РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Царево, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20242180200019 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 72,
ал. 4 от ЗМВР.
Жалбоподателят В. Я. Я., с ЕГН: **********, чрез адвокат Н. А., БАК
срещу Заповед за задържане на лице № 302зз-54/ 01.08.2023 г. издадена от
С.Ж.Н.- Полицейски инспектор при РУ на МВР- Царево, РДВР- Бургас, с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 5а от
НК е постановено задържането й за срок до 24 часа.
Жалбоподателят иска от съда, да постанови решение, с което да отмени
оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага съображения за липсата
на предпоставки за задържане и неспазване на изискванията за съдържание.
Ответникът – органът, издал оспорвания акт, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателката Я., редовно призована, се явява
лично и с адв. А., като искат отмяна на оспорената заповед, като излагат
подробни доводи затова, претендират за разноски, представя договор за
правна помощ и съдействие.
Ответникът от С. Ж.Н., на длъжност полицейски инспектор при РУ -
Царево, ОД на МВР- Бургас (понастоящем полицейски инспектор при 04РУП
– гр. Бургас), лично оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я
отхвърли изцяло като такава, а във фазата по същество моли издадената
заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Сочи, че
заповедта е била издадена, тъй като са били налице данни за това, че
1
жалбоподателят е заподозрян за извършено престъпление.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна имаща правен
интерес от обжалването, пред съответния надлежен съд и при спазване на 14-
дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за задържане на лице 302зз-54/ 01.08.2023 г. издадена от С.
Ж. Н. на длъжност полицейски инспектор при РУ - Царево, ОД на МВР-
Бургас (понастоящем полицейски инспектор при 04РУП – гр. Бургас),
жалбоподателят В. Я. Я., с ЕГН: ********** е била задържана по реда на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на 01.08.2023 г. в 09:35 часа.
От приложеното по делото ДП №99/2023 г. по описа на РУП – гр.
Царево, пр. пр. № 8956/2023 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Бургас е
присъединено ДП № 98/2023 г. по на РУП – гр. Царево, пр. пр. № 11215/2023
г. по описа на Районна прокуратура – гр. Бургас.
На 01.08.2023 г. жалбоподателката е привлечена в качеството на
обвиняем:
1./**********************
Постановлението за привличане на обвиняем е предявено на
жалбоподателката на 01.08.2023 г. в 21:50 часа, като в 22:00 часа е проведен
разпит на обвиняем.
Установява се, че с Постановление от 02.08.2023 г. на прокурор при
Районна прокуратура – гр. Бургас, жалбоподателката е задържана за срок до
72 часа, считано от 09.35 часа на 02.08.2023 г., с оглед обезпечаване явяването
и в производство за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под
стража”.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните доказателства, приетите писмени доказателства по делото и
разпитаните в хода на делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Оспорената заповед за задържане на лице представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв подлежи
на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 от АПК. При проверката съдът следва да прецени
актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма,
спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и
съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 от АПК
поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при
преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност
- да провери дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
2
административния акт.
Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка
за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от
оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намери, че
жалбата е основателна.
Видно от приетите писмени доказателства по делото се установява, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски
орган С.Ж. Н., на длъжност полицейски инспектор при РУ - Царево, ОД на
МВР- Бургас (понастоящем полицейски инспектор при 04РУП – гр. Бургас).
Съдът обаче намира, че са допуснати нарушения, които са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Съдът на ЕС по дело С-608/21 г. с предмет преюдициално запитване на
Софийски районен съд приема, че чл. 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно
правото на информация в наказателното производство трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска прилагането на национална правна уредба, според която
основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в
извършването на престъпление, включително информацията за престъпното
деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да
бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата
разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на
посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на
задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в
кратък срок след началото на същото.
Съгласно същото решение чл. 6, параграф 2 от Директива 2012/13
трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на
лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да
съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност
ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази
информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на
компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на
настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в
предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна
квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното
производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.
Фактологията по делото, интерпретирана в светлината на разрешенията,
дадени в решението на СЕС, води до извод, че оспорената заповед е
немотивирана, тъй като не съдържа описание на релевантните факти и
никаква конкретика относно времето, мястото, както и формата на
извършване на престъпната проява. Посочена е само разпоредбата от НК и че
задържането е във връзка с ДП № 98/01.08.2023 г. След като СЕС не отрича
възможността мотивите на акта да се съдържат в друг документ, то
проверяващият съд дължи изследване именно на този въпрос – дали на
задържаното лице е била осигурена възможността да се запознае с
3
материалите по досъдебното производство, в които тази информация се
съдържа. Фактът на образуване на досъдебно производство сам по себе си не
влече като правна последица възможността задържаното лице да се запознае с
материалите по делото. Според разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от НПК,
наказателно производство се образува за извършено престъпление, като в
постановлението по ал. 1 се посочват датата и мястото на съставяне, органа,
който го съставя, законният повод и данните и органът, който ще извършва
разследването. Изрично ал. 3 забранява при образуването да се посочва името
на лицето, за което има данни, че е извършило престъпление. Първият
възможен момент, когато задържаното лице може да получи информация за
фактите по обвинението и правата им квалификация, е при привличането му
като обвиняем по реда на чл. 219 от НПК, като е налице и възможността по
ал. 2 разследващият орган да привлече лицето като обвиняем и със съставяне
на протокола за първото действие по разследване. От приложената адм.
преписка по делото се установява, че при задържането на жалбоподателката
не са представени доказателства относно причината за задържането. От
приложеното по делото ДП №98/2023 на РУП – гр. Царево се установява, че
за периода от 09.35 часа, до 21:50 часа на жалбоподателя е дадена
възможност да се запознае с причините за задържането й.
На следващо място, издадената заповед по същество не съдържа
мотиви, а възпроизвеждане единствено на цифровото посочване на
законовата норма на чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 5а от НК. Бланкетното посочване
на правната норма не дава никаква яснота относно за какво деяние е
образувано досъдебното производство, тъй като следва да се посочи не само
цифровото изражение на текста от НК, не става ясно, какви именно действия
е извършвало задържаното лице, което прави невъзможно да се прецени
неговата съпричастност към извършването им, което да обоснове
необходимостта от задържането му. Именно посочване на конкретните
действия, налагащи необходимостта от задържането, представляват
фактическите основания, които следва да се съдържат в заповедта – арг. от
чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. За целите на полицейското задържане по реда на
ЗМВР е необходимо и достатъчно да са описани фактическите действия, като
задържането има за цел да установи дали те са извършени от задържаното
лице, респ. дали биха осъществили състав на престъпление и именно поради
това законът употребява "данни" за престъпление, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията
на оперативна самостоятелност да приложи мярката, дори без да се поставя
условие за точна квалификация на деянието. За целите на задържането по
реда на чл. 72 от ЗМВР, наличието на такива категорични данни, които да
обвързват жалбоподателя със соченото престъпление не са задължителни,
като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед
тяхното изясняване.
Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095
- Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за
задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без
4
посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице,
релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от
изискването "подозрението да се базира на разумни основания, като
съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане", ЕСПЧ
приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на
необходимостта от задържането, задържането се явява несъвместимо с
принципа за защита на лицата от произвол. В този смисъл е налице
нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи., тъй като заповедта за задържане не съдържа факти или
информация, че съществува обосновано предположение за извършване на
престъпление от страна на жалбоподателката.
На следващо място, задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява
ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по
изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване
на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на
престъпление.
В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от
тези цели.
Самоличността на жалбоподателката е била установена, както са били
събрани доказателства за адреса, на който живее и че е трудово ангажирана,
като работи като ********към *******.
По делото не се установява със задържането на жалбоподателя да е
предотвратено или преустановено извършването на престъпление.
Не сочат данни за опасност и от укриване.
За съдът е неизвестно, какви точно легитимни цели е преследвал
административния орган за да пристъпи към задържане, тъй като
доказателства за такива в делото липсват.
Въпреки, че липсата на фактически данни в заповедта е самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен, за пълнота
съдът намира, че е необходимо да добави и следното:
Административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, съответно е следвало да изложи в заповедта, какви са
конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане.
В този смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на
ВАС, съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание за
отмяна на издадения административен акт, какъвто представлява и заповедта
за задържане на лице. Мотиви на административния акт може да се съдържат
най-късно в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съд
(аргумент от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС),
каквито в случая не се съдържат.
От гореизложеното следва, че не се доказа по делото наличието на
5
законовите основания за законосъобразно упражняване правото по чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР и заповедта следва да бъде отменена.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и
своевременно претендира и доказва извършването на такива, в размер от 1200
лв. представляващи възнаграждение за адвокат съобразно представеният
договор за правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2, във вр. с
чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. 302зз-54/ 01.08.2023 г.
издадена от С. Ж.Н. на длъжност полицейски инспектор при РУ - Царево, ОД
на МВР- Бургас (понастоящем полицейски инспектор при 04РУП – гр.
Бургас), с която е заповядано, за срок до 24 часа да бъде задържана В. Я. Я., с
ЕГН: **********, в помещение за временно задържане на РУП – гр. Царево.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от АПК ОД на МВР гр. Бургас да
заплати на В. Я. Я., с ЕГН: **********, сумата от 1200 лева - разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6