№ 476
гр. Плевен, 01.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
частно гражданско дело № 20224400500202 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 вр. с чл.129 ал.3 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на предявена частна
въззивна жалба от С. Х., К. Р. ЮМ. и Б. Х. и тримата от гр.П., чрез
пълномощника им адв.Я. срещу Определение №50 от 03.02.2022г. по гр.д.
№656/2021г. на Районен съд гр.Н., с което е върната исковата им молба за
делба на осн. чл.129 ал.3 от ГПК.
В жалбата се твърди, че определението е необосновано и неправилно,
поради което моли да бъде отменено. Твърди се, че изводът на съда, че следва
да се върне молбата на дружеството е неправилен, тъй като те своевременно,
в дадения срок са отстранили нередовностите на исковата молба – вписали са
същата и са представили удостоверение за наследници на една от страните,
която е починала в България. Заявява, че в самата Община гр.Н., като орган,
който издава съответните удостоверения не се съдържа информация за други
двама от наследниците, поради което и не може да бъде издадено
удостоверение за наследството им. Единствените данни, с които разполагат,
че са починали в Република Турция. Поради това счита дадените указания за
отстраняване на нередовности за неизпълними, а поради това и неправилно
определението за връщане на исковата молба.
Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и
доказателствата по делото, намира следното:
1
Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт
съгласно чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице, поради
което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
За да постанови своето прекратително определение РС – Н. е приел, че
със свое разпореждане №807/08.12.2021г. делото е било оставено без
движение с указания да се представят удостоверение на наследници на
всички починали наследници на общия наследодател, а именно Ш. С. Ю.а, А.
С. Ю. и М.С.Х. и да се впише ИМ. Съобщението за оставяне на делото без
движение е получено от адв.Я. на 20.12.2021г. На същата дата е входирана
молба за издаване на съдебни удостоверения, а на 21.12.2021г. за удължаване
на срока. Съдът е удължил срока с 14 дни от уведомяването и е издал
исканото удостоверение. Съобщението за удължаване на срока е получено от
адв.Я. на 13.01.2022г., а на 21.01.2022г. са получени удостоверенията, На
същата дата е входирана молба, с която е представено на съда удостоверение
за наследници на М.С.Х. и с написана на ръка забележка е записано, че Ш. С.
Ю.а и А. С. Ю. са починали в Република Турция. Съдът е констатирал, че по
делото не са представени Удостоверения за наследници на последните двама
и е върнал исковата молба.
Формално тези изводи на съда са правилни, но те произтичат от
неправилно дадени указания още с разпореждането за оставяне на ИМ без
движение.
Още в първото удостоверение за смърт и наследници е видно, че Ш. С.
Ю.а и А. С. Ю. са починали в Република Турция. В него липсват данни, както
за рожденната им дата, място на раждане, единен граждански номер или
каквито и да е други идентифициращи белези освен имената и година на
смърт, с отбелязване Р Турция.
При тези данни, действително на исковата молба не може да бъде ход.
След като е указал ищците да представят удостоверение за наследниците им,
съдът е следвало да им укаже /при наличните данни или по-скоро липсата на
такива/, че в случай на необходимост могат да направят искане по реда на
чл.186 от ГПК към съда, за да изиска той съответните документи. Ако и
тогава Общината не ги издаде, то следва да посочи причините за това. Също
така може да се изискат и удостоверения за родствени връзки, а в краен
2
случай съдът е длъжен да укаже, че при невъзможност за снабдяване с
необходимите документи от компетентните служби в РБ, то може да се
изискат същите по реда на съдебната поръчка /на техни разноски/ от
Република Турция. Ако и този способ се окаже невъзможен, то приложно
поле може да намери процедурата по чл.548 от ГПК или чл.549 и сл. от ГПК.
С даването на формално правилни, но изначално неизпълними указания
РС-Н. на практика е поставил ищците в невъзможност да ги изпълнят,
независимо, колко ще им бъде увеличен срока. Това означава, че исканата
делба никога не може да бъде извършена, нито съдебно, нито извънсъдебно, а
това противоречи на основните принципи на гажсданското право.
Самите ищци също е следвало да проявят по-голяма настойчивост, като
поискат от съда нови указания или помолят той да изиска съответните
документи.
Крайният извод обаче е, че така постановеното определение е
направилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да се
върне на РС-Н. за продължаване на процесуалните действия.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №50 от 03.02.2022г. по гр.д.№656/2021г. на
Районен съд гр.Н., с което е върната исковата им молба за делба на осн.
чл.129 ал.3 от ГПК.
ВРЪЩА делото на РС-Н. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3