Решение по дело №157/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Х.И.Х. *** срещу Решение № 1602 от 29.11.2022г., постановено по АНД № 2272/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено издаденото срещу касатора НП № 22-0442-000233/19.05.2022г. на Началник сектор в ІV -РУ при ОД на МВР-Варна с което за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. С решението Х. е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно издателят на НП и ВРС приложили както материалната норма чл.103 от ЗДвП и санкционната чл. 157, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Излагат се аргументи за неприложимостта на тези разпоредби в конкретния случай. Претендира се отмяна на решението и постановяване на решение, с което НП да бъде отменено. В съдебно заседание процесуалния му представител не се явява, депозира писмена молба в която заявява, че поддържа жалбата, че са налице сочените в нея касационни основания за отмяна, поради което моли да бъде уважена.

Ответникът – Началникът на сектор в ІV-РУ при ОД на МВР-Варна не депозира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура– гр.Варна счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуални правила.

При извършената проверка, настоящият касационен състав достигна до следните изводи:

Решението на ВРС е валидно и допустимо.

Въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на права на нарушителя или на другата страна, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено Решението, нито то е постановено от незаконен състав. Страните са редовно призовани за съдебното заседание, представителя на жалбоподателя се е явил и е имал процесуална възможност да изрази становище по доказателствата и да направи доказателствени искания. По делото са разпитани като свидетели – актосъставителя М.А.А. и свидетеля по акта и очевидец на нарушението Ж.Г.Ж. и свидетеля по съставяне на АУАН Д. М. Д.. РС приел представените от ответника писмени доказателства, както и материалите в преписката, както и докладни, призовки, актове и др. съставени при проверката на 31.03.2022г. Поради липсата на доказателствени искания от страните, каквото изявление изрично е направено от представителя на Х. и като намерил делото за изяснено от фактическа страна със събраните писмени и гласни доказателства, РС дал ход на съдебните прения. Поради това не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото. При постановяване на решението РС не е допуснал процесуални нарушения. В него са изложени установяванията на съда за релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и за проведеното производство пред административнонаказващия орган. Въз основа на преценка по отделно, но и в съвкупност на всички писмени и гласни доказателства и в съответствие с установеното са направени правните изводи, въз основа на които оспорването е отхвърлено, а НП е потвърдено като правилно и законосъобразно. Решението е мотивирано. Поради това не е налице основание за отмяната му по чл.348, ал.1 т.2 във вр. с ал.3 от НПК и за връщане на делото за ново разглеждане.

Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК неправилно приложение на закона е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Касационният състав проверява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, с оглед забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания. При правилна преценка в съвкупност и по отделно на доказателствата, ВРС намерил за доказани следните факти и обстоятелства: На 31.03.2022г. около 00:20 часа в гр.Белослав, на кръстовището между улици "Трети март" и "Х. Ботев", жалбоподателя Х.И.Х. *** като водач на личното си МПС – „Митцубиши Паджеро“ с рег. № В **** НА, след като е спрян от служители на МВР по надлежния ред, напуснал мястото на проверката с управляваното от него МПС. Полицейските служители го последвали до дома му, където той отново отказал да бъде проверен за наличие на алкохол, след което му съставили АУАН за това, че след като е бил спрян по надлежния ред за проверка напуснал мястото, с което осуетил извършването на проверката от служителите на МВР. ВРС отчел, че в АУАН от Х. не са отразени възражения и не е депозирал такива в срока по чл. 44 от ЗАНН. Правилно РС установил, че с поведението си водача Х. е осуетил извършваната проверка от служителите на МВР, което е нарушение на чл.103 от ЗДвП. Правилно и законосъобразно РС намерил АУАН и НП за издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им в закона правомощия, със съдържанието по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. След извършената подробна и задълбочена преценка на доказателствената, РС направил обоснования извод за законосъобразно ангажирана отговорността на Х. за извършеното от него нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. В мотивите съдът е обсъдил и приел, че не са налице предпоставките за приложението на чл.28 ЗАНН, доколкото от доказателствата е безспорно установено, че касаторът системно не спазва правилата за движение по пътищата и има множество други наказания по ЗДвП. Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на въззивната инстанция, че визираното в НП нарушение на ЗДвП е безспорно доказано от обективна и субективна страна, с вярна правна квалификация и правилно приложени санкционни норми, доколкото наложените наказания са в минималния предвиден в закона размер. Не са налице поддържаните отново и в касационната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения при установяването на нарушението и за незаконосъобразно налагане на наказанията предвидени в чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Съгласно чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. се наказва водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът установил поведението на водача Х. по време на проверката и в съответствие с него направил извода, че е осъществил състава на нарушението, изразяващо се в неизпълнение на задължението в чл.103 от ЗДвП, което е възведено в административно нарушение в чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Правилно РС приел, че касаторът от обективна и субективна страна е осъществил такова нарушение като напуснал самоволно мястото на проверката, с което фактически осуетил извършването на такава от органите за контрол. Проверката в случая не се е изчерпвала с предоставянето на поисканите от органите документи и моментът на нейното приключване не се определя от водача, по аргумент от чл.103 от ЗДвП, поради което без разрешение на проверяващите и изявлението им, че са приключили с проверката, той е длъжен да стои на разположение и няма право свободно да напусне мястото, вкл. чрез привеждане в движение на автомобила си. В случаите, в които е водачът извършва административно нарушение като отказва да бъде тестван за наличие на алкохол или наркотични вещества, той фактически извършва административно нарушение, за което се съставя акт, който се предявява за запознаване , възражения и подпис на нарушителя и една след връчване на екземпляр от АУАН на водача, приключва проверката. Дали последния ще го приеме или не, дали ще го подпише или не, с или без възражения, дали ще изпълни поканата да бъде тестван за употреба на алкохол или ще откаже, дали ще подпише талона за медицинско изследване, са правни възможности за проверявания, който може да заявява отказ за извършването им, който отказ следва да бъде отразен в книжата, което фактически е част от проверката. Във всеки един момент на проверката, полицейския служител може да провери водача и за други имащи отношение към спазването на ЗДвП факти и обстоятелства, а установените нарушения за законовите изисквания да впише като нарушения в акта. Поради това самоволното напускане на водача, при това с автомобила, на мястото на проверката, дори да не е било съпроводено с арогантно и обидно отношение към органите за контрол, както е в процесния случай, осъществява състава на нарушението посочено в НП, за което законосъобразно са наложени кумулативно предвидените административни наказания в чл.175, ал.1, т. 3 от ЗДвП.

Правилно РС преценил, че от словесното посочване в АУАН и в НП на обстоятелствата при които е извършено деянието от Хр. Х., той е могъл да разбере извършването на какво административно нарушение му се вменява. Налице е съответствие между посочените като нарушени норми в АУАН и в НП и правното основание за налагане на наказанията с описаната в обстоятелствената им част фактическа обстановка. В решението на ВРС не са приети за отегчаващи отговорността обстоятелства допуснатите от жалбоподателя други нарушения на ЗДвП, аргумент за което е потвърждаването на НП с което са наложени административните наказания глоба и лишаване от право на управление на МПС в минимален размер. В решението подробно са обсъдени всички оплаквания в жалбата и правилно са преценени за неоснователни. Правилно е прието от РС, че обществената опасност на конкретното деяние и на дееца не са явно незначителни и случаят не е маловажен, поради което чл.28 от ЗАНН е неприложим. В съответствие с изхода на спора РС уважил искането за разноски на ответника и на основание чл.63д, ал.5 вр. ал.4 от ЗАНН осъдил Х. да заплати на ОД на МВР-гр.Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение, което е минималното за този вид производство в Наредбата по чл.37 от ЗПП.

С оглед изложеното касационната жалба е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а Решението на РС-Варна с което НП е потвърдено – да бъде оставено в сила.

В заключение касационната жалба е изцяло неоснователна, тъй като не се установи наличие на касационно основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК на Решението на ВРС и то следва да бъде оставено в сила.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1602 от 29.11.2022г. постановено по АНД № 2272/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: