Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
……08.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ „А“ въззивен състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Углярова ч.гр.дело № 7714 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на Ю.М.В. – длъжник по изпълнително дело № 20198380406619 по описа
на частен съдебен изпълнител М. Б., с рег. № 838 по описа на КЧСИ, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу разпореждане от 11.02.2020
г., с което е уважено частично искането на длъжника за намаляване на размера на
приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, като същото е намалено от
11 000 лева на 8 019,26 лева.
Жалбоподателят
поддържа неправилност на постановеното разпореждане за разноските. Счита, че в
случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата
и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален
размер от 200 лева, съответстващо на обема на предоставената от процесуалния
представител правна помощ и съдействие. Навежда съображения, че от взискателя
са извършени единствено действия по образуване на изпълнителното производство,
като липсва осъществяване на процесуално представителство и съдействие при
извършване на действия по принудително изпълнение с цел удовлетворяване на
дълга. По изложените съображения прави искане за отмяна на обжалваното
разпореждане и намаляване на приетите за събиране разноски по изпълнителното
производство. Претендират се разноски в настоящото производство.
В
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „Р.И.“ АД не е подал възражение.
По
делото са представени мотиви на ЧСИ М. Б., рег. № 838 при КЧСИ, по реда чл.
436, ал. 3, изр. 2 ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на
жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира следното:
Изпълнително
дело № 20198380406619 по описа на частен съдебен изпълнител М. Б., рег. № 838
при КЧСИ, е образувано въз основа на молба от „Р.И.“ АД, ЕИК ******* от 21.11.2019г.
срещу „Б.С.К.2009“ ЕООД и Ю.М.В., за принудително събиране на присъдените по ч.гр.
д. № 1346/2019 г. по описа на Районен съд Кюстендил, ГО, 1 състав в полза на
взискателя парични суми в размер на 1). 547 980 лева, представляваща
главница, дължима по договор за заем от 09.06.2011г., с падеж 31.07.2014г.,
допълнително споразумение по договор за заем от 03.10.2011г. и допълнително
споразумение по договор за заем от 0203.2012г.; 2). 125 966,61 лева,
представляваща лихва за забава към 15.11.2018г.; 3). 13 478,93 лева –
държавна такса в производството; 4). 18 000 лева – адвокатско
възнаграждение. Молбата е депозирана чрез адв. М.Ч., като в същата е поискано
да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по
изпълнителното дело, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 11
000 лева. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 15.10.2019г.,
обективиращ изявление, че сумата в размер на 11 000
лева е платена в брой при сключването на договора.
С
разпореждане от 22.11.2019г. на частен съдебен изпълнител М. Б., рег. № 838 при
КЧСИ е образувано изп.дело № 20198380406619 срещу „Б.С.К.2009“ ЕООД, ЕИК *******
и Ю.М.В., ЕГН **********, като за воденето на изпълнителното дело е присъдено и
адвокатско възнаграждение в размер на 11 000 лева.
По
делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника Ю.М.В. на 21.01.2020г.
покана за доброволно изпълнение на вземане за следните суми: 1). неолихвяема
сума за главница в размер на 547 980,00 лева; 2). неолихвяема сума за
лихва към 15.11.2018г. в размер на 125 966,61 лева; 3). неолихвяема сума
за държавна такса в гражданското производство в размер на 13 478,93 лева;
4). неолихвяема сума за адвокатско
възнаграждение в гражданското производство в размер на 18 000 лева; 5). неолихвяема
сума за адвокатски хонорар в изпълнителното дело в размер на 11 000 лева;
6). неолихвяема сума за т.29 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 186 лева; 7). неолихвяема
сума за т.9 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 72 лева, 8). сума по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 21 058,21 лева или общо в размер на 737 741,75 лева,
а също и така присъединените публични държавни вземания по чл.458 от ГПК в
полза на държавата.
На
05.02.2020 г. по делото е постъпила жалба от длъжника Ю.М.В. за намаляване на
размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство от 11 000 лева до размер от 200
лева, тъй като същите не са съобразени с действителната фактическа и правна
сложност на делото и извършените към момента действия от страна на взискателя,
изразяващи се единствено в депозиране на молба за образуване на изпълнителното
дело.
С
разпореждане от 11.02.2020 г., получено от длъжника на 28.05.2020 г., съдебният
изпълнител е намалил адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство
от 11 000 лева на 8 019,26 лева.
Анализът
на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в
преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.
/ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Въпросът
за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата
му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част
важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в
разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от
взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В
разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са
били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А
след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране
на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма
основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от
взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и
съдействие.
По
отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, касаещо претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда намира
следното:
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по – нисък размер на
разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно
утвърдената съдебна практика, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не
само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е
определение № 403/01.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. дело
№ 6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
По
процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 11 000 лева, намалено с разпореждане на ЧСИ до
размера от 8 019,26 лева. В случая изпълнителното дело не се отличава нито
с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа
сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се
вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се
установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е подал
молба за образуване на изпълнителното производство, като на основание чл.18,
ал.1 от Закон за частните съдебни изпълнители е възложил на ЧСИ изцяло да
проучи имущественото състояние на длъжника, да направи справки, да набави
документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнението.
От
данните по изпълнителното дело се обосновава, че усилията на представляващия
взискателя адвокат са сведени до подписване на молбата за образуване на
изпълнително дело, част от съдържанието на която и без да представлява отделно
действие по защита, е посочването на способ за принудително изпълнение, в
случая запор. Не съставлява отделно действие по защита и възлагането по реда на
чл. 18 ЗЧСИ. Ето защо съдът приема, че не са били осъществени значими
процесуални действия по защита и съдействие, респ. извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. Приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар
следва да бъде намален до минимума, определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г., с именно в размер на 200,00 лева за подаване на молба за
образуване на изпълнително дело. Останалата част от хонорара следва да остане в
тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати при свобода на
договарянето. Сумата от 200,00 лева е без включен ДДС, тъй като липсват
представени доказателства за регистриране по ЗДДС на адвокат М.Ч..
Действително,
взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл
да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще
бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след
изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на
хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на
риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка
да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за
образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за
доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните
вземания.
Поради
изложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не
и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т.
2 от Наредбата. По тези съображения се налага извод, че определянето /"присъждането"/
на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер е
необосновано.
При
съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело, съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно, като
поради липсата на други активни процесуални действия от страна на адвоката по
движението на изпълнителното дело след образуването му, съдът приема, че
определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение с обжалваното постановление
следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК от 8 019,26 лева до
размера на сумата от 200 лева.
Искането
за присъждане на разноски от жалбоподателя в настоящото производство е
неоснователно и такива не следва да бъдат присъдени, независимо от изхода на
делото. Според настоящия съдебен състав, в производство по разглеждане на жалба
срещу действия на съдебен изпълнител разноски не се дължат, тъй като
обжалваният акт на съдебния изпълнител не е постановен в хода на проведена
между страните по делото състезателна процедура, поради което не следва да се
прилага общото правило за разпределяне на отговорността за разноски между
страните в общия исков процес. От друга страна, съдебният изпълнител има
задължение да упражнява в съответствие със закона възложените му правомощия и
същият носи имуществена отговорност за незаконосъобразността на своите актове и
действия. Отговорността за разноски се понася
от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е
дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този
случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния
изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.
441 от ГПК.
С
оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ю.М.В. разпореждане от 11.02.2020г. по изп.
дело № 20198380406619 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № 838 по описа на КЧСИ, с
което е намален размерът на приетите разноски по изпълнителното дело за
адвокатско възнаграждение до 8 019,26 лева, в частта за разликата над сумата от 200,00 лева до приетия за събиране
в производството размер от 8 019,26 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.