Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 890
17.12.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор: Цвета
Пазаитова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 1091 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Х.А., с ЛНЧ **********,
гражданин на М., с посочен по делото адрес РПЦ - Харманли, гр.Х., ж.к. „Д.“ №..,
против Решение №УПХ-163/13.11.2020г. на Интервюиращ орган към
Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е отхвърлена молбата му за
предоставяне на международна закрила.
Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Материалната
незаконосъобразност на административния акт се обосновава с твърдения за
нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа,
били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган бил игнорирал
факта, че причината оспорващият да напусне страната си била наличието на
заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят сочи, че изложил подробно
своята история пред административния орган, който правилно я възприел, но
неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на
хуманитарен статут. В решението не се съдържал нито един аргумент за това, дали
молбата за закрила била явно неоснователна или не. Обсъдени били въпросите,
свързани с обстановката в М., с положението на различните етнически групи там и
обстоятелства, свързани със заплахите, на които молителят бил обект, но всичко
това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по
общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по
същество. Сочи се, че ВКБООН и отделните държави гарантирали, че
правителствените институции, правните съветници и служителите, които участвали
в процеса на определяне на бежанския статут били добре запознати с насоките за
работа със случаи на заплахи и преследване, на които оспорващият бил обект в М..
Поради това, органите трябвало да съзнават тежкото положение на хора като
оспорващия, намиращи се в безизходица, притиснати от събитията в страната им по
произход. Посочва се, че решаващият
орган не обсъдил никакви източници за страната на произход на търсещия закрила,
с изключение на справка с вх.№МД-559/16.10.2020г., приложена по преписката.
Липсвали и аргументи за приетото от органа становище, че молителят се позовава
на обстоятелства, извън предмета на закона, както и такива за приетата липса на
посочена от него причина за основателно опасение от преследване. Липсата на
мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално
нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи
на административния орган. Последният изложил формално и бланкетно определени
факти и обстоятелства. В този смисъл решението представлявало своеобразна
компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган
нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничило с
нищожност на административния акт. Нарушението
на материалния закон се аргументира още с това, че подадената от жалбоподателя
молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по
чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Видно било от мотивите на решението, че
административният орган обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в М.,
без да търси и събере информация от утвърдени международни източници, като се
задоволил единствено с това декларативно да обяви, че оспорващият не бил
преследван по смисъла на ЗУБ и че могъл ефективно да се защити в страната си по
произход. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на
производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал
да изложи своите опасения относно обстановката в М., както и относно факта, че
положението се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде
разгледана молбата му. Органът обаче приел, че заявените от него проблеми –
заплахи, предупреждения, психическо напрежение, съставлявали проблеми,
ирелевантни за предоставянето на закрила. Същевременно не били изложени никакви
аргументи защо било прието, че оспорващият се позовавал на обстоятелства извън
предмета на закона или че не посочвал причини за основателно опасение от
преследване. Жалбоподателят не посочил по време на провежданото с него интервю
икономически съображения за напускане на страната си, както приел
административният орган. Заявената от него причина за напускане била свързана с
липсата на сигурност и перспектива за един млад човек. Бил в опасност и се чувствал
уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Заявява, че ако бил останал
още в М., може би вече щял да бъде убит или пострадал. Тези факти говорили за
формално отношение към него и към представената бежанска история. Оспорващият
сочи, че заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила и
бъде върнат обратно в М., щял да бъде изложен на опасност от сериозни
посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това
идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си в М. и това била причината
да напусне страната. Счита, че неправилно административният орган тълкувал и
прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15,
буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Поради това неправилно тълкуване на
приложената материална норма, административният орган стигнал до погрешен извод
и постановил административния си акт в нарушение на чл.15, буква „в“ от
Директива 2004/83/ЕО.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна
на атакуваното решение, като се иска връщане на преписката на административния
орган с указания за разглеждане на молбата за закрила по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към
ДАБ при МС (К. Б.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Излага допълнителни съображения и в
представените по делото писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба с вх.№105450-2694/27.10.2020г. на Дирекция
„Миграция“, СДВНЧ - Любимец, регистрирана в ДАБ с рег.№УП 16022/30.10.2020г.,
гражданин на М., с посочени имена Х.А., е поискал закрила в Република България.
Желанието за закрила е потвърдено с молба с вх.№1134/30.10.2020г. на РПЦ –
Харманли с посочени в нея имена Х.А.. Чужденецът е бил регистриран чрез
попълване на регистрационен лист с рег.№УП 16022/30.10.2020г. като Х.А.,
гражданство - М., етническа принадлежност - арабин, роден на ***г. в гр.А. в М.,
със същия постоянен адрес, с …….. образование, религия - …., ….., без документи
за самоличност. Последната е била установена чрез декларация с рег.№УП 16022/30.10.2020г.
по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената Х.А. от М., роден на ***г. в М., гр.А.. Видно от
Решение за настаняване №881/29.10.2020г. с рег.№УП-16022/30.10.2020г.,
чужденецът е бил настанен в РПЦ - Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с
Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за
процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците,
подали молба за закрила в Република България, както и със списък на
организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни
в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на настоящия
жалбоподател, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ, заведен в
ДАБ с рег.№УП 16022/30.10.2020г. На 03.11.2020г. към търсещия закрила е била
отправена писмена покана за провеждане на интервю на 04.11.2020г.
С Писмо с рег.№УП 16022/02.11.2020г. на ДАБ,
Директорът на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност”
писмено становище по постъпилата молба за международна закрила.
На 04.11.2020г. било проведено интервю с Х.А., като
част от административната процедура по предоставяне на международна закрила,
видно от Протокол за проведено интервю рег.№УП 16022/04.11.2020г., с което му е
предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто
чужденецът посочил, че напуснал М. юли месец 2019г. легално с националния си
паспорт от летище А. до гр. И., Т.. Останал там 1 година и четири месеца и
тръгнал за Б.. В Т. работил като автомонтьор, но парите не му достигали.
Преминал българската граница на 06.10.2020г. нелегално, укрит в камион и при
преминаване на границата бил задържан от полицията. Работил като автомонтьор.
Напуснал М. поради лошата икономическа обстановка. Нямало постоянна работа и не
можел да се издържа. Така също имал лични проблеми с една група хора, които искали
да му вземат мотора. Чужденецът се сбил с един от тях и те започнали да го
заплашват и казали, че ще кажат на полицията, че притежава наркотици. В М. ако
му направят такова обвинение, веднага щели да го задържат в полицията.
Притеснявал се за семейството си, защото баща му бил алкохолик и ако задържат
чужденеца, нямало кой да се грижи за семейството му. Не потърсил помощ от
полицията, защото ако подаде жалба срещу тези хора, трябвало да плати, а нямал
пари. Поради всичко това решил да напусне М. и да замине за Т., а след това за
Е., за да получи закрила, да работи и помага на семейството си. Нямал друга
причина да напусне страната си по произход. Нямало заплаха, отправена към него,
освен тази случка, за която разказал. Семейството му нямало никакви заплахи.
Никога не му било оказвано насилие. Не бил арестуван или осъждан, не участвал в
политическа или религиозна организация. Бил от етноса на …. Нямал проблеми
заради етническата или религиозната си принадлежност. Заявил, че подал молба в
Б., защото искал да получи закрила, да работи и помага на семейството си.
С Решение №УПХ-163/13.11.2020г. Интервюиращ орган при
ДАБ (К. Б.) отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на Х.А.,
на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
В решението си органът посочва, че мотивите,
обуславящи желанието на кандидата да получи закрила не попадат в предметния
обхват на ЗУБ, а се касаело за причини от личен и икономически характер.
Проблемите, изложени от молителя, не били релевантни за предоставянето на
закрила. Той не заявил спрямо него да била осъществена репресия или преследване
поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група. Не били налице и предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут. Изложената фактическа обстановка не давала основание да се смята,
че молителят бил принуден да напусне М., поради реална опасност от смъртно
наказание или екзекуция. Спрямо него не било повдигнато обвинение, не бил
арестуван или осъждан, официалната власт нямала негативно отношение спрямо
него. Релевантни твърдения по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ кандидатът не
правил. Административният орган разгледал обширно и възможността за прилагане
на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като стигнал до извода, че няма основания за това в
случая. В акта е посочено и, че за кандидата не са налице и предпоставки за
предоставяне на статут по чл.8, ал.9, чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
На 18.11.2020г., срещу подпис, решението е връчено на
жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който
владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е
подадена чрез административния орган на 20.11.2020г. Същата е процесуално
допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при
спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от
ЗУБ.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено
от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя длъжностни
лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да
извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена
Заповед №РД 05-423/08.06.2017г. на Председателя на ДАБ, с която К. Й.Б., младши
експерт в РПЦ - Харманли, е определен за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство
за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на
чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание
чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1 в срок до 14
работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи
ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно
неоснователна. Към датата на издаване на процесното решение – 13.11.2020г.,
предвидения срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено
производство е бил спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното
решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и не кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока. Установява
се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия
орган в РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е
отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на
преводач, на разбираем за него език. Оспореният административен акт отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно
мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В
случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за
предоставяне на международна закрила. Такова становище не е представено по
делото. Следва обаче да се отбележи, че липсата на подобно становище не
обосновава незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда
на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай, съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.10, изр.2 от ЗУБ, такова становище не се изисква.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на която
се е позовал интервюиращият орган, „молбата на чужденец за предоставяне на
международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице
условията по чл.8, ал.1 и ал.9, съответно по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8, и
чужденецът: т.1, се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 –
не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“. Член 8,
ал.1 от ЗУБ гласи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва
да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с
оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за
напускане на страната си по произход – М., някоя измежду изброените в чл.8,
ал.1 от ЗУБ. От обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи
извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя,
административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо
последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване,
релевантно за предоставянето на бежански статут. В проведеното интервю
чужденецът е посочил като основен мотив за исканата закрила икономически и
социални причини, като заявил, че напуснал, поради лошата икономическа
обстановка, нямало постоянна работа и не можел да се издържа. Така също имал
лични проблеми с една група хора, които искали да му вземат мотора. Поради
всичко това решил да напусне М. и да замине за Т., а след това за Е., за да
получи закрила, да работи и помага на семейството си. Нямал друга причина да
напусне страната си по произход. Правилно интервюиращият орган е приел, че тези
причини не попадат в предметния обхват на ЗУБ, а са такива от икономически
характер, като целта е търсене на по-добър стандарт на живот. Спрямо чужденеца
не е било оказвано насилие, нито пък член на семейството му е получавал лични
заплахи. Изложените от кандидата причини за напускане на М. правилно са
преценени като неотносими към приложното поле на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изводът на
административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за
предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Видно от
заявеното от молителя в интервюто, същият не желае да се завърне в държавата си,
защото там ще има лични проблеми и като млад човек нямал бъдеще. Очевидно
изразеното желание за напускане на страната по произход не следва да се приема
като причина, която би могла да се определи като една от тези, визирани в чл.8
или чл.9 от ЗУБ. Същата е в сферата на лични икономически социални проблеми,
които не могат да се приемат като основание за предоставяне на международна
закрила. В хода на интервюто Х.А. заявил, че не е членувал в политически партии
или организации, не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказвано насилие,
не е бил заплашван. Всичко това води на извода за наличието на причини,
различни от посочените в ЗУБ, поради които жалбоподателят е напуснал М.. Няма
обективирани данни същият да е член на семейството на чужденец с предоставен
статут на бежанец или предоставен хуманитарен статут в България, нито са
заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на
него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Правилна е и преценката на органа за липса на
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В
случая не се твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход
той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно
наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на жалбоподателя не са налице и
материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се
предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от
държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от
тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал
бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари
Административният орган е извършил преценката си за
страната по произход след анализ на информацията, обективирана в Справка с
вх.№МД-559/16.10.2020г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ,
относно актуалното положение в М.. От същата става ясно, че ситуацията в тази
страна не е такава, която да обосновава предоставяне на международна закрила на
гражданите ѝ. От данните в справката и от приобщения доказателствен
материал може да се направи извода, че дори и да се завърне в държавата си по
произход, жалбоподателят би могъл да води нормален живот, при условията на
социално-икономическата обстановка в М.. Ситуацията в тази страна не достига
границите на въоръжен конфликт и жалбоподателят не е изложен на риск от тежки
заплахи поради такъв конфликт, поради което в случая не са налице
предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.
Настоящият съдебен състав намира извършената преценка
на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна, предвид
оценката, че в конкретния случай няма обоснован страх от преследване и
индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде удовлетворена
дадена молба за закрила, безогледното насилие в М. следва да е изключително,
каквото не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката
там. Изложените данни в Справка с вх.№ МД-559/16.10.2020г г., изготвена от
Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно актуалното положение в М., не
сочат да е налице крайно тежка икономическа криза, нито да има политически и
социални сътресения, макар и тези фактори да не рефлектират пряко върху
преценката за наличието или липсата на основания за предоставяне на
международна закрила.
Като цяло, от анализа на представената по делото
официална справка на ДАБ, както и от информацията, налична в общодостъпни
източници, не се установява ситуацията в М. да е усложнена до степен, че да са
налице основания за предоставяне на международна закрила на граждани на тази
страна.
Предвид
гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с
материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото
постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е засегнат от порок,
налагащ неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърден, а подадената
против него жалба отхвърлена като неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.А., гражданин на М.,
против Решение №УПХ-163/13.11.2020г. на Интервюиращ орган К. Б. към Държавната
агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: