на плащане „в брой“/т.V, л. 1761/; Фактура № **/** г. с ДО ** лв. и ДДС ** лв., относно стреч фолио - 375 кг. с единична цена ** лв., с начин на плащане „в брой“/ т.V, л. 1759, стр. 2/; Фактура № **/** г. с ДО ** лв. и ДДС х ** лв. е начин на плащане „в брой“ Фактура № **/** г. с ДО ** лв. и ДДС ** лв., касаеща стреч фолио - 375 кг. с единична цена ** лв., с начин на плащане „в брой“/т.V, л. 1760, стр. 2/; Фактура № **/** г. с ДО ** лв. и ДДС ** лв., с предмет стреч фолио - 375 кг. с единична цена ** лв., с начин на плащане „в брой“/т.V, л. 1760/.

На посочените основания не е признато и правото на данъчен кредит по Фактура № **/*** г., издадена от „***“ ООД, с ДО ** лв. и ДДС ** лв., относно доставка на пластмасови табли – 4 320 бр. с единична цена ** лв., с начин на плащане „по сметка“/ т.V, л. 1764, стр. 2/.

В конкретния случай в РД/РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури/посочените с доставчик „***“ ЕООД и „***“ ООД/, предвид липсата на доказателства, че е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и фактическо извършване на доставка на стоки и материали по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

Следва да се отбележи, че за да възникне на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, то следва да са налице няколко предпоставки, а именно доставчикът и получателят да са данъчно задължени лица, получателят да свои данъчния документ, действително получаване на стоките/услугите по доставката и наличието на пряка и непосредствена връзка между дадена доставка на услуги и цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице.

В случаите на претендирано право на данъчен кредит, в тежест на ревизираното лице е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното упражняване на правото на данъчен кредит, поради което и с оглед изложените мотиви в РД/РА и основанието за отказан данъчен кредит по процесните фактури, „Трансфарм-2004“ ООД ***, чрез своя представител, е носител на доказателствената тежест да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване, реалността на доставките по процесните данъчни фактури.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. По силата на чл. 25 от ЗДДС данъкът е изискуем към момента на възникване на данъчното събитие, съответно като последица от изискуемостта, данъкът следва да се начисли от регистрираното лице. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото собственост, респ. правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС). Съгласно ЗДДС и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО/, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. Видно от т. 33 от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, но само ако се установи, че доставките на стоки /извършването на услуги/ са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки.

По аргумент от нормите на Директива 2006/112/ЕО/ от СЕС, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките /извършени услугите) и използван ли е техният предмет в извършваната от лицето дейност), се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11). Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките (реално извършените услуги) и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно правилата за доказване по чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с § 2 ДР ДОПК. За преценката, дали е осъществена реална доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се изследва, налице ли е предвиденият в чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно, прехвърляне правото на собственост върху стоката, респ. правото на разпореждане със стоката или извършването на услугата, при чието проявление възникват и предвидените правни последици, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като услуга по смисъла на чл. 8 от закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Според чл. 12, ал. 1от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС).

При анализа на горецитираните законови разпоредби се налага изводът, че наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване правото на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка - декларация.

С оглед гореизложеното и предвид обстоятелството, че по делото е спорен въпросът дали издателите на процесните фактури са доставили на РЛ стоките, при наличието на материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, настоящият съдебен състав намира за необходимо да изложи следните съображения по доставките предмет на фактурите:

Относно установяване на реалното придобиване на стоките с доставчик „***“ ЕООД ревизираното лице е представило освен горецитираните фактури и: договор за покупко-продажба от 08.05.2019 г., относно резервни части – Пинтов винт, Шарнир и Лагер помпа, с посочено общо количество 1340бр. с единична цена ** лв./ т.V, л. 2094/, договор покупко-продажба от 13.05.2019 г. касаещ хартиено фолио – 1240 м. с единична цена ** лв / т.V, л. 2091/, договор за покупко-продажба от 30.05.2019 г., касаещ стреч фолио – 3555 кг. с единична цена ** лв./ т.V, л. 2092, стр. 2 – л. 2093/, приемо-предавателен протокол от 09.05.2019 г./ т.V, л. 2095/, приемо-предавателен протокол от 14.05.2019 г./ т.V, л. 2093/ и приемо-предавателен протокол от 31.05.2019 г./ т.V, л. 2093, стр. 2/. И в трите договора е поето задължение от страна на продавача/***“ ЕООД/, да прехвърли стоката на купувача „Трансфарм 2004“ ЕООД в склада, в койта се съхранява, а именно: склад на фирма „***“ ООД с ЕИК ***, ***.

Представен е договор за наем на склад от 01.05.2019 г., сключен между „***“ ООД и „Трансфарм 2004“ ООД ***/ т.V, л. 2089 – л. 2090/ и Фактура № **/** г., с издател „***“ ООД и получател „Трансфарм 2004“ ООД ***/т.V, л. 2088, стр. 2/.

В договорите за покупко-продажба, приемо-предавателните протоколи и договора за наем липсва отбелязване кои са конкретните лица, представители на юридическите лица, които са положили подписите си в съответния документ. Без да са необходими специални знания, при прегледа на документите се констатира, че от страна на „Трансфарм 2004“ ООД, подписите във всички горепосочени документи са положени от едно и също лице, като очевидно това лице не е управителят на дружеството Г.В., с оглед значителната разлика с подписа му – писмени обяснения/т.V, л. 2052/.

Видно от съдържанието на Протокол за извършена насрещна проверка № П-16002419200737-141-001/11.12.2019 г./т.VI, л. 2211/ и  Протокол за извършена насрещна проверка № П-16002419200737-141-001/11.12.2019 г./т.VI, л. 2212 - 2213/, от страна на „***“ ЕООД не са били представени изисканите документи и писмени обяснения във връзка с издадени фактури на „Трансфарм 2004“ ООД;  При извършените две посещения на адреса за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК не е открит представител на „***“ ООД като без резултат е било и публикуването на съобщението на електронния адрес и таблото за съобщения.

При извършената проверка в информационната система на НАП е констатирано, че: „***“ ЕООД има регистрирани два броя трудови договора – един от които с дата 14.05.2019 г. на длъжност „***“ със *** П. Д. А., който е и едноличен собственик на „***“ ЕООД, на „***“ ЕООД и на ЕТ „П. А.“, а вторият на лице на длъжност „***“. ***“ ЕООД има регистриран 1бр. ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП от 27.03.2019 г. и е за обект за предоставяне на фризьорски и козметични услуги.  На 18.06.2019 г. е било извършено „сторно“ на 5 ст. Операции на обща стойност *** лв., без преди това да е имало регистрирани такива продажби;  „***“ ООД е дерегистрирано на основание чл. 176 от ЗДДС на 12.11.2019 г., като издадената Фактура № **/** г./описана по-горе/ е в нарушение на ЗДДС.  За последно е подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. с декларирана дейност с код 4779 – търговия на дребно в магазини с употребявани стоки. Представеният към фактурата ФБ от 09.12.2019 г. е генериран от ФУ, което няма връзка с НАП.

По отношение на горепосочените фактури и данъчен период, настоящият състав намира за правилни и обосновани изводите на ревизиращия екип, че в случая не е доказана реалност на доставките по фактурите с издател „***“ ЕООД. Липсват доказателства, от които да се обоснове изводът, че прекият доставчик е разполагал със стоките, които са предмет на фактурите, както и доказателства, че процесните вещи са прехвърлени в собственост на жалбоподателя и същият е имал правото да се разпорежда с тях, прехвърляйки собствеността им. В тази връзка, както в административното, така и в съдебното производство не са представени доказателства, които да установяват факта, че стоката по фактурите е била съхранявана от доставчика в склад на „***“ ООД ***, както и не са представени доказателства за покупка на услуги по съхраняване или митническо транспортиране на стоки. Описаният по-горе договор за наем на склад от 01.05.2019 г. не установява това обстоятелство. В тази връзка на първо място договорът е сключен между „Трансфарм 2004“ ООД и „***“ ООД ***, а не между „***“ ЕООД и „***“ ООД ***. На следващо място няма никакви данни, които да аргументират извода, че се касае за един и същи склад, респ. такъв, ползван от прекия доставчик и жалбоподателят, като липсват каквито и да са доказателства, установяващи обстоятелството, че в склада са се съхранявали стоки, какви са били те, на кое дружество и за какъв период.

Представените приемо-предавателни протоколи не съдържат конкретни данни за мястото на предаване на стоките, като е отразено единствено ***, без да са посочени конкретни данни относно склад, адрес на същия и данни за ползвателя или собственик на склада. Отново следва да се посочи, че не са предоставени придружаващи стоката документи – складови разписки, експедиционен документ, опис на стоката, сертификати за качество и др. В случая не е изяснен механизмът на доставките по релевантните фактури, изпълнени от прекия доставчик, поради липса на безспорни доказателства за транспорт, място на съхранение на фактурираните стоки от доставчика и предаването им на ревизираното дружество. В тази връзка видно от приемо-предавателните протоколи се касае за значителни количества – 3 555 кг., 1 240 кг. и 1340 бр. резервни части – паянтов винт, шарнир, лагер помпа, което предполага значителен обем и тегло на частите. Всичко това изисква най-малкото специфична техника за товарене и разтоварване на стоката, както и товарен транспорт по преместването й, за което няма никакви данни по преписката. Предоставената инвойс фактура № ***/*** г./т. IX, л. 3846/, ведно с превод на български език и международна товарителница/т. IX, л. 3842 – л. 3844/ не биха могли и не установяват реалност на доставката по процесните фактури с доставчик „***“ ЕООД. Последващата продажба на стоки от РВ, които като родово определени вещи са сходни с тези на доставката по спорната/те фактура/и, не може да се обоснове извода, че именно стоката по фактурата/те е била реално доставена на получателя – РЛ и е била предмет на последващата продажба. Следва да се отбележи и обстоятелството, че по данни от Агенция „Митници“/т. I, л. 163, стр. 2 и л. 164/, налице е излизане извън границите на Република България на 20.09.2019 г. на товарен автомобил с рег. № ***, с прикачено ремарке с рег. № ***, което превозно средство обаче е било с товар дървен материал – пелети, а не хартиено фолио, стреч фолио и резервни части.

Следва да се отбележи, че с оспорения РА не е определено задължение на „Трансфарм 2004“ ООД *** по извършената от дружеството последваща реализация на стоките, предмет на твърдяната вътреобщностна доставка с получател „***“ СПРЛ с VAT ***, като не са представени и доказателства за заплащане на цената на доставката, респ. стойността по фактура № ***/*** г. Видно от констативната част на заключението на вещото лице в счетоводството на жалбоподателя е отразено плащане на стойност ** евро, по авансов отчет от шофьора Ю. Г. за платена сума в ***. Според съда така отразеното счетоводно записване е в противоречие с доказателствата по делото. Няма несъмнени доказателства, че посоченото лице е управлявало релевантния товарен автомобил с рег. ***, с който се твърди, че е осъществена доставката в ***. В тази връзка от наличната справка от системата на МВР за задгранични пътувания на лица/т. V, л. 1802/, се установява, че на 20.09.2019 г. товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № ***, е напуснал страната през ГКПП *** с водач С. Х. Т. Видно от данните в същата справка/ т. V, л. 1804, стр. 2/, на 29.09.2019 г. Ю. Х. Г., управлявайки влекач „Мерцедес“ с рег. № ***, е напуснал пределите на страната през КГПП ***, т.е. обективно невъзможно е било Г. да е управлявал товарния автомобил с рег. ***, с който се твърди, че на 30.09.2019 г. е доставена стоката в ***, респ. неясно е как и при какви обстоятелства на него е била заплатена част от продажната цена, за да я внесе в дружеството под формата на отчет.

Във връзка изложеното до тук, представените по делото международни товарителници с превод на български език/т. IX, л. 3839 -  л. 3844/,  както и намиращите се в преписката договор за покупко-продажба от 16.09.2019 г./т. V, л. 2059/ и потвърждение за получаване на стока/т. V, л. 2060/ не  опровергават горните изводи. Следва да се отбележи, че представеното потвърждение за получаване на стоки от „***“ СПРЛ не отговаря на изискванията на чл. 45, т. 2, б. „а“  от ППЗДДС за съдържание, а именно не са посочени вида, марката и регистрационния номер на превозното средство, с което е извършен транспортът; име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество; име на лицето, получило стоките и длъжностното му качество.

На следващо място, в случая не се касае за отказан данъчен кредит на получателя по доставката, поради неустановен произход на стоките, респ. правото на данъчен кредит не е отказано поради това, че доставчиците не са разполагали със стоки от вида на фактурираните, а поради липса на убедителни доказателства по пряката доставка за предаване на стоки и събраните доказателства в хода на ревизията, че предаването на стоки в склад на трето лице не се е осъществило.

Относно релевантната Фактура № **/*** г., издадена от „***“ ЕООД, с ДО ** лв. и ДДС ** лв., касаеща доставка на пластмасови табли – 4 320 бр. с единична цена ** лв., с начин на плащане „по сметка“/ т.V, л. 1764, стр. 2/, следва да се изложат следните мотиви:

Представени са договор за покупко-продажба на стоки от 28.02.2019 г., сключен между „***“ ЕООД в качеството му на „продавач“ и „Трансфарм“ ЕООД в качеството на „купувач“/т. V, л. 1765/, приемо-предавателен протокол от 01.03.2019 г./т. V, л. 1766, стр. 2/. Приложена е и Фактура № **/** г. с издател „***“ ЕООД ***, с предмет пластмасови табли – 7 954 бр. с единична цена ** лв. От съдържанието на договора за покупко-продажба се установява, че продавачът/“***“/ е поел задължението да продаде и прехвърли собствеността върху 4 302 бр. пластмасови табли на купувача „Трансфарм“ ЕООД в склада на фирма „***“ ЕООД ***, ***. С други думи, съгласно релевантния договор за покупко-продажба, стоката по фактура № **/** г. е следвало да бъде прехвърлена от продавача, респ. получена от купувача в склад на „***“ ЕООД; ***. В хода на ревизионното производство с Протокол № 1550931/07.02.2020 г. са приобщени доказателства, относими към процесното ревизионно производство, събрани в хода на предходна ревизия на „Трансфарм 2004“ ООД за периодите м.07.2018 г., м.10.2018 г., м.12.2018 г. и м.03.2019 г., приключила с РА № 16000919002811-091-001/11.11.2019 г./жалбата на дружеството против РА е отхвърлена с влязло в сила решение от 13.11.2020 г. на Административен съд – Кърджали по а.д. № 116/2020 г., оставено в сила с Решение № 6562/01.06.2021 г. по а.д. № 1730/2021 г. на ВАС, Iо./, в това число и обяснения от „***“ ЕООД, материализирани в отговор на искане/т. I, л.72 и л. 73 т настоящето дело/, видно от които дружеството/***/ не е сключвало договори и не е издавало фактури на „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ООД. Посочено, че не са отдавани помещения под наем, не разполага с данни за вида на стоките и не е прехвърлял собствеността на стоките. Това, взето в съвкупност с липсата на каквито и да са доказателства, които да установят обстоятелството, че преките доставчици са разполагали със стоките, които са предмет на фактурите, както и доказателства, че процесните вещи са прехвърлени в собственост на жалбоподателя и същият е имал правото да се разпорежда с тях, прехвърляйки собствеността им, обосновава извода за липса на реалност на доставката по релевантната Фактура № **/*** г. Отново следва да се отбележи, че не са представени придружаващи стоката документи – складови разписки, експедиционен документ, опис на стоката, сертификати за качество и др. Представеният приемо-предавател протокол е с формално съдържание, като същият не съдържа конкретни данни за мястото където е предадена стоката, респ. склад, складосъдържател и др. Като представител на предаващата страна е псочено лицето С. Й., което не е представител на „***“ ЕООД след 28.02.2019 г., предвид осъщественото прехвърляне на  дяловете на П. Д. А. и регистрирането на същият като собственик на дружеството на същата дата.

Предоставените инвойс фактура № **/** г./т. III, л. 794/ и международна товарителница, с превод на български език/т. IX, л. 3849 – л. 3851/ не биха могли и не установяват реалност на доставката по процесната фактура с доставчик „***“ ЕООД. В тази връзка, в протокола мястото на предаване е описано твърде общо – гр.Пловдив, като е неясно, на кои лица/представители или служители на двете дружества са осъществили действията по приемането и предаването. Отново не са предоставени придружаващи стоката документи – складови разписки, експедиционен документ, опис на стоката, сертификати за качество и др.  Както и по отношение на по-горе обсъдените доставки, в случая не е изяснен механизмът на доставката по релевантната фактура, изпълнена от прекия доставчик, поради липса на безспорни доказателства за транспорт, място на съхранение на фактурираните стоки от доставчика и предаването им на ревизираното дружество. Както вече бе посочено по-горе, последващата продажба на стоки от РВ, които като родово определени вещи са сходни с тези на доставката по спорната/те фактура/и, не може да се обоснове извода, че именно стоката по фактурата/те е била реално доставена на получателя – РЛ и е била предмет на последващата продажба. Както и по предходните доставки освен, че липсват доказателства са реалното предаване на процесната стока на „Трансфарм 2004“ от страна на доставчика „***“ ЕООД, то липсват и доказателства, къде и от кого е била съхранявана стоката, от твърдения момент на придобиването й – 01.03.2019 г., до транспортирането й на 11.03.2019 г. На следващо място, видно то товарителницата превозът е осъществен с автомобил с рег. № ***, като по данните от Агенция „Митници“/т. I, л. 155 и л. 157/, налице е излизане извън границите на Република България на посоченото превозно средство на 05.03.2019 г., съответно влизане на 06.03.2019 г. и следващо излизане на 25.03.2019 г. с прикачено ремарке/полуремарке с рег. № ***, като превозно средство обаче е било с товар хартия и картон/велпапе. В случая не са и налице доказателства за получаване на доставката от „***“ СПРЛ, На-накрая, видно от заключението на вещото лице в счетоводството на жалбоподателя не е отразено и плащане по Фактура № **/*** г., издадена от „***“ ЕООД, с ДО ** лв. и ДДС ** лв.

По изложените съображения съдът намира, че в настоящия процес жалбоподателят не доказа обстоятелството, че е налице реално осъществяване на доставките на стоки по спорните фактури с издатели „***“ ЕООД.

Следва да се отбележи, че произходът на стоката по доставката не е елемент от фактическия състав за възникване на правото на признаване на данъчен кредит, но абсолютна предпоставка за това е безспорното установяване на действителното изпълнение на пряката доставка, включващо прехвърляне правото на разпореждане със стоките като собственик от прекия доставчик към получателя – ревизирано лице. Предвид това, в процеса подлежи на изследване изследва възможността на дружествата – доставчици да прехвърлят право на собственост върху стоки от фактурирания вид и количество, както и се извършва преценка за наличието на доказателства за отделянето на фактурираните стоки (родовоопределени) от рода им и предаването им на получателя като предпоставка за осъществяване на продажбата и съответно за наличието на доставка и данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, съответно и на правомерно начисляване на данъка по смисъла на  чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

Анализирайки наличните по делото доказателства и по изложените по-горе мотиви относно, съдът намира, че в процеса не се установи реалното изпълнение на пряката доставка по всяка една от фактурите с доставчик „***“, ЕИК *** и „***“ ЕООД, ЕИК ***, съответно не се установи прехвърляне на правото на разпореждане със стоките по всяка една от фактурите от съответния доставчик като собственик, от което възниква данъчното събитие.

В конкретния случай, както вече бе посочено по-горе, по отношение на всяка една от доставките по процесните фактури липсват представени придружаващи стоката документи – складови разписки, експедиционен документ, опис на стоката, сертификати за качество и др. Не е изяснен и механизмът на доставката по релевантната фактура, изпълнена от прекия доставчик, поради липса на безспорни доказателства за транспорт, място на съхранение на фактурираните стоки от доставчика и предаването им на ревизираното дружество. Съдът счита, че в тази връзка не е нужно да повтаря вече изложените по-горе мотиви, като за прецизност следва да посочи, следното: Наличните по делото писмени доказателства, на които жалбоподателят основава доводите си за незаконосъобразност на изводите на ревизиращия екип, а именно: фактури, договори за покупко-продажба, приемо-предавателни протоколи, инвойс фактури, международни товарителници и др., представляват частни документи. Като такива същите не се ползват с формална доказателствена сила, обвързваща съда и страните, че удостоверените в тях факти са се осъществили, така както се твърди в документа. Предвид това доказателствената сила на всеки един от документите се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото.

Съдът намира за неоснователни въведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на РА, обосновани с СЕС. Практиката на СЕО и СЕС приема, че, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл т. ЗЗ от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11,  т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. В конкретния случай, отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит не е поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, поради което в настоящият процес не се изследва обстоятелството, че получателят на фактурата/„Трансфарм-2004“ ЕООД/ е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, в който смисъл е даденото разрешение с Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящия процес не се установи наличието на материалноправната предпоставка за ползване право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, а именно осъществяване на доставките на стоки по спорните фактури, поради което жалбата се явява неоснователна, респ. РА, с който е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5  от ЗДДС по горепосочените доставки и фактури, е законосъобразен и обоснован.

VII. С оспорения Ревизионен акт № Р-16000919007406-091- 001/05.05.2020 г. не е признат данъчен кредит по фактури/т. V, л. 1938 – л. 2019/, издадени от: „***“ АД, „***“ ООД , „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ АД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕАД, „***“ ООД/отразени в табличен вид в РА – стр. 5 – стр. 9, л. 728 – л. 3 730 от т. IX на делото/, респ. не е  признат данъчен кредит упражнен от жалбоподателя в размер на ** лв. по периоди както следва: ** лв. за м. 05.2019 г.; ** лв. за м.06.2019 г.; ** лв. за м.07.2019 г.; *** лв. за м.08.2019 г.; ** лв. за м.09.2019 г. и *** лв. за м.10.2019 г.

Съдът, след като взе предвид обстоятелството, че издадените фактури са за заредените количества горива - дизел, пропан-бутан, бензин, в малки количества, в по-голямата си част на минимална стойност, напр. фактури с доставчик „***“ ЕООД – л. 1 959, л. 1960, както и горива, които не се използват от товарните автомобили, с които дружеството осъществява дейност, напр. пропан-бутан и бензин А-95/фактури с доставчик „***“ ЕООД – л. 1939, стр. 2, л. 1940/, намира изводите на ревизиращия екип за правилни и обосновани. Липсват представени пътни листове, които да установяват обстоятелството, че горивата по фактурите са ползвани за независимата иковномическа дейност на дружеството.

В настоящия процес жалбоподателят не доказва обстоятелството, че която и да е от доставките по процесните фактури, е свързани с дейността на дружеството, респ. наличието на пряка и непосредствена връзка по между им, която предполага, че разходите по получените доставки са включени в цената на конкретни извършени последващи облагаеми доставки или в цената на стоките и услугите, доставяни от данъчно задълженото лице в рамките на икономическата му дейност. Липсват данни за МПС, с които са зареждани горивата, като в много от случаите се касае за незначителни количества горива през съответния период. Не са представени пътни листове на ППС, както и данни за извършени замервания в резервоарите на транспортните средства, отработени часове, количество заредено гориво, разходните норми и др.

По изложените съображения съдът намира РА в тази му част за законосъобразен и обоснован, респ. налице е хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 122 от ДОПК и правилно не е признато правото на данъчен кредит по посочените фактури.

Законосъобразен се явява и РА в частта му относно начислените общо лихви в размер на ** лв., като в случая с оглед доначисления ДДС и отказаното право на признаване на данъчен кредит за всеки един данъчен период върху главницата е начислена законната лихва за съответния период на основание чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания/ЗЛДТДПДВ/.

По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на „Трансфарм-2004“ ООД ***, ЕИК ***, против Ревизионен акт № Р – 16000919007406-091-001/05.05.2020 г., с който са установени задължения, произтичащи от непризнат данъчен кредит в размер на *** лв., допълнително начислен данък върху добавената стойност в размер на ** лв. и лихви за забава в размер на ** лв., като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 161, ал. 1 от ДПК, с оглед материалния интерес и съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 255.65 лв.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, пред. последно от ДОПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Трансфарм-2004“ ООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Д.В., против Ревизионен акт № Р – 16000919007406-091-001/05.05.2020 г., с който са установени задължения, произтичащи от непризнат данъчен кредит в размер на 45 015.62 лв., допълнително начислен данък върху добавената стойност в размер на 10 831.00 лв. и лихви за забава в размер на 1 675.14 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА „Трансфарм-2004“ ООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Д.В., да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 255.65 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                              Председател:     

Съобщи за изтекли лични данни