Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2018г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, ХХХVI
– ти състав
На осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2819 по описа за
2018 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.С.К. против НП №
03 –009565/02.05.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, на осн.
чл.416 ал.5 от КТ, на К. е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 5000 лева.
В жалбата си жалбоподателят моли за отмяна
на НП, тъй като не бил осъществен съставът на нарушението – лицето М.М.било допуснато до обекта от лице, различно от собственика
на имота К., а именно С.С., което лице е уговаряло
параметрите на възложената работа и е заплащало съответното възнаграждение за
нея. Сочи се, че нарушението не е било описано в достатъчна степен като
отсъствало посочване на дата и място на извършване, както и обстоятелствата
около извършването му. Моли се за цялостна отмяна на постановлението в
условията на евентуалност за намаляване на размера на приложимата санкция от
100 лева до 300 лева с приложение на разпоредбата на чл. 415в КТ.
В съдебно заседание
въззивната страна се представлява от адв. С., който
поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на същите основания. Пледира за
отмяна на издаденото НП, в условията на евентуалност за намаляване на
санкцията.
Въззиваемата страна се
представлява от юрк. Г., който оспорва жалбата и моли
обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи, че
елементите на трудовото правоотношение се доказват безспорно от попълнената от
работника декларация, като собственикът на обекта е бил длъжен да сключи с
работещите на него лица поне граждански договори.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 01.04.2018г. в гр.
Варна, кв. Аспарухово, м-ст „Боровец“- север ПИ
10135.5401.4134 служители на ДИТ – гр. Варна извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство, която се наложила поради възникнал инцидент при
изграждането на обект – кладенец в посочения недвижим имот.
Собственост на имота бил
жалбоподателят Г.С.К. в чийто имот следвало да се изгради процесният
кладенец, но непосредствено с дейността по намиране на лица, които да се заемат
с дейността по изкопаване на кладенеца се занимавал неговият доведен баща св. С.С..
Именно той, за да бъде
реализирана работата се свързал чрез познати със св. Т.К., който имал опит в
подобна дейност и се договорили за изкопаването К. да получава по 180 лева на
изкопан метър до излизането на вода.
За извършването на
дейността по изкопаване св. К. се договорил с още две лица да му помагат,
когато той слезе да копае – общи работници М.М.и лице
на име Н., които трябвало да носят блокчетата за облицовка на кладенеца.
Парите, които получавал от
св. С. разделял между тримата и зареждали колата.
В единия от дните докато
почивали Манол и Н. на последния внезапно му прилошало и паднал на земята. По
това време св. К. бил в изкопа и казал на Манолов само да напръска лицето му с
вода, но тази дейност не произвела ефект и както станало ясно по-късно лицето
починало от масиран инфаркт.
Именно по този повод
пристигнали на проверка служителите на ДИТ сред които и св. Б., която приела,
че М.К.М.е изпълнявал трудови функции на длъжност „общ работник“ при определено
работно време от 08.00 часа до 13.00 часа, договорено трудово възнаграждение и
определено място на работа. Тези констатации били направени на база попълнена
от лицето декларация, в която той посочил,ч е извършва работа за С.С..
Поради тези обстоятелства
на 26.04.2018г. на Г.С.К. бил съставен АУАН от св. Б. за нарушение на
разпоредбите на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61,
ал.1 от КТ и с постановление правоотношението между него и М.К.М.боло
определено за трудово.
Впоследствие било издадено и процесното
НП, което възприело изцяло фактическите и правни констатации, възприети в АУАН.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните доказателствата : материалите
по АНП, както и от последователните и
безпротиворечиви показания на св. Б. – актосъставител,
както и показанията на св. Т.К. и С.С., които бяха
възприети от съда като изцяло достоверни доколкото не противоречат по никакъв
начин на установената по делото фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в срок и от процесуално легитимиран субект, поради което е допустима и приета
от съда за разглеждане по същество.
При
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения .АУАН и НП са
издадени в предвидените от закона срокове и от компетентни лица. Макар и
лаконично, нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна.
Посочени са всички съставомерни признаци на нарушението и онези факти, които са
пряко относими към тях, така че на въззивната страна е могло да стане ясно за
какво точно е наложеното наказание и какви са фактическите рамки, в които
следва да организира защитата си. Посочени са и дата и място на нарушението.
Дадената правна квалификация съответства на описаното и диспозитивната част на
НП изцяло кореспондира с
обстоятелствената.
По същество основният
спорен момент в производството, касаещ материалноправната законосъобразност на
издаденото НП касае обстоятелството съществувало ли е в процесния случай
трудово правоотношение между Г.С.К. и Манол Кунчев Манолов.
За да приеме
наличието на това обстоятелство АНО е дал вяра на декларацията на Манолов,
попълнена към датата на извършване на проверката в която били отразени работно
време и място.
Тази декларация обаче, според настоящия състав на ВРС е
недостатъчна, за да обоснове съществуването на такова правоотношение, тъй като
на първо място на нито едно място в декларацията лицето не е посочило на каква
длъжност работи, като отсъстват и данни за уговорено между страните трудово
възнаграждение за евентуално извършваната работа (като е посочено „на
уговорка“), а на второ същата преставлява частен свидетелстващ документ, който
не се ползва с материална доказателствена сила.
Характерът на сключения между страните договор се
определя не от неговото наименование, а от неговото съдържание и по-точно от
правата и задълженията, които се установяват с него и които всяка от страните
се е съгласила да изпълнява.
За да бъде един договор трудов е необходимо той да
отговаря на следните изисквания: с него да е уговорено за каква работа
/длъжност/ е сключен, да е уговорено мястото на работа и да е уговорено
трудовото възнаграждение. Тези уговорки трябва да бъдат изразени в писмена
форма. Писмената форма установена в Кодекса на труда е изискване за
действителността на договора, аргумент от чл. 62, ал.1 КТ. Валидно трудово
правоотношение възниква при сключен в писмена форма и съдържащ основните
реквизити на трудов договор между работник и работодател, посочени в
нормативната уредба на Кодекса на труда.
При наличието на сключен трудов договор работникът или
служителят се задължава да предостави на работодателя своята работна сила за
изпълнение на уговорената работа на уговореното място на работа срещу което има
право на уговореното трудово възнаграждение. За разлика от трудовия договор, по
гражданските договори няма задължение на лицето да предоставя работната си
сила, а има задължение да се предостави определен резултат от труда, който
задължително е пряко обвързан със заплащането.
По трудовия договор работодателя дължи заплата на
работника или служителя независимо от това дали използва изцяло работната му
сила по време на работния ден. Изискването за предоставянето на работната сила
на работодателя води до необходимостта работникът или служителят да работи,
като спазва определена трудова дисциплина. Това означава, че работникът е
подчинен на работодателя относно това кога, къде, какво и как да работи.
Обратно при гражданските договори изпълнителят сам решава
кога, къде, какво и как да работи като единствено от значение е да постигне
определен резултат и да го предаде на другата страна по договора.
Именно такъв според съда се явява и настоящият случай,
като видно от развилите се отношения между страните в случая между тях и то
между св. С. (действащ като устен пълномощник на К.) и всички тях са били
сключени договори за изработка, чиито акцент е бил изкопаването и изграждането
на кладенеца, като нито един от тях не е бил обвързан от начина на извършване
на работата, а единствено от постигането на нейния краен резултат.
На следващо място,възраженията
на АНО, че в случая е трябвало с тях да се сключи поне граждански договор в
писмена форма не се споделят от съда, тъй като писмената форма не е такава за
действителност на договора за изработка.
С оглед изложеното съдът
намира, че между жалбоподателя и лицето М.М.на
практика не съществува трудово правоотношение
(макар такова да е било констатирано от ДИТ), поради което и няма как
жалбоподателят да носи отговорност за вмененото му нарушение на трудовото
законодателство.
Поради горното, съдът
намира, че процесното НП подлежи на отмяна, като с оглед изхода на спора не
следва да се обсъжда справедливостта на определената от АНО санкция.
Воден
от горното и но основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ № 03
–009565/02.05.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и
чл.61, ал.1 от КТ, на осн. чл.416 ал.5 от КТ, на Г.С.К. е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 5000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Варненски
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: