№ 2693
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100508971 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 14.03.2022 г., гр.д. 64192/20 г., СРС, 154 с-в, поправено с
решение от 13.06.2022 г. по същото дело, се осъжда на основание чл. 383, ал.
1 вр. с чл. 382 от КЗ, „ДЗИ – Ж.“ ЕАД, правоприемник на „ОББ - Ж.“ EАД да
заплати на К. А. Д. сумата 1 200 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за покрит застрахователен риск по застрахователна полица №
********* от 01.04.2011г., застрахователен пакет „Здраве“, свързана със
сключен договор за потребителски кредит от 21.10.2010 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.12.2020 г. до окончателното й изплащане и сумата от 50 лв. -
разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска „ДЗИ
– Ж.“ ЕАД. Счита, че правоотношението по застрахователната полица е
прекратено поради неплащане на вноските за застрахователна премия от
ищцата. В решението липсва ясно разграничение по кой от двата
застрахователни договора се дължи обезщетение. Недоказано е настъпването
1
на покрит риск по застрахователен пакет „Здраве“ и за настъпила
неработоспособност над 90 дни. Установява се само болничен престой
съответно за 3 и 4 дни. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемата – ищцата К. А. Д. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 383, ал. 1 вр. с чл. 382 КЗ.
С договор за потребителски кредит без обезпечение от 21.10.2010 г.,
„ОББ“ АД се задължава да предостави на ищцата К. А. Д. кредит от 4 090 лв.,
с краен срок за издължаване 30.09.2020 г.
Според раздел I Таблица на покритията и застрахователните суми,
б. „а“ от застрахователна полица от 01.04.2011г., „ОББ – А.З.Д.“ АД,
чийто правоприемник е ответникът по иска „ДЗИ – Ж.“ ЕАД, се задължава да
заплати на бенефициента застрахователна сума по договор „Смърт“
вследствие на злополука на застрахования.
2
Според б. „б“ от същия раздел към полицата и приложен
спецификационен лист застрахователен пакет „Здраве“, застрахователят се
задължава да заплати на застрахования – ищцата застрахователна сума по
договор „Тежки заболявания“, ако симптомите на заболяването са открити за
първи път 6 месеца след влизане в сила на полицата и същият е жив за период
от 30 дни от поставяне на диагнозата за изчерпателно изброени заболявания в
зависимост от възрастта, включително при възраст 18 – 45 години за инфаркт.
Настъпването на застрахователното събитие по същия раздел, б. „б“ от
полицата, именно в интервала на посочената възраст, като се има предвид, че
ищцата е родена на 02.03.1971 г., се установява от медицинската
документация и съдебно-медицинската експертиза. Според тези
доказателствени средства, ищцата за първи път на 25.07.2012 г. разполага с
поставена диагноза есенциална (първична) хипертония. Впоследствие ищцата
е диагностицирана на 31.03.2015г. с други видове стенокардия, на 22.04.2015г.
с остър трансмурален инфаркт на миокарда, претърпян на 24.03.2015 г., на
28.05.2015 г. със стар инфаркт на миокарда и на 15.04.2019 г. с хипертонично
сърце без застойна сърдечна недостатъчност. С ЕР на НЕЛК от 30.10.2019 г.,
на ищцата е призната 50 % трайно намалена работоспособност при водещо
заболяване стар инфаркт на миокарда и диагноза синдром на Рейно със слаби
хемодинамични нарушения в периферното кръвоснабдяване по 10 % за всяка
ръка.
Съгласно чл. 383, ал. 1 КЗ при застраховка, сключена в полза на
кредитор, между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице
- длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят
отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за
непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен
застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към
датата на настъпване на застрахователното събитие. В случай че
застрахователната сума за дадено застраховано лице не е с фиксиран размер,
ако не е уговорено друго, тя е равна на непогасената част от главницата, за
обезпечението на която е сключен застрахователният договор, заедно с
непросрочените лихви. Когато дължимото обезщетение или
застрахователната сума съгласно условията на застрахователния договор
надхвърлят размера на непогасената част от задължението по изречение
3
първо и след като се извърши плащане на кредитора, остатъкът се заплаща на
длъжника или на неговите наследници. По повод изплащането на
обезщетение по застраховка по изречение първо длъжникът има всички права
на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на
непогасената част от задължението.
Разпоредбата на чл. 383, ал.4 КЗ предвижда при настъпване на
застрахователно събитие и съгласно условията на основния договор между
кредитора и длъжника и условията на застрахователния договор,
застрахователят да извършва плащане към кредитора до размера на
непогасената част от задължението по ал. 1, остатъкът от застрахователното
обезщетение, в случай че такова е налице, да се заплаща: 1. на длъжника или
на неговите наследници, или на третите ползващи се лица, когато
застраховащ е длъжникът; 2. на заложния или ипотекарен длъжник, когато
застраховащ е заложен или ипотекарен длъжник.
В случая, страните по застрахователното правоотношение уговарят
изплащане на застрахователното обезщетение при осъществяване на покрития
риск по застрахователен договор „Тежки заболявания“, в полза на
застрахования.
Чрез платежните документи на л. 21 - 34 от делото на СРС и банково
извлечение за извършени преводи по нареждания на ищцата през периода
21.10.2010 г. - 23.06.2021 г., се доказва нейното пълно изпълнение на
паричните задължения за месечните вноски по договора за кредит,
едновременно със съответните вноски за премиите по застрахователното
правоотношение. В тази връзка, неоснователно е оплакването по жалбата за
липса на валидно застрахователно правоотношение към момента, когато
настъпва покрития риск.
Предвид неизпълнението от застрахователя на задължението да изплати
обезщетение до размер на застрахователната сума и остатъка от непогасената
част на задължението по кредита, основателен е искът за сумата 1 200 лв.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемата не претендира и не
установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
4
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.03.2022 г., гр.д. 64192/20 г., СРС, 154 с-в,
поправено с решение от 13.06.2022 г. по същото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5