Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 30.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря
Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Димитров в.гр.д. № 10430 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от
17.01.2020 г., постановено по гр.дело №5317/2019 г. по описа на СРС, 65 с-в, е
отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.
7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение
на полети, от ищцата С.С.К. срещу „У..Е.У..Кфт“ /Дружество с ограничена
отговорност/, вписано в Търговския регистър към Министерство на правосъдието на
Унгария с дружествен номер Cg. 01 - 09 - 964332, действащо чрез клона си „У..Е.У..Кфт“
- клон България“ КЧТ, за признаване за установено, че ответника „У..Е.У..Кфт“,
действащо чрез клона си „У..Е.У..Кфт“ - клон България“ КЧТ дължи на ищцата сума
в размер на 488,96 лв., представляваща обезщетение за отменен полет W6 4341 /София-
Братислава/ от 13.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2018
г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.10.2018 г. по ч.гр.д. № 65399/2018 г.
по описа на СРС ,65 състав. С оглед изхода на спора ищцата е осъдена да заплати
на ответника съдебни разноски за заповедното производство от 150 лв. и такива
за първоинстанционното производство от общо 741 лв.
С определение
от 07.07.2020 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК,
първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищцата за изменение
на постановеното решение в частта с разноските.
Срещу решението
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ищцата С.С.К. с доводи за неговата неправилност. Счита за немотивиран извода на
първоинстанционния съд относно наличието на извънредно обстоятелство, което е извън контрола
на превозвача за полет № W6 4341 (София- Братислава) от 13.06.2018 г., освобождаващо
„У..Е.У..Кфт” от отговорност за изплащане на обезщетение. Излага, че от страна
на ищцата била оспорена истинността на представените с отговора на исковата
молба писмени доказателства, тъй като не можело да се установи кой е авторът на
документите и същите съдържали невярна информация, а именно: представените
Поръчки за работа и Дневник за предходен полет на самолет W6 4327/4328; W6 4321
и W6 4322.; Отговор на ГВА (Доказателство № 20); представените Общи
условия на превозвача (Доказателство № 21), които не били в цялост и не можело
да се установи от кой орган на ответника са приети и тяхната приложимост за
настоящия случай, като не са предадени и приети от потребителя (ищец); Метеорологична
информация за времето на 13.06.2018 г.; Списък, маршрути, движение и информация
на полети (Доказателство № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 6А, 7, 8, 9, 11, 12, 14, 15, 16,
17).
По делото не било
установено безспорно, че самолет с peг. № HA-LXQ, за който ответникът твърди,
че е бил предназначен да извърши полет номер W6 4341 от 13.06.2018 г. на „У..Е.У..Кфт”,
в действителност е бил ударен от птица, а в последствие и от мълния. Също така
не било установено самолетът да е имал технически увреждания от тези твърдени
събития, които да направят невъзможно провеждането на въпросния полет. Сочи, че
според съдебната техническа експертиза, а и видно от представените от ответника
Поръчки за работа № 1374538 от 13.06.2018 г., самолет с peг. № HA-LXG не се
установява да е претърпял удар от птица или удар от мълния (светкавица), а са налице
само твърдения на ответника за такива събития, за което представя субективните
предположения на своя служител (пилота на самолета) за евентуален удар от
мълния или удар от птица на самолета. Според писмо с изх. №
94-00-1218/10.09.2019г. на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното
движение” - София и писмо с изх. № 100-16596/12.08.2019 г. на „Летище София” АД
полет W4322A от 13.06.2018 г. (Пловдив - София) е изпълнен успешно със самолет
А321, peг. № HA-LXG, като не е съобщено самолет А321, peг. № HA-LXG да е бил
ударен от птица, а след това и от мълния, като няма данни самият въздушен
превозвач да е докладвал съгласно изискванията на „Ръководство на въздушното
движение” - София за удар от птица и мълния за процесния самолет, което правело
твърденията на ответника за удар от птица и мълния напълно недоказани. Такива данни
отсъствали и в Дневник за полет на самолет HA-LXG по полет W6 4321 и W6 4322
(София - Париж/Буве/ - Пловдив - София).
Счита, че евентуални
технически неизправности на самолета не са настъпили на 13.06.2018 г., а от
предходно събитие преди тази дата. Сочи, че в Поръчки за работа № 1374538 и №
1374539 от 13.06.2018 г. е вписано предходно събитие „удар от птица”, за което
на същия самолет с peг. № HA-LXG през м. май 2018 г. са извършвани технически
действия по поръчка IAW АММ: 05-51-14 PW 601. Видно било от цитирания от „У..Е.У..Кфт”
Дневник за полет на самолет HA-LXG по полет W6 4321 и W6 4322 (София -
Париж/Буве/ - Пловдив - София) от 13.06.2018 г., че не се установявало да е
направена цялостна инспекция на частите на самолета, за да се установи, че
същият е напълно технически изправен.
Изтъква, че
гръмотевиците/мълниите не са нещо необичайно и се случват като природно явление
постоянно, като полети се провеждат и при дъждовно време с гръмотевици/мълнии, а
прелитащите птици в небето също не са нещо необичайно и не възпрепятстват
провеждането на полетите на самолети, като конструкцията и техническите
характеристики на самолетите са проектирани да издържат на такива удари.
По делото не се
установявало, че са налице лоши метеорологични условия към часа на провеждане
на полет София - Братислава от 13.06.2018 г. с излитане по разписание в 20:40
ч. и краен пункт на пристигане на летище Братислава на 13.06.2018 г. в 21:15 ч.
(местно време), които да правят невъзможно провеждането на полети, като според
писмо с изх. № 100-23939/18.11.2019 г. на „Летище София” АД се установявало, че
на 13 и 14.06.2018 г. Летище „София“ не е било затворено за провеждането на
полети (кацането и излитането на самолети), а единствено в периода от 20:00 ч.
до от 20:30 ч. на 13.06.2018 г. е имало по-лоши метеорологични условия и
самолетите са изчаквали за провеждане на полети на самото Летище „София“, което
решение е взимано от самия екипаж на самолета.
Дори и да се
приемели за верни твърденията, че е налице удар от мълния и птица на самолета,
то от страна на превозвача не били извършени своевременно действия за
привеждане в нормално техническо състояние/инспектиране на самолета - HA-LXQ.
Според въззивника, посоченото в отговора на исковата молба, че самолет HA-LXQ
предназначен да извърши полет W6 4341 от 13.06.2018г. (София - Братислава) е
летял към летище София без пътници по дестинацията (Пловдив - София) индикирало
за технически проблем със самолета, но въпреки това е предприет полет до летище
София.
Въпреки че
самолет HA-LXG по предходния полет W6 4322 е трябвало да кацне на летище София
в 20:05 ч., той е кацнал в 21:49 ч. на 13.06.2018 г., а от страна на въздушния
превозвач много по-рано от 20:05 ч. на 13.06.2018г. е било известно, че самолет
HA-LXQ предназначен да изпълни полет W6 4341 с излитане от летище София на
13.06.2018 г. в 20:40 ч. и краен пункт на пристигане на летище Братислава на
13.06.2018 г. в 21:15 ч. има натрупано закъснение и няма да може в срок да
извърши полета, като не е назначен друг самолет да извърши полет W6 4341.
Отделно от това, според самото становището на ответника ударът от мълния и от
птица на самолет HA-LXG е настъпил при полета Пловдив – София, който е кацнал
на летище София в 21:50 ч. на 13.06.2018 г., в който час вече е трябвало да е
приключил полет W6 4341 от 13.06.2018 г. (София - Братислава). Съгласно
Поръчките за работа № 1374538 и № 1374539 от 13.06.2018 г. инспекцията на
самолет с peг. № HA-LXG е започнала на 13.06.2018 г. в 21:50ч. и е приключила
на 14.06.2018 г. в 05:00ч. (местно време), като въздушният превозвач е знаел за
този дълъг период необходим за инспекцията на самолета, но не е направил
необходимото своевременно още на 13.06.2018г. в 21:50 ч. да осигури друг
самолет за провеждане на полета. Продължителното закъснението от близо 17 часа
не можело да се оправдае, защото превозвачът не е предприел нужните мерки с
оглед настъпилите събития за осигуряване на въздухоплавателното средство за
извършване на полета, а от страна на превозвача не са взети своевременно всички
необходими мерки, за да може в срок да се извърши полета и да се избегне
въпросното негово закъснение. В тази връзка не се доказали твърденията на
въздушния превозвач, че заместващият самолет с peг. HA-LXL е претърпял наистина
извънредни обстоятелства на летище Болоня, които са го възпрепятствали да
осъществи своевременно полет W6 4341 от 13.06.2018г. (София - Братислава).
Въздушният превозвач не е предприел своевременно действия за осигуряване на
друг самолет за провеждане на полета.
Позовавайки се
на практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в решение на ЕС от
12.05.2011 г. (EglTtis / Ratnieks срещу авиокомпания Air Baltic Corporation AS)
C-294 /10, въззивникът поддържа, че авиопревозвачът трябва да предвиди известен
запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет
след отпадането на извънредните обстоятелства. По изложените съображения моли
обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск уважен.
Въззиваемият -
ответни „У..Е.У.“ КФТ, чрез „У..Е.У..КФТ – клон България /КЧТ/, счита решението
на СРС за правилно и моли да бъде потвърдено. Поддържа, че обосновано СРС бил
приел, че отмяната на процесния полет се дължи на извънредно обстоятелство,
което не е могло да бъде избегнато, дори при вземане на всички необходими мерки,
и че същото се намира извън ефективния му контрол. По делото били представени
доказателства, и то издадени от компетентните държавни органи, а не само
такива, съставени едностранно отответника, сочещи за настъпването на събития от
извънреден характер, засегнали процесното въздухоплавателно средство и
възпрепятствали изпълнението на процесния полет по първоначално предвиденото
разписание. С отговора на ДП „Ръководство на въздушното движение” били
потвърдени твърденията за наличие на лоша метеорологична обстановка на летище
София на 13.06.2018 г. - силна гръмотевична буря и проливен дъжд, довели до
невъзможност полет №W64322 от летище Бове за летище София да бъде изпълнен
според първоначалното разписание. Вместо на летище София, въздухоплавателно
средство с peг. №НА LXG било кацнало на летище Пловдив. Относно
метеорологичната обстановка горепосочената информация свидетелствала за силно
развита вертикална облачност, придружена с гръмотевична буря и дъжд между 17.00
ч. – 20.00 ч. координирано универсално време, което било 23:00 ч. местно време
на 13.06.2018 г., като било потвърдено, че метеорологичните наблюдения на
летище София от 00:30 ч. на 13.06.2018 г. до 23:00 ч. на 14.06.2018 г. показват
наличие на ясно изразена гръмотевична буря и конвективна облачност. Ноторен бил
фактът, че решението за кацане/излитане при лоши метеорологични условия се
вземало от командира на въздухоплавателното средство и не подлежало на
оспорване, като в конкретния случай решението на командира било за кацане на
резервно летище Пловдив.
Установявало се
и обстоятелството, че отклонението на този полет и кацането на самолета на
летище Пловдив било довело до закъснение на следващите полети, назначени за
изпълнение със същия самолет. Процесният полет бил плануван за заминаване в 19:50
ч. /координирано универсално време/ на 13.06.2018 г., като с цел избягване на
закъснение на следващите полети на процесното въздухоплавателно средство, при
първа възможност ответникът бил предприел извънреден полет от Пловдив до София
на 13.06.2018 г., с цел транспортиране на самолета, с което е целял избягване
на голямо закъснение на процесния полет. По време на извънредния полет от гр.
Пловдив до гр. София настъпили други събития от извънреден характер – удар от
мълния и удар от птица на самолета, за които свидетелствали докладите на
командира на извънредния полет, по чиито повод била започнала инспекцията на
самолета.
Оспорва
твърденията на въззивника, че извършеният без пътници полет от Пловдив до София
индикира за техническа неизправност на самолета, както и че инспекцията на
самолета е назначена поради субективните предположения на капитана на полета. Счита,
че изслушаната по делото техническа експертиза еднозначно потвърдила, че от
съображения за безопасност на пътниците била наложителна и извършена инспекция
на ударения самолет от сертифицирано дружество Глобъл Мейнтенанс, тъй като
самолетът не можело да бъде допуснат до полет преди да са оценени и отстранени
неизправности и повреди и да е удостоверено, че няма недопустими поражения. С
назначаването на незабавна инспекция на процесния самолет отново се
потвърждавало, че ответникът бил предприел мерки за избягване на голямо
закъснение на процесния полет, а неоткриването на повреди от последвалата
техническа инспекция от сертифицираното дружество в случая било без значение,
при положение че имало доказателства за доклада на командира на полета и
инспекцията била задължителна. Възразява и срещу доводите на въззивника за
предходни увреди по летателното средство, които компрометирали неговата
техническа изправност.
Сочи, че за
избягване на голямото закъснение вследствие на удара от мълния и удара от птица,
още в 19:05 ч. (координирано универсално време) на 13.06.2018 г. ответникът бил
назначил друг самолет с peг. №НА-LXL за изпълнение на процесния полет и полет
№W6 4341 /София – Братислава/ на 13.06.2018 г. – видно от доказателства №16 към
отговора на исковата молба. Новоназначеният самолет с peг. №НА-LXH бил кацнал
на летище София в 09:50 ч. /координирано универсално време/ и 40 мин. след
кацането самолетът бил изпълнил полета от София за Братислава №W6 4341 в 10:30
ч. /координирано универсално време/ на 14.06.2018 г. Същият самолет бил
изпълнил процесния полет в 12:45 ч. /координирано универсално време/ на
14.06.2018 год. – видно от действителна информация за полет №W6 4342 –
доказателства №18 към отговора на исковата молба, поради което нямало забавяне
при изпълнение на процесния полет след осигуряването на резервния самолет и
кацането му на летище София.
Твърди, че изпълнението
на процесния полет навреме било невъзможно поради наличието на няколко събития
от извънреден характер и въпреки предприетите мерки по изпълнение на извънреден
полет от Пловдив до София с първоначално назначения самолет и промяна на
ударения самолет два пъти, закъснението от 16 ч. и 40 мин. не могло да бъде
избегнато. Изтъква, че при наличието на лоши метеорологични условия на летище
София и пренасочването на процесния самолет на друго летище, ответникът е имал
правото да отмени следващите полети от София до Братислава и от Братислава до
София, но не го е направил, като били предприети всички необходими мерки за
намаляване на закъснението. Счита, че причинно-следствената връзка между
настъпилите извънредни събития, засегнали процесния самолет, и закъснението на
процесния полет, се доказала от представените по делото доказателства и от
отговорите на Летище София ЕАД и на ДП „Ръководство на въздушното движение“,
които съгласно т. 5.1 от Известие на Комисията „Тълкувателни насоки за
Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване
на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97
относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия,
изменен с Регламент (Е0)№889/2002 на Европейския парламент и на Съвета, „превозвачите
могат да представят като доказателство вътрешни извлечения от дневници или
доклади за произшествия и/или външни документи и декларации.". Ето защо и представените
поръчки за работа, вътрешна кореспонденция, списък с дейности на ответника
имали доказателствена сила относно факта на претърпените събития от извънреден
характер няколко часа преди процесния полет.
Позовавайки се
на т. 43, 44, 45 и 48 от решение от 04.05.2017 г. по дело С-315/15 на Съда на
ЕС, поддържа, че въздушните превозвачи били задължени да предприемат и доказват
контролни мерки за предотвратяването на наличието на птици, само при условие,
че по-специално от техническа и административна гледна точка този въздушен превозвач
действително може да вземе такива мерки. Твърди, че в настоящия случай
въздушният превозвач не бил могъл да вземе каквито и да е мерки за
предотвратяването на сблъсъка с птици, защото превенцията срещу наличието на
птици и диви животни на територията на летищата в Република България, където
било настъпило събитието, не било поставено в компетенциите и изискванията на
въздушните превозвачи.
С оглед
настъпилите обстоятелства, засегнали процесния полет - промяна в маршрута на
предходния полет поради лоши метеорологични условия, довели до извънредно
кацане на летище Пловдив, впоследствие довели до закъснение на кацането на
процесния самолет с рег. № HA-LXG със закъснение на летище София /в 21.49 ч.
местно време/, в съвкупност с наложилата се задължителна инспекция на същото
въздухоплавателно средство, поради доклади от командира на полета, приключила в
05:00 ч. местно време на 14.06.2018 г., процесният полет от летище Братислава
до летище София, планиран за 13.06.2018 г., бил отменен. Тези последователни
събития обаче били поставили в невъзможност ответника да спази времето на
излитане и да изпълни полета на следващия ден, за което свидетелствало
обстоятелството, че на 14.06.2018 г. полетът от Братислава до София бил
изпълнен от въздухоплавателно средство с рег. №НА- LXH, а не с определеното
такова с рег.№НА- LXG. Тези обстоятелства следвало да се считат за извънредни
по смисъла на чл. 5, § З от Регламент №261/2004, които изключвали в случая
отговорността на ответника. Сочи, че практиката на СЕС по приложението на чл.
5, § З от Регламент №261/2004 (Решение по дело С-294/10) приемала въздушните
превозвачи да предвиждат „запас от време“, но не като „необходима мярка“, а
като наличие на ресурси на въздушния превозвач (пилоти, стюардеси), които той
трябвало да планира така, че при отпадане на извънредното обстоятелство тези
ресурси да позволят опериране на целия полет. От събраните по делото
доказателства се доказвало, че авиопревозвачът имал предвиден достатъчен запас
от време за летателните часове на екипажа, тъй като бил изпълнен извънредния
полет от Пловдив до София и това не била причината за репланиране на процесния
полет от 13.06.2018 г. за 14.06.2018 г. С оглед горните съображения следвало да
се приеме, че е налице изключващи отговорността на въздушния превозвач обстоятелства
за изплащане на обезщетение и предявеният иск се явявал неоснователен.
Ищцата е
депозирала и частна жалба от 20.07.2020 г. срещу определение от 07.07.2020 г.,
постановено по гр.дело №5317/2019 г. по описа на СРС, 65 с-в, с което е
отхвърлена молбата на С.С.К. за изменение на първоинстанционното решението в
частта с присъдените на ответника разноски. Счита, че разноски за адвокатско
възнаграждение не се дължат, тъй като не е представен договор за правна помощ,
а при условията на евентуалност поддържа, че размерът на адвокатското
възнаграждение се явява прекомерен и неправилно СРС не го е намалил до
законоустановения минимум.
Ответникът
оспорва подадената частна жалба и моли обжалваното определение да бъде
потвърдено като правилно.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните във въззивната жалба оплаквания.
Решението е
валидно и допустимо, като постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Софийски
градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира подадената въззивна жалба за основателна по следните
съображения:
Районният съд е
бил сезиран с по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с иск, намиращ своето правно
основание в чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ №295/91 (в сила от
17.02.2005 г.).
Настоящият
състав намира, че с оглед ангажираните по делото писмени доказателства и заключението
на изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза,
което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява,
че ищецът е сключил с ответника договор за въздушен превоз за полет №W6 4341 SOF-BTS
от София до Братислава, като разстоянието между двете летища е под 1500 км.,
който е следвало да се изпълни по разписание на 13.06.2018 г. с час на излитане
20:40 ч. и час на пристигане 21:15 ч. на 13.06.2018 г., със самолет с рег.
№HA-LXG. Не е спорно, че полетът е изпълнен на 14.06.2018 г. с друг самолет с
повече от три часа закъснение, както и че закъснението не е поради
обстоятелства, стоящи в поведението на ищцата.
Правата на
пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният е с
начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и
процесният полет, намира своята правна регламентация в Регламент /ЕО/ 261/2004
(чл. 5 – 8 от Регламента).
С т. 2 от
решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/2007 и С-432/2007 на СЕС е
прието, че членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в
смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те
могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент,
когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или
по-голяма от три часа - когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа
или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за
пристигане по разписание. Подобно закъснение не поражда за пътниците право на
обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото закъснение е
причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки (обстоятелства, които се намират
извън ефективния контрол на въздушния превозвач).
Отговорността
на ответника като авиопревозвач би отпаднала в хипотезата на чл. 5, § 3 от
Регламент /ЕО/ 261/2004, на каквато той се позовава - отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки. Според въззивника такива извънредни обстоятелства
представляват лошите метеорологични условия на летище София на 13.06.2018 г.,
които са наложили самолет с рег.№HA-LXG да кацне на летище Пловдив при
изпълнение на предходен полет, а впоследствие при изпълнение на извънреден
полет от Пловдив до София този самолет е бил ударен от мълния и от птица, което
наложило продължителна проверка за неговата изправност, довела до замяната му.
Анализът на съдържанието
на разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004 сочи, че ответникът се
освобождава от отговорност при кумулативното наличие на две предпоставки: 1)
появата на „извънредни обстоятелства“ и 2) те да не могат да бъдат избегнати
„дори и ако са взети всички необходими мерки“. Следователно, наличието на
извънредни обстоятелства само по себе си не е достатъчно основание да отпадане отговорността
на авиокомпанията, а също така е нужно вземането на всички необходими мерки,
целящи да бъде избегнато настъпването на извънредни обстоятелства.
Според съображение
14 от Регламента такива извънредни обстоятелства могат да възникнат в случаи на
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията
на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност
на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния
превозвач. Изброяването не е изчерпателно. В съображение 15 е посочено, че извънредни
обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за
управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден
води до голямо закъснение, закъснение продължаващо до другия ден, или отмяна на
един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки
от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.
В Решение по дело С-549/07 Friederike
Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane е прието, че всички
обстоятелства, съпътстващи изброените в съображение 14 от Регламента не са
непременно причина за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено
в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, както и съпътстващите такова събитие
обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл.
5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в
четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън
ефективния му контрол поради своето естество или произход. В същия смисъл е и
отразеното в § 24 на Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15 Marcela Peskovб и
Jirн Peska срещу Travel S. a. s., че сблъсъкът на самолета с птица, както и
евентуално причинените от това повреди не са неразривно свързани с
операционната система на самолета, тъй като поради своето естество или произход
този сблъсък не е присъщ на нормалното упражняване на дейността на съответния
въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол. Предвид това следва
да се приеме, че сблъсък с птица трябва да се квалифицира като „извънредно
обстоятелство“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, като е ирелевантно
дали в действителност сблъсъкът е причинил повреда на съответния самолет.
В същото
решение (т. 28) е пояснено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства
освобождават от отговорност, този който иска да се позове на тях, трябва да
установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез
съобразени със ситуацията мерки, т.е. чрез мерки, които в момента на
настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на
технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач. В
този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или
материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл –
освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си
към дадения момент – да избегне това извънредните обстоятелства, с които се
сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането
му от три или повече часа (т. 29 от решението).
От приложените
по делото писмени доказателства и СТЕ настоящият съдебен състав приема за
установено, че процесният полет №W6 4341 е следвало да бъде извършен със самолет
с рег. №HA-LXG, на 13.06.2018 г., с час на излитане в 17:40 ч.
координирано универсално време (UTC). Преди да кацне на летище София въпросният
самолет, изпълняващ полет от летище Буве, е отклонен поради лоши метеорологични
условия и е пренасочен към летище Пловдив. След кацането му там е определен да
изпълни извънреден полет – №W6 4322 А до летище София, без пътници на борда. Според
писмо, издадено от Летище София (л. 110 - 111, СРС) самолетът е кацнал на
летище София в 21:49 ч. местно време (18:49 ч. UTC), при първоначално планирано време за кацане по
разписание в 20:05 ч. местно време и поради получения от пилота доклад за удар
от птица по време на излитане от летище Пловдив и удар от мълния по време на
заход за кацане на летище София, самолетът е оставен на земя, за да бъде
инспектиран от сертифицирано дружество. За целта били изготвени поръчки за
работа на 13.06.2018 г., съответно в 18:50 ч. и 19:00 ч. и инспекцията
приключила на 14.06.2018 г., в 02:00 ч., като не били открити удар от птица и
щети от удар от мълния.
Въззивният съд
не споделя приетото в обжалваното решение, че ударът от мълния попада в обхвата
на понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент №
261/2004. В тази връзка следва да се съобрази обстоятелството, че ответникът
оперира в метеорологични условия, които поначало са трудни и дори екстремни. Съгласно
чл. 28 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, ратифицирана от
Република България, по която страна е и Унгария, където е регистрирано
ответното дружество, операторите на летищата могат да получават, респ.
предоставят, информация за метеорологичните условия по маршрута на полетите.
Ето защо и не може да се приеме възражението на ответника, че ударът от мълния
във всички случаи е обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато при
полагане на дължимата грижа, тъй като от една страна информация за лоши
метеорологични условия с поява на гръмотевици е възможно да бъде получена, а
решението за осъществяването на полет в такива условия е в дискрецията на служителите
от екипажа на ответната авиокомпания.
Отделно от
гореизложеното, въпреки че е доказано настъпването на неочаквано събитие –
сблъсък с птица, за което е достатъчно, че пилотът на самолета своевременно е
докладвал и в тази връзка е назначена инспекция на самолета, ответникът не е
установил да е предприел всички необходими мерки. При определяне на дължимата
грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004 препраща и към Монреалската
конвенция за уеднаквяване на някои правила на международния въздушен превоз
/публикувана ДВ, бр. 67/2003 год., в сила за България от 09.01.2004 год./, като
в чл. 19 изрично се предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че
закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел всички
необходими мерки.
В решение на
СЕС по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими
мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при
планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази
риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства.
Следователно той трябва да предвиди известен запас от време, който да му
позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните
обстоятелства, като не следва да се изисква запас от време с такава
продължителност, че превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви с
оглед капацитета на предприятието му към дадения момент.
В конкретиката
на настоящото дело въздухоплавателното средство, определено да изпълни полет
№W6 4322 от летище Буве до летище София с час на кацане 17:05 ч. (UTC -лятно координирано универсално време),
е планувано да изпълни и следващия полет за летище Братислава с час на излитане
17:40 ч. (UTC) или 20:40 ч. местно време, но е било пренасочено към
летище Пловдив и след осъществяване на извънреден полет е кацнало на летище
София едва в 21:49 ч. местно време (или 18:49 ч. UTC). Времетраенето
на самия полет според отразеното в представеното към исковата молба копие от
бордна карта е 1 час и 35 минути, поради което следва да се приеме, че за да не
е налице закъснение на полета с повече от три часа, то и ищцата е следвало да
кацне в крайната дестинация най-късно в 22:15 ч. UTC. Ето защо и следва
да се приеме, че до възможния краен час на кацане полета на ищеца, така че да
не се стигне до закъснение над допустимите три часа, ответникът е имал
достатъчно време да предприеме необходимата организация, като осигури друг
самолет. Такъв обаче не е бил осигурен навреме за полета, като превозвачът не
доказва някаква пречка за това, т.е, че би се стигнало до непоносими жертви за
него с оглед капацитета на предприятието му. Извод в обратен смисъл не следва
от твърденията на ответника и приложените като доказателства към отговора на
исковата молба списъци за движение, че е назначил самолет с рег. № HA-LXL да извърши
процесния полет, но същият е оставен на земя на летище Болоня поради настъпило
извънредно обстоятелство, доколкото ищецът е оспорил настъпването на такова извънредно
обстоятелство и същото не е установено от авиопревозвача. Предвид изложеното не
може да се приеме, че забавянето на полета е в резултат на непредвидени
обстоятелства, а същото се дължи на ненавременно и неточно планиране, доколкото
не са били взети всички разумни мерки, за да се избегне възможността
извънредните обстоятелства, с които ответникът се е сблъсква, да доведат до
отмяната или закъснение от три или повече часа на съответния полет.
Тъй като в
тежест на въздушния превозвач е да установи наличието на „извънредни
обстоятелства“, причинили закъснението на процесния полет, но при условията на
пълно и главно доказване настоящият състав намира, че не са ангажирани
категорични доказателства за релевираното правоизключващо възражение, то и
предявеният иск следва да бъде уважен за претендираната сума от 488,96 лв.
(левовата равностойност на 250 евро), ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 10.10.2018 г.
Предвид
несъвпадане крайните правни изводи на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да се отмени изцяло, включително и в частта с присъдените в
полза на ответника разноски (поради което и разглеждането на подадената от
ищцата частна жалба от 20.07.2020 г. срещу
определението от 07.07.2020 г. на СРС, постановено по чл. 248, ал. 1 ГПК, се
явява безпредметно).
По отношение на
разноските:
С оглед изхода
от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените разноски, както следва: в заповедното
производство 325 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатски
хонорар; за първоинстанционното производство общо 425 лв., от които 300 лв. –
адвокатско възнаграждение, 100 лв. – депозит за СТЕ и 25 лв. за държавна такса;
и за въззивното производство общо 325 лв., от които 300 лв. за адвокатско
възнаграждение и 25 лв. за държавна такса.
По аргумент от чл.
280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение от 17.01.2020 г., постановено по гр.
д. №5317/2019 г. по описа на СРС, 65 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от С.С.К. ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, срещу „У..Е.У.“
КФТ – чуждестранно търговско дружество, вписано в унгарския регистър на
дружествата под №01-09-964332, чрез „У..Е.У..КФТ – клон България /КЧТ/, ЕИК *******със
съдебен адрес:***, офис №25, чрез адв. К. И., иск с правно основание чл. 7, §
1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004, че ответното дружество дължи на ищцата
сумата от 488,96 лв., представляваща обезщетение
за закъснение на полет с №W6 4341 от София до Братислава на 13.06.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2018
г. до окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №65399/2018 г. по
описа на СРС, 65 с-в.
ОСЪЖДА „У..Е.У.“ КФТ – чуждестранно търговско дружество,
вписано в унгарския регистър на дружествата под №01-09-964332, чрез „У..Е.У..КФТ
– клон България /КЧТ/, ЕИК *******да заплати на С.С.К. ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените съдебни разноски, както следва: 325 лв. - в заповедното производство; 425 лв. - в първоинстанционното производство и 325 лв. - във въззивното
производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.