№ 203
гр. София , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д в закрито заседание на двадесет и
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Роси Михайлова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506910 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в производството „ЗАД ОЗК З.“ АД, срещу
постановление за разноски от 17.11.2020 г. по изп. д. № 20207900402151, на ЧСИ Р.М.,
рег. № 790 при КЧСИ, с което е отказано да се намалят разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение.
В жалбата се поддържа, че адвокатският хонорар над размер от 200 лв. е
прекомерен, тъй като не са извършени никакви действия от взискателя извън
подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело. Излагат се доводи, че
чл. 10, т. 2 от НМРАВ е неприложим понеже делото няма фактическа и правна
сложност и не изисква активно поведение от страна на представителя на взискателя.
Посочената от ЧСИ в ПДИ такса по т. 26 от Тарифата също е прекомерна.
Неоснователно в сумата за събиране е включено и адвокатското възнаграждение, което
представяла самостоятелно вземане за разноски в изпълнението. Според
жалбоподателя, пропорционалната такса се начислява само върху сумата по
изпълнителния лист. Моли да се намали адвокатското възнаграждение, както и да се
преизчисли таксата по т. 26 от Тарифата. Претендира разноски.
Взискателят „ДЗИ – О.З.“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна. Позовава се
на чл. 79 ГПК съгласно който таксите и разноските в съдебното изпълнение са за
сметка на длъжника. Поддържа, че взискателят е поискал извършване на изпълнителни
действия, като адвокатското възнаграждение е в минимален размер по НПРАВ за
образуване и събиране на сумите по изпълнителното дело. Освен това минималното
адвокатско възнаграждение не е обвързано със сложността на спора. Неоснователно
жалбоподателят твърди неприложимост на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от
1
Наредбата. Адвокатското възнаграждение се договаря към момента на образуване на
делото, а не при приключването му. Излагат се и съображения, че длъжникът е могъл
да плати доброволно сумите преди да се образува изпълнително дело, за да не се
правят разноски за него. Законосъобразно ЧСИ е отказал да намали разноските за
адвокат на взискателя. Оспорва се и искането за определяне на различна
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като се поддържа, че при определяне на
таксата следва да се включи в материалния интерес и адвокатското възнаграждение.
Моли жалбата да се остави без уважение. Възразява срещу искането за присъждане на
разноски в настоящото производство.
В мотивите, представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ Р.М., рег. №
790 на КЧСИ, с район на действия СГС оспорва жалбата като неоснователна, като
излага съображения, че разноските за адвокат на взискателя не са прекомерни, по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като по изпълнителното производство са предприети
действия от негова страна са събиране на претендираните суми. Плащането на сумите
от длъжника в срока за доброволно изпълнение не го освобождава от задължението да
възстанови разноските на взискателя, направени по делото. За доброволно изпълнение
може да се говори само при плащане преди образуване на делото, каквото не е налице
в случая. В случая е наложен запор на сметки на длъжника. Поддържа, че при
намаляване на адвокатския хонорар ще бъде намалена и пропорциоалната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ, като не са налице основания за намаляването й. Моли да се остави без
уважение частната жалба и да се потвърдят действията на ЧСИ.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и
доводите на страните, намира за установено следното :
Жалбите са подадени в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и са насочени срещу извършени от съдебен изпълнител действия,
които попадат в обхвата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което са процесуално
допустими.
Изпълнително дело по изп. д. № 20207900402151, на ЧСИ Р.М., рег. № 790 при
КЧСИ, е образувано на 02.11.2020 г. по молба на взискателя „ДЗИ – О.З.“ ЕАД срещу
длъжника ЗАД „ОЗК - З.“ АД за вземания, посочени в изпълнителен лист, издаден на
06.01.2019 г. по чл. 411, ал. 1 КЗ.
Длъжникът е получил ПДИ на 03.11.2020 г., в която е вписано задължение от
общо 9 523, 64 лв., в това число главница от 5 014, 47 лв., законна лихва от 1 029, 36,
лв. и 1 273, 31 лв. разноски, както и 673, 20 лв. разноски в полза на взискателя и 998, 42
лв. по ТТРЗЧСИ.
На 09.11.2020 г. длъжникът е погасил вземането, съгласно данните по
изпълнителното производство – платежно нареждане на лист 16 от делото.
С възражение от 16.11.2020 г. длъжникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД е поискал
намаляване на адвокатския хонорар на взискателя до 200 лв., както и съответно
намаляване (коригиране) на таксата по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ.
С оспореното постановление от 17.01.2020 г. ЧСИ отказал единствено да намали
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение от 683, 20 лв. с ДДС.
По законосъобразността на отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното
2
дело, въззивният съд намира следното :
Разгледана по същество жалбата относно отказа на ЧСИ да намали разноските за
адвокатско възнаграждение е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от НМРАВ, за образуването на
изпълнителното дело, каквото действие е извършил процесуалния представител на
взискателя, минималното възнаграждение е 200 лв. и същото безспорно се дължи от
длъжника.
Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която
за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 500 лв. се дължи - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7,
ал. 2, т. 1 от НМРАВ, няма да намери приложение, защото в настоящото изпълнително
производство, след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, не са
предприемани същински действия от процесуалния представител на взискателя, които
да са довели до удовлетворяване на паричното вземане. Установява се, че вземането е
изцяло платено от взискателя в срока за доброволно изпълнение, включително с
разноските по изпълнението.
По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че дължимите
от ЗАД „ОЗК - З.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство възлизат на 200 лв. - само за образуване на делото.
Съдът намира за основателно оплакването на длъжника по отношение размера
на дължимата на съдебния изпълнител пропорционална по т. 26 ТТР по ЗЧСИ.
Съгласно т. 26, б. „б” от ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1 000 лв. – 10 лв. + 10 на сто за
разликата над 100 лв. Според забележка 4 към т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, в размера на
паричното вземане не се включват авансовите такси. Съдът намира, че в този размер не
следва да се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист. При това пропорционалната такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ също би подлежала на намаляване.
В случая обаче липсва произнасяне на ЧСИ в оспорения акт по въпроса с
намаляване на пропорционалната такса – респективно не е постановен отказ да бъде
намалена. До постановяването на такъв, настоящият състав намира че няма предмет на
обжалване по смисъла на чл. 435, ал. 2 ГПК и съдът не може да се произнесе за първи
път по този въпрос преди произнасянето на ЧСИ.
По изложените до момента съображения обжалваното постановление за
разноски от 17.11.2020 г. по изп. д. № 20207900402151, на ЧСИ Р.М., рег. № 790 при
КЧСИ, с което е отказано да се намалят разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение следва да се отмени над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер
от 683, 20 лв. с ДДС и адвокатското възнаграждение да се намали до размер от 200 лв.
Съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за намаляване на размера на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ преди произнасянето на ЧСИ относно
намаляване на таксата.
При връщане на делото ЧСИ следва да се произнесе с изричен акт по искането
на длъжника за намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Едва след постановяване на
3
такъв, той ще подлежи на обжалване по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на
съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия,
настоящият състав намира, че в полза на длъжника не следва да се присъждат разноски
в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за
контролно - отменително производство, което протича едностранно, а не състезателно
и съдът не приключва изпълнителния процес, а извършва проверка по съобразеността
на атакуваните изпълнителни действия със закона. Доколкото разпоредбата на чл. 81 от
ГПК не намира приложение в случая, молбата на взискателя за присъждане на съдебни
разноски в настоящото производство следва да се остави без уважение. (в този смисъл
определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС).
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 17.11.2020 г. по изп. д. №
20207900402151, на ЧСИ Р.М., рег. № 790 при КЧСИ, с което е отказано да се намалят
разноските на взискателя „ДЗИ – О.З.“ ЕАД за адвокатско възнаграждение над сумата
от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 683, 20 лв. с ДДС и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител
разноски по изп. д. № 20207900402151, на ЧСИ Р.М., рег. № 790 при КЧСИ, възложени
в тежест на длъжника ЗАД „ОЗК – З.“ АД за адвокатското възнаграждение - над сумата
от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 683, 20 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4