Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 18.12.2018
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме
Мъгърдичян
мл.с. Кристиян Трендафилов
при секретаря К.Илиева, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 12308 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.06.2018 г. по гр.д. № 64015/17 г.,
СРС, ІІ ГО, 74 с-в е отхвърлил предявения от „Л.Б."
ЕООД, ЕИК *******срещу „Ф.0." ЕООД, ЕИК *******иск по
чл.92 ЗЗД с цена на иска 25 000 лв., като част от обща дължима в размер на 1
600 000 лв, представляваща вземане за неустойка по Договор за арендоване на
земеделска земя, сключен на 11.05.2009г. между "Л.Б." ЕООД с предишно
наименование "Д.А." ООД,ЕИК *******и "Ф.0." ЕООД, ведно със
законната лихва от 31.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
като несонователен и недоказан. Осъдил е „Л.Б."
ЕООД, ЕИК *******да заплати на „Ф.0."
ЕООД, ЕИК *******сумата от 2470 лв. разноски по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Л.Б." ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя д-р А.М.Й.Н., чрез пълномощника по делото адвокат С.Ц.,*** с
мотиви, изложени в нея. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал
съществени процесуални нарушения, което е довело до формирането на неправилен
краен извод по основателността на претенцията на ищеца. Счита постановеното
решение за немотивирано, като съдът не се е произнесъл по спорния предмет.
Липсва и мотивирано произнасяне от съда на молбата на ищеца по чл.64, ал.2 ГПК.
В тази молба той се позовава на особени непредвидени обстоятелства по отношение
на процесуалния му представител, а именно внезапно заболяване на малолетното
дете на пълномощника. Молбата е била изпратена своевременно по факс и по пощата
и към молбата е бил приложен оригиналът на рамковия договор. Предвид
внезапността на събитието, пълномощникът не е могъл своевременно да ангажира
друг адвокат, който да се яви в съдебно заседание. Изпратил е становището за
съдебното заседание по имейл. По същата причина не е могъл да изпълни
указанията на съда в предходното съдебно заседание на 12.12.2017 г. да представи
за следващото съдебно заседание на 06.03.2018 г. оригинал на Рамков договор за
арендоване на земеделски земи от 11.05.2009 г. В молбата е поискано ако в
съдебното заседание на 06.03.2018 г. е даден ход по същество на делото, да бъде
отменено протоколното определение и да бъде продължено съдебното дирене. Към
молбата са приложени и доказателства. Съдът не се е произнесъл по молбата по
чл.64, ал.2 ГПК. Предвид организацията на администриране на книжата в Районен
съд-София, при която постъпилото писмо не се обработва и докладва в деня на
постъпването му, а по-късно, пълномощникът е изпратил молбата си и по факс до
деловодството на конкретния съдебен състав и е получил обратна разписка,
удостоверяваща получаване на пратката от РС-София. В решението си съдът е
посочил наличието на молба по чл.64, ал.2 ГПК, без да се мотивира на какво
основание същата не е уважена. Съдът е постановил решение при непълни и спорни
доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното като незаконосъобразно и делото да бъде върнато на РС-София
за произнасяне по молбата за възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК. Алтернативно,
ако въззивната инстанция приеме, че е налице произнасяне по тази молба, да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск като доказан по
основание и размер. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Моли
на основание чл.266, ал.3 ГПК да бъде прието като доказателство по делото
предоставения с молбата от 12.03.2018 г. оригинал на Рамков договор за
арендовате на земеделски земи.
Въззиваемият
„Ф.0." ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, офис 3, представлявано от А.Г.П.Р.,
немски гражданин, чрез пълномощника по делото адвокат А., със съдебен адрес:***,
офис 3 оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Л.Б." ЕООД, ЕИК *******твърди, че има основен предмет на
дейност създаване и стопанисване на трайни насаждения на фина дървесина, като
за целта сключвал Договори за аренда на подходящи земи за отглеждане на трайни
насаждения на фина дървесна за срок не по-малък от 25 години. От друга страна, ответникът има
основен предмет на дейност придобиване на земеделски земи с цел осигуряване на
сигурен доход чрез дългосрочни арендни отношения.
На 11.05.2009 г. бил сключен Рамков договор за арендоване на земеделски
земи между „Л.Б."
ЕООД/с предишно наименование „Д.А.“/ и ответника „Ф.0." ЕООД, като съгласно чл.4 от него
ответникът се задължил да обезпечи за периода 2012 г.-2015 г. земеделски земи
от 1600 дка и отговарящи на усовията на договора. В чл.10 от деговора е
предвидено, че ако „Ф.0.“ ЕООД не предостави
земеделски земи в площите посочени в чл.3 и чл.4, дължи на ищцовото дужество
неустойка в размер на 1000 лв. на декар за неизпълнената част от площта. До
края на посочения период и към настоящия момент ищцовото дружество не е
получило нито едно предложение от страна на ответника за сключване на договори
за аренда на земеделски земи в изпълнение на сключения Рамков договор за
арендоване на земеделски земи, поради което е налице неизпълнение от страна на
ответника. На основание чл.10 от Рамковия договор „Ф.0.“ ЕООД дължи на ищеца неустойка в размер по
1000 лв. на декар за неизпълнената част от площта, която е 1600 дка или дължи
неустойка в размер общо на 1 600 000 лв.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 25 000 лв., частично от 1 600 000
лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнение съгласно чл.10 от
сключения между страните по делото
Рамков договор за арендоване на земеделски земи от 11.05.2009 г.
Претендира разноски.
Ответникът „Ф.0." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис
3, представлявано от А.Г.П.Р., немски гражданин, чрез пълномощника по делото
адвокат А., със съдебен адрес:***, офис 3 оспорва иска по основание и
размер. Претендира разноски.
Във връзка
с изложените във въззивната жалба възражения, настоящата инстанция приема
следното:
За установяване фактическият състав на чл.92 от ЗЗД е
необходимо ищецът да докаже основанието, въз основа на което претендира
заплащане на неустойка, размерът на
същата, а ответникът следва да докаже наличието на изпълнение, съответно
наличието на обективна възможност на неизпълнение, като не следва да се доказва
размер на вредата.
Ищецът е депозирал ксерокопие от Рамков договор за
арендоване на земеделски земи, сключен на 11.05.2009 г между „Л.Б." ЕООД/ с предишно наименование „Д.А.“/ и
ответника „Ф.0." ЕООД. Договорът е с предмет закупуване и предоставяне под
аренда от ответника „Ф.0." ЕООД на ищеца „Л.Б." ЕООД/ с предишно
наименование „Д.А.“/ на земеделска земя
при условията на договора. Същият е подписан и за двете страни от едно и също
лице, а именно Нобис. В чл.10 от договора е посочено, че ако „Ф.0." ЕООД
не предостави земеделски земи в площите посочени в чл.3 и чл.4, дължи на „Д.А.“
неустойка в размер на 1000 лв. на декар за неизпълнената част от площта. В хода
на първоинстанционното производство ответникът е оспорил съществуването на
такъв договор с твърдения за антидатиране, невъзможен предмет, прекомерност на
неустойката и напасване на текста на договора с действително сключени договори
за аренда. Във връзка с извършеното оспорване, първоинстанционният съд е
задължил ищеца в съдебно заседание на 12.12.2017 г. на основание чл.190 ГПК да
представи оригинала на Рамков договор за арендоване на земеделски земи, сключен
на 11.05.2009 г., като е дал срок най-късно следващото съдебно заседание, което
е с дата 06.03.2018 г.
За
съдебното заседание на 06.03.2018 г. е постъпило писмено становище от
пълномощника на „Л.Б."
ЕООД-адв. С.Ц., в което същата заявява, че е редовно уведомена за него, че
поради заболяване на малолетното й дете не е в състояние да пътува за София, а
поради внезапността на събитието не е ангажиран друг адвокат. Дава съгласието
си заседанието да се проведе в нейно отсъствие. По отношение на допуснатата
ССЕ, заявява, че няма възражение експертът да бъде изслушан и да бъде прието
заключението. Взема отношение по съществото на спора. Иска срок за писмени
бележки. Претендира разноски.
Заседанието
на 06.03.2018 г./ има неправилно отбелязване/ е проведено редовно и е даден ход
по същество. В последващ момент, ищецът твърди, че е подал молба, чрез процесуалния си
представител по чл.64, ал.2 ГПК, в която
е поискано ако в съдебното заседание на 06.03.2018 г. е даден ход по същество
на делото, да бъде отменено протоколното определение и да бъде продължено
съдебното дирене. Твърди, че предвид организацията на администриране на книжата
в Районен съд-София, при която постъпилото писмо не се обработва и докладва в
деня на постъпването му, а по-късно, пълномощникът е изпратил молбата си и по
факс до деловодството на конкретния съдебен състав и е получил обратна
разписка, удостоверяваща получаване на пратката от РС-София. В тази молба
процесуалният представител се позовава на особени непредвидени обстоятелства по
отношение на него, а именно внезапно заболяване на малолетното му дете. Сочи,
че молбата е била изпратена своевременно
по факс и по пощата и към молбата е бил приложен оригиналът на рамковия договор,
с което е изпълнено разпореждането на съда. В решението си съдът е посочил
наличието на молба по чл.64, ал.2 ГПК, без да се мотивира на какво основание
същата не е уважена. Въззивникът/ищец счита, че по този начин съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение, поради което моли на основание чл.266, ал.3 ГПК съдът да приеме като доказателство по делото представения с молбата от
12.03.2018 г. оригинал на Рамков договор за арендоване на земеделски земи. В петитума
на въззивната жалба се иска решението на пъвоинстанционния съд да бъде отменено
и делото да бъде върнато на РС-София за произнасяне по молбата за
възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК. Алтернативно решението да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявения
иск.
Настоящата инстанция счита, че не е
налице твърдяното процесуално нарушение,
допуснато от СРС, поради което е оставила
без уважение искането за приемане на депозирания към молбата от 12.03.2018 г. оригинал на Рамков договор за
арендоване на земеделски земи. Преди всичко не става въпрос за подадена от
ищеца молба по чл.64, ал.2 ГПК, а за искане по чл.142, ал.2 ГПК според който
текст съдът
отлага делото, ако страната и пълномощникът ѝ не могат да се явят поради
препятствие, което страната не може да отстрани. Визираната норма предполага неотстраними препятствия за участие в делото,
проявили се кумулативно по отношение на страната и на
нейния пълномощник.. По делото не е доказано наличието на непреодолими препятствия за явяване на
управителя на дружеството и съответно изпълнение разпореждането на съда. Отделно от това, такова
препятствие не е било налице и по отношение на процесуалния представител на
дружеството-адвокат С.Ц.. Още в депозираното от нея становище за съдебното
заседание на 06.03.2018 г., същата
заявява, че е редовно уведомена за него, че поради заболяване на малолетното й
дете не е в състояние да пътува за София, а поради внезапността на събитието не
е ангажиран друг адвокат, като дава съгласието си заседанието да се проведе в
нейно отсъствие. От една страна, адвокат С.Ц., в депозираното становище, е
поискала делото да се гледа в нейно отсъствие, а от друга страна, в молбите от
13.03.2018 г. и от 19.03.2018 г. се е позовала на особени непредвидени
обстоятелства по чл.64, ал.2 ГПК, да се разбира
наличие на
непреодолимо препятствие по см. на чл.142, ал.2 ГПК, изразяващо се в същото
това заболяване на малолетното й дете. От
представената по делото епикриза на В.П.Ц., на 4 години, е видно, че тя
е била изписана на 02.03.2018 г. Били
са предписани контролни прегледи на 06.03. и на 12.03.2018 г. Заседанието е
било проведено на 06.03.2018 г., т.е. 4 дни след изписването и при наличие на
предварителни данни за последващи контролни прегледи. Изводът е, към датата на
провеждане на заседанието на 06.03.2018 г. не са били налице нито особени
непредвидени обстоятелства, нито непреодолимо препятствие и спрямо пълномощника на ищеца адв. С.Ц., която е взела
становище за провеждане на заседанието в нейно отсъствие.
При тези данни и в
рамките на срока по чл.190 ГПК, ищецът не е изпълнил свое процесуално задължение, поради което и следва да понесе
своеобразната процесуална санкция на чл.190 ГПК и чл.154 ГПК. Законосъобразно съдът
е приел за недоказани фактите свързани с твърдяното съществуване на процесния
договор с оглед изричното му оспорване от страна на ответника по делото. След
като такъв договор не съществува, то не може да се претендира и неустойка по
чл.10 от него на основание чл.92 ЗЗД. Това представлява достатъчно основание за
отхвърляне на заявената искова претенция, като няма нужда от излагане на
допълнителни доводи.
На основание чл.271,
ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора и предявената претенция въззивникът следва да заплати на
въззиваемото дружество направените от него разноски за настоящата инстанция във
вид на адвокатско възнаграждение в размер на 1280 лв. Размерът е определен по
реда на чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения предвид направеното възражение за прекомероност
на същото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 11.06.2018 г. по гр.д.
№ 64015/17 г. на СРС, ІІ ГО, 74 с-в.
ОСЪЖДА „Л.Б." ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя д-р А.М.Й.Н., чрез пълномощника по делото адвокат С.Ц.,*** да заплати
на „Ф.0." ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, офис 3, представлявано от А.Г.П.Р.,
немски гражданин, чрез пълномощника по делото адвокат А., със съдебен адрес:***,
офис 3 направените разноски за насотящата инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 1280 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.