ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 121
гр. Пловдив, 04.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330117696 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* против К. С. Т., ЕГН **********, с която са
предявени установителни искове по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи главни и акцесорни
вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 6441/16.09.2022 г. по ч.гр.д. № 12745/2022 г. на ПРС.
За преценка допустимостта на исковете е изискано ч.гр.д.
От материалите по него и съобразно развилото се заповедно производство,
съдът приема, че настоящият исков процес е недопустим.
Видно от книжата по ч.гр.д. – длъжникът подава в срок възражение по чл.
414а ГПК, в което сочи, че е изпълнил изцяло задължението си по заповедта за
изпълнение, вкл. като е приложил платежен документ за извършено плащане.
Производство по чл. 414а ГПК обаче не е развито – изявлението на длъжника
и приложения документ не е предоставен на насрещната страна за становище в
тридневен срок, съгл. чл. 414а, ал.3 ГПК, респ. няма произнасяне на съда в хипотезата
на ал. 4 за необходимостта от предявяване на установителна претенция – т.е. налице ли
е или не спор между страните. Доколкото тази процедура не е извършена, съдът
приема, че исковете по чл. 422 ГПК са преждевременно предявени.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявените установителни искове са
недопустими.
В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени
съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на
образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на
заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното
вземане. В този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч.
гр. д. № 1652/2018 г.
Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР №
4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ
1
иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези
специални процесуални предпоставки /подадено в срок възражение/ и не е обвързан от
констатациите по тях на съда в заповедното производство.
Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а
производството по делото – прекратено.
Частното дело следва да бъде върнато на заповедния съд след стабилизиране
на настоящия акт.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 98531/05.12.2022 г., подадена от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* против К. С. Т., ЕГН **********, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 17696 по описа за 2022
г. на Районен съд- Пловдив, XVІІI гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи само на ищеца.
След стабилизиране на определението, ч.гр.д. № 12745/2022 г. на ПРС да се
върне на ІІ бр.с., заедно с препис от определението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
2