Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 205/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №803/03.04.2020г. на Директора на РДГ София, с което на Н.Б.В., ЕГН **********, за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 3 ЗГ, вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ е наложена глоба в размер на 400лв..
В жалбата и в с.з. се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърди се, че допуснати нарушения по отношение на субекта на нарушението, правната квалификация, описанието на нарушението, както и че твърдяното нарушение е извършено след освидетелстването на сечта.
Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл. 59 ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
Съставен е АУАН за това, че на 09.10.2019г. в 18,30 ч. Н.Б.В. в качеството си на горски стражар при ОТД „Костенец Лес 18“ ЕООД е допуснал складиране на дървесина в близост до подотдел 166 „Е“, общ. Костенец, зем. Очуша, на път между подотдели 166“В“ и 166 „Д“ в размер на 19,00 пр.м.куб. широколистни дърва за огрев с дължина 1м от зимен дъб, габър и цер, като мястото не представлява временен склад на подотдел 166 „Е“ и дървесината не е описана в протокола за освидетелстване. Правната квалификация, дадена от актосъставителя, е по чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя.
Издадено е атакуваното НП, в което: 1) посоченото в АУАН, че Н.Б.В. е горски стражар е заменено с това, че същият е действал като лице по смисъла на чл. 108, ал. 2 от ЗГ, вписано в публичния регистър за лицата упражняващи лесовъдска практика, на чието име има издадено позволително за сеч №0522542/20.09.2019г.; 2) правната квалификация на нарушението от АУАН- чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ, е изменена като е посочено, че е нарушен чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. В останалата част е възпроизведено съдържанието на АУАН досежно описанието на нарушението. На основание чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ е наложена глоба в размер на 400 лв..
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Атакуваното НП следва да бъде отменено, като съображенията за това са следните.
На
първо място производството по
установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формален процес и
ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат
съответните актове.
В случая
е налице разминаване по отношение на качеството на субекта между АУАН и НП,
каквото разминаване е недопустимо. В описанието на нарушението в АУАН се
посочва, че жалбоподателят е действал в качеството на горски стражар, а в НП,
че същият е действал като лице по смисъла
на чл. 108, ал. 2 от ЗГ, вписано в публичния регистър за лицата упражняващи
лесовъдска практика, на чието име има издадено позволително за сеч
№0522542/20.09.2019г.. В този смисъл е налице несъответствие на АУАН с НП.
Формалността на административнонаказателното производство предпоставя
максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното
нарушение. Наказателните постановления са правораздавателни актове и
следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се
вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат
характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове
не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани, нито пък е
допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път
законово определените им реквизити. Наказателното
постановление следва да възпроизведе фактите, описващи нарушението, такива,
каквито са отразени в АУАН. Това императивно изискване се съдържа в
разпоредбите на чл. 42, т. 4, относно АУАН и чл. 57, ал.1, 5 от ЗАНН относно
НП. Наказателното постановление следва да съответства на констатациите в АУАН.
ЗАНН поставя изисквания за точно описание на нарушението, което се вменява на
привлеченото към административна отговорност лице. Описанието на нарушението,
дадено в АУАН трябва да остане непроменено в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. В този смисъл разминаването в описанието, посочено в
АУАН и НП, изразяващо се в заличаване на констатации от АУАН и замяната им
чрез добавяне на нови факти за първи път с НП, а именно, че жалбоподателят
е действал като лице по смисъла на чл. 108, ал. 2 от ЗГ, вписано в публичния
регистър за лицата упражняващи лесовъдска практика, на чието име има издадено
позволително за сеч №0522542/20.09.2019г. е нарушило правото на защита на
същия. Административнонаказващият орган няма право за пръв път в НП да прави
допълнително или различно описание на нарушението, каквото не присъства в АУАН.
На второ място съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени. В НП жалбоподателят е санкциониран за това, че като лице чл. 108, ал. 2 от ЗГ (т.е. на което е издадено позволително за сеч и е вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика) не е изпълнил контролните си задължения по спазване на технологичния план, вследствие на което е допуснал складиране на дървесина на място, което не представлява временен склад. Посочената в НП нарушена норма е чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ, вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията.
Същевременно съгласно т. 1 на чл. 257, ал. 1 от ЗГ санкция се налага на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Поради това описаното в НП неизпълнение на контролни задължения по спазване на технологичен план представлява именно неизпълнение на контролни правомощия по смисъла на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
Аргумент в тази посока е и обстоятелството, че като нарушена норма е посочена и чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Тази наредбата е подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗГ, а именно според чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ контролните правомощия, следва да са възложени по този закон (ЗГ) и подзаконовите актове по прилагането му.
Следователно в случая е налице неправилно приложение на материалния закон, тъй като в случая не е била приложима разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ, а тази на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Това е нарушило и правото на защита на нарушителя, който е поставен в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността му.
На трето място в НП е посочено, че жалбоподателят е лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ (т.е. на което е издадено позволително за сеч и е вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика). Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. От представения по делото протокол за освидетелстване на сечището (л. 112 от делото) се установява,че това е сторено на 07.10.2019г.. Твърдяното нарушение е извършено на 09.10.2019г., т.е. след освидетелстване на сечището, поради което по арг. от чл. 108, ал. 3 от ЗГ жалбоподателят като лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ не е имал задължение да упражнява контрол.
На четвърто място в НП е посочено, че мястото на нарушението е в близост до подотдел 166 „Е“, общ. Костенец, зем. Очуша, на път между подотдели 166“В“ и 166 „Д“. Дори да се приеме, че жалбоподателят е лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ (т.е. на което е издадено позволително за сеч и е вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика), то съгласно представения по делото неподписан препис от позволително за сеч на жалбоподателя се разрешава да извърши сечта в отдел №166, подотдел „Е“. Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
По делото не се установи процесната дървесина да е добита или складирана в подотдел „Е“. Напротив- установено е, че дървесината се е складирала извън този подотдел (това се твърди в АУАН и НП и се установява от свидетелските показания и писмените доказателства по делото). Следователно АНО, който носи тежестта за това, не доказа, че жалбоподателят е отговорен за складирането на дървесината извън подотдела, който е обхванат от издаденото му позволителното за сеч.
На последно място в НП е посочено, че жалбоподателят е лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ (т.е. на което е издадено позволително за сеч и е вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика). В НП се цитира позволително за сеч №0522542/20.09.2019г..
Същевременно по делото е представен препис от позволително за сеч №0522542/20.09.2019г., на който липсват положени подписи в графите „издал“ и „получил позволителното“ (л. 14 от делото).
С разпореждане от 04.06.2020г. (л. 40 от делото) съдът е изискал подписано копие на позволително за сеч №0522542/20.09.2019г.. В тази им част указанията не са изпълнени, тъй като е представено, друго, различно позволително за сеч, а именно- №0502270/05.06.2019г. (л. 111 от делото).
Следователно по делото не беше доказано, че посоченото в НП позволително за сеч е издадено, както и че е получено от жалбоподателя, респ. че същият е лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ.
С оглед всичко гореизложено са налице предпоставките за отмяна на атакуваното НП, поради което и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №803/03.04.2020г. на Директора на РДГ София, с което на Н.Б.В., ЕГН **********, за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 3 ЗГ, вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ е наложена глоба в размер на 400лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: