Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 385/21.09.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 345 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1,
буква „б“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба подадена от М.С.К. ***
чрез надлежно упълномощения адвокат И.П.Т. от САК против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №879 от 11.04.2021год., издадена от Д***
М*** Т*** полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, упълномощен
със Заповед №513з-1618/2018год. на Директора на СДВР, с която на основание
чл.171, т.1, буква „б” от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”. Отнети са СУ МПС №
********* за установени с АУАН серия GA № 382873
административни нарушения по чл. 174, ал.3 , предложение 1 и предложение 2 от
ЗДвП. В жалбата се оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка относно
мястото на констатиране на нарушението, както и факта на управление на
собственото МПС марка „М*** “ модел Ц*** с рег. №М*** . Излагат се доводи за
издаване на заповедта в нарушение на материалния закона. Твърди се
незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, както издаването и при наличие на
тежък порок относно формата на акта, тъй като същата не е подписана от издателя
й, което е абсолютна предпоставка за нейната отмяна поради нарушаване на
разпоредбата на чл.59, ал.2,т.8 от АПК.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез надлежно
упълномощения адвокат И.П.Т. от САК в писмено становище по делото поддържа
жалбата си по доводи изложени в нея, като моли за отмяна на оспорената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №879 от 11.04.2021год.,
издадена от полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Претендира сторените
по делото разноски по представен списък.
Ответникът –полицейски инспектор в отдел
„Пътна полиция“ при СДВР Д*** М*** Т*** , редовно призован се явява лично, като
оспорва жалбата, не отрича неподписването на ЗППАМ и моли за потвърждаване на
оспорената ЗППАМ. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
По допустимостта:
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №879
от 11.04.2021год., издадена от Д*** М*** Т*** полицейски инспектор в отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, упълномощен със Заповед №513з-1618/2018год. на
Директора на СДВР е
индивидуален административен акт, жалбата срещу който е предявена в законовия
срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.11 от делото) от лицето - адресат
на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта,
доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени права и законни
интереси, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА за
разглеждане по същество.
Доказателствата по делото са писмени –
приложени са заверени копия от административната преписка.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С оспорената в настоящето съдебно производство
заповед №879 от 11.04.2021год., издадена от Д*** М*** Т*** полицейски инспектор
в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, на основание чл.171, т.1,
буква "б" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ "временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца" отнето е СУ МПС №*********. От
фактическа страна заповедта е мотивирана с констатациите в съставен на
жалбоподателя АУАН серия GA № 382873 за това, че на 11.04.2021год. около
04,00часа в гр.София на бул.“Б*** “ с посока на движение от бул.“Ч*** връх“ към
Околовръстен път, като водач на собственото си МПС – лек автомобил марка „М*** “
модел Ц*** с рег. №М*** при извършената проверка водача отказал да бъде
изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 №0133 за наличие на
алкохол и отказал да бъде проверен с техническо средство DRUG TEST 5000 с
№0133 за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Като на водача е издаден и талон за медицинско изследване с №080889 за
ВМА. Тъй като К. не дал и кръвна проба били констатирани административни
нарушения по чл. 174, ал.3 , предложение 1 от ЗДвП и чл. 174, ал.3 ,
предложение 2 от ЗДвП.
Тези обстоятелства се установяват от
представения АУАН серия GA № 382873/11.04.2021г. на л.9 от делото, с който на
жалбоподателя са повдигнати административнонаказателни обвинения за извършени административни
нарушения по чл. 174,
ал.3 , предложение 1 от ЗДвП и чл. 174, ал.3 , предложение 2 от ЗДвП за
отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества или техни
аналози при управление на МПС. АУАН е връчен на М.С.К. *** лично и без отразени
възражения по него.
От приложената по делото справка за нарушител
М.С.К. *** има издадено СУМПС №********* от 06.06.2013год. със срок на
валидност до 06.06.2023год., което със съставянето на оспорената ЗППАМ е отнето.
С оглед компетентността на издателя на
оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №513з-1618/2018год. на
Директора на СДВР за оправомощените длъжностни лица да издават заповеди за
прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по
чл.165 от ЗДвП, където в т.3 са посочени Столична дирекция на вътрешните
работи.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК.
Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на
дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид
административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). Поначало
административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда наложеното
на адресата административно наказание с правораздавателен акт на
административнонаказателна юрисдикция (НП), като двата акта имат общ
правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Всеки от тях обаче
има различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не
се касае за дублиране на административна отговорност като вид юридическа
отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна
дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна
принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна
репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. Административнонаказателната
отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно
неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ са средство за
обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата
на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се
прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност. Ето защо и няма нормативна пречка за
едновременното прилагане на ПАМ и налагане на административно наказание по реда
на ЗАНН за констатираното нарушение на ЗДвП. По смисъла на чл.22 от ЗАНН
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
На първо място, следва да се прецени
материалната компетентност на органа издал процесния акт. Както бе посочено
вече, предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №879 от 11.04.2021год., издадена от Д*** М*** Т*** полицейски инспектор в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, упълномощен със Заповед №513з-1618/2018год. на
Директора на СДВР, с която на жалбоподателя е иззето свидетелството за управление на МПС.
Съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т.6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
От представените заповед № 8121з-1524 от
09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и заповед №513з-1618/2018год. на Директора на
СДВР се установява, че полицейски
инспектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР притежава по принцип материална
компетентност да налага ПАМ по ЗДвП /л.23 и 24 от делото/.
От приложената по делото Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №879 от 11.04.2021год., издадена от Д***
М*** Т*** полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР е видно че
същата не е подписана от издателя й, като този факт не се отрече от ответника и
в проведеното съдебно заседание.
Това обуславя извода, че не само
екземплярът за връчване не е подписан от административния орган, но и самият
оригинал не е носил подписа на своя издател. Следователно, обжалваната Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №879 от 11.04.2021год. не съдържа задължителен
реквизит – подпис, предвиден изрично в нормата на чл.59, ал.2, т.8 АПК, т.е. както
към датата на връчване на заповедта, така и към настоящия момент липсва валидно
завършено волеизявление на компетентния административен орган.
Липсата на съществени реквизити по чл.
59, ал. 2 АПК представлява съществено нарушение на административно- производствените
правила по смисъла на чл.
146, т. 3 АПК, изискващо отмяна на процесния административен акт, тъй като няма
доказателства да е издаден от компетентния орган. Липсата на материална
компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт в този
смисъл Решение № 7325 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12741/2010 г., IV
о.,Решение № 10064 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1308/2009 г., I о./. Ирелевантни са
причините за това, тъй като правните последици са едни и същи, независимо дали
се касае за виновно или случайно негово неподписване.
Релевантна е само обективната липса на положен подпис върху издадената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №879 от 11.04.2021год. без
който същата писмено не обективира властническа воля противно на чл. 59, ал. 2, т.
8 АПК. Това е недостатък във формата на акта, както и допуснато
нарушение на административнопроизводствени правила, състоящ се в липса на
положен по този акт подпис за издаването му като задължителен реквизит от
съдържанието му. Този порок е съществен, тъй като се приравнява на липса на
властническо волеизявление или иначе казано на липса на воля да се издаде акт
със съответното съдържание. Отделно от това неподписана
Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №879 от 11.04.2021год. не
може да се смята и за издадена от сочения в текста му като негов издател Д***
М*** Т*** полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, тъй като без
подпис по самия акт не може да се установи от кой изхожда.
Предвид обстоятелството, че оспореният
административен акт страда от порок – липса на материална компетентост на
органа – издател, водещ до обявяване на неговата нищожност, останалите
възражения относно незаконосъобразността на акта не следва да се обсъждат.
При този изход на делото на жалбоподателя
се дължи присъждане на разноски в общ размер на 510,00 лева /петстотин и десет
лева/ за адвокатско възнаграждение и държавна такса. С оглед направеното
възражение за прекомерност на разноските
следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес възнаграждението е 500.00
лв., поради което претендираното такова от жалбоподателя не се явява прекомерно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №879 от 11.04.2021год., издадена от Д*** М*** Т*** полицейски инспектор в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание чл.171, т.1, буква „б” от ЗДвП на М.С.К. *** е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на М.С.К. с ЕГН * ***, сума в размер на общо 510,00 лева /петстотин и десет/, представляваща
сторените по делото разноски – заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: