Определение по дело №10482/2019 на Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

Номер                                                   18.02.2020г.                                           гр. Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав

На осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова

 

 

като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова

гражданско дело номер 10482  по описа за 2019г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по исковата молба на „ВАЯ ТУР“ ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Одрин“ 15, ет. 11, с която е предявил срещу ответника „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, ЕИК: 20132537, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „България“ № 118 кумулативно обективно съединени облигационни искове по чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът е обосновал местната подсъдност по седалището си с разпоредбата на чл. 113 от ГПК вр. с пар. 1, т. 41б от ЗЕ, като е посочил, че има качеството на „потребител“ по смисъла на закона.

            В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, редовно уведомен е депозирал писмен отговор на исковата молба, в което е направил възражение за местна неподсъдност на делото, като е поискал делото да се изпрати за разглеждане в Районен съд- гр.София, в чийто съдебен район се намира седалището му. Изложил е съображения, че в случая не се касае до приложение на специална подсъдност по смисъла на чл. 113 от ГПК, отнасяща се до потребители на регулирания пазар на електрическа енергия,  а до равнопоставени субекти на либерализирания пазар на електрическа енергия.

            Съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК, в която се установява общата местна подсъдност, се сочи, че искът се предявява пред съда в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника.

            Съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК възражение за неподсъдност на делото съгласно правилата за подсъдност извън тези по ал. 1 и ал. 2 от чл. 119 от ГПК може да се прави само от ответната страна най- късно в срока за отговор на исковата молба.

Съгласно чл. 113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

С разпоредбата на чл. 113 от ГПК се цели допълнителна защита на потребителите, чрез правото на местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес, при упражняването на което право се дерогира общата подсъдност по 105 от ГПК. Целта е да се улесни процесуалната защита на по-слабата страна в правоотношението, от което се извежда материалното право, предмет на делото.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, качеството "потребител" следва да бъде признато на всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на Директива 93/13, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в пар. 13 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В т. 39 на решение по дело С-348/14 на СЕС е прието, че в определението за "потребител" по чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 попада физическото лице, което има положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

Специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството "потребител" по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. Понятието "потребител" действително следва да се разглежда в широк смисъл, поради което местната подсъдност по чл. 113 от ГПК е приложима към исковете на физически лица – потребители по ЗЗП, КЗ, ЗЕ, ЗПУС и др. Ползващите услуги по смисъла на тези закони физически лица имат качеството "потребител" по смисъла на общата разпоредба на пар. 13, т. 1 от ЗЗП и в това качество могат да се ползват от специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, когато предявяват искове за защита на права, произтичащи от ползване на услугата.

В конкретния случай, доколкото в исковата си молба твърди, че ищцовото дружество е страна по договор за продажба на електрическа енергия и участие в балансираща група от 30.09.2017г., в качеството му на търговски участник за описаните стопански обекти, не следва да бъде му признато качеството "потребител" по смисъла на чл. 113 от ГПК, макар да има качеството „клинет“ по смисъла на параграф 1, т. 41б от ДР на ЗЕ вр. с параграф 190 от ЗИД на ЗЕ. Този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, уреждаща специалната подсъдност на чл. 113 от ГПК, която определя "съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния", без да визира седалището на юридическото лице.

Следователно ищецът – юридическо лице в случая няма право на специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, а е приложима общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК по седалището на ответника в гр. София.

Затова с оглед направеното от ответника възражение по чл. 119, ал. 3 вр. с чл. 105 от ГПК местната подсъдност на делото следва да се определи по неговият постоянен адрес в гр. София. Предвид това с оглед възражението по чл. 119, ал. 3 от ГПК настоящият съд вече не е местно компетентен да разглежда делото, поради което производството по него следва да бъде прекратено. Делото следва да се изпрати за разглеждане на Районен съд-гр. София, който е местно компетентния съд съгласно правилата за общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, тъй като в неговия съдебен район се намира  седалището на ответника.

            Водим от горното и на основание чл. 119, ал. 3 вр. с чл. 118, ал. 2 от ГПК, Бургаският районен съд

           

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10482/ 2019г. по описа на БРС.

            ИЗПРАЩА делото по местна подсъдност на Районен съд- гр. София.

            Определението подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на определението на страните.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: