РЕШЕНИЕ
№ 623
гр. Враца, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20221420100768 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
„МАРВИ БГ” ЕООД, ЕИК ********* против ЕТ „ИСКРЕН - ВЕСЕЛИН ПЪРВАНОВ",
ЕИК:********* за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от
25 423.50 лева, представляваща главница по неизпълнено задължение за доставка на
продукти по четири броя фактури, както и за сумата от 837.72 лева мораторна лихва за
забава върху главницата на всяка отделна фактура.
Предявени са искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327 и
сл. ТЗ за сумата от 25 423.50 лева и по чл. 86 ЗЗД за сумата от 837.72 лева.
Ищецът „МАРВИ БГ” ЕООД твърди, че между него и ответника В. И.П.,
действащ като ЕТ „ИСКРЕН - ВЕСЕЛИН ПЪРВАНОВ“, ЕЖ *********, са налице
трайни търговски отношения въз основа на неформални договори за покупко-
продажба, по силата на които „МАРВИ БГ” ЕООД, в качеството си на Продавач,
доставя на ЕТ „ИСКРЕН - ВЕСЕЛИН ПЪРВАНОВ“, в качеството му на Купувач,
гориво (дизел), получавано от Купувача на управлявания от Продавача обект -
бензиностанция, находяща се в гр. *****, ул. „*******“ № **. **.**. Горивото е
зареждано от Купувача чрез използваните в търговската му дейност МПС с
регистрационни номера, както следва: Per. № *******; Per. № ********; Per. №
********; Per. № ******* и Per. № *******.
Твърди се също така, че към датата на депозиране на настоящата искова молба
длъжникът не е платил задълженията си по следните фактури:4182.25 лева,
представляващи остатъкът от задължението по Фактура № **********/15.12.2021г.,
издадена за сумата от 6548.69 лева с включен ДДС и платена частично до 2 366.44
лева;1876.34 лева по Фактура № **********/31.12.2021г.; 10613.36 лева по Фактура №
**********/15.01.2022г. 8751.55 лева по Фактура № **********/31.01.2022г. Или
общата продажна цена, предмет на настоящата искова претенция и дължима от ЕТ
1
„ИСКРЕН - ВЕСЕЛИН ПЪРВАНОВ“ за доставките по горепосочените фактури, е в
общ размер на 25 423.50 лева (двадесет и пет хиляди четиристотин дввадесет и три
лева и 50 ст.) с включен ДДС.
Претендира и мораторна лихва за забава върху всяка една от просрочените
главници в общ размер от 837.72 лева, както следва: 240.52 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 03.11.2021г. до 04.02.2022г. за заплащане на
сумата от 9210.53 лева, съставляваща остатък от задължението по Фактура №
**********/31.10.2021г. в размер на 10269.43 лева;138.15 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 01.12.2021г. до 04.02.2022г. за заплащане на
задължението по Фактура № **********/16.11.2021г. в размер на 7534.83 лева; 229.14
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 03.12.2021г. до 04.02.2022г.
за заплащане на задължението по Фактура № **********/30.11.2021г. в размер на
12888.20 лева; 89.14 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
18.12.2021г. до 04.02.2022г. за заплащане на задължението по Фактура №
**********/15.12.2021г. в размер на 6548.69 лева;10.42 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 16.01.2022г. до 04.02.2022г. за заплащане на
задължението по Фактура № **********/31.12.2021г. в размер на 1876.34 лева; 50.12
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 19.01.2022г. до 04.02.2022г.
за заплащане на задължението по Фактура № **********/15.01.2022г. в размер на
10613.36 лева; 80.23 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
04.02.2022г. до 08.03.2022г. за заплащане на задължението по Фактура №
**********/31.01.2022г. в размер на 8751.55 лева.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
По делото са приети и четири броя фактури, за следните суми: 4182.25 лева,
представляващи остатъкът от задължението по Фактура № **********/15.12.2021г.,
издадена за сумата от 6548.69 лева с включен ДДС и платена частично до 2 366.44
лева;1876.34 лева по Фактура № **********/31.12.2021г.; 10613.36 лева по Фактура №
**********/15.01.2022г. 8751.55 лева по Фактура № **********/31.01.2022г. за
сумата от общо 25 423,50 лева.
Като доказателства по делото са приети и детайлизирани справки към
горепосочените фактури.
Представена и приета като доказателство по делото е и покана за доброволно
изпълнение, отправена от ищеца до ответника за заплащане на исковите суми.
Като доказателство по делото е прието и копие от извлечение от банковата сметка
на ищеца „МАРВИ БГ” ЕООД, от която се установява частично погасяване на исковата
сума от ответника в размер на 1000.00 лева.В този смисъл е и изричното признаване на
този факт от страна на процесуалния представител на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327 и сл. ТЗ
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал.1 ТЗ в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1.
възникнали между страните облигационни отношения по четири договора за търговска
продажба на стоки - гориво, по силата на които продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената цена с ДДС и 2. Продавачът да е предал стоката на
купувача.
2
По силата на чл.327 ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго.Фактът на плащане следва да се установи от
ответника.
Съгласно константната практика на съдилищата, фактурата може да се приеме
като доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните,
доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката/услугата по вид,
количество, цена, наименование на страните, време и място на издаване и т.н. В този
смисъл са напр.: Решение № 166/26.10.2010 год. по т.д. № 991/2009 год. на ВКС, ІІ т.о.,
Решение № 96/26.11.2009 по т.д. № 380/2009 год. ВКС, І т.о., Решение № 42/19.04.2010
год. по т.д. № 593/2009 год. ВКС, ІІ т.о., Решение № 23/07.02.2011 год. по т.д. №
588/2010 год. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 30/08.04.2011 год. по т.д. № 416/2010 год. на
ВКС, І т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
По делото са представени 7 фактури, издадени от ищеца. Получател по всички тях
е ответното дружество ЕТ „ИСКРЕН - ВЕСЕЛИН ПЪРВАНОВ", ЕИК:*********.
Действително, представените фактури представляват частни свидетелстващи
документи, но същите не са изрично оспорени от ответника.Освен това страната не е
оспорила извършените доставки по фактурите.Също така следва да се има предвид и
извършеното частично плащане от ответника на исковата сума. Независимо от липсата
на други писмени доказателства, освен представените фактури, установяващи
твърдяното от ищеца изпълнение по договора за търговска продажба и по-конкретно
по процесните фактури, които са едностранно подписани от ищеца и не са представени
доказателства, че са осчетоводени при ответника, с оглед плащането на общо 1 000 лв.,
съдът приема, че частичното плащане представлява признание на дълга в целия размер
по тези фактури. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение по т. д. №
2675/2013 г. на ВКС, I т. о. е прието, че извънсъдебното признание на страните на
неизгодни за тях факти съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с
оглед на всички обстоятелства по делото. В решението е съобразена и задължителната
практика на ВКС, обективирана в решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010
г. на IV г. о., споделена напълно от касационния съдебен състав на ВКС, I т. о.
Становището на посочените касационни съдебни състави е в съответствие с изричната
разпоредба на чл. 175 ГПК, тъй като доказаното в процеса извънсъдебно признание на
факт има същата стойност както и направеното пред съда признание на факт. От друга
страна, това становище се застъпва не само в съдебната практика, включително и
казуална такава, но и в правната доктрина. Предвид посочените решения на ВКС,
следва да се приеме, че релевантни са извънсъдебните изявления само на страните по
конкретния спор, обективирани в представени по делото документи, или доказани с
допустими доказателствени средства, които по своята същност съставляват признания
на неизгодни за страните факти. Признания на трети, неучастващи в делото лица, не
биха могли да бъдат съобразявани от решаващия съд и не следва да бъдат ценени като
годни доказателствени средства, относими към конкретни факти по спора, нито въз
основа на тях да се приема за доказан конкретния юридически или доказателствен
факт.В конкретния случай е представено извлечение от сметката на ищеца за заплатена
от ответника сума в размер на 1000.00 лева.
Ответникът доказа частично погасяване на задължението към ищеца в размер на
1000.00 лева, който факт, като настъпил в хода на процеса съдът следва да отчете на
основание чл.235, ал.3 ГПК.Предвид изложеното исковата претенция следва да бъде
уважена частично, за сумата от 24 423,50 лева, а за горницата до пълния предявен
размер от 25 423,50 лева да бъде отхвърлена като неоснователна.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
За основателността на предявения иск следва да се докаже възникването на главен
3
дълг, до какъвто извод съдът достигна, и забава в погасяването му. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Върху всяка от дължимите суми
за главница по отделните фактури следва да бъде начислена и лихва за забава в
плащането.
По отношение на момента, от който е настъпила изискуемостта, в случая
приложение следва да намерят правилата на чл. 303а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ. По отношение на
фактурите, в които е определен срок за изпълнение на задължението на ответника за
плащане – изискуемостта настъпва от деня, следващ определения падеж.
Съдът, посредством лихвен калкулатор изчисли, че общата мораторна лихва за
забава, считано от датата на падежа на всяка отделна фактура до датата на подаване на
депозиране на исковата молба в съда - 09.03.2022 г. възлиза на 837,72 лева.
Предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество ЕТ
„ИСКРЕН - ВЕСЕЛИН ПЪРВАНОВ", ЕИК:********* следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца „МАРВИ БГ” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 2550,45 лв.,
представляваща направени разноски в настоящото производство /заплатена държавна
такса в размер на – 1050.45 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00 лева с
ДДС, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, съобразно
чл.78, ал.5 ГПК.В конкретния случай възнаграждението на ищеца следва да се
определи съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като минималният размер в настоящия случай възлиза
на сумата от 1317.83 лева.Като взе предвид тези обстоятелства и като отчете
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение в размер на 1500.00 лева, не може да бъде квалифицирано като
прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „ИСКРЕН - ВЕСЕЛИН ПЪРВАНОВ", ЕИК:********* да заплати
на „МАРВИ БГ” ЕООД, ЕИК ********* сумите, както следва:
- 24 423,50 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 и сл. ТЗ,
представляваваща главница по четири броя фактури с № **********/15.12.2021г., №
**********/31.12.2021г., № **********/15.01.2022 г. и № **********/31.01.2022г.,
издадени въз основа на договор за продажба на гориво, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до пълния предявен размер от
25 423,50 лева като неоснователен;
- 837,72 лева на основание чл. 86 ЗЗД, представляваща лихва за забава в
плащането на всяка от фактури с № **********/15.12.2021г., №
**********/31.12.2021г., № **********/15.01.2022 г. и № **********/31.01.2022г.,
считано от датата на падежа на всяка отделна фактура до датата на подаване на
исковата молба в съда - 09.03.2022 г.;
- 2550,45 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени
4
разноски в производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5