№ 845
гр. Бургас, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120204210 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от "С" ЕООД, ЕИК ..., представлявано от
управителя С Б, чрез адв. С.С. от БАК, против Наказателно постановление № К20_130-
F561034/14.10.2020 г., издадено от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-
Бургас, с което за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС,
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2369.24 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С. от БАК, който
поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.
Тодорова, която оспорва жалбата.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
следната фактическа обстановка:
На 03.08.2020 г. на жалбоподателя "С" ЕООД е съставен акт за установяване на
административно нарушение, за това, че като задължено лице не е включило в дневника за
продажби, за данъчен период месец 04.2020 г., издадена от него фактура № 962/30.04.2020
г., с данъчна основа 47 384.74 лв. и ДДС – 9 476.95 лв. Въпросната фактура била включена в
дневника за продажбите за месец 05.2020 г.
Актосъставителят приел, че е налице нарушение по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, тъй като
фактурата е била издадена през месец април 2020 г. и води до определяне на данъка в по-
1
малък размер.
При тази фактическа обстановка на 14.10.2020 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение му е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2369.24 лв.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, а АУАН е
съставен от териториално и материално компетентно лице – инспектор по приходите в ТД
на НАП - Бургас.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Както в акта за установяване на административното нарушение, така и в
наказателното постановление, актосъставителят и наказващият орган не са посочили датата
на извършване на нарушението, което влиза в противоречие с императивните правила на чл.
42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочването на датата на нарушението е
основен елемент от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим
задължителен реквизит на акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Непосочване на датата на извършване на нарушението е процесуално нарушение от
категорията на съществените и води до ограничаване правото на санкционираното лице.
Същото не може да бъде отстранявано в съдебното производство по обжалване на
наказателното постановление. С оглед на горното, при наличието на съществено
процесуално нарушение наказателното постановление следва да бъде отменено само на това
основание.
На следващо място, безспорно е, че дружеството не е отразило издадената от него
фактура в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издадена, а е включена
в следващия период – за м.05.2020 г. Неотразяването на издадените данъчни документи в
дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени, представлява
нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която регистрираното лице е
длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и
отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния
2
период, през който са издадени. За извършеното от жалбоподателя нарушение, нормата на
чл. 182, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което не издаде данъчен документ
или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за
съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 1000 лв. Съгласно ал. 2, чл. 182 от ЗДДС, при нарушение по ал. 1,
когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ
данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата,
съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 250 лв. В случая, наказателното постановление е издадено за
нарушаване на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, без да e
направeна задължителната връзка с ал. 1 от ЗДДС. За да се осъществи фактическият състав
на нарушението по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 182, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС,
следва регистрираното лице не само да е отразило издадения данъчен документ в отчетните
регистри за следващия данъчен период, но и да е настъпил определен вредоносен резултат –
това обстоятелство да е довело до определяне на данъка в по-малък размер за съответния
период. В случая, нито в АУАН, нито в НП, са отразени данни за определения в по-малък
размер данък. Едва в съдебно заседание актосъставителят посочи, че сумата за
възстановяване е била 9476.95, а ако въпросната фактура е била отразена за съответния
период ДДС щял да бъде в по-малък размер - 7017 лв. Недопустимо е обаче това
обстоятелство да се извлича по тълкувателен път или да се посочва от актосъставителя едва
в съдебното заседание, а следва да се приеме, че в конкретния случай АНО не е изпълнил
задължението си да направи пълно и ясно описание на извършеното от жалбоподателя
нарушение, с което е ограничил правото му на защита. Това по мнение на съда също е
самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.
Изтъкнатите съображения водят до единствения извод, че обжалваното наказателно
постановление страда от пороци, които не могат да бъдат преодолени в съдебната фаза на
административното производство, същите са съществени процесуални нарушения, които са
довели и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради наличие на съществени
процесуални нарушения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К20_130-F561034/14.10.2020 г., издадено
от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.
124, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя "С" ЕООД, ЕИК
..., е наложена имуществена санкция в размер на 2369.24 лева.
3
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4