О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 145
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на 15.04.2019 г. в състав
Председател: Румяна Манкова
Членове: Мария Тончева
Иван Воденичаров
като изслуша докладваното от съдията докладчик Воденичаров в.ч.г.д. № 128 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б., от гр. С. против определение № 307 от 19.02.2019 г. по г.д. №138/2019 г. по описа на ОС-Бургас, с което съдът е прекратил производството по делото.
Жалбоподателят счита определението за необосновано, незаконосъобразно, противоречащо на събраните материали по делото, както и на материалния закон. Моли за отмяната му и за връщане делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав.
Твърди се, включително и с нецензурни думи и изрази, корумпираност на посочени съдии. Правят се искания, които са несъотносими към процесния случай. Посочва се тълкувателна практика и се правят изводи, че постановеното в нея е насочено към защита на корумпирани съдии.
В жалбата не се въвеждат съображения по съществото.
По повод частната жалба съдът намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и в срока по закона, поради което е процесуално допустима.
По същество.
Пред БОС жалбоподателят е предявил искове против Софийски градски съд за осъждането да заплати: 200 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихви от 15.03.2017 г. и 5 000 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на настъпила „абсолютна законова невъзможност да защитя законни интереси от увеличаване на патримониума ми срещу абсолютния съдийски произвол на съдиите от Софийски градски съд“.
С разпореждане от 30.01.2019 г. съдът е оставил без движение производството по образуваното г.д. № 138/2019 г. по описа на БОС и са дадени следните указания: да се приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127 ГПК, като не само изложи факти и обстоятелства, но и премахне всички груби, обидни и непристойни изрази ; да изложи конкретни твърдения в какво се изразяват претърпените вреди и от какво точно произлизат те; да внесе сумата от 10 лв. държавна такса за разглеждане на делото; да представи доказателства за изчерпаната административна процедура за обезщетение по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Съдът е указал, че при неизпълнение производството ще се прекрати. Жалбоподателят е депозира молба на 18.02.2019 г., с която е посочил, че обръщенията са абсолютно заслужени и няма да внесе поправки в исковата молба; в исковата молба точно и конкретно са изразени виновните действия на длъжностните лица на ответника и последиците ; моли за освобождаване от заплащане на държавна такса; заявява, че е безсмислено да открие процедура по ЗСВ, тъй като максималната сума на обезщетението би била 10 000 лв., което според него е подигравка. Към молбата е приложил доказателства за освобождаване от държавна такса. Последвало е сега обжалваното определение на съда, с което производството е прекратено поради неизпълнение на указанията на осн. чл. 129, ал.3 ГПК.
Съдът намира частната жалба за неоснователна.
Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по закона, като е оставил производството без движение, посочил е ясни указания за отстраняване на нередовности и е предупредил ищеца за последиците от неизпълнението им. По делото е налична молба от ищеца, с която не само не отстранява посочените от съда нередовности, но и заявява, че няма да изпълни някои от тях. Пред настоящата инстанция не се представят доказателства за изпълнението им.
Настоящият съд намира, че посочените факти и обстоятелства, с които се мотивира исковата молба, представляват квалификации на представители на държавната власт, каквато е съдебната, поради което за съда е невъзможно да изпълни задължението си по издирване и отделяне на релевантните факти и твърдения за да разреши спора по същество. Законосъобразно е и второто съображение на съда, което е за пълнота. При посочени твърдения за забавено правосъдие и съобразно практиката на ВКС липсата на учредена процедура по ЗСВ, по която няма постигнато споразумение е процесуална пречка да се води иска.
Поради това крайния извод на съда е, че обжалваното определение е съобразено със закона и правилно постановено, което налага потвърждаването му.
Като се води от тези мотиви, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 307 от 19.02.2019 г. по г.д. №138/2019 г. по описа на ОС-Бургас, с което съдът е прекратил производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е обжалваемо пред ВКС на РБ в седмодневен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: