Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.07.2019
г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр.
дело № 7066/19
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с жалба от ЗАД“ОЗК –З.“ АД срещу разпореждане от 12.04.2019
г. на съдебния изпълнител по изп.дело N 20191110400226 на СИС при СРС, с което са приети разноски в полза на взискателя за
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. Според жалбоподателя адвокатското
възнаграждение на взискателя е прекомерно, защото единствените извършени
процесуални действия се изразяват в подаване на молба за образуване на изп.дело
и посочване на способ за изпълнение, поради което взискателят няма право на адвокатското
възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба N 1 от 09.07.2004 г. Освен това се сочи, че при изчисление на таксата по чл.53
ал.1, б.“б“ Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
не следва да се включва адвокатското възнаграждение, а само вземането по
изп.лист. Иска се от жалбоподателя да се отмени разпореждането на съдебния
изпълнител от 12.04.2019 г. и да се намали адвокатското възнаграждение на
взискателя до минималния размер, както и да се коригира размерът на начислената
такса по чл.53 ал.1, б.“б“ Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Ответникът по жалбата И.Г.Р., който е
взискател в изпълнението, е подал възражение, с което оспорва жалбата с довода,
че за образуване на изп.дело има право на разноски за адвокатско възнаграждение
от 200 лв., както и на разноски за водене на изп.дело, защото жалбоподателят
длъжник не е платил в срока за доброволно изпълнение, което е станало причина
да се подаде от взискателя нова молба с посочване на способи за изпълнение.
Съдебният изпълнител е приложил
своите мотиви, в които сочи, че жалбата е неоснователна, защото длъжникът не е
платил в срока за доброволно изпълнение, поради което има основание да се
приемат разноски от 100 лв. за водене на изп.дело.
Жалбата е подадена в срок и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Изп.дело N
20191110400226 на СИС при СРС е образувано по молба на И.Г.Р. въз основа
на изп.лист от 11.02.2019 г. на районен съд – гр.Хасково по гр.дело N 1528/18 г., с което ЗАД“ОЗК
–З.“ АД е осъден да заплати на И.Г.Р. сумата от 23,75 лв. – законна лихва върху
главница от 5020 лв. за периода 18.06.2018 г. – 04.07.2018 г., както и съдебни
разноски от 826 лв., в молбата е посочен способ на изпълнение „запор“ върху
банкови сметки. С молбата е представен договор за правна защита и съдействие, с
който е уговорено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на
взискателя в размер на 100 лв.
С поканата за доброволно изпълнение са
приети разноски на взискателя в размер на 224 лв., в които е включено и
адвокатското възнаграждение.
С молба от 11.04.2019 г. взискателят поради
неплащане от длъжника в срока за доброволно изпълнение е поискал да се извърши
от съдебния изпълнител справка за банковите сметки на длъжника, върху които да
се наложи запор и е поискал да се присъдят разноски от още 100 лв. за
адвокатско възнаграждение – по договор за правна защита и съдействие от
14.02.2019 г.
На 12.04.2019 г. съдебният изпълнител е
включил такси от 6,80 лв. – платена от длъжника такса за справка на банкови
сметки.
Със съобщение от 17.04.2019 г. съдебният
изпълнител е начислил допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 100
лв. в полза на взискателя.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на производството пред съда е жалба
на длъжника срещу постановлението на съдебния изпълнител за разноски.
С обжалваното разпореждане от 12.04.2019 г.
/лист 37/ съдебният изпълнител е приел за дължими в полза на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. – по чл.10, т.2
Наредба N 1 от 09.07.2004 г., а с
разпореждане от 12.04.2019 г. върху молба на взискателя от 11.04.2019 г. /лист
32/ съдебният изпълнител е начислил в тежест на длъжника разноски за такса от
6,80 лв. – за справка за банкови сметки. Важно е да се отбележи, че обжалваното
разпореждане на съдебния изпълнител за разноски от 12.04.2019 г. има за предмет
таксата в размер на 6,80 лв., която е за справка за банкови сметки, поради
което е недопустимо с жалбата от 30.04.2019 г. да се иска ревизиране размера на
таксата по чл.53 ал.1, б.“б“ от Тарифата, която не е предмет на обжалваното
разпореждане от 12.04.2019 г.
Според
съда приемането от съдебния изпълнител на разноски от 100 лв. в полза на
взискателя – чл.10, т.2 от Наредбата, е правилен и законосъобразен акт.
Длъжникът не е платил в срока за доброволно
изпълнение след получаване на поканата за доброволно изпълнение и е станал
причина взискателят да подаде на 11.04.2019 г. нова молба за извършване на
справка за банкови сметки с искане за налагане на запор върху тях, поради което
съдът приема, че длъжникът следва да понесе сторените от взискателя разноски за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания след срока за доброволно изпълнение.
Процесуалното поведение на длъжника, който
не е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, е причината и към настоящия
момент изпълнителното дело да е висящо, защото дългът не е погасен чрез
плащане, поради което в тежест на длъжника следва да се възложат разноските,
които са направени допълнително от взискателя, който чрез своя процесуален
представител е поискал с молбата от 11.04.2019 г. приложение на способи за
принудително събиране на дълга. В този случай е налице реално сторено от
процесуалния представител на взискателя действие, попадащо в обхвата на чл.10,
т.2 от Наредбата, а от по делото има данни реално да са направени от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение за предприемането на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
На лист 36 по делото е представен договор за
правна защита и съдействие N 3 от 09.04.2019 г., в който е удостоверено, че взискателят е платил на адв.Д.възнаграждение
в размер на 100 лв. за извършване на изпълнителни действия. Следователно
доказано е да са направени реално от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение за представителство при извършване на действия за удовлетворение
на дълга.
При
тези факти съдът намира, че жалбата срещу разпореждането от 12.04.2019 г. на
съдебния изпълнител, с което са приети в полза на взискателя разноски от 100
лв. – за адвокатско възнаграждение, следва да се остави без уважение.
Съдебният изпълнител в поканата за
доброволно изпълнение от 25.02.2019 г. е определил размер на таксата по чл.53 ал.1, б.“б“ Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК на 127,08 лв., а с разпореждане от 06.03.2019 г.
се е произнесъл по възражението на взискателя от 06.03.2019 г. и е приел, че
тази такса е в размер на 124,78 лв. Този акт на съдебния изпълнител, с който е
определил размер на таксата по чл.53 ал.1, б.“б“ Тарифата за държавните такси,
е съобщен на длъжника на 13.03.2019 г.
– съобщението е получено от адв.Х.-колега /лист 25/. Срокът за обжалване на
акта на съдебния изпълнител по определяне размера на таксата по чл.53 ал.1,
б.“б“ от Тарифата е изтекъл на 20.03.2019
г. Следователно съдът в настоящето производство не може да се произнася по
въпроса за размера на таксата по чл.53 ал.1, б.“б“ от Тарифата, защото тази
такса не е определена с разпореждането от 12.04.2019 г., което е предмет на
подадената жалба.
С обжалваното разпореждане от 12.04.2019
г. /лист 32/, съобщено на длъжника на 22.04.2019 г., съдебният изпълнител е
възложил в тежест на длъжника разноски от 6,80 лв., които представляват платена
от взискателя такса за справка за банкови сметки. Тази такса правилно е
възложена в тежест на длъжника, който поради неизпълнение в срока за доброволно
плащане е станал причина взискателят да поиска приложение на нови способи,
които са свързани със събиране на данни за банковите сметки на длъжника.
Таксата е платена от взискателя с платежно нареждане от 11.04.2019 г., поради
което правилно тези разноски са възложени в тежест на длъжника.
Както се спомена по-горе, обжалваното
разпореждане на съдебния изпълнител за разноски от 12.04.2019 г. има за предмет
таксата в размер на 6,80 лв., която е за справка за банкови сметки, но с това
разпореждане не е определен размер на таксата по чл.53 ал.1, б.“б“ от Тарифата,
поради което тази такса е извън предмета на делото. Таксата по чл.53 ал.1,
б.“б“ от Тарифата е определена с разпореждане от 06.03.2019 г. /лист 17/, което
е съобщено на длъжника на 13.03.2019 г. /лист 25/, но не е обжалвано.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалба
е неоснователна, поради в което следва да се остави без уважение. Доколкото
причината за образуване на настоящето дело не е незаконосъобразен акт на
съдебния изпълнител, а неоснователна жалба, в полза на ответника по жалбата
следва да се присъдят съдебни разноски.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД“ОЗК –З.“ АД срещу разпореждане от
12.04.2019 г. на съдебния изпълнител по изп.дело N
20191110400226 на СИС при СРС, с което са приети разноски в полза на
взискателя И.Г.Р. за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. - чл.10, т.2
Наредба N 1 от 09.07.2004 г., както и срещу
разпореждане от 12.04.2019 г., с което са начислени в тежест на длъжника ЗАД“ОЗК
–З.“ АД разноски за такса от 6,80 лв. /справка за банкови сметки/.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК –З.“ АД, ЕИК *****, гр.София, ул.“*****,
да заплати на И.Г.Р. ЕГН **********,***, съдебни разноски в размер на 200 лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.