Р Е Ш Е Н И Е №474
23.12.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Зорница Делчева
и в присъствието на прокурора Гриша Мавров
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №379 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН
и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №10/16.06.2021г., постановено по анд № 134/2021г., РС Чирпан потвърдил електронен фиш /ЕФ/, сер.
К № 3944499, издаден от ОДМВР Стара Загора, с който на Х.Ф.И. ***, ЕГН: **********
за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, вр. с чл.189, ал.4 от ЗДвП била наложена административна санкция „глоба“
в размер на 700 лева и същата била осъдена да заплати разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволна
от съдебния акт останала наказаната, която го обжалва с довод за неговата
неправилност и за незаконосъобразност на процесния ЕФ.
Според
касатора, с жаления от нея ЕФ била наказана за нарушение на ЗДВП, което било
установено с автоматизирано техническо средство/система /АТТС/. ЕФ обаче
следвало да се отмени, защото съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП в този случай
установяването на нарушението следвало да става в отстъствието на контролния
орган. Именно това и било необходимото условие, за да се издаде електронния
фиш. Видно било, че използваното техническо средство било мобилна система, с
която към момента на самото нарушение боравил полицейски служител. Ето защо
липсвали условия за издаване на ЕФ, а вместо това е следва органите да направят
проверка на водача и да му съставят АУАН. Според касатора, чл.189, ал.4 от ЗДвП
намирал приложение само, ако използването техническо средство било от типа
„стационарен“.
Касаторът, редовно призован в с.з., не се
представлява. Прилага писмена защита, която преповтаря доводите от касационната
жалба.
Ответникът по касация, редовно призован,
не се явява и не се представлява. Прилага писмено възражение по касационната
жалба, като се моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира се
възнаграждение за юрисконсулт и се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, ако касаторът претендира такова.
Представителят на ОП Стара Загора изразява
становище за неоснователност на жалбата и за правилност на въззивното решение.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата са явява напълно неоснователна.
За
да потвърди процесния ЕФ, съставът на РС Чирпан приел
за установена сочената от наказващия орган фактическа обстановка, а именно, че
на 23.08.2020г. в 16.58 часа по
АМ Тракия, км.190, наказаната управлявала посоченото във фиша МПС в посока гр. София, като при ограничение на
скоростта за това място от 90 км./ч., въведено с пътен знак В-26, водачът се
движел със скорост от 151 км./ч. /при отчетен толеранс от 3 км./ч./, като
нарушението било установено с мобилна радарна система TFR1-М. Това деяние било определено като нарушение на
чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
От
правна страна въззивният съд приел, че ЕФ съдържал всички реквизити, както се
изисквало в чл.189, ал.4 от ЗДвП, като мотивирал и конкретни доводи. Приел
извод за доказаност и на факта на въведено за това място ограничение на
скоростта на движение на МПС от 90 км./ч., че процесният автомобил се движел с
несъобразена скорост, като конкретната такава била установена с мобилна радарна
система, за която имало представени доказателства за нейната техническа
годност. РС също така приел и, че доколкото собственик на автомобила, описан
във фиша била наказаната, то съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП се следва и
ангажиране на административно-наказателната отговорност, тъй като и същата не
подала декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
На
следващо място, въззивният съдебен състав приел и извод за правилно посочена
правна квалификация на противоправно деяние, като такова почл.21, ал.2 от ЗДвП и
съответстваща на текстовото му описание. В заключение РС мотивирал и подробни
доводи относно същността на ЕФ, дерогирането на общите норми на ЗАНН, чрез
въведените специални текстове в ЗДвП, както и че именно специалната разпоредба
на чл.189, ал.4 от ЗДвП и приложима в разглеждания случай, вкл. и редът по
Наредба № 8121з-532/2015г. От данните по делото и приложените веществени
доказателства, изготвени по реда на въпросната наредба, Съдът приел извод за
безспорна доказаност на извършеното нарушение на ЗДвП от обективна и субективна
страна.
Настоящата
инстанция намира така постановеното решение за правилно, като споделя изцяло
изводите на РС, че няма допуснати съществени нарушения на специалните
изисквания за форма и съдържание на ЕФ, че е спазен специалният ред за
установяване на нарушенията на изискванията за скорост по пътищата, т.е. този,
който се установява в Наредба №8121з-532/2015г., че фактите от обективна страна
на деянието се установяват по несъмнен начин от приложените писмени и
веществени доказателства, вкл. и за техническата годност на използваната
мобилна радарна система и в заключение за правилната правна квалификация на
деянието и неговото санкциониране.
Всъщност
по тези обстоятелства касаторът не повдига спор пред тази инстанция. Това,
което се претендира от него е, че приложеният от органа специален ред за
установяване на нарушението за скорост по чл.189 от ЗДвП е неправилно приложен,
защото била използвана мобилна система, която не предполагала отсъствие на
контролния орган, а именно това обстоятелство се изисквало от закона. В този смисъл
се претендира, че следвало да се проведе общото производство по ЗАНН, чрез
съставяне на място на АУАН и в последствие издаване на НП.
Този
довод е разгледан от въззивния съд и той мотивира, че именно реда по чл.189 от ЗДвП е приложимият в тоз случай. Настоящата инстанция споделя този извод.
Съгласно
чл.189, ал.4 / в ред. ДВ, бр. 54 от
2017г./ „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Т.е., видно от
законовата номера, „в отсъствие на контролен орган“ не е единствената
предпоставка за приложимостта на този ред на установяване и санкциониране на
нарушение по ЗДвП. Така за изпълнение на този ред бе приета през 2015г. Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министърът на вътрешните работи.
С нея се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В
самият ЗДвП е дадено и легално определение на понятието „АТТС“ и според него
това са : са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Отделно в чл.2 от Наредбата се прави разграничение между
стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от
АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Нормативно регламентираните изисквания относно
въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на
зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, не изисква
обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното
АТСС (чл.9 от Наредбата). Ето защо, настоящият касационен състав приема, че
електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението
по пътищата, за което не се предвижда наказание лишаване от право или отнемане
на контролни точки, може да се издава, вкл. и когато нарушението се установява
чрез заснемането му с мобилно автоматизирано техническо средство или система. Формалното
„присъствие“ на контролния орган не изключва приложимостта на този правен ред,
защото „заснемането“ на нарушението става автоматично от използваната система,
което е важното за случая. Не се повдига пред
съда, а и се установява, че контролните органи изпълняват изискванията на чл.4
от Наредбата – контролът да се осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона
за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, удостоверено с представения по
административната преписка Протокол №3-48-19 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR – 1M от 31.10.2019 г. Не по-малко съществено за спора е и, че
в преписката се съдържа и Протокол за използване на Автоматизирано Техническо
средство или Система, заведен под рег.№3781/24.08.2020г., за дата на използване
23.08.2020г. (задължително изискване на чл.10 от Наредбата) в едно с
фотоснимка/клип, удостоверяващ обстоятелствата по извършване на нарушението.
Следователно процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на
твърдяното място и време, технически изправно е, поради което
административно-наказателната отговорност на касатора законосъобразно е
ангажирана по коментирания специален правов ред. В тази връзка, касационният
състав намира за необходимо да отбележи повторно, че доколкото работният процес
на АТСС, в конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация
от страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, не е налице нарушение на законовото изискване на
чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на извършено нарушение от
АТСС да е станало в отсъствие на контролен орган. Физическото присъствие на
контролния орган на мястото на контрол не указва влияние върху работата на
техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
При не
установяване на визираното касационно основание, подадената жалба се явява
неоснователна, а процесното решение, като валидно, допустимо и правилно следва
да се остави в сила.
Ответникът
по касация, чрез представителят си претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт, което Съдът намира за основателно, като следва да бъде определено такова
в минималния размер от 80 лева, тъй като делото не е с правна и фактическа
сложност, а проявената процесуална активност от пълномощника на ОДМВР Стара
Загора се заключава единствено в прилагането на много кратко възражение.
Водим от горното и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №10/16.06.2021г., постановено по анд № 134/2021г. по описа на РС Чирпан.
ОСЪЖДА Х.Ф.И. ***, ЕГН: ********** да заплати на ОДМВР Стара
Загора разноски за юрисконсулт в размер на 80 лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.