Определение по дело №94/2019 на Окръжен съд - Шумен

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №171

 

                                                 гр. Шумен, 22.03.2019 г.

 

Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                  Председател: Константин Моллов

                                                                                       Членове:1. Йордан Димов

                                                                                                       2. Ненка Цветанкова

като разгледа докладваното от съдия К. Моллов, В.ч.гр.д. № 94 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.130, във вр. с чл.274 и сл. от ГПК

Образувано е по депозирана частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. С., с ЕИК , представлявана от изп. директор М.Д.Д., действащо чрез пълномощника си юриск. А.Б., против определение № 3281/21.11.2018 г. по гр.д № 2547/2018 г. на ШРС, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК ПК ГПРГПе върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че съобщението, с което са му дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба /да внесе държавна такса в размер на 100 лв. и депозит за особен представител в размер на 415,96 лв./ е получил на 28.11.2018 г. Указанията е изпълнил в срок – на 04.12.2018 г. Още повече, самото определение № 3199, с което исковата молба е оставена без движение е постановено на 15.11.2018 г. и няма как да е получено от жалбоподателя по-рано - на 07.11.2018 г., както е приел районния съд. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното определение. Претендира и присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 15 лв. държавна такса и юрисконсулско възнаграждение.  

Въззиваемата страна Е. Р.Ю., чрез назначения особен представител адв. С.Г. от ШАК, е депозирала отговор на жалбата, в който изразява становище за нейната основателност.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Производството по гр.д. № 2547/2018 г. пред ШРС е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. С., с ЕИК , представлявана от изп. директор М.Д.Д., действащо чрез пълномощника юриск. К.Г.В.– М., срещу Е. Р.Ю., с която са предявени искове с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 ГПК. С определение № 3199/15.11.2018 г. исковата молба е оставена без движение, с указания към ищцовата страна в едноседмичен срок да довнесе по сметка на ШРС държавна такса в размер на 100 лв. и разноски за възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 415,96лв. Указани са и последиците при неизпълнение на указанията в срок. На ищеца е съобщено за указанията, съответно последиците при тяхното неизпълнение на 28.11.2018 г., видно от приложения отрязък от съобщение /л.59 от първоинстанционното производство/. На 04.12.2018 г. по куриер, ищцовата страна е депозирала две молби вх.№№ 19257 и 19258/05.12.2018 г. с приложени към тях два броя вносни бележки за внесена държавна такса в размер на 100 лв. и внесени 415,96 лв. за възнаграждение за особен представител.

С определение № 3281/21.11.2018 г. по гр.д № 2547/2018 г., на основание чл.129, ал.3 ГПК районният съд ПК ГПРГПе върнал исковата молба на жалбоподателя и прекратил  производството по делото, с мотива, че нередовностите на исковата молба не са отстранени в срок. Според съда указанията са получени от жалбоподателя на 07.11.2018 г., а срокът за отстраняването им е изтекъл на 14.11.2018 г.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Съгласно чл.129, ал.2 ГПК срокът за отстраняване на нередовности на исковата молба е едноседмичен и преклузивен. В случая, видно от приложените по първоинстанционното производство доказателства страната е уведомена, че следва да отстрани нередовности на исковата молба, съгласно определение № 3199/15.11.2018 г. на 28.11.2018 г. Срокът по чл.129, ал.2 ГПК изтича на 05.12.2018 г. Един ден преди изтичане на срока – на 04.12.2018 г. ищецът е изпълнил указанията на съда, като представил с две молби документи за внесена държавна такса в размер на 100 лв. и сумата от 415,96 лв., представляваща възнаграждение за особен представител, предвид което указанията са изпълнени и в срок. Неправилно районният съд е приел, че съобщението е връчено на 07.11.2018 г. Действително на посочената дата има получено съобщение от ищцовата страна на 07.11.2018 г., но същото касае други указания - по разпореждане от 29.10.2018 г. /л.36/. В случая дори и да е допусната грешка от съда, то същата може да бъде отстранена само по пътя на инстанционния контрол.

 Ето защо в случая определението се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.   

По искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за настоящото производство, съдът счита, че такива не следва да се присъждат. Съгласно чл.81 ГПК съдът се произнася по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Поради това, когато с определение, постановено в рамките на частно гражданско производство въззивната инстанция не слага край на производството по делото като цяло, какъвто е случая, то на страната все още не се следват направените от нея разноски, вкл. за самото частно производство. Разноските, които страните са направили по делото следва да се присъдят с последващия съдебен акт, който слага край на производството по делото като цяло – съобразно неговия краен изход. /В този смисъл опр. № 461/16.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 4058/2013 г. на ІV г.о. ГК на ВКС; опр. № 490/12.10.2016 г. по гр.д.№ 1797/2016 г. на ІІ т.о. ТК на ВКС и др./ Ето защо на жалбоподателя не се следват разноски за настоящото производство.

Водим от горното, съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ определение № 3281/21.11.2018 г. по гр.д № 2547/2018 г. на ШРС, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК ПК ГПРГПе върната исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. С., с ЕИК  и е прекратено производството по делото.

Връща делото на ШРС, на същия състав, за продължаване на съдопроизводствените действия по него, по предявените искове.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                                                                                                                           2.