№ 44
гр. София , 01.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно частно търговско
дело № 20211001000018 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частната жалба на „ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ
СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД /в несъстоятелност/, подадена от
процесуалния представител на дружеството срещу определение на Софийския градски
съд, Търговско отделение, VІ-21 състав, постановено на 19.08.2020 г. по т. дело № 1
034/2020 г., с което съдът е върнал исковата молба на жалбоподателя като подадена
след изтичане на преклузивния срок по чл.694, ал.6 от ТЗ.
В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като по
отношение на срока за предявяване на иска следва да се приложат разпоредбите на §
13 от ЗИД на Закона за здравето, съгласно които сроковете, спрели да текат по време
на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичане на 7-
дневен срок от обнародването на закона.
Оспорват се изводите на съда, че този срок не е процесуален и не касае висящо
дело, поради което не попада в приложното поле на ЗМДВИП.
Иска се отмяна на определението.
Ответникът по частната жалба – ЧСИ М. А. Г.-Д., в срока по чл.276, ал.1 от ГПК
е подала отговор, в който се излагат съображения, че частната жалба е неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като провери данните по делото и като взе
1
предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена при спазване на срока по
чл.275, ал.1 от ГПК, от активно легитимирана страна – ищец по делото, срещу валиден
и допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по настоящия
процесуален ред.
При преценка на основателността на частната жалба съдът взе предвид
следното: Производството е образувано по исковата молба на „ГУСВ“ ЕАД /н./, с
която е предявен иск срещу ответницата ЧСИ Г., за установяване несъществуване на
вземането на ответницата, представляващо разноски по изпълнително дело, което е
било прието от синдика в производството по несъстоятелност. Исковата молба е
постъпила в съда на 08.06.2020 г., но върху нея е отбелязано, че е била подадена по
пощата на 04.06.2020 г.
Установено е по делото, че определението на съда по несъстоятелността, с което
е одобрен списъкът на приетите вземания, е обявено в ТР на 30.04.2020 г.
За да върне исковата молба, градският съд е посочил, че срокът по чл.694 от ТЗ е
преклузивен, а не процесуален срок и с изтичането му се прекратява възможността за
предявяване на иск. На базата на това си виждане съдът е приел, че след като срокът по
чл.694 от ТЗ за предявяване на исковете не е спирал да тече след 09.04.2020 г., то той е
изтекъл на 14.05.2020 г., която дата е първият ден след отпадане на извънредното
положение. Според СГС, тъй като срокът не изтича по време на извънредното
положение /продължило до 13.05.2020 г./, а след отпадането му – на 14.05.2020 г.,
срокът по чл.694, ал.6 от ТЗ в конкретния случай не попада в хипотезата на чл.4 от
ЗМДВИП и не подлежи на продължаване с един месец, считано от отмяната на
извънредното положение.
Спорният въпрос в настоящото частно производство е, приложими ли са
разпоредбите на чл. 3 или чл.4 от ЗМДВИП по отношение на срока по чл.694, ал.6 от
ТЗ. Чл.4 от закона действително е неприложим, тъй като същият се отнася за
производства и срокове извън тези по чл.3. Преклузивните срокове за предявяване на
искове също са процесуални.
По силата на чл. 3, т.1 от ЗМДВИП съгласно редакцията му от 09.04.2020 г.,
процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства спират
да текат от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение. Изключение от
правилото за спиране е посочено в приложението към закона, в което конкретно са
изброени производствата, по които процесуалните срокове не спират да текат и сред
тях не е производството по чл.694 от ТЗ. Известно е, че извънредното положение беше
2
отменено след 13.05.2020 г.
Със ЗИД на Закона за здравето, обнародван в ДВ бр.44/14.05.2020 г. – §13 от
ПЗР, беше постановено, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от датата на обнародването
на този закон в ДВ – следователно, след 21.05.2020 г.
Следователно, тъй като определението на съда по несъстоятелността,
постановено по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ, е било публикувано в ТР по време на
извънредното положение, срокът за предявяване на иска не е започнал да тече по това
време. 14-дневният срок по чл.694, ал.6 от ТЗ е започнал да тече от 22.05.2020 г. и е
изтекъл на 04.06.2020 г. На тази дата – 04.06.2020 г., исковата молба е подадена по
пощата, следователно, исковата молба е постъпила в законния срок.
С оглед на изложеното по-горе, въззивният съд намира, че частната жалба е
основателна, поради което обжалваното определение на градския съд следва да бъде
отменено, а делото следва да бъде върнато на градския съд за продължаване на
процесуалните действия.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4181на Софийския градски съд, Търговско отделение,
VІ-21 състав, постановено на 19.08.2020 г. по т. дело № 1 034/2020 г., с което съдът е
постановил връщане на исковата молба, подадена от „ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ
СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД /н./
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на процесуалните
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4