№ 1870
гр. С, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110154347 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******,
представляван от АСА, с адрес гр. С, ул. „Я“, №23Б срещу В. К. Д. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, ж.к. „СГ“, бл. 59А, вх. Б, ап. Б27, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане за сумата от 1006,59 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. С, ж.к. „СГ“, бл. 59А, вх. Б, ап. Б27, аб. № 456601 за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 161,48 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 05.01.2023 г., сумата от
22,93 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 4,08 лв. за периода от 31.10.2020 г. до 05.01.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 3363/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
1
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Т С“ ЕАД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността
на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена
топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез
процесуалния й представител – адв. П., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Не оспорва, че е титуляр на правото на собственост по отношение на
процесния недвижим имот. Твърди, че не дължи претендираните с исковата молба суми, тъй
като жилището е необитаемо. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на част от претенциите. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установява се от ч.гр.д. № 3363/2023 г., че по депозирано на 23.01.2023 г. заявление на
„Т С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответника в настоящото производство – длъжник в заповедното. В срока по чл. 414 ГПК е
депозирано възражение срещу заповедта, поради което съдът е указал на заявителя да
предяви установителни искове в едномесечен срок, което последният е сторил предявявайки
исковете, по които е образувано настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
2
Не е спорно между страните и като ненуждаещо се от доказване с оглед признанието
на ответницата с доклада по делото е отделено обстоятелството, че в процесния период
ответницата е титуляр на правото на собственост по отношение на процесния недвижим
имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „СГ“, бл. 59А, вх. Б, ап. Б27. Следователно по силата
на закона /чл. 150 ЗЕ/ между ответницата като титуляр на правото на собственост върху
имота и топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на процесния обект,
без да е необходимо изричното им приемане. Потребителите като страна по посоченото
правоотношение дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на
отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на
отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер,
монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за
измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – етажна собственост.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът преценявайки по
реда а чл. 202 ГПК кредитира като компетентно и обосновано, се установява, че стойността
на топлинната енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.0.2022 г. е в размер на 1101,77 лева.
Следователно установено е, че в полза на ищцовото дружество е възникнало вземане в този
размер, като същото не се твърди и не се установява да е погасено чрез плащане.
По повод възраженията на процесуалния представител на ответницата, наведени в
устните състезания, че радиаторите са „затапени“, следва да бъде отбелязано, че с мотивите
на Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК и Решение
на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., е прието, че
топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата и нейното предназначението е да
отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части
не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда
могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
топлоснабдена, поради което е възприет принципът "решава мнозинството". При доставката
на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата
се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без
да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици,
които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите
части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
3
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
В случая ответницата не ангажира каквито и да било доказателства, от които да се
опровергава заключението на вещото лице и извършеното дялово разпределение. Не се
установява и същата да е осигурила достъп за отчет на разпределители/топломери и
водомери за топла вода.
По възражението за изтекла погасителна давност
С отговора на исковата молба своевременно е наведено възражение за изтекла
погасителна давност за претендираните вземания, което следва да бъде разгледано с оглед
извода за възникване в полза на ищеца на вземане за главница за цена на топлинна енергия.
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане, е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска –
23.01.2023 г.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. /доколкото за месец
септември 2019 г. давността изтича на 22.01.2023 г. – неделя, а заявлението е подадено в
първия работен ден – 23.01.2023 г./. Предвид прекъсване на давността с предявяване на
исковете всички останали вземания за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2022 г. са дължими,
като техния размер при съобразяване заключението на СТЕ и на основание чл. 162 ГПК
съдът определя на 1087,44 лева. Доколкото предявеният иск е за сума на по-ниска стойност,
то същият следва да бъде уважен изцяло в пълния му предявен размер 1006,59 лв за периода
4
от 01.09.2019 г. до 30.04.2022 г.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15–ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от
ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава плащането на стойността й
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати. С чл. 36, ал. 2 е предвидено редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” да се определят от Продавача,
съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и да се обявява по
подходящ начин на Клиентите.
5
Претенцията в процесния случай остава недоказана. Установено е, че с решение на ОС
на ЕС от 25.10.2018 г. е решено ищцовото дружество да извършва услугата дялово
разпределение. Не се установява обаче дали и какви цени са уговорени за предоставяне на
услугата, нито по какъв начин е изчислена претендираната стойност. Поради това и не би
могло да се приеме, че ищецът е провел надлежно доказване на възникването в негова полза
на вземане за претендираната стойност на конкретна по обем услуга за процесния период.
Неоснователна се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва за главницата за
дялово разпределение с оглед изводите за недоказване възникването на последното.
Следователно иска за главница за стойност на услугата дялово разпределение и за
мораторна лихва върху тази стойност се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 341,12 лева от общо 405 лева
/25 лв – държавна такса, 280 лв – възнаграждение на вещо лице, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение/ и в размер на 63,17 лева /от общо 75 лева/ за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че В. К. Д. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. „СГ“, бл. 59А, вх. Б, ап. Б27 дължи на „Т С” ЕАД с ЕИК
****** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 1006,59 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „СГ“, бл. 59А, вх. Б, ап. Б27, аб. № 456601 за периода
от 01.09.2019 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на
вземането, за вземането за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3363/2023 г. по описа на СРС, 118 състав като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за стойност на топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., за мораторна лихва в размер на 161,48 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 05.01.2023 г. върху главницата за стойност за топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., за сумата от 22,93 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането и за мораторна лихва в размер
на 4,08 лв. за периода от 31.10.2020 г. до 05.01.2023 г. за забава плащането на главницата за
стойност на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК В. К. Д. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж.к. „СГ“, бл. 59А, вх. Б, ап. Б27 да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ******, сумата
341,12 лева – разноски за исковото производство и 63,17 лева разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 3363/2023 г. на СРС, 118 –ти състав.
6
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7