Присъда по дело №229/2024 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 4
Дата: 18 март 2025 г. (в сила от 20 юни 2025 г.)
Съдия: Надежда Веселинова Димитрова
Дело: 20244320200229
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 21 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Луковит, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЕЖДА В. Д.
при участието на секретаря М.Х.Д.
като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. Д. Наказателно дело частен
характер № 20244320200229 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. П. П. - роден на 3**** ЕГН **********,
******* за ВИНОВЕН в това, че на 03.03.2024г. в гр. Луковит, обл. Ловеч на
паркинга пред блока, находящ се на ул. „"Х.Б."№** причинил на Т. В. Ч. от гр.
Луковит лека телесна повреда, изразяваща се в травми в областта на лявото
око, изразяващо се в кръвоизливи в конюктивата на окото, както и
кръвонасядане в областта на клепача, охлузване в областта на лицето и
линейни кръвонасядания в областта на шията – престъпление по чл. 130, ал. 1
от НК, като на основание чл. 78а от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 лв.

ОСЪЖДА подсъдимия П. П. П., ЕГН **********, да заплати на
гражданския ищец Т. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Луковит, ул.
„"Х.Б."№**, ***6, сумата от 1 000 / хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за причинените му от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на деянието – 03.03.2024г. до окончателното и изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за разликата до пълния претендиран
размер от 10 000 лева.


ПРИЗНАВА подсъдимия П. П. П. - роден на 3**** ЕГН **********,
******* за НЕВИНОВЕН в това, че на 03.03.2024г. в гр. Луковит, обл. Ловеч
1
на паркинга пред блока, находящ се на ул. „"Х.Б."№** няколкократно се
заканил спрямо Т. В. Ч. от гр. Луковит с думите: Тук ще умреш! Сега ще
умреш! Ще те убия между тия две коли! Това е последният ти ден!“, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което на осн. чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА за престъпление по чл.
144, ал. 1 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният спрямо подсъдимия П. П. П., ЕГН **********
граждански иск за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му от престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието
– 03.03.2024г. до окончателното и изплащане.

ПРИЗНАВА подсъдимия П. П. П. - роден на 3**** ЕГН **********,
******* за НЕВИНОВЕН в това, че на 03.03.2024г. в гр. Луковит, обл. Ловеч
на паркинга пред блока, находящ се на ул. „"Х.Б."№** няколкократно обидил
Т. В. Ч. от гр. Луковит с думите: „Да ти еба майката!Сега вече ти ебах
майката!“, поради което на осн. чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА за
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.

ОТХВЪРЛЯ предявеният спрямо подсъдимия П. П. П., ЕГН **********
граждански иск за сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието
– 03.03.2024г. до окончателното и изплащане.

ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Д. Й. - ****, ЕГН **********, с адрес: гр.
Л.,ул."И.В."№**, живущ на семейни начала, неосъждан, безработен, за
НЕВИНОВЕН в това, че на 03.03.2024г. в гр. Луковит, обл. Ловеч на паркинга
пред блока, находящ се на ул. „"Х.Б."№** причинил на Т. В. Ч. от гр. Луковит
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на кръвонасядане по
калварията на главата, поради което на осн. чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА
за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

ОТХВЪРЛЯ предявеният спрямо подсъдимия Г. Д. Й. - ****, ЕГН
********** граждански иск за сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на деянието – 03.03.2024г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият П. П. П. ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на Т. В. Ч. с ЕГН: ********** сумата от 900,00
лева представляваща възнаграждение за един адвокат, сумата от 12,00 лева
предстъвлявяща държавна такса и сумата от 1180,20 лева разноски по СМЕ и
КППЕ.

ОСЪЖДА основание чл. 189, ал. 3 НПК тъжителя Т. В. Ч. с ЕГН:
********** да заплати на оправданият подсъдим Г. Д. Й., ЕГН **********
сумата от 700,00 лева, представляваща възнаграждение за адвокат.
2
ОСЪЖДА основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият П. П. П. ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС Луковит сумата 40 лева,
представляваща държавна такса върху уважената част на гражданският иск.

Присъдата може да се обжалва в 15-дневен срок от днес пред Ловешкия
окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Присъда № 4 от 18.03.2025 г. по НЧХД 229/ 2024 г.
по описа на Районен съд гр. Л.


Наказателното производство е от частен характер и е образувано по тъжба на Т.В.Ч.,
ЕГН ********** от гр. Л., против П.П.П., ЕГН ********** от гр. Л. и Г.Д.Й., ЕГН
********** от гр. Л., с която против подсъдимите са повдигнати следните обвинения:
за подсъдимият П.П.П.:
- в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за това, че на 03.03.2024г. в
гр. Л., обл. Л. на паркинга пред блока, находящ се на ул. „"Х.Б."№** причинил на Т.В.Ч. от
гр. Л. лека телесна повреда, изразяваща се в травми в областта на лявото око, изразяващо се
в кръвоизливи в конюктивата на окото, както и кръвонасядане в областта на клепача,
охлузване в областта на лицето и линейни кръвонасядания в областта на шията.
- в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, за това, че на 03.03.2024г. в
гр. Л., обл. Л. на паркинга пред блока, находящ се на ул. „"Х.Б."№** няколкократно се
заканил спрямо Т.В.Ч. от гр. Л. с думите: Тук ще умреш! Сега ще умреш! Ще те убия между
тия две коли! Това е последният ти ден!“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
- в извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, за това, че на на 03.03.2024г.
в гр. Л., обл. Л. на паркинга пред блока, находящ се на ул. „"Х.Б."№** няколкократно обидил
Т.В.Ч. от гр. Л. с думите: „Да ти еба майката!Сега вече ти ебах майката!“.
И за подсъдимият Г.Д.Й.:
В извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на на 03.03.2024г. в
гр. Л., обл. Л. на паркинга пред блока, находящ се на ул. „"Х.Б."№** причинил на Т.В.Ч. от
гр. Л. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на кръвонасядане по калварията
на главата.
За претърпените от процесните престъпления неимуществени вреди тъжителят е
предявил граждански искове, които съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото
производство, както следва: спрямо подсъдимият П.П.П. сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.
130, ал. 1 от НК; сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК и сумата от 4 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.
146, ал. 1 от НК, както и спрямо подсъдимият Г.Д.Й. сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание тъжбата и предявените граждански искове, се поддържат
изцяло от тъжителя и неговия повереник - адв. Х.Б. от АК в гр. П.. Пледира се
постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимите П.П.П. и Г.Д.Й.. Адв.
Б. излага доводи за доказаност на повдигнатите с тъжбата обвинения. Моли да се осъдят
подсъдимите да заплатят сторените от тъжителя разноски по делото.
Подсъдимите П.П.П. и Г.Д.Й., редовно призовани се явяват лично и с упълномощен
защитник - адв. Б.Л. от АК в гр. Л.. Защитникът в пледоарията си прави анализ на събраните
гласни и писмени доказателства, като пледира за оправдателна присъда по отношение на
подсъдимите.
При последната си дума подсъдимите заявяват, че искат да бъдат оправдани.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, преценен
поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение, намира за установено
следното от фактическа страна:
1
На 03 март 2024г. подсъдимите П.П.П. и Г.Д.Й. и свидетелката Й.Н.А., която живее
на семейни начала с подсъдимия П. били в дискотека „А.“ в гр. Л.. В същото заведение се
намирали тъжителят Т.В.Ч. и свидетелят Д.М.Д.. Свидетелят Д. бил в приятелски отношения
с тъжителя Ч. и подсъдимия П.. Св. Д. се заприказвал с подсъдимият П. и двамата излезли
пред дискотеката, където продължили разговора си. Тъжителят Ч. излязъл също пред
заведението и приканил св. Д. да тръгва като го попитал: „Какво разговаряш с този
боклук?“, визирайки подсъдимият П.. Последният чул изреченото от Ч. и между двамата се
зародил скандал пред дискотеката, който прераснал във физическа саморазправа. Конфликта
бил между подсъдимия П. и тъжителя Ч.. През това време покрай дискотеката минал
дежурен патрулен автомобил със служителите на РУ – Л. - М.А.И. и К.П.И.. Полицаите се
връщали от сигнал в с. Б. и били със задържано лице в автомобила. Те били спрени от
неустановено по делото лице, на място предупредили П. и Ч. да не се саморазправят и
продължили към районното. Подсъдимият П. забелязал, че тъжителят Ч. тръгнал да се качва
в собственият си лек автомобил, след като си тръгнал от дискотеката, за което подал сигнал
на тел. 112. Междувременно тъжителят Ч. си тръгнал към тях с колата, св. Д., който е съсед
на тъжителя си тръгнал пеша, а подсъдимите П. и Й. и свидетелката А. тръгнали към блока,
в който живеел тъжителят. Междувременно св. Д. пристигнал пред блока, където бил
тъжителя и му споделил за закани от страна на подсъдимият П. да повреди автомобила му.
През това време подсъдимите П. и Й. и св. А. пристигнали пред блока на тъжителя и там
отново се стигнало до физическа саморазправа между Ч. и П.. Св. Д. избутал подсъдимият
Й. в страни, а свидетелката А. стояла в непосредствена близост до подсъдимият П. и
тъжителя Ч.. При сборичкването между Ч. и П., последният се озовал върху Ч., който бил на
земята между два автомобила. Тогава св. А. вдигнала приятеля си – подсъдимият П. от Ч.. В
следствие от спречкването между П. и Ч. на последният била причинена лека телесна
повреда, изразяваща се в травми в областта на лявото око, изразяващо се в кръвоизливи в
конюктивата на окото, както и кръвонасядане в областта на клепача, охлузване в областта на
лицето и линейни кръвонасядания в областта на шията, установено от медицинските
документи изготвени след прегледа на лицето и назначената и изготвена в хода на съдебното
производство СМЕ. Подсъдимите П. и Й. и свидетелката А. си тръгнали, св. Д. помогнал на
тъжителя да се изправи. Ч. се обадил на тел. 112. На място пристигнал екип на РУ – Л. със
служителите М.А.И. и К.П.И., които след като установили състоянието на тъжителя
повикали екип на ФСМП Л.. От ФСМП Л. изпратили дежурен екип в състав - д – р Р.К. и
шофьор К.К.. Тъжителят Ч. бил откаран във ФСМП Л. за преглед. Още на същата вечер Ч.
имал голям хематом на лицето, след прегледа бил освободен.
Горната фактическа обстановка се установи въз основа на гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите Н.Х.Г., И.Г.И., Й.Н.А., Д.М.Д., М.А.И., К.П.И., д – р
Р.К., К.К., които са дадени непосредствено пред съдебният състав, събрани са и проверени
по надлежен процесуален ред, и са достатъчни по своят характер, в едно с останалите
доказателства по делото за разкриване на обективната истина. Същите могат да бъдат
определени, като допустими, необходими и относими, като те се анализират не само в своята
цялост, но и в конкретика след съпоставянето им едно с друго, с цел да се отделят спорните
от безспорните обстоятелства, както и тези които действително са били настъпили.
По доказателствата съдът приема:
На първо място, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимият П.П.П. в
частта им относно обстоятелствата, свързани с конкретния повод да възникне разразилия се
на инкриминираната дата конфликт с тъжителя Ч.. Съдът кредитира показанията на
подсъдимият П. П., че на 03.03.2024г. докато бил на дискотека в гр. Л. е излязъл със
свидетеля Д. Д. да си говорят навън. Докато разговаряли извън заведението пострадалият Ч.
повикал св. Д. да си ходят като му държал сметка защо говори с „този боклук“ визирайки
подсъдимият П.. Последният потърсил сметка на Ч. за думите му и това довело до
физическа саморазправа между двамата. На място минавал патрулен автомобил, който бил
спрян и конфликта пред дискотеката бил преустановен. През това време тъжителят Ч. се
качил на автомобила си и си тръгнал. Подсъдимият П. подал сигнал на тел. 112 като искал
2
Ч. да бъде тестван за алкохол. Тази фактическа обстановка изцяло се потвърждава и от
показанията на св. Д. Д., който е в приятелски отношения с тъжителя Ч. и с подсъдимият П.,
както и от приложеният към делото запис от ЕЕН 112 за подаденият от П. сигнал. След това
двамата подсъдими П. и Й. и св. А. тръгнали към блока на тъжителя. Съдът кредитира
показанията на св. Д., който заявява, че подсъдимият П. е заявил пред него, че Ч. „ще бере
ядове“, както и че ще повреди нещо на колата на Ч.. Св. Д. е в приятелско отношение и с
двете страни и съда не констатира да е заинтересован от изхода на делото. Св. Д. посочва, че
споделил с тъжителя Ч. за намеренията на подсъдимият П. и останал с него пред блока за да
изчака. След време пред блока дошли двамата подсъдими П. и Й. и св. Й. А.. Ч. и
подсъдимите Й. и П. започнали да се карат, а св. Д. хванал подсъдимият Й. и го избутал
настрани. Св. Д. твърди, че не е разбрал дали е имало бой, но след като е преминал
конфликта тъжителят Ч. бил на земята между две коли и той му помогнал да се изправи.
Междувременно двамата подсъдими и св. А. си тръгнали. Ч. заявил, че имал болки, а св. Д.
видял, че имал „червени“ по лицето. Ч. позвънил на тел. 112. Св. Д. заявява, че не е чувал
подсъдимите и пострадалия да са си разменяли реплики с изключение на обидата „боклук“,
изречена от страна на тъжителя спрямо подсъдимият П. отправена пред дискотеката.
След подаденият сигнал на тел. 112 на място пристигнали свидетелите М.И. и К.И. –
служители на РУ - Л.. Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските
служители, че на въпросната дата /03.03.2024г./ били на работа. Междувременно били
изпратени на сигнал за бито лице в гр. Л. на ул. „Х.Б.“ пред блоковете. На място установили
тъжителят Т. Ч., който имал видимо нараняване и голям оток на едно от очите. На място
установили и свидетелят Д. Д., от когото снели писмено обяснение. Полицаите извикали
екип на спешно помощ на място, които откарали пострадалият във ФСМП Л.. Не са
установили свидетели на сбиването. В обяснението си Ч. посочил, че е бил бит от
подсъдимите П. и Й., които не били установени от полицаите. Малко по – рано същата вечер
полицейските служители видели същите лица пред дискотеката. Връщали се от друг сигнал
със задържано лице, когато видели струпване пред дискотеката и някой им метнал с ръка.
Установили тъжителят Ч. и подсъдимият П. с много други лица. Конфликта пред
дискотеката бил преустановен и те продължили, тъй като водели задържано лице. Докато са
оправяли документите на задържаното лице в РУ – Л. е получен сигнал, че лице се канело да
се качи в кола в пияно състояние, като бил предоставен номер на колата.
Съдът кредитира показанията на св. И.Г.И. в частта относно как е изглеждал
пострадалият Ч. след инцидента „синьо око, зашито око, син по врата“, доколкото са лично
възприети от него при срещата му с него и същите се потвърждават и от свидетелите И. и
И.. Останалата част от показанията на св. И. съдът не кредитира, доколкото същият
преразказва това, което е научил от тъжителя, а не това, което е възприел лично.
Относно състоянието на Т. Ч. непосредствено след инцидента съда кредитира
изцяло показанията на св. К. и св. К., посетили сигнала и откарали пострадалият до ФСМП
Л.. Д - р К. установил обширен оток в областта на лицето от травмата, охлузване. Раната е
била без разкъсване, само с оточност, кръвонасядане и хематом. Св. К. посочва, че
пострадалият е бил с подуто лице.
Съдът кредитира показанията на св. А. отчитайки обстоятелството, че същата
живее на семейни начала с подсъдимият П..
Воден от горното при така приетата фактическа обстановка съдът прие от
правна страна следното:
Съдът установи наличието на всички обективни признаци, съдържащи се в
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Единственият възможен
извод от интерпретацията на събраните в хода на съдебното следствие доказателства
относно авторството на деянието сочи на съпричастност на подсъдимия П. П. в
извършването му, при което се оказва, че преценката на съда съвпада с изложеното в
тъжбата по този въпрос. Тъжителят Ч. посочва, че нанесените му удари били от
подсъдимият П., а в последствие и от подсъдимият Й.. В хода на съдебното следствие се
3
установи, че подсъдимият Й. не е приближавал тъжителя и е бил в страни със св. Д.. Съдът
приема, че въпросната вечер пред блока на тъжителя до него са били подсъдимият П. и св.
А.. Подсъдимият П. посочва, че бил паднал върху тъжителя Ч., неустановено как. В разпита
на св. А. същата посочва, че е издърпала П., който бил върху Ч. с цел да не продължава
свадата. Съдът кредитира показанията и с оглед на обстоятелството, че същата живее на
семейни начала с подсъдимия П.. След като приключила свадата между тъжителя Ч. и
подсъдимия П. и последният бил издърпан от А., Ч. бил с наранявания и хематом на лицето,
установени от показанията на полицейските служители и д – р К.. На конкретно зададен
въпрос от съда в с. з. на вещото лице, изготвило СМЕ същото е посочило, че така описаните
в медицинските документи травми и наранявания по Ч. не е възможно да са се получили при
самонараняване. Ето защо съдът приема, че начина на получаване на нараняванията по
тъжителя е по описаният от него в тъжбата начин. Единственият свидетел, който е бил в
непосредствена близост до П. и Ч. и е възприел случващото се /св. А./ е обвързан с
подсъдимият П.. Факт е, че свидетелката не посочва да са нанасяни удари от страна на
подсъдимият П. спрямо тъжителя Ч., но посочва, че е издърпала П. от Ч.. Състоянието на
пострадалият след свадата с П. е подробно описано в св. показания на св. И. И., К.. В
резултат от нараняванията по тъжителя се стигнало до увреждане на здравето му. Тези
обстоятелства са установени от събраните по делото доказателства не само като обективни
находки, но и като съставомерен резултат, намиращ се в пряка причинно – следствена
връзка с тези действия. В СМЕ е посочено, че механизмът на причиняване на повредите е
възможно да е същият описан от тъжителя – удари с ръка или юмруци. С оглед на заявеното
от вещото лице – д – р Г., че така описаните повреди не е възможно да са получени от
самонаранявания, описаното в тъжбата от Ч. и факта, че единстевено подсъдимият П. и св.
А. са имали физически допир до тъжителя въпросната вечер пред блока, съдът намира, че
описаните наранявания по лицето и тялото на Ч. са причинени от подсъдимият П.. Тук
съдът кредитира и показанията на св. Н.Г., който посочва, че същата вечер от дома си чул Ч.
пред блока да казва на някого „я ми виж окото“, което още веднъж потвърждава преценката
за съда, че Ч. няма как да се е самонаранил. Освен това свидетелят Г. посочва, че видял св.
Д., който се борил с мъж, като му казвал да си ходи.
От субективна страна, деецът е действал с пряк умисъл. Отивайки пред дома на
тъжителя подсъдимият П. е съзнавал, че ще се стигне отново до физическа саморазправа,
каквато е настъпила. П. е подал сигнал на тел. 112 относно това, че тъжителят се е качил да
управлява собственият си лек автомобил след дискотека, с което е изпълнил своят
граждански дълг. Конфликта между тъжителя и подсъдимият П. е бил преустановен пред
заведението в гр. Л.. Въпреки това, подсъдимите П. и Й. и св. А. се отправят към адреса на
тъжителя. До този извод съдът достига от цялостното поведение и нагласа, което
подсъдимият е имал спрямо пострадалия и твърдата решимост, че трябва да го предаде на
органите на реда или да му повреди автомобила, каквото намерение е заявил пред св. Д.. Ето
защо съдът приема, че подсъдимият П. П. на 03.03.2024г. в гр. Л., обл. Л. на паркинга пред
блока, находящ се на ул. „"Х.Б."№** причинил на Т.В.Ч. от гр. Л. лека телесна повреда,
изразяваща се в травми в областта на лявото око, изразяващо се в кръвоизливи в
конюктивата на окото, както и кръвонасядане в областта на клепача, охлузване в областта на
лицето и линейни кръвонасядания в областта на шията, което му причинило временно и
неопасно разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
При така изложените от правна страна аргументи и дадената правна квалификация
на извършеното престъпление, съдът прецени в процеса на анализа относно вида и размера
на наказанието, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на
подсъдимия П. П., от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Още повече, че е задължен да стори това, доколкото цитираната разпоредба е с императивен
характер и приложението й от съда е задължително, когато са налице условията за това. За
извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание с лишаване от свобода
до две години или пробация. С престъплението не са нанесени имуществени вреди.
Подсъдимият П. към инкриминирания момент, не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Същевременно, не се установи наличието
4
на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това. При индивидуализацията на
административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, районният съд
определи "глоба" в размер съобразно установения минимум от 1000 лева, при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, след като обсъди данните за личността на подсъдимия –
живущ на семейни начала, както и че същият първоначално е бил предизвикан от тъжителя,
който го обидил. В хода на съдебното следствие, макар да не се признава за виновен, дава
подробни обяснения за случилото се, с което спомогна за разкриването на обективната
истина. С оглед на това, бе възприето, че административното наказание следва да се наложи
при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като отегчаващо вината обстоятелство
съдът приема факта, че подсъдимият П. е отишъл презддома на тъжителя, като намира, че не
следва да изследва причината за това. Настоящият съдебен състав счита, че при
индивидуализиране на административното наказание, освен тези обстоятелства, следва да се
оцени и семейното положение на подсъдимия, а обществената опасност на деянието и
дееца, преценени в съвкупност, обосновават размер на административното наказание
"глоба" в рамките, предвидени в чл. 78а НК, и съобразно установения минимум от 1000
лева. Така наложеното административно наказание се явява и в синхрон с изискванията на
закона от гледна точка на доказателствения материал по делото и житейската справедливост.
С него в най – пълна степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция
заложени в закона.
По отношение на второто повдигнато на подсъдимият П. обвинение за извършено от
него престъпление по чл. 144, ал. 1 ал. 1 от НК, за това, че на 03.03.2024г. в гр. Л., обл. Л. на
паркинга пред блока, находящ се на ул. „"Х.Б."№** няколкократно се заканил спрямо Т.В.Ч.
от гр. Л. с думите: Тук ще умреш! Сега ще умреш! Ще те убия между тия две коли! Това е
последният ти ден!“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, то съдът намира същото за недоказано. В хода на съдебното следствие
не бяха установени каквито и да е било доказателства в тази насока. Ето защо съдът
намира, че подсъдимият П. следва да бъде оправдан по това обвинение.
По отношение на третото повдигнато обвинение на подсъдимият П. за извършено от
него престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, за това, че на 03.03.2024г. в гр. Л., обл. Л. на
паркинга пред блока, находящ се на ул. „"Х.Б."№** няколкократно обидил Т.В.Ч. от гр. Л. с
думите: „Да ти еба майката!Сега вече ти ебах майката!“, съдът намира същото за
недоказано. В хода на съдебното следствие от нито едно от събраните доказателства не се
установи да са изричани обиди от страна на подсъдимият П. спрямо тъжителят Ч.. Нещо
повече от показанията на св. Д. се установи, че Ч. е отправил обида спрямо подсъдимия П.
като го е назовал „боклук“. Ето защо съдът намира, че подсъдимият П. следва да бъде
оправдан по това обвинение.
По отношение на повдигнатото на подсъдимият Г.Д.Й. обвинение за извършено от
него престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на 03.03.2024г. в гр. Л., обл. Л. на
паркинга пред блока, находящ се на ул. „"Х.Б."№** причинил на Т.В.Ч. от гр. Л. лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на кръвонасядане по калварията на главата,
съдът намира същото за недоказано. В хода на съдебното следствие се установи, че
подсъдимият не е приближавал тъжителят Ч.. Когато подсъдимите и св. А. отишли пред
блока на тъжителя подсъдимият Й. е спрян от св. Д. и е бил до него в страни. До тъжителят
Ч. са имали физически допир подсъдимият П. и св. А.. Ето защо съдът намира, че няма как
подсъдимият Й. да е причинил каквато е да е телесна повреда на Ч. и следва да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК.
Относно предявените граждански искове, приети за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство съдът намира следното:
С оглед признаването на подсъдимият П. П. за виновен в извършено престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК, съдът намира, че следва същият да заплати на гражданския ищец
Т.В.Ч. от гр. Л., сумата от 1 000 / хиляда/ лева, с правно основание чл. 45 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за причинените му от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
5
деянието– 03.03.2024г. до окончателното и изплащане, като следва да отхвърли предявения
граждански иск за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лева. Съдът определи
посочената сума като взе предвид характера и степента на причинените от деянието
увреждания, както и времето, за което същите следва да са отшумели /10 – 15 дни/, съгласно
СМЕ. Също така взе предвид и заключението на КСПСПЕ, че страховите преживявания от
тъжителят от случилото се на 03.03.2024г. са отшумели бързо, вероятно за няколко дни. Тук
съдът взе предвид и поведението на тъжителя, който пръв е започнал конфликта още пред
дискотеката обиждайки подсъдимият П.. Ето защо при определяне на размера на
обезщетението за причинените неимуществени вреди от престъплението, съдът намира, че
сумата от 1000 лева е справедлива.
Съдът намира, че с оглед оправдаването на подсъдимият П.П.П. по другите две
повдигнати му обвинения за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК и по чл. 146, ал.1 от НК,
претендираните граждански искове в размер съответно на 5 000 и 4 000 лева,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди със съответните
престъпления, ведно със законна лихва считано от датата на деянието до окончателното им
изплащане следва да бъдат отхвърлени.
С оглед оправдаването на подсъдимият Г.Д.Й. за повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, съдът намира, че следва да отхвърли предявеният
спрямо него граждански иск за сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на деянието – 03.03.2024г. до окончателното и изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият П.П.П.
следва да заплати на тъжителя Т.В.Ч. сумата от 900,00 лева представляваща възнаграждение
за адвокат пропорционално определена от съда спрямо претендираната от адв. Б. сума от
1800 лева, с оглед оправдаването на другият подсъдим. Подсъдимият П. следва да заплати
на тъжителя Ч. и сумата от 12,00 лева представлявяща държавна такса, както и сумата от
1180,20 лева разноски по СМЕ и КСПСПЕ.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се осъди тъжителя Т.В.Ч. да заплати на
оправданият подсъдим Г.Д.Й., ЕГН ********** сумата от 700,00 лева, представляваща
възнаграждение за адвокат.
С оглед уважената част от гражданският иск /1000 лева/ следва подсъдимият П.П.П.
да заплати в полза на РС Л. сумата 40 лева, представляваща дължима държавна такса върху
уважената част на гражданският иск.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6
Съобщи за изтекли лични данни