№ 31
гр. Пловдив, 14.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Частно наказателно
дело № 20225330200049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба от Д. Н. Г., с адрес – ****, срещу Постановление
за прекратяване на наказателно производство от 09.12.2021г. на РП-Пловдив,
с което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
201/2021 г. по описа на РУ – Труд при ОДМВР – Пловдив, водено за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В жалбата се сочи, че в постановлението на прокурора неправилно и
незаконосъобразно е прието, че липсва умисъл при извършването на
деянието. Сочи, че П. много добре е знаела, че има малолетно дете, сама се е
поставила в невъзможност да получава съобщения, като е напуснала
жилището, не променила адреса си и не отговаряла на съобщенията, поради
това сочи, че не е доказано незнанието и относно съществуващото
задължение. Още взема становище, че П. не е започнала да изпълнява
задължението си и след разпита си като свидетел от 10.09.2021г., от когато са
изминали три месеца, както и че е образувано изпълнително дело, наложени
са запори върху банкови сметки и всеки човек би се заинтересувал за
причината за запора. Предлага постановлението на прокурора да бъде
отменено, като с делото му бъде върнато за продължаване на производството.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото намира, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена от субект в кръга на
посочените от чл.243, ал.3 от НПК, а именно от Д. Н. Г. – в качеството му на
1
баща и законен представител на малолетния Н.Д.Г., последният - в качеството
му на пострадал, както следва да се счита за подадена в законоустановения
седмодневен срок, доколкото препис от постановлението е получено от
жалбоподателя на 20.12.2021г. - съгласно приложеното известие за доставяне,
а жалбата е подадена в РС-Пловдив на 29.12.2021г. (като 27.12.2021г. и
28.12.2021г. са неприсъствени ден).
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема за установено, че свидетелите Д. Н. Г. и М.Н.П.. живеели
на семейни начала от 2011г. до 2016г., като от съвместното им съжителство
имали общо дете - Н.Д.Г. ЕГН:**********. В края на 2016г. свидетелите Г. и
П. се разделили, като малолетният Н.Г. останал в дома на баща си, който
полагал всички грижи за него.
С Решение № 260399/16.09.2020г. по гр. дело. № 2605/2019г. на
Районен съд – Пловдив, V брачен състав, влязло в сила на 20.10.2020г.,
свидетелят П. била осъдена да заплаща на сина си Н.Г., чрез неговия баща и
законен представител Д.Г. месечна издръжка в размер на 200 лева. Същата
издръжка не била изплащана от свидетеля Г.а.
Горната фактическа обстановка се установява непротиворечиво от
показанията на разпитаните в хода на производството свидетели – Д. Н. Г.,
М.Н.П.. и С.П.К., които последователно описват посочената от съда като
възприета от съда фактическа обстановка. Следва да се посочи, че
показанията на същите свидетели добре кореспондират по между си, като не
се констатират никакви съществени противоречия относно описваните
събития.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото заверени копия от Решение № 260399/16.09.2020г. по гр. дело. №
2605/2019г. на Районен съд – Пловдив, V брачен състав и Допълнително
Решение № 260146/14.01.2021г. по гр. дело. № 2605/2019г. на Районен съд –
Пловдив, V брачен състав, от които се установява факта и размера на
присъдената издръжка.
При така установената фактическа обстановка прокурорът е достигнал
до извод, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление по
смисъла на чл.183, ал.1 от НК, доколкото същото следва да бъде извършено
2
умишлено, а не се установява М.Н.П.. да е била запозната с провежданото
пред Районен съд – Пловдив.
Горният извод на прокурора следва да бъде споделен като правилен и
законосъобразен.
Следва да се посочи, че действително по делото не се установяват
никакви данни, от които може да бъде направен извод, че П. е била надлежно
уведомена за Решение № 260399/16.09.2020г. по гр. дело. № 2605/2019г. на
Районен съд – Пловдив, V брачен състав и Допълнително Решение №
260146/14.01.2021г. по гр. дело. № 2605/2019г. на Районен съд – Пловдив, V
брачен състав след влизане на същите актове в сила.
В този смисъл, липсват всякакви данни последната да е получила
препис от същите по съответния ред.
Не се установява дори П. да е знаела за производството пред Районен
съд – Пловдив, като свидетелят К., който е бил особен представител на П. по
делото е категоричен, че не е имал връзка и никога не е уведомявал същата за
делото и/или решението по него.
Ето защо правилно е заключението, че доколкото деянието по чл.183,
ал.1 от НК може да бъде извършено само умишлено, а в случая не се
установява П. да е знаела за правораздавателния акт, с която е била осъдена да
изплаща издръжка на малолетния си син Н.Г., чрез неговия баща и законен
представител Д.Г., то в случая не се установяват достатъчно данни за
извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя в
горния смисъл, а именно – че П. много добре е знаела, че има малолетно
дете, сама се е поставила в невъзможност да получава съобщения, като е
напуснала жилището, не променила адреса си и не отговаряла на
съобщенията. Последните възражения са неотносими, доколкото независимо
от причината П. да не може да бъда установена на адреса и да не иска да
комуникира с Г. - и дали това е поради нейна „недобросъвестност“ или по
обективни причини, същото не променя извода, че заключението на
прокурора за субективната страна на престъплението по чл.183, ал.1 от НК е
правилно и законосъобразно. В този смисъл, дори П. да е била
недобросъвестна относно посочването на адреса си, то очевидно е, че за
последното не може да бъде „наказана“ чрез повдигане на обвинение за
3
престъпление, което не е извършила от субективна страна.
На следващо място неоснователно е и възражението относно това, че П.
не е започнала да изпълнява задължението си и след разпита си като свидетел
от 10.09.2021г., от когато са изминали три месеца. Настоящото наказателното
производство е образувано и водено за престъпление, извършено в периода от
месец септември 2020г., до месец юли 2021г., като следва да се съобрази, че
предвид самата правна природа на продълженото престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, изразяваща се в едно продължително във времето бездействие, то
разглеждането на подобно деяние може да бъде винаги в някакъв ограничен
времеви период, а не и за в бъдеще. При това прокурорът дължи произнасяне
относно събраната доказателствена съвкупност до приключване на
разследването, в случая – месец ноември 2021г., към който момент не
липсват данни да осъществено деяние по чл.183, ал.1 от НК, дори и да
можеше да бъде счетено, че към 10.09.2021г. свидетелят П. е била уведомена
за съдебния акт при разпита си като свидетел на 10.09.2021г..
Последното по никакъв начин не препятства изследва отговорността на
П. за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК след датата 10.09.2021г.
в рамките на друго наказателното производство, което не е предмет на
изследване към настоящия момент.
Отделно от горното, очевидно е, че научаването на определени
обстоятелства от свидетел, разпитван по реда на НПК, на база съдържанието
на задаваните му въпрос, трудно би могло да бъде счетено за такова
надлежно връчване на съдебния акт, от който ответника да узнае неговото
пълно съдържание и в който смисъл – да се счете за „узнаване“ в светлината
на субективната страна на разглежданото престъпление.
Съдът намери за неоснователни и възраженията в горния смисъл -
относно субективната страна на деянието, в светлината на това, че е
образувано изпълнително дело, наложени са запори върху банкови сметки и
всеки човек би се заинтересувал за причината за запора. Последното не
съставлява нищо повече от едно житейско предположение, което дори да е
вероятно или много вероятно, не може да установи с нужната за целите на
наказателното производство сигурност, че П. е запозната със съдържанието
на Решението на районен съд – Пловдив, с което е осъдена да плаща
въпросната издръжка, дори и последната да е узнала (което също не е
4
установено_ че от нейни сметки са удържани някакви суми.
Поради това настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
постановление на РП-Пловдив следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано, постановено при всестранно и пълно
изследване на фактическата обстановка и приложение на закона.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 09.12.2021г. на РП-Пловдив, с което на основание чл.243,
ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 201/2021 г. по описа на РУ –
Труд при ОДМВР – Пловдив, водено за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Препис да се изпрати на РП-Пловдив и жалбоподателя, за сведение.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд
гр.Пловдив в седмодневен срок от съобщаването му, по реда на чл.243, ал.7
от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5