Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет
и четвърти състав
в открито
заседание, проведено на девети май 2022 г.,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при
участието на секретаря Нина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
административно
дело №685 по описа за 2021 година
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156 и сл. от ДОПК.
Производството
по делото е образувано по жалба, подадена от „Б.П.К.“ ****
, ЕИК *********, с адрес на управление гр. **, представлявано от управителя Х.И.К.,
срещу Ревизионен акт №Р-03000320000478-091-001/11.12.2020 г. издаден от органи
по приходите при ТД на НАП гр. Варна, с който са определени задължения по ДДС
за периода 2014 г. - 2017 г. вкл., потвърден с Решение №5/05.03.2021 г. на
директора на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят релевира незаконосъобразност на издадения
ревизионен акт /РА/. Счита, че при издаването на РА не са спазени
административнопроизводствените правила на ДОПК и е нарушено правото на
дружеството да участва в данъчния процес. Излагат се твърдения, че
представените от тях документи не са взети предвид, което е довело до
неправилно приложение на счетоводните стандарти и некоректно определяне на данъчните
задължения. Твърдят, че РА е издаден от некомпетентен орган, тъй като към
датата на издаването му седалището и адреса на управление на дружеството е бил
в гр. Бургас, а към момента на започване на ревизионното производство не е
влязла в сила разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ДОПК. Изложени са доводи, че не е
спазен принципът на служебното начало и е нарушен принципът на обективност. Сочи
се, че е допусната счетоводна грешка, за която не му е дадена възможност да се
коригира по реда на чл. 103 от ДОПК. Не е направена насрещна проверка за
наличните фактури, не са взети под внимание коригираните месечни справки –
декларации по ДДС за 2015 г., 2016 г. и 2017 година. Не са анализирани
аналитичните ведомости, от които се виждат описаните осчетоводени фактури.
Твърдят, че по този начин органите по приходите са нарушили основния принцип на
законност.
На посочените основания отправеното към съда искане е за
цялостна отмяна на ревизионния акт.
В съдебно заседание управителят на дружеството поддържа
жалбата и моли издаденият РА да бъде отменен, като поддържа становището си за
допусната генерална счетоводна грешка.
Ответникът в производството – директорът на дирекция „ОДОП“
– Варна при ЦУ на НАП, се представлява от гл. юриск. Е., която излага становище
за неоснователност на жалбата. По същество на спора сочи, че е пропусната
възможността в преклузивния срок по ЗДДС да се коригират пропуските в
количествата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата
основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено
следното:
І. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в
срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване възможността за обжалване по
административен ред и пред надлежния съд, поради което е допустима.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
ІІ. Относно компетентността, формата и
процесуалната законосъобразност на РА:
Ревизията на „Б.п.к. “ **** обхваща установяване на задължения за корпоративен
данък за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. и за ДДС за периода от 01.12.2014
г. до 31.12.2018 г. и е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-03000320000478-020-001/29.01.2020 г. /л. 4 от преписката/, издадена от
оправомощен орган при ТД на НАП – Варна.
По молба на задълженото лице, производството е спряно със Заповед № Р-03000320000478-023-001/09.04.2020 г. /л. 9 от преписката/. Възобновено е със Заповед №Р-03000320000478-143-001/09.07.2020 г. / л. 10 от преписката/. Издадени са ЗИЗВР № Р-03000320000478-020-002/27.07.2020 г. /л. 12 от преписката/ и ЗИЗВР № Р-03000320000478-020-003/27.08.2020 г. /л. 14 от преписката/, с които е определен нов срок за извършване на ревизията.
За резултатите от ревизията, в срока по чл.
117, ал. 1 от ДОПК, е изготвен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000320000478-092-001/16.10.2020 г. /л. 1482 от
преписката/, издаден от определените със ЗВР органи по приходите. Срещу РД е
подадено възражение вх. № Р-03000320000478-ВЗР-001-И/30.11.2020 г. /л. 1569/. Възприемайки
изцяло съдържащите се в ревизионния доклад констатации, определените в чл. 119,
ал. 2 от ДОПК органи по приходите издават процесния РА № Р-03000320000478-091-001/11.12.2020 година.
Ревизионният акт е обжалван по
административен ред пред директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП,
който с Решение № 5/05.03.2021 г. го потвърждава изцяло.
Предмет на обжалване в настоящото съдебно
производство, е РА №
Р-03000320000478-091-001/11.12.2020 г., потвърден с Решение № 5/05.03.2021 г. на директора на
дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на „Б.П.К.“ **** са
установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.12.2014 г., д.п.м.
01.2015 г. - 12.2015 г., д.п.м.03.2016 г. –12.2016 г., д.п.м. 01.2017г. – 12.2017 г., в общ размер на 298 118.23
лева – главница и 121 876.66 лева – лихва.
Ревизията е възложена от компетентен орган
и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в
съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г.
на ВАС на РБ, постановено по тълкувателно дело № 10/2016 г., и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не са
налице пороци, влечащи нищожност на ревизионния акт.
Обжалваният ревизионен акт, чиято
неразделна част е РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма и
обективира както фактическите основания на органите по приходите във връзка с
установените данъчни задължения на ревизираното лице, така и правните основания
за издаване на акта. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по
размер, по период и по субект. В контекста на изложеното съдът приема
атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма
на административен акт.
При извършена от съда
служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите
съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обосноват отмяната на РА само на това основание.
Ревизиращите органи са извършили редица процесуални действия, подробно описани
в РД, и са събрали допустими, необходими и относими доказателства, с цел
обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая,
т.е. проявили са активност при събирането и анализа на представените
доказателства, в съответствие с принципите на служебно начало /чл. 5 от ДОПК/,
обективност /чл. 3 от ДОПК/ и добросъвестност /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ в
административния и в частност в данъчния ревизионен
процес, поради което наведеното в обратен смисъл възражение от жалбоподателя е
неоснователно. По отношение на твърдението, че е нарушено правото на
ревизираното лице да участва в данъчния процес, съдът изцяло споделя
становището, изложено в решението на директора на дирекция „ОДОП“. Със заповед
№ Р-03000320000478-143-001/09.07.2020 г. производството е спряно за три месеца
като е дадена възможност на дружеството да представи изискуемите документи. Освен
това в о.с.з., проведено на 08.11.2021 г.,
управителя на дружеството заявява, че са участвали активно в
ревизионното производство. С оглед, на което съдът намира, че органите по
приходите са спазили принципа на добросъвестност, залегнал в чл. 6 от ДОПК,
като са осигурили на ревизираното лице възможност да участва в данъчния процес.
ІІІ. Относно материалноправната
законосъобразност на ревизионния акт:
В хода на ревизионното
производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически
и правни констатации:
За обективно
установяване на обстоятелствата от значение за ревизията са извършени
процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния
доклад, представляващ неразделна част от ревизионния акт съгласно чл. 120, ал.
2 от ДОПК, които не следва да бъдат наново възпроизвеждани в настоящото съдебно
решение.
През ревизираните данъчни периоди „БИО ПЕСТ
Консулт“ **** е извършвало търговия на дребно с хранителни и промишлени стоки в
наети обекти.
При извършени проверки, документирани с нарочни протоколи, подробно описани в изготвения РД, са събрани доказателства, в т.ч.: хронологични и аналитични регистри, справки и др.
След анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, органите по приходи са установили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2, 4 и 5 от ДОПК. На 21.09.2020 г. са връчени уведомления по чл. 124, ат. 1 от ДОПК № Р- 03000320000478-113-001/27.08.2020 г. /стр.1390/ и по чл. 17, ат. 1, т.2 от ДОПК № Р- 03000320000478-139-001/27.08.2020 г. /л. 1393/.
Въз основа на събраните доказателства, органите по приходите са установили следната фактическа обстановка и са извели следните изводи:
За ревизираните периоди са декларирани извършени облагаеми доставки със ставка 20%, представляващи основно доставки на стоки с място на изпълнение територията на страната в общ размер на 2 669 114.46 лв. Доставките са главно към физически лица - продажби на дребно в магазини за хранителни и промишлени стоки.
В хода на ревизионното производство, ревизиращите органи
са установили, че за периода от м. 05/2017 г. до м. 12/2017 г. от ,,Б.П.К.“ ****
са подавани СД по ЗДДС с нулеви данни – не са отчетени продажби и покупки.
Органите по приходите са събрали данни от информационната система на НАП,
относно отчетените продажби по ЕКАФП на дружеството за посочените периоди,
описани подробно в РД на стр. 10-12. Установени са следните данни:
|
Дан. период |
Per. № ЕКАФП 3773166 |
Per. № ЕКАФП 3405505 |
Per. № ЕКАФП 3405500 |
Per. № ЕКАФП 3573719 |
Общо за месеца |
|
05/2017 |
60751.38 |
19758.85 |
33913.66 |
2245.20 |
116669.09 |
|
06/2017 |
52979.00 |
13572.61 |
40929.69 |
1191.81 |
108673.11 |
|
07/2017 |
83473.59 |
23367.00 |
67950.63 |
1928.23 |
176719.45 |
|
08/2017 |
33422.56 |
81888.78 |
75716.26 |
1573.88 |
192601.48 |
|
09/2017 |
13967.66 |
51656.99 |
40076.89 |
41.65 |
105743.19 |
|
10/2017 |
7869.15 |
32843.95 |
21187.63 |
0.00 |
61900.73 |
|
11/2017 |
1528.93 |
6771.17 |
15064.91 |
0.00 |
23365.01 |
|
12/2017 |
5083.04 |
21128.35 |
18587.74 |
0.00 |
44799.13 |
Отчетените продажби по ЕКАФП, представляват недекларирани продажби, за които ревизиращите органи са начислили ДДС /л. 1394-1437 от преписката/.
Размерът на данъка за периодите от 01.05.2017 г. до 31.12.2017 г. е
определен на основание чл.86 ад. 1 и ал.2 във вр. с чл. 82 от ЗДДС. при ставка
20%, съгласно чл. 66 и чл. 67 от с. з., както следва:
|
Период |
Общ размер на облагаемите доставки по ЕКАФП |
ДО на облагаемите доставки определена при ревизията |
ДДС на облагаемите доставки определен при ревизията |
|
2017/05 |
116669.09 |
97224.24 |
19444.85 |
|
2017/06 |
108673.11 |
90560.93 |
18112.19 |
|
2017/07 |
176719.45 |
147266.21 |
29453.24 |
|
2017/08 |
192601.48 |
160501.23 |
32100.25 |
|
2017/09 |
105743.19 |
88119.33 |
17623.87 |
|
2017/10 |
61900.73 |
51583.94 |
10316.79 |
|
2017/11 |
23365.01 |
19470.84 |
3894.17 |
|
2017/12 |
44799.13 |
37332.61 |
7466.52 |
|
Общо: |
830471.19 |
692059.33 |
138411.88 |
С посочените суми е коригиран резултатът за периода, деклариран с подадените от лицето справки декларации /СД/ по ЗДДС.
Относно получените доставки /покупки/:
При съпоставка на данните, декларирани в СД и дневниците за покупки за
проверявания период и представените от ЗЛ първични счетоводни документи,
органите по приходи са установили множество несъответствия. С цел уточняване на
същите, на „Б.П.К.“ **** е връчено ИПДПОЗЛ №Р-03000320000478-040-
002/18.08.2020 г. /стр.1384/ е приложен списък на констатираните неточности. В
отговор, по електронна поща от дружеството са представени справки с вх. № ВхК-
8837- 5/28.08.2020 г. и № ВхК-8837-13/07.10.2020 г. /л.1341-1382 от преписката/.
При анализа на представените
доказателства органите по приходите са приели, че дружеството няма право да
ползва данъчен кредит на три основания.
1. Установено е, че жалбоподателят е
отразил в дневника за покупките фактури, които не са налични в счетоводството
му. Органите по приходи са заключили, че не са налице обстоятелствата по чл.
71, т. 1 от ЗДДС и дружеството неправомерно приспада данъчен кредит по тези
фактури.
2. В хода на ревизията е
констатирано, че задълженото лице ползва ДК за фактури, които са с грешно
въведени данъчна основа и ДДС в регистър - дневник за покупките към СД по ЗДДС.
Въпреки това органите по приходи са направили съпоставка с представените
фактури, отчели са грешките на дружеството и са признали данъчен кредит по
отношение коректно изписаните във фактурите стойности. Тоест признали са
действително полагащият се данъчен кредит, въз основа на посочените във
фактурите суми, а не въз основа на сумите посочени в СД по ЗДДС.
3. Установено е, че част от
фактурите, които са налични в ревизираното дружеството, не са включени в
дневниците за покупки в срока по чл.72, ал. 1 от ЗДДС, поради което органите по
приходи са посочили, че за тях не е налице право на припадане на ДК.
Подробен опис на липсващите фактури,
както и на тези с погрешно посочени данъчна основа и ДДС (с номер, дата,
контрагент, данъчна основа и ДДС) са приложени към РД. именувани като файлове
Корекция ЗДДС 2014.xlsx. Корекция ЗДДС 2015.xlsx, Корекция ЗДДС 2016.xlsx, Корекция ЗДДС 2017.xlsx и Корекция ЗДДС 2018.xlsx. /л.- 1438-1465/, на основание на
които е определен допълнително дължим ДДС за внасяне зад. п. м. 12.2014 г. -
12.2015 г., м. 03.2016 г. -04.2017 г. Горните констатации като цяло не се
оспорват от ревизираното лице. Дори и в съдебно заседание от 14.02.2022 г.,
представителя на дружеството не оспори тези констатации.
В хода на настоящото
съдебно производство, по искане на жалбоподателя, е назначена и изслушана
съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която е приложено на л. 104
– л. 109 от делото. Същото не е оспорено от страните и се кредитира от съда
като компетентно, обосновано и съобразено с доказателствата представени по
делото. Експертизата дава заключение че ДДС е начислен върху продажната цена на
стоките /цялата сума/, а не само върху надценката, начислена от ревизираното
лице, начислена след доставката от негови контрагенти. Вещото лице е изчислило
общия размер на установения данък за довнасяне – 321 923.97 лева, като е
посочило размера му по месеци в Таблица №4 от заключението. Експертът е
изчислил и размера на внесения ДДС през периода м. 01.2015 г. – м. 01.2018 г. –
16 514.58 лева. В съдебно заседание вещото лице прави следните уточнения: По
отношение на начисления ДДС вещото лице сочи, че се дължи на различие от това,
което е маркирано на касовите апарати и информацията, подадена към НАП в СД по
ЗДДС. Вещото лице е констатирало неясноти и информация от продажби, която не е
постъпила към НАП. Тоест установило е повече продажби от отчетените пред НАП.
По отношение на отказаното
право на данъчен кредит /ДК/, вещото лице потвърждава, че се дължи на това, че
в част от фактурите въведените данни не съответстват на доставчици и стоки, в
друга част има допуснати технически грешки, като за част от тях са направени
корекции от страна на ревизиращите органи. Трета част от документите са със
сгрешени номера.
Експертът сочи, че не
е признат данъчен кредит за тези фактури, които не са обвързани с доставчици. По
отношение на установеното ДДС вещото лице уточнява, че се касае за два периода.
Първият е до месец май 2017 г., където няма спор по отношение на начисления ДДС
върху продажбите, а спорът е по отношение на ползването на право на ДК. Вторият
период е от месец май до месец декември 2017 г., когато е извършено начисляване
на ДДС. Обследвал е ползвания ДК, тъй като страните нямат спор по отношение на
начисления ДДС за месец май 2017 година.
По делото е разпитана
като свидетел Т В С , която е била счетоводител на дружеството през ревизирания
период. От показанията й се установява, че електронният подпис на дружеството е
бил при нея и тя е подавала документите към НАП, в т.ч. и справките декларации.
За подадените нулеви СД е разбрала от констатациите на НАП, като твърди, че при
нея няма нулеви декларации. Сочи, че освен от нея НАП получават данни и от
касовите апарати в обектите. През ревизирания период на дружеството са правени
и други проверки от НАП и е нямало констатирани несъответствия. Излага
твърдения, че е имало надвнесени суми във връзка с осигуровките, а не във
връзка с данъците. Твърди, че това е техническа грешка и при дружеството са
налични всички документи, които са представени по време на ревизията.
Свидетелката твърди, че е подавала СД с цифри върху тях и са им връщани по
същия начин, не е подавала нулеви справки-декларации. Посочва, че всички
фактури са налични и към настоящия момент, същите са с реални номера и
доставчици. Имала е и друг случай, при който са допускали грешка, но тогава им
е дадена възможност да я отстранят по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.
Имала е достъп до данъчната сметка на дружеството и там е констатирала, че няма
задължения. Посочва, че за ревизирания период има не повече от три фактури,
които не са представили при ревизията и за които не им е признато правото на ДК.
Посочва, че софтуерът, с който са работили, при наличие на няколко фактури с
малки суми генерира една фактура с цялата сума, която е вписана в СД, като
сочи, че при други фирми с по-малко фактури се е случвало да не бъдат
генерирани в конкретния счетоводен период. Сочи, че именно това е причината за
допуснатата техническа грешка. Твърди, че тази грешка може да бъде коригирана
по реда на чл. 126 от ЗДДС. Съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй
като същите са в насока да се оневини самата свидетелка за грешките които е
допуснала при воденето на счетоводството на дружеството.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна,
по следните съображения:
Неоснователни са твърденията на
жалбоподателя, че обжалваният ревизионен акт е издаден от некомпетентен орган. В
случая от значение за преценката на компетентността на органа е седалището на „Б.П.К.“
**** към момента на образуване на ревизионното производство. Видно от справка в
търговския регистър към 29.01.2020 г. седалището на дружеството е гр. Бяла,
област Варна и независимо от промяната на седалището на дружеството на
07.12.2020 г. в гр. Обзор, област Бургас компетентната териториална дирекция се
явява ТД на НАП – Варна. Този извод следва пряко от разпоредбата на чл. 7, ал. 4
от ДОПК, според която при промяна в обстоятелствата, обуславящи
териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е
образувал. В разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ДОПК законодателят е
използвал израза „довършване на производството“, а не „довършване на действието“,
поради което при промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната
компетентност (каквото обстоятелство се явява промяната на седалището на
оспорващото дружество), ревизионното производство следва да се довърши от
органа, който го е образувал. Тоест обстоятелството, свързано с промяна на
седалището на дружеството, не е от значение и не променя териториалната
компетентност на органите по приходите и на решаващия орган, поради което в
случая компетентен да се произнесе по жалбата е директорът на дирекция „ОДОП“ –
Варна при ЦУ на НАП.
При
промяна на седалището на местно юридическо лице или на адреса на физическо лице
след образуването на ревизионното производство компетентната ТД на НАП и
компетентният решаващ орган са тези по седалището на юридическото лице или
адреса на физическото лице към момента на първото действие във връзка с
образуване на ревизионното производство и съответно връчването на акта, което
разрешение е трайно в практиката на ВАС по отношение на ревизионното
производство. Ето защо настоящият състав възприема като неоснователни доводите,
че при идентификация на ревизираното лице в РА е нарушена изричната норма на
чл. 120, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 28, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В действителност
в ревизионният акт е посочен адресът на дружеството в гр. Бяла, но той е
издаден едва 4 дни след промяната в обстоятелствата и посочването на стария
адрес по никакъв начин не е нарушило правото на защита на ревизираното лице,
предвид факта, че е връчен на дружеството-жалбоподател. Още повече, че
дружеството е идентифицирано и с ЕИК по ЗТР/Булстат, както и с посочване на
управител.
По
отношение на първия спорен момент по приложението на материалния закон, съдът
намира, че в частта по ЗДДС, относно допълнително установени
задължения за ДДС, в размер на 138 411,88 лв., за данъчните периоди от м. 05.2017
г. до м. 12.2017 г. ревизионният акт е законосъобразен и обоснован.
От
дружеството-жалбоподател не се оспорва, че подадените справки-декларации за м.
05.2017 г. до м. 12.2017 г. са с нулеви данни. Твърди се, че това се дължи на
допусната генерална счетоводна грешка, която е следвало да бъде отстранена по
реда на чл. 103 от ДОПК. Според настоящия съдебен състав тази правна норма е
неприложима в настоящия казус, тъй като не е налице нито една от визираните в нея
хипотези. В случая не е налице несъответствие, породено от попълване на
декларациите при неспазване на законовите изисквания, нито има противоречие
между данните в справките-декларации и данните от трети лица. Установеното в
хода на ревизията несъответствие е по данни, предоставени от жалбоподателя –
отразените продажби по ЕКАФП, каквато хипотеза не е предвидена в чл. 103 от ДОПК. Предвид изложеното, съдът намира, че органите по приходите не са имали
задължение да поканят дружеството да отстрани несъответствията, още повече, че
същите са констатирани в хода на ревизионното производство. Правилно
задълженията на жалбоподателя са установени с ревизионен акт, съгласно чл. 110,
ал. 2 във връзка с чл. 108, ал. 1 от ДОПК. Както правилно са посочили органите
по приходите, в хода на ревизионното производство задълженията се определят с
ревизионен акт. Корекции на декларации на основание чл. 103 от ДОПК могат да се
извършат по инициатива на лицето или орган по приходите преди да е започнало
ревизионното производство. След връчване на ЗВР всички задължения следва да се
определят в рамките на ревизионното производство. Правилно органът по приходите
е отбелязал, че в приложимия материален закон – ЗДДС, липса законово основание
за извършване на целените от дружеството корекции.
Допълнителен
аргумент в подкрепа на извода, че процедурата по чл. 103 от ДОПК е неприложима
е и обстоятелството, че облагането е извършено по общия ред – по данни от ЕКАФП
на жалбоподателя, а не по данни, предоставени от трети лица или администрации,
по смисъла на чл. 103, ал. 1 от ДОПК.
Разпоредбата
на чл. 124, ал. 2 ЗДДС задължава
регистрираното лице да отрази издадените от него или от негово име данъчни
документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.
119, в дневниците за продажбите за данъчния период, през който са издадени. От
страна на „Б.П.К.“ **** в дневниците за продажби не са били отразени
съответните отчети от продажбите, регистрирани посредством ЕКАФП, с оглед на
което правилно е прието, че за тези продажби следва да бъде начислен ДДС, на
основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Категорично
е установено и не е оспорено, че дружеството-жалбоподател е притежавало
регистрирани 4 броя ЕКАФП, чрез които са подавани данни от Z-отчетите, въз
основа на които са установени неотчетени приходи от продажби. Тези факти се
установяват и от заключението на допусната съдебно счетоводна експертиза. При
извършена съпоставка между определената в РД данъчна основа по ЗДДС, вещото
лице е установило, че за периода м. 05.2017 г. до м. 10.2017 г. отчетените от
дружеството продажби съответстват на констатираните от НАП. В таблица № 3, за
м. 05 до м. 10.2017 г., вещото лице е посочило, че е установило минимална
разлика между начисления данък върху продажбите в РА и този установен от него.
След проверка, чрез прости аритметични сметки, съдът установи, че начисленият
данък върху продажбите в ревизионния акт е правилно определен от органите по
приходите.
Този
размер, като цяло не се оспорва от жалбоподателя. В жалбата се иска за този
период съдът да изчисли данъчният кредит на който има право жалбоподателя и той
да бъде приспаднат от дължимия ДДС.
Именно за това жалбоподателя претендира за допусната генерална
счетоводна грешка и иска преизчисляване на задълженията му към 2017 г. Съдът изхождайки
от характера на данъка, който жалбоподателя е бил длъжен да плати, който се
начислява месец за месец, не намира опора в закона за признаване на данъчна
грешка, която да допусне изчисляване на дължимо ДДС и ДК с давност 5 години
назад, още повече, че разпоредбата на чл.72 от ЗДДС дава възможност на
задълженото лице да упражни правото си на ДК в рамките на тези 12 месеца, от
момента в който данъка е дължим, а не след 5 години.
По
отношение на м. 11.2017 г. и м. 12.2017 г. вещото лице е констатирало различия
между данните, налични в информационната система на НАП, и отразените в
месечните отчети на „Б.П.К.“ ****.
Експертизата дава заключение, че тези различия се дължат на факта, че част от
данните, през които с касовите апарати са отчитани продажби, липсва информация
в системата на НАП.
-
За касов апарат ZK074045/3773166: за м. 11.2017 г. е констатирана липса на дневни отчети
от 09 до 30 ноември в НАП. В месечния отчет от касовия апарат е установен
месечен оборот 5863.50 лв., а по данни на НАП – 1528,93 лева. За м. 12.2017 г.
в НАП няма данни за дневни отчети от 01 до 09 декември. В месечния отчет от
касовия апарат е установен месечен оборот 6 974,28 лева, а по данни в НАП
– 5 083,24 лева.
-
За касов апарат ZK075247/3405505: за м. 11.2017 г. е констатирана липса на дневни отчети
от 08 до 30 ноември в НАП. В месечния отчет от касовия апарат е установен
месечен оборот 27 430.09 лв., а по данни на НАП – 6 771,17 лева. За м.
12.2017 г. в НАП няма данни за дневни отчети от 01 до 07 декември. В месечния
отчет от касовия апарат е установен месечен оборот 27 152,06 лева, а по данни в
НАП – 21 128,35 лева.
-
За касов апарат ZK075239/3405500: за м. 11.2017 г. е констатирана липса на дневни отчети
от 10 до 13 ноември в НАП. В месечния отчет от касовия апарат е установен
месечен оборот 17 144,63 лв., а по данни на НАП – 15 064,91 лева.
Вещото лице е дало
заключение, че е установило разлика между начисления данък върху продажбите в
РА и установения с експертизата, в размер на 4 512.05 лв. за м. 11.2017 г.
и 1 319.02 лева за м. 12.2017 г. Последните са в по-голям размер от
определените с РА, което от своя страна би довело до определяне на по-голяма
данъчна основа в сравнение с тази, приета от органите по приходите, респ. до
определяне на задължения за ДДС по ЗДДС в по-висок размер. С оглед горното,
съобразявайки въведената в чл. 160, ал. 5 от ДОПК забрана за изменение на акта
във вреда на жалбоподателя, съдът намира, че процесният РА в частта, с която са
установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.11.2017 г. и за
д.п.м.12.2017 г., и са начислени съответните лихви, следва да бъде потвърден.
Твърденията на дружеството, че
въпреки подаваните нулеви справки декларации, е внасян дължимият ДДС за
процесните периоди, за което по делото са представени извлечения от банкова
сметка *** „Б.П.К.“ ****, остана недоказано. Представените банкови извлечения
са за суми, които са значително по-малки от дължимия ДДС за процесните периоди,
а за част от тях не е посочен и периодът за внасяне на ДДС. Основателно е
възражението на процесуалния представител на ответната страна, че при липса на
задължения по данъчно-осигурителната сметка на дружеството, предвид подадената
справка-декларация с нулеви стойности, няма как внесените суми да се обвържат,
тъй като в информационните масиви на НАП дружеството няма задължения.
По
отношение на втория спорен въпрос, а именно отказаното право на приспадане на
данъчен кредит, в общ размер на 159 706,35 лева, по конкретни фактури и
доставчици, описани във файлове, наименовани Корекция ЗДДС 2014.xlsx, Корекция ЗДДС 2015.xlsx, Корекция ЗДДС 2016.xlsx, Корекция ЗДДС 2017.xlsx и Корекция ЗДДС 2018.xlsx, съдът приема следното:
За
възникването и признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е
необходимо да се установи действителното извършване на доставките, по които то
се претендира. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките или
услугите се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми
доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които
доставчикът, регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му
достави. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на
данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по закона за получени стоки или услуги по облагаеми доставки.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното
публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от
кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен
фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл.
71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реално получаване на стоките или
извършването на услугите по облагаемата доставка – аргумент от чл. 6, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗДДС лицето упражнява правото
си на приспадане на данъчен кредит когато притежава данъчен документ, съставен
в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е
посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които
лицето е получател. В случая, жалбоподателят не е представил липсващите фактури,
в отговор на връчените му ИПДПОЗЛ. Такива не са представени и в това
производство, въпреки указаната му доказателствена тежест. Нещо повече, в
съдебно заседание от 14.02.2022 г. на жалбоподателя беше дадена последна
възможност да формулила въпроси към вещото лице, за допускане на ССЕ касаеща
непризнатия ДК. В следващото съдебно заседание от 09.05.2022 г., управителя на
дружеството жалбоподател заяви, че няма да ангажира други доказателства и
напрактика се отказа от възможността, чрез експертиза да обори констатациите на
ревизиращите органи. Не са ангажирани и други доказателства – фотокопие от
екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което
да съхранява в счетоводството си, съгласно чл. 58, ал. 2 от Правилника за
прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). В случая с
процесуалното си бездействие, свързано с непредставянето на оригинали на
процесните фактури, по които е претендирал право на приспадане на данъчен
кредит и не са открити в счетоводството му, жалбоподателят е създал пречки за
установяване наличието на условието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС за упражняване на
правото на приспадане на данъчен кредит, свързано с притежаване на данъчен
документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115, в който
данъкът е посочен на отделен ред. Следва да се приеме, че жалбоподателят, върху
който лежи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
приложим във вр. с нормата на § 2 от ДР на ДОПК, като лице, претендиращо право
на данъчен кредит, не установи наличието на основната предпоставка за надлежно
упражняване на правото, а именно, че притежава данъчен документ /в случая
данъчна фактура/, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115.
Безспорно
се установи по делото, че част от процесните фактури са с грешно въведен, в
подадените СД, размер на ДДС. Това се потвърждава и от уточненията, направени
от вещото лице в о.с.з. Експертът, сочи че след извършена проверка на част от
фактурите и проведени разговори с доставчици на дружеството е установил, че
става въпрос за грешно въведен размер на ДДС.
Правилно
и законосъобразно с ревизионния акт е извършена корекция на ползвания от
дружеството данъчен кредит по фактури, които са били с грешно въведен, в
подадените справки-декларации, размер на ДДС. Правилно ревизиращите органи са
признали право на ДК в размер на ДДС, посочен във фактурите.
По
отношение правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, които са налични
в счетоводството на дружеството, но не са включени в дневниците за покупки,
съдът намира, че не е изпълнено изискването на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно
цитираната разпоредба регистрирано по този закон лице може да упражни правото
си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало
това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. По делото няма спор,
че част от фактурите не са включени при определяне на резултата за съответните
данъчни периоди, в справките-декларации по чл. 125 от ЗДДС. Това се установява,
както от разпита на вещото лице по назначената
съдебно счетоводна експертиза, така и от показанията на счетоводителката
на дружеството-жалбоподател. При разпита на Т.С., същата посочва, че има много
фактури, които не са включили в съответните отчети. Срокът за упражняване на
правото на приспадане на данъчен кредит, посочен в чл. 72, ал. 2, т. 1 от ЗДДС,
е преклузивен и след изтичането му правото на приспадане на данъчен кредит не
може да бъде упражнено. Правилно ревизиращите органи са посочили, че този срок
не може да бъде саниран по реда на чл. 126 от ЗДДС и чл. 103 от ЗДДС.
Съдът
намира, че правилно ревизиращите органи по приходите са определили и размера на
задълженията за данък върху добавената стойност, предвид заключението по
назначената съдебно счетоводна експертиза. В таблица № 4 /л. 106-109 от делото/
от приетата и неоспорвена от страните съдебно счетоводна експертиза, вещото
лице е посочило размера на дължимия и недеклариран ДДС по месеци, който изцяло
съвпада с този, определен от органите по приходите в обжалвания РА.
Предвид изложените съображения съдът намира
за законосъобразно установени с ревизионния акт задълженията на ревизираното
лице за корпоративен данък за ДДС по ЗДДС за процесните данъчни периоди.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло, като на ответната
страна, предвид изхода на спора, своевременно направеното искане и
осъществената защита, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК, следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени съобразно чл.
8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения върху обжалвания материален интерес /419 994,89 лева/, в размер
на 6 729,95 лева, които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.П.К.“ ****, ЕИК *********, с адрес на управление
гр. **, представлявано от управителя Х.И.К. срещу Ревизионен акт
№Р-03000320000478-091-001/11.12.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД
на НАП гр. Варна, с който са определени задължения по ДДС за периода 2014 г. - 2017
г. вкл., потвърден с Решение №5/05.03.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр.
Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Б.П.К.“ ****,
ЕИК *********, с адрес на управление гр. **, представлявано от управителя Х.И.К., да заплати в полза на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП сумата от 6 729,95 лева
/шест хиляди седемстотин двадесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: