№ 623
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет
и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Христова
Членове:Петя Алексиева
Радост Бошнакова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221100502502 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано е по жалба на Х. Р. Х. - длъжник по изпълнително дело №
495/2017 г. по описа на ЧСИ О.М. срещу отказа на съдебния изпълнител да
прекрати принудителното изпълнение, поради настъпила перемция. Жалбата
е подадена чрез процесуалния представител на длъжника в изпълнителното
производство, адвокат Ризов, надлежно упълномощен с пълномощно
приложено към жалбата.
Жалбоподателят твърди, че съдебният изпълнител отказва
неоснователно и немотивирано да изпълни разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. Поддържа, че в хода на изпълнителното дело, съдебният изпълнител не
е извършвал изпълнителни действия в продължение на период по-голям от
две години. Твърди се, че от 03.01.2018 г. не са извършвани действия, поради
което и на 03.01.2020 г. е настъпила перемция. Твърди се, че тъй като
перемцията е настъпила преди 13.03.2020 г., то и сроковете не са спрели да
текат на основание Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени отказа на съдебния
изпълнител. Претендира направените разноски в настоящото производство.
1
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило възражение от ответната
по жалбата страна – взискателят „Банка ДСК“ АД.
По повод постъпилата жалба, ЧСИ депозира писмени мотиви.
Поддържа допустимост, но неоснователност на жалбата.
Съдът като взе предвид становищата на страните, намира следното
от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20178460400495 по описа на ЧСИ О.М. с рег.№
846, район на действие: Софийски градски съд е образувано на 17.07.2017 г.
по молба на „Банка ДСК“ АД в качеството на взискател срещу Х. Р. Х. в
качеството на длъжник за принудителното събиране на сумите по
изпълнителен лист от 07.04.2017 г. В молбата са посочени и конкретни
изпълнителни способи.
В хода на изпълнителното производство са извършени следните
изпълнителни действия:
На 20.07.2017 г. е наложен запор върху паричните вземания на
длъжника в „Обединена българска банка“ АД. Запорът е наложен, но не
реализиран, поради липсата на авоари по сметката.
На 20.07.2017 г. е наложен запор върху паричните вземания на
длъжника в „Банка ДСК“ АД. Запорът е наложен /л.36 от делото/.
С постановление от 03.01.2018 г., вписано в СВ-АВ на 04.01.2018 г. (л.
65) е наложена възбрана върху следния недвижим имот, собственост на
длъжника Х. Р. Х., а именно: АПАРТАМЕНТ № 12, находящ се в жилищна
сграда в гр. София, район „Подуене“, ж.к. ****, построен върху държавна
земя, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ от 70,49 кв.м., ведно с избено помещение № 12 с полезна площ 3,39
кв.м. и заедно с 0,915% идеални части от общите части на сградата и право на
строеж върху мястото.
С постановление от 04.08.2017 г., вписано на 23.01.2018 г. (л. 68) е
наложена възбрана върху следните недвижими имоти, собственост на
длъжника Х. Р. Х., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 127 в кв. 18 по плана на
с. Кошава, общ. Видин, обл. Видин, целият с площ от 1 620 кв.м., за който
имот е отреден УПИ № IX-127, в кв. 18 по плана на с. Кошава, общ. Видин,
обл. Видин, с неприложена регулация, ведно с построените в него двуетажна
2
масивна жилищна сграда със застроена площ от 48 кв.м., както и върху
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 108 кв.м., както и
върху двуетажна паянтова стопанска сграда със застроена площ от 55 кв.м.,
както и върху паянтова стопанска сграда със застроена площ от 28 кв.м.
На 10.12.2019 г. е наложен запор върху паричните вземания на
длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД. Запорът е наложен, но не е
реализиран, поради липса на авоари по банковата сметка.
На 28.07.2021 г. е наложен запор върху паричните вземания на
длъжника в „Обединена българска банка“ АД. Запорът не е реализиран, тъй
като длъжникът не е клиент на банката.
На 10.12.2021 г. е наложен запор върху паричните вземания на
длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД. Запорът е наложен и реализиран, като
на 17.12.2021 г. „УниКредит Булбанк“ АД е превело по изпълнителното дело
сумата от 54,90 лева.
С молба вх.№ 4353/02.09.2021 г. длъжникът е поискал прекратяване на
изпълнителното производство по делото, поради настъпила перемция, която
молба е оставена без уважение от съдебния изпълнител с обжалваното
постановление от 10.12.2021 г.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт
подлежащ на обжалване-отказ на ЧСИ да прекрати принудителното
изпълнение, обективиран в обжалваното постановление и е процесуално
допустима, а по същество неоснователна.
Невярно е твърдението в жалбата, че в периода от 03.01.2018 г. в
продължение на две години не са извършвани никакви изпълнителни
действия, поради което и на 03.01.2020 г. е настъпила перемция.
На първо място изпълнителното действие възбрана върху недвижим
имот на длъжника е осъществено на 04.01.2018 г., а не както сочи длъжника
03.01.2018 г., защото меродавна е не датата на постановление на съдебния
изпълнител, с което е наложена възбраната, а датата, на която тя е вписана в
СВ-АВ София, която в случая е 04.01.2018 г. От тази дата е започнал да тече
двугодишния срок, който обаче е прекъснат на 10.12.2019 г., когато е наложен
запор върху банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД. Този
3
запор е наложен, но не е реализиран, тъй като по сметката не е имало авоари.
Това действие е изпълнително и прекъснало течението на срока и този извод е
в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2015 г. по т.д. № 3/2015 г., ВКС,
ОСГТК, с което се прие, че изпращането на запорно съобщение до банка в
хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508,
ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка,
представлява действие по налагане на запор. Последицата от това е само, че
длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за
сметка на взискателя.
Следователно от 10.12.2019 г. отново е започнал да тече двугодишен
срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и текъл до 12.03.2020 г., през който период са
изтекли 3 месеца и два дни. След което и в периода от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. е спрял да тече на основание чл.3, т.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
Отново е започнал да тече от 22.05.2020 г., на основание § 13 от ПЗР,
съобразно която сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
От 22.05.2020 г. е започнал да тече остатъка. Течението на този срок
отново е прекъснато на 28.07.2021 г., на 10.12.2021 г. с налагането на запори.
От 10.12.2021 г. отново е започнал да тече двугодишния срок, който очевидно
към момента не е изтекъл.
Предвид гореизложеното производството по процесното изпълнително
дело както към 02.09.2021 г. (когато длъжникът е подал молба с искане за
прекратяване на производството), така и към момента не е прекратено по
силата на закона, поради което и жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба с правно основание
чл.435, ал.2, т.6 от ГПК на Х. Р. Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване:
гр.София, ж.к. **** - длъжник по изпълнително дело № 20178460400495 по
описа на ЧСИ О.М. с рег.№ 846, район на действие: Софийски градски съд,
срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение, поради настъпила перемция, обективирано в Постановление от
10.12.2021 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5