МОТИВИ към присъда от
19.01.18 г. по НЧХД№231/17 г. на ВРС:
Настоящето съдебно производство е образувано въз основа на тъжба
подадена от С.П. Ц.против Ж.Н.Г. с повдигнато обвинение за това, че за времето
от 17.09.16 г. до 21.09.2016 г., в гр.В., при условията на продължавано
престъпление, публично е обидил тъжителя С.П. ***, както следва:
-на 17.09.16 г. публично го е обидил
чрез изразите „С. Лудия!”, „Защо не си пиеш хапчетата?”, „Ти си един
глупак, бе!”, „Ти си един боклук, е тва си ти-един боклук!”, „Ти си един
боклук, бе, ти си за кофата!”, „Влизай у кофата, бе тъпанар!”, „Същия кретен
си!” и
–на 21.09.16 г. публично го е обидил чрез изразите „Да ти еба майката!”, ”Я
върви на майната си, пиеш ли си хапчетата редовно?”, „Хапчетата пиеш ли
редовно, бе глупак?”, „Помияр, ти си помияр, бе!”, „Глупак с глупака!”,
„Нещастник, такъв!”,
в негово присъствие и с които изрази е унизил честта и достойнството му.
Със съответно разпореждане на съдията-докладчик, на тъжбата е даден ход за
разглеждане в съдебно заседание, а повдигнатото с нея фактическо обвинение е
квалифицирано като такова по чл.148, ал.1,т.1, вр.чл.146, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК.
Граждански иск не е предявяван и съответно не е приеман за съвместно
разглеждане.
В съдебно заседание тъжителят лично и с упълномощен повереник-адв.Е.К.
поддържат частното обвинение без изменения. Въз основа на собствена
интерпретация на събрания по делото доказателствен материал се аргументира
позиция за безусловна доказателствена обезпеченост на обвинителната теза, както
и за съставомерност на извършеното като публична обида, осъществена в условията
на чл.26, ал.1 НК.На тази база се отправя искане за постановяване на осъдителна
присъда спрямо подсъдимия, с налагане на съответно наказание „по
справедливост”.
Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. Дава
подробни обяснения, с които по същество отрича свое неправомерно, обидно
поведение към тъжителя. Упълномощеният защитник-адв.Д.Г. излага становище за
недоказаност на обвинението, оспорвайки обема, доказателствената годност,
стойност и достоверност на представените в негова подкрепа доказателства и
доказателствени средства.Въз основа на тези доводи се пледира за цялостно
оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му частно обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и
съображенията на страните, съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Ж.Н.Г. е род.на 06.06.67 г., със средно образование, вдовец,
неосъждан, с добри характеристични данни по местоживеене.***, в района на парк
”ДНА”.
Тъжителят и фактическата му съпруга св.Д.Ц. ***. В имота си двамата
обгрижвали и отглеждали голям брой котки и кучета, което станало причина за
влошаване на отношенията им с голяма част от живущите в тяхно съседство, между
които и подсъдимият. През 2016
г. влошените отношения между двата лагера ескалирали и
станали силно конфликтни, манифестирано с отправяне на взаимни обвинения за
неправомерно поведение, в това число чрез подаване на жалби, събиране на
подписки и сезиране на различни институции-Община, прокуратура и т.н., довело
до извършване на съответни проверки и образуване на административни и досъдебни
производства.
На този фон и все по повод отглежданите от тъжителя животни, на 17.09.16 г.
в междублоковото пространство пред дома на тъжителя, между него, подсъдимият и
св.Ч.К. възникнала поредна словесна разправия на висок тон.При размяната на
реплики между тримата, подсъдимият отправил към тъжителя въпроса „пиеш ли си
хапчетата?”.
На 21.09.16 г., по повод подадена от живущите в квартала и недоволни от
отглеждането на животни жалба, придружена с подписка, на място бил изпратен
телевизионен екип на телевизия ”В.”, включващ репортер-св.М.П. и оператор-св.Г.Г..
Същите заснели телевизионен материал, включващ позициите на двете
противоположни страни по случая, който материал след съответна текстова и
визуална редакторска обработка и монтаж, бил излъчен под формата на репортаж
във вечерните новини на телевизията. По време на присъствието на телевизионния
екип, между тъжителят и противната страна, включваща група от 7-8 човека, между
които и подсъдимия, отново възникнало напрежение и се разменяли реплики на
висок тон.
Горепосочените събития и на двете дати-17 и 21.09.16 г. били заснети с
обикновен мобилен телефон от св.М.И. от терасата на дома й, находящ се в
съседство и с видимост към местопроизшествията.И двете заснемания не били
случайни, а по искания на св.Д.Ц., която след започване на събитията и в двата
случая се обадила на св.М.И., с изрична молба да ги заснеме, с цел последващи
дела. Впоследствие св.М.И. прехвърлила заснетото върху „флаш-памет”, предадена
на св.Д.Ц., а оригиналните записи изтрила.
Гореизложените фактически констатации съдът изведе след задълбочена
преценка на събраните по съответния процесуален ред доказателства и
доказателствени средства, включващи обясненията на подсъдимия, свидетелските
показания на Д.Ц., И.Д., Ч.К., К.К., Б. Б., М.И., М.П., Г.Г., заключения-
основно и допълнителни на компютърно-техническа експертиза, с обект на
изследване различни файлове, предоставени на различни носители от частното
обвинение, справка за съдимост и характеристики на подсъдимия, жалби, подписки,
протоколи от проверки на различни институции и др.
При първоначалната оценка на горепосочените доказателствени източници откъм
процесуална допустимост и годност, във връзка с изричните възражения на
защитата в тази насока, съдът отчете следното:
Отдавна в съдебната практика /виж напр.Р№390/02.10.09 г. на ВКС по
н.д.№393/09 г., II н.о./ е утвърдено разбирането, че
случайно създадени фотоснимки,
видеозаписи и др., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства,
включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, няма пречка да бъдат третирани
като веществени доказателства /ВД/ по смисъла на чл.109 НПК. Евентуалните
съмнения за достоверността им следва да бъдат проверявани чрез съответни
процесуални способи, включващи и специализирани експертизи, но при всички
случаи доказателствената оценка на въпросните ВД не бива да смесва понятието за веществени
доказателствени средства /ВДС/, визирано в чл.125, ал.1 НПК.
В конкретния случай по делото се установи, че създадените от св.М.И.
оригинални видеозаписи на 2-та инцидента не са запазени и понастоящем не
съществуват. Именно тези оригинални записи /и то ако бяха създадени случайно, а
не по молба на заинтересовано лице и бяха приобщени по делото по надлежния
ред/, биха представлявали годно ВД по смисъла на горецитираната съдебна
практика, с възможност за последващо годно експертно-техническо изследване за
автентичност и липса на манипулации.
Извършеното в случая последващо, многократно възпроизвеждане на
първоначалните записи под формата на различни файлове, създавани, модифицирани
и редактирани от страна частното обвинение и предавани от тях по делото на
различни технически носители /СД и Флаш-памет”/, имат характер на ВДС, които са
процесуално негодни, доколкото не са изготвени по реда на НПК и съответно не
могат да бъдат коментирани и ценени.Като пряка последица от тази процесуална
негодност, не могат и не следва да бъдат коментирани и ценени и заключенията на
КТЕ-за, в частта им имаща за обект на изследване тяхното конкретно съдържание и
текстово възпроизвеждане.Все в този смисъл и насока на разсъждения, не могат да
бъдат ценени и съответните свидетелски показания / на М.И., М.П. и Г.Г./ в
частта им, коментираща конкретното съдържание на въпросните записи, предявени
им в с.з. Тези свидетелски показания подлежат и ще бъдат последващо коментирани
само в останалат им част, свързана с непосредствените възприятия на свидетелите
относно случая.
След изключване на горепосочените доказателствени източници от подлежата на
съдебна оценка доказателствена маса, състоянието й е, както следва:
Фактите относно личността на тъжителя и подсъдимия, за продължителните
конфликтни отношения на тъжителя и св.Д.Ц. със съседите, в това число и с
подсъдимия по повод отглежданите от тях множество животни, не са спорни между
страните и се извличат еднопосочно от всички посочени по-горе свидетелски
показания и съответни писмени доказателства.
Относно първото инкриминирано в тъжбата деяние са относими свидетелските
показания на Д.Ц. и И.Д. /ангажирани от частното обвинение/, на св.Ч.К. и К.К.
/ангажирани от защитата/, на св.М.И. /първоначално ангажирана от частното
обвинение, впоследствие заличена по тяхно искане, поради влошаване на
отношенията и отново ангажирана, но от страна на защитата/, както и обясненията
на самия подсъдим. Въпросните гласни доказателства са абсолютно еднопосочни
относно фактите, че на инкриминираната дата между подсъдимият, св.Ч.К. и
тъжителят е възникнала словесна разправия на висок тон по повод животните и с
размяна на реплики, в рамките на които подсъдимият е попитал тъжителя „Пие ли
си хапчетата?”.Поради тази им еднопосочност и безпротиворечивост, съдът ги
кредитира в тази им част.
Относно останалите инкриминирани в тъжбата изрази, свидетелските показания
и обясненията на подсъдимия съществено си противоречат, като свидетелите на
обвинението Д.Ц. и И.Д. потвърждават изричането им, а на свой ред подсъдимият,
св.Ч.К. и К.К. категорично ги отричат.
Св.М.И. на свой ред твърди, че нито непосредствено /поради
месторазположението си, а и лични здравословни проблеми със слуха/, нито след
преглеждане на записа от телефона и лошото му качество, е въприела точното
съдържание на разменените между страните реплики, още по-малко такива от рода
на посочените в тъжбата.
Предвид разпределението на доказателствената тежест, при оценката за
достоверност на свидетелските показания в подкрепа на частното обвинение, съдът
отчете наличната заинтересованост на двамата свидетели Д.Ц. и И.И., породена от
близките им лични взаимоотношения и връзки с тъжителя, съответно силно
конфликтните им отношения с противната страна и налагащо много внимателен
подход и критично отношение към показанията, чрез съпоставка с други налични,
обективни и незаинтересовани доказателствени източници.В случая обаче такива
липсват, поради което и съдът дискредитира тези свидетелски показания в
коментираната им част.
Относно второто инкриминирано в тъжбата деяние са относими отново
свидетелските показания на Д.Ц., И.Д., М.И., Ч.К., К.К., М.П. и Г.Г. и
обясненията на подсъдимия. И в този случай свидетелските показания и
обясненията на подсъдимия са еднопосочни относно фактите за време, място,
хронология и повод на събитията с участието на телевизионния екип и двата
противоположни лагера, включващи тъжителя, съответно друга група от 7-8 човека,
между които и подсъдимия; за ново възникване на напрежение и размяна на реплики
на висок тон между участниците в събитията, поради което и съдът кредитира
всички тях, в тази им релевантна част. И тук обаче остават спорни и
противоречиви твърденията за конкретно посочените в тъжбата обидни изрази,
отправени от пъдсъдимия към тъжителя. Отправянето им отново се твърди само и
единствено от св.Ц. и св.И.Д., а на свой ред се отрича от подсъдимия и
ангажираните от него свидетели.
Незаинтересованият свидетел Г.Г. не си спомня конкретика по случая,
свързана с обидно отношение, а св.М.П., описвайки напрегнатата и конфликтна
ситуация между страните, свидетелства само за употребена спрямо тъжителя дума-
„помияр”, но без да може да идентифицира изреклото я лице от групата.
Записващата с телефона си св.М.И., също не дава конкретни показания за
съдържанието на отправените между страните реплики.
При така проследеното състояние на наличния доказателствен материал и при
идентични като изложените по-горе съображения, съдът не кредитира показанията
на св.Ц. и Д. в коментираната им релевантна част, досежно инкриминираните в
тъжбата изрази и за второто деяние.
При така възприетите фактически положения, съдът намери от правна страна
следното:
За първото деяние, включено в продължаваното престъпление:
Спрямо изложените в тъжбата фактически твърдения и съгласно гореизложения
доказателствен анализ, по делото несъмнено и категорично се установиха
единствено фактите, че на 17.09.16 г. в междублоковото пространство пред дома
на тъжителя, между него, подсъдимия и трето лице е възникнала словесна
разправия по повод отглежданите от тъжителя животни и при която разправия
подсъдимият е употребил спрямо тъжителя израза ”Пиеш ли си хапчетата?”. Отправянето
на останалите, посочени в тъжбата думи и изрази остана изцяло недоказано.
Същевременно доказаният като употребен израз „Пиеш ли си хапчетата?” се
явява обективно несъставомерен и негодно средство на престъплението обида по
смисъла на чл.146 НК. Този израз не съдържа епитети, сравнения, квалификации
или други изразни форми, които да са груби, цинични, вългарни или неприлични. Напротив,
употребеният израз е изцяло в рамките на книжовния и съвременен разговорен
български език, без да е натоварен с подсилващи форми на речта, придаващи
допълнителни негативни окраски на личността на тъжителя, нарушаващи правата му
и то грубо.Нещо повече, изреченото от подсъдимия дори не съдържа становище или
оценка, а съдържа въпрос, който според конкретното си съдържание може да търпи
различни субективни тълкувания и интерпретации на лицето спрямо, което е
отправен.Именно това е направено и в случая от страна на тъжителя, което обаче
не променя изводите за обективна несъставомерност на „обидния” израз.
За второто деяние, включено в продължаваното престъпление и описано в
тъжбата:
И тук въз основа на доказателствения анализ, по делото безспорно се
установиха единствено фактите, че на 21.09.16 г. между тъжителя и друга група
лица, включваща подсъдимия отново е възникнала словесна разправия по повод
отглеждането на животните и пристигналия телевизионен екип.Не се установи обаче
употребата на посочените в тъжбата обидни изрази и думи, още по-малко
употребата им именно от подсъдимия.
При така изложените съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимия за
невиновен и на основание чл.304 НПК го оправда изцяло по повдигнатото му частно
обвинение по чл.148, ал.1,т.1, вр.чл.146, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК.
При този изход от делото и на основание чл.190, ал.1 НПК, съдът възложи в
тежест на тъжителя да заплати направените от подсъдимия разноски в общ размер
на 400.00 лв.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: