№ 53
гр. Велико Търново, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500604 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
С Решение № 789 от 02.07.2021г., постановено по гр. д. №
20214110100198 по описа за 2021 година на ВТРС, съдът е обявил по иск на
Националния осигурителен институт гр. София, чрез ТП на НОИ гр. В.Т., с
адрес: гр. В.Т., пл. „Център” 2, ет. 5, представлявано от *** – директор,
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на трудов договор № 1/07.01.2020г. сключен
между ИППМП „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. В.Т., ул. ***, представлявано от управителя Т. СТР. М., в качеството на
работодател и Т. СТР. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** ул. „*** в
качеството на работник, на основание чл.74, ал.3, вр. ал.1, предл.1, КТ, вр.
чл.38, ал.1, предл.1 ЗЗД; е осъдил ИППМП „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. В.Т., ул. „Краков” № 13 вх. Б и Т. СТР. М.,
ЕГН: **********, с адрес гр. *** ул. *** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета
1
на съдебната власт по сметка на ВТРС държавна такса в размер на 80 лв.
/осемдесет лева/; е осъдил ИППМП *** ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. В.Т., ул. „Краков” № 13 вх. Б и Т. СТР. М., ЕГН:
**********, с адрес гр. *** ул. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Националния
осигурителен институт гр. София, чрез ТП на НОИ гр. В.Т., с адрес гр. В.Т.,
пл. „Център” 2 ет. 5, представлявано от *** – директор СУМАТА от 150
лв. /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Срещу съдебното решение е подадена въззивна жалба от ИППМП
„***“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. В.Т., представлявано от управителя Т. СТР. М. в
качеството на работодател и Т. СТР. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***
ул. „*** Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, като постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдът не е изяснил
изобщо действителната фактическа и правна обстановка. Моли в тази
връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено
друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като основателни.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за
нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско
отделение, като съобрази предметните предели на въззивното
производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Първият ответник ИППМП „***“ е регистриран в ТР на 16.10.2018г.
като еднолично дружество с ограничена отговорност /ЕООД/, с предмет на
дейност оказване на първична медико-дентална помощ и извършване на
търговски сделки за нуждите на осъществяваните от дружеството
медицински дейности и за обслужване на пациентите. Негов управител и
едноличен собственик на капитала е втория ответник Т. СТР. М.. На
07.01.2020г. между ответниците е сключен трудов договор № 1, с който
първият ответник, действащ чрез своя управител /втория ответник/, в
качеството си на работодател е възложил на втория ответник като
2
физическо лице да изпълнява при него длъжността „лекар по дентална
медицина”. Трудовия договор е сключен за неопределен срок, при 6 часов
работен ден и размер на основното месечно трудово възнаграждение от 501
лв. От представените от ищеца молби за отпуск и заповеди по чл. 160 КТ и
чл. 173а ал. 1 КТ се установява, че вторият ответник в качеството си на
работник е искал, а първият ответник в качеството си на работодател е
разрешавал ползването на платен и неплатен отпуск в периода 01.04.2020г. –
16.08.2020г. От представените разчетно – платежни ведомости на първия
ответник за периода м. януари 2020г. – м. септември 2020г. се установява,
че всеки месец от трудовото възнаграждение на вторият ответник са
правени отчисления за задължителното обществено осигуряване и същият е
осигуряван за заеманата от него длъжност при първия ответник за
съответните осигурителни рискове. От констативен протокол № КП-5-04-
00838696/10.11.2020г. е видно, че вторият ответник за горепосочения
период е регистриран и като самоосигуряващо се лице в качеството си на
управител на първия ответник.
Предявеният от Националния осигурителен институт гр. София, чрез
ТП на НОИ гр. В.Т. иск е с правно основание чл.74, ал. 3, вр. ал.1, пред.1 от
КТ.
Според районния съд съгласно нормата на чл. 74 ал. 1 КТ основанията
за недействителност на трудовия договор са противоречие със закона или с
колективния трудов договор или когато ги заобикаля. Трудовият закон
борави с родовото понятие недействителност и не съдържа уредба на
отделни основания, водещи до нищожност или унищожаемост на трудовия
договор. С оглед специфичните обществени отношения, които трудовото
законодателство регламентира недействителността на трудовия договор
има и свои характерни правни последици, които се различават от
последиците на общите основание за нищожност и унищожаемост /арг. чл.
74 ал. 6 и ал. 7 КТ и чл. 75 КТ/. Доколкото обаче трудовото право е част от
системата на гражданското право, основанията за недействителност на
гражданскоправните сделки, намират субсидиарно приложение към въпроса
за действителността на една трудовоправна връзка. В случая ищецът е
основал исковата си претенция за недействителност на трудовия договор
от 07.01.2020г. на доводи, че същият противоречи на закона, доколкото
управителят на ответното ЕООД, като негов законен представил не може
3
да се намира в трудово правоотношение със себе си като физическо лице.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, в този си
състав от правна страна съдът намира, че търсената от ищеца защита -
за установима по реда на чл.74 КТ нищожност на трудов договор е
основателна.
Недействителността на трудовия договор е уредена като
самостоятелен институт. Който, в отклонение от общите правила за
недействителност на сделките по ЗЗД, регламентира изрични основания за
недействителност, реда за обявяването й, правните последици и
възможността за саниране на недействителността.
В нормата на чл.74, ал.1 КТ са уредени изчерпателно четири
основания за недействителност на трудовия договор: противоречие на
закона или на колективен трудов договор или заобикаляне на закона или на
колективен трудов договор. Наред с коментираните правила за
недействителност на трудовия договор, при спор за действителност на
трудов договор или отделна негова клауза, субсидиарно се прилагат
основанията за недействителност на договорите по чл.26 - чл.34 ЗЗД, в
който смисъл е и т.4 от ТР № 86 от 27.02.1986г. по гр.д.№ 86/1985г., но
само тогава, когато не са приложими специалните правила на
недействителността в Кодекса на труда.
При наличие на недействителен трудов договор или на отделни негови
клаузи, всяка от страните по трудовото правоотношение - работодателят
от една страна и работникът или служителят от друга, имат правен
интерес от обявяване недействителността. Като правният интерес,
обуславящ допустимостта на заявената по чл.74 КТ защита е налице,
когато трудовото правоотношение не е прекратено на някое от
основанията по чл. 325-331 и 334 от КТ .
В случая ищецът е основал исковата си претенция за
недействителност на трудовия договор от 07.01.2020г. на доводи, че
същият противоречи на закона, доколкото управителят на ответното
ЕООД, като негов законен представител, не може да се намира в трудово
правоотношение със себе си като физическо лице. Нарушена е нормата на
чл. 38, ал. 1, пред.1 ЗЗД, при сключване на процесния трудов договор, която
въвежда забрана на органния представител на едно юридическо лице да
4
договоря със себе си в лично качество. Едновременното съществуване на
мандатно и на трудово правоотношение води до невъзможност за
осъществяване на включените в последното права и задължения с оглед на
разпоредбата на чл. 38 ал. 1 пред. 1 ЗЗД, забраняваща представителят
/управителя/ да договоря от името на представлявания /дружеството –
ответник/ със себе си. Управителят нито може да сключва трудов договор
със себе си за длъжност от щата на представлявания от него търговец,
нито би могло реално да се осъществява дисциплинарна власт, която е
неотменима част от трудовото правоотношение.
По тези съображения въззивният съд заключава, че претенцията на
ищеца е основателна, поради което правилно е уважена. Като е достигнал
до същия извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въз основа на отправеното от ответник жалба искане и на основание
член 78 от ГПК, всеки жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати
направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на
100,00 лева, за ЮК- възнаграждение.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 789 от 02.07.2021г., постановено по гр. д.
№ 20214110100198 по описа за 2021 година на РС – В.Т..
ОСЪЖДА ИППМП „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. В.Т., ул. ***, представлявано от управителя Т. СТР. М. да
заплати на Националния осигурителен институт гр. София, чрез ТП на
НОИ гр. В.Т., с адрес: гр. В.Т., пл. „Център” 2, ет. 5 сумата от 100,00лв.,
представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски пред
въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.
5
ОСЪЖДА Т. СТР. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** ул. „*** да
заплати на Националния осигурителен институт гр. София, чрез ТП на
НОИ гр. В.Т., с адрес: гр. В.Т., пл. „Център” 2, ет. 5 сумата от 100,00лв.,
представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски пред
въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. София в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6