Решение по дело №1226/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 февруари 2022 г. (в сила от 12 март 2022 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20217260701226
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 99

15.02.2022 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на  първи февруари две хиляди двадесет и втора  година в състав:

                                                                                                   Съдия: Цветомира Димитрова

Секретар:  Йорданка Попова………………………………………………………………….

Прокурор:………………………………………………………………………………………

Като разгледа докладваното от съдия  Димитрова  административно дело №1226 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по жалба на „Янев клиник“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г. М. Я., подадена чрез пълномощник - адв.И. М. И., против Заповед за налагане на санкции №РД-08-960#5 от 11.11.2021 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Хасково.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвантаа заповед, като издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон, с което съществено било нарушено правото му на защита. 

По изложените доводи се моли оспорената Заповед да бъде отменена изцяло. Претендират се разноски.

По-подробни съображения за незаконосъобразността на оспорения акт се развиват от пълномощника на жалбоподателя в пледоарията му по същество в съдебно заседание.

Ответникът, Директор на РЗОК – Хасково, излага в писмено становище съображения за неоснователност и недоказаност на жалбата, и претендира същата да бъде отхвърлена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,   приема за установено от фактическа страна следното:

Между Националната здравноосигурителна каса, гр.София, представлявана от директора на РЗОК – гр.Хасково, като възложител, и „Янев клиник“ ЕООД,  представлявано от д-р Г. М. Я., в качеството на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ИБМП), с месторазположение на лечебното заведение: 1. с.Бориславци – кметство, общ.Маджарово и 2. гр.Димитровград, ул.„Отец Паисий“ №8, ап.2, на 07.02.2020 г. е сключен Договор №260393/07.02.2020 г., на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г., обн.ДВ бр.7 от 24.01.2020 г., в сила от 01.01.2020 г. (по-нататък само НРД за МД 2020-2022 г.), който договор влиза в сила от 1 януари 2020 г. е със срок на действие за срока на действие на НРД.

Със Заповед №РД-08-960/28.10.2021 г. на Директора на РЗОК – Хасково, на основание чл.72, ал.2, ал.3 и чл.73, ал.1 от ЗЗО, чл.397 и §10 от ПЗР на НРД за МД 2020-2022 г. и чл.11 от Инструкция №РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО на Управителя на НЗОК, е наредено извършването на тематична проверка от РЗОК – Хасково на изпълнителя на медицинска помощ „Янев клиник“ ЕООД, с място на извършване: по документи в РЗОК – Хасково, с посочени в заповедта обхват и срок на проверката, и поименно определени служители – контрольори при РЗОК – Хасково, които да я извършат.

На гърба на заповедта е удостоверено със саморъчен подпис получаването на същата от Г. М. Я., в качеството му на управител.

За резултатите от извършената на основание Заповед №РД-08-960/28.10.2021 г. проверка от определените служители е съставен Протокол №РД-08-960#1/29.10.2021 г., в който е посочено, че проверката е извършена от 28.10.2021 г. до 29.10.2021 г. и в точка 1.1 са изложени констатациите от нея и установеното нарушение. 

В Протокола е посочено, че при извършената проверка по документи в РЗОК – Хасково е констатирано, че д-р Я. е отчел амбулаторен диспансерен преглед(вторичен) по отношение на ЗОЛ П. Л. И.  с основна диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ с код по МКБ I11.9 и допълнителни заболявания „Друга уточнена хронична обструктивна белодроба болест”, „Увреждания на гръдните коренчета, некласифицирани другаде, „Необструктивен хроничен пиелонефрит, свързан с рефлукс”  и „Менопауза и състояние на климакс при жените” отразен в амбулаторен лист №11840/30.09.2021 г. Отразено е, че от извършената справка в база данни на РЗОК – Хасково е установено, че за периода 28.09.2021г.-05.10.2021г.  ЗОЛ  П. Л. И. е била на болнично лечение в  Специализирана болница за рехабилитация – Петрич ЕООД, *(СБР) по КП Р 265, а констатираното е в нарушение на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.145, ал.6 от НРД 2020-2022 г.

Протоколът е подписан от съставилите го служители, и видно от разписката под него, на 03.11.2021 г. екземпляр от същия е връчен срещу подпис на Г. Я., който е декларирал, че е запозната с констатациите на протокола.

Със Заповед за налагане на санкции №РД-08-960#5/11.11.2021 г. на Директора на РЗОК – Хасково, въз основа на изложените по-горе констатации, е възприето извършване на нарушение на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.145, ал.6 от НРД за МД 2020-2022 г., поради което и на основание чл.414 ал.1, от НРД за МД 2020-2022 г., на „Янев клиник“ ЕООД е наложена санкция – финансова неустойка в размер на 100 лв.

Съгласно разписката обективирана в заповедта последната е връчена на „Янев клиник“ ЕООД на  17.11.2021г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 01.12.2021 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика, с който същата е постъпила по пощата чрез РЗОК – Хасково, където е регистрирана под вх.№29-05-784/03.12.2021 г.

За удостоверяване факта, дали и кога  ЗОЛ  П. И. е била настанена в посоченото лечебно заведение, жалбоподателя е ангажирал гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетел на същото лице.

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана при спазване на предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок за обжалване, насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, и изхождаща от надлежна страна, адресат на акта, за която същият е неблагоприятен, и е налице правен интерес от търсената защита. 

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорваният акт е издаден от Директора на РЗОК – Хасково като материално и териториално компетентен орган. Съгласно Раздел VI на сключения Договор за оказване на ПИМП, при констатирани нарушения от контролните органи по чл.72, ал.2 от ЗЗО(по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ) по изпълнение на този договор, се налагат санкции, предвидени в глава двадесет и първа на НРД 2020-2022 г., които санкции съгласно чл.55, ал.3 от Договора се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК. 

Заповедта е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването й. Фактическите съображения  обективират ясно волята на административния орган, по отношение кое поведение на жалбоподателя е възприето за нарушение и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт.

Съдът намира, че производството по издаване на оспорения акт  е  протекло при спазване на установените в НРД за МД 2020-2022 г. и Договора за оказване на ПИМПq административнопроизводствени правила – проверката е осъществена на база издадена заповед за осъществяване на тематична проверка, извършена е в посочения в последната заповед срок и от поименно определените в нея служители, които са съставили надлежен протокол за установените  в хода й обстоятелства. Протоколът е надлежно връчен на лицето, а оспорения в настоящото производство акт е издаден, след изтичане дадения на проверяваното лице срок за ангажиране становище по отношение констатациите закрепени в протокола.

При преценка материалната законосъобразност на акта, съдът съобрази следното:

Констатираното от контролните органи на РЗОК – Хасково е прието за нарушение на чл.145, ал.6 от НРД за МД 2020-2022 г., според която разпоредба „В случай на хоспитализиране на ЗОЛ и когато това е удостоверено с подписа му в амбулаторния лист, ОПЛ не следва да назначава и извършва за периода на хоспитализацията консултативни прегледи и изследвания, необходими за: 1. профилактични и диспансерни прегледи по реда на Наредба №8 от 2016 г. и Наредба №9 от 2019 г. и приложения №8 и №12; 2. прегледи и изследвания, необходими за основното заболяване, за което е хоспитализирано лицето; 3. прегледи и изследвания, необходими за придружаващи заболявания по време на стационарното лечение.“

Безспорно по делото от Направление за хоспитализация от 10.09.2021г.(л.57)  се установява,  че  ЗОЛ св.П. Л. И. е била насочена за хоспитализация от ЕТ ЛТД-Х-Христинка Димова АИПСМП. Видно е също от представените с административната преписка разпечатка от система на РЗОК - справка за пролежаванията  в болница на П. Л. И., че същата в периода 28.09.2021г.-05.10.2021г. е била настанена в СБР Петрич ЕООД.

Между страните не е спорно обстоятелството, че П. Л. И. е била хоспитализирана в посоченото лечебно заведение. Спорен се явява въпросът кога е била настанена  и кога е била изписана.

  Фактическото обстоятелство, че П. Л. И. е била хоспитализирана в СБР Петрич ЕООД именно в  периода от 28.09.2021г. до 05.10.2021г., се удостоверява от приетите без възражение по делото писмени доказателства съдържащи се в История на заболяването  № 2611/2021г. по КП Р265 на Специализирана болница за рехабилитация „Петрич”ЕООД, *, които не са били оспорени от жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК. Част от тях, като История на заболяването(л.55),Направление за хоспитализация(л.57) иепикриза от 05.10.2021г.(л.59-60), в който е удостоверено че  св. П. Л. е постъпила в лечебното заведание на 28.09.2021г., а в епикризата и ИЗ и че е изписана на 05.10.2021г., както  и  физиопроцедурна карта в която е удостоверено че  в периода 28,  09.2021г.- 04.09.2021г. на св. И.  е провеждано физикално лечение, представляват официални удостоверителни документи и обвързват съда да приеме за доказани удостоверените с тях обстоятелства вкл. досежно датата на постъпване и изписване от лечебното заведение и датите на извършваните на свидетелката физикални процедури, една от които и на 30.09.2021г. Част от документите съдържащи се в ИЗ № 2611/2021г.- „Направление за хоспитализация” в графата „постъпил в лечебното заведение”, физиопроцедурна карта, „Декларация за уведомяване”, носят подписа на св.П. Л. И., в същите е поставена дата на постъпване в лечебното заведение -28.09.2021г., като видно от  разпита на същата в о.с.з., последната изрично сочи, че  лично е поставила датата(28.09.2021г.) върху Декларацията,  с която е уведомена, че няма право да напуска болницата преди приключване на лечението й и че няма право докато е в болница да ходи при личния си лекар и други здравни заведения да ползва други медицински услуги.   

 Предвид материалната доказателствена сила на цитираните официални документи,  и съобразявайки и че приетите по делото частни документи съдържащи се в ИЗ № 2611/2021г са изцяло в  съответствие с тях, досежно датата на приемане и напускане на св.И. от СБР Петрич ЕООД, съдът не кредитира с доверие показанията на св. И., в частта им в която сочи, че е било настанено в същото лечебно заведение, но в периода 13.09.2021г. - 20.09.2021г., доколкото същите категорично се опровергават всички съдържащи се в ИИЗ № 2611/2021г. на СБР”Петрич”ЕООД, документи и същевременно не се подкрепят от събраните по делото доказателства.  Показанията на св. И. в тази им част са и вътрешно противоречиви - от една страна  свидетелката  сочи, че е била хоспитализирана в периода 13.09.-20.09.2021г., а същевременно твърди че лично е поставила датата  в посочената по-горе декларация за уведомяване, която дата  видно от съдържанието на документа е 28.09.2021г.,  към който момент  св.И. изрично твърди че е вече е била изписана. Съдът не възприема с доверие и показанията на същата свидетелка, в които сочи че на 30.09.2021г. е била на преглед при др- Я. и се е подписала на издадения от същия амбулаторен лист. Последният е представен по делото, като част от административната преписка,  видно от съдържанието му върху  него липсва подпис за пациент, а същевременно друг амбулаторен лист в който този реквизит е попълнен, не е представен от оспорващата страна. Следователно не се установява, здравноосигуреното лице  да е  присъствало на дата – 30.09.2021г., на която в Амбулаторния лист е отразено, че му е извършен  диспансерен преглед.

От гореизложеното може да се направи единственият възможен извод, че на    датата  30.09.2021г. на която е съставен Амбулаторен лист № 11840   П. Л. И. е била хоспитализирано ЗОЛ, за което ОПЛ не следва да назначава и извършва консултативни прегледи и изследвания измежду посочените в чл.145, ал.6 от НРД за МД 2020-2022 г., включително диспансерни прегледи  по реда на  Наредба № 8/2016г. и Наредба № 9/2019г. и приложения № 8 и № 12 .

Извършването на нарушението на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД по реда на чл. 145, ал.6  от НРД за МД за 2020г.-2022г. е безспорно доказано, и същото е правилно санкционирано на основание чл.414, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г., с налагане на средния предвиден в нормата размер на финансовата неустойка от 100 лева. Действително погрешно в заповедта е посочено , че нарушението следва да се квалифицира и като такова по чл. 55, ал.2, т.5 от ЗЗО, но предвид ясно посоченото и описано в обжалваният акт, както от правна, така и от фактическа страна деяние по чл. 145, ал.6 от НРД за МД за 2020г-2022г., което съставлява нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в  НРД  за МД за 2020г.-2022г. и е основание за налагае на финансова  неустойка по чл. 414, ал.1 от  цитирания национален рамков договор, то допуснатата техническа грешка в ИАА, не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице .

Като издадена от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а подадената против нея жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Янев клиник“ ЕООД, гр.Д. против Заповед за налагане на санкции №РД-08-960#5 от 11.11.2021 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Хасково.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                          

                                                                                                 СЪДИЯ: