Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публично
заседание на девети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР БАЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при участието на секретаря Тодорка
Недева и прокурора Добромира Кожухарова, разгледа докладваното от съдия
Герасимова в.н.о.х. дело № 838 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХХІ от НПК.
С присъда №123 от 12.09.2019 г. по н.о.х.д. №1058/2019 г., РРС, НО, 2-ри
наказателен състав признал подс. Г.П.К. за виновен в
това, че на 17.12.2017 год. в гр. Русе, причинил другиму - на две лица: А.П.К.и
на Т.С.Т., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – временно нарушение на зрението, като
деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131
ал.1, т.4, т.12, вр.чл.130 ал.1 от НК и чл.78А от НК,
го освободил от наказателна отговорност,
като му наложил административно наказание глоба в размер на 2500 лв.
РРС се произнесъл и на основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подс. Г.П.К. да заплати по сметка на ОДМВР Русе сумата 246
лв. разноски на досъдебното производство.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от упълномощения
защитник на подс. К., с твърдение за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакувания акт. Моли
присъдата да бъде отменена, а въззивната инстанция да постанови нова, с която подс.
К. да бъдат признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
В жалбата и
допълнителните съображения към нея не се иска се събиране на нови
доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели или експерти.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Русе счита жалбата за неоснователна. Моли присъдата на бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че в рамките на
първоинстанционното разглеждане на делото не са били допуснати съществени
процесуални нарушения.
Защитникът на подс.
К.– адв. Л. П. поддържа жалбата и моли присъдата на
РРС да бъде отменена по съображенията подробно изложени в нея. Конкретизира, че
безспорно в производството е било доказано причиняването на лека телесна
повреда от страна на подсъдимия, но липсва изискуемия от закона хулигански
мотив за да е съставомерно извършеното по чл.131, ал.1, т.12 от НК. Твърди още,
че първостепенният съд не е подложил на анализ част от гласните доказателства,
приобщени в производството – в частност показанията на свидетелите Й.Й. и Б.
Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира
следното:
При
постановяването на първоинстанционната присъда първостепенният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на
абсолютните основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за
ново разглеждане. Съображенията на настоящия съдебен състав се свеждат до
следното:
Първоначално
пред РРС е било образувано производство по НОХД №169/2019 г. въз основа на
внесен от представителя на държавното обвинение обвинителен акт срещу
подсъдимия Г.П.К. за осъществени два престъпни състава по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК.
В
проведеното на 14.02.2019 г. разпоредително заседание председателя на втори
наказателен състав (съдия С. Н.) констатирала наличието на съществени
процесуални нарушения и с определение от същата дата производството било
прекратено, а делото – върнато на РРП. В този съдебен акт като процесуално
нарушение било посочено липсата на отразяване на обстоятелства обуславящи
квалифицирането на извършеното като деятелност реализирана по „хулигански
подбуди“. Посочено било още, че теорията и съдебната практика са „константни, досежно квалификацията на
деянието на обвиняем, причинил телесни увреди на две или повече лица
едновременно (с едно или няколко телодвижения), с отделни деяния, извършени въз
основа на едно решение на дееца, както и когато решението за причиняване на
втората телесна повреда е взето по време на причиняване на първата телесна
повреда или непосредствено след това, като е изведено, че е налице едно престъпление, изпълняващо квалифицирания състав на
чл.131, ал.1, т.4 от НК, което изключва приложението на правилата за
съвкупността.“ Срещу така постановеното определение бил депозиран
протест от прокурор при РРП, въз основа на който било образувано ВЧНД №163/2019
г. по описа на РОС. С определение №118/15.03.2019 г. РОС потвърдил атакувания
съдебен акт, но единствено с оглед констатираното нарушение, свързано с липса
на факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, свързани с изведената
правна квалификация на извършеното. Изрично контролиращата съдебна инстанция
посочила, че „въпросите относно правната квалификация на процесните деяния,
засегнати както в процесното определение, така и в протеста, излизат извън
очертаните от действуващата процесуална уредба
граници на контролните правомощия на съда по отношение на досъдебното
производство“.
Впоследствие,
след отстраняване на процесуалните нарушения, делото било внесено в РРС и
образувано под №169/2019 г., по което съдът (в състав – председател съдия С. Н.)
постановил атакувания съдебен акт.
Несъмнено
от теоретична и практическа гледна точка е разбирането, че за да бъдат валидни
действията и решенията на съда, съдебният състав, разглеждащ делото, трябва да
е законен. За да е законен съставът на съда, е необходимо не само да е
сформиран по начина, предписан от закона, но и по отношение на членовете му да
не са налице обективни или субективни основания за отводи и самоотводи.
Тоест, в съдебния състав не трябва да участват лица, по отношение на които
съществуват определени основания да се очаква, че няма да действат с
необходимата обективност и безпристрастност и участието им ще постави под
съмнение в очите на гражданите обективността и правилността на съдебния акт (вж.,
П.. Ст. Наказателен процес, изд. 1989 г.). Предубедеността на член от състава
поради други обстоятелства (извън безусловните основания за отвод), предвидена
в чл. 29, ал. 2 от НПК, изключва изискуемата се от закона безпристрастност на
съдебния състав. Посочената разпоредба гарантира на страните в процеса правото
на непредубеден съд, който да разгледа делото. Вложеният смисъл в тази гаранция
е, че за членовете на съдебния състав не трябва да съществуват факти, които
могат да породят основателно съмнение в тяхната безпристрасност.
В конкретния
случай в определението си от 14.02.2019 г. съдът е достигнал до извод, че се
касае за друго престъпление, за което няма повдигнато обвинение, както и че
описаните факти не позволяват да се приеме, че с обвинителния акт е повдигнато
годно обвинение. В същото недвусмислено са били дадени насоки за повдигане на
друго обвинение, различно от посоченото в обвинителния акт. Обсъждането от съда,
доколко определени факти са относими или не към посочена от прокурора в
обвинителния акт правна квалификация и как това се отразява на правилността,
сочи на преценка относно обосноваността и законосъобразността на повдигнатото
обвинение. Така реално са били надхвърлени правомощията, с които съдът разполага
в тази фаза на съдебното производство. Такава преценка на съда във фазата на разпоредителното
заседание, при произнасяне по обстоятелствата по чл.248 от НПК, е процесуално
недопустима и е в противоречие с изискванията на закона. Има ли извършено престъпление
и каква е правната му квалификация, винаги са въпроси, които могат да бъдат
обсъждани от съда едва при постановяване на присъдата, при произнасяне по
чл.301 от НПК. Даването на отговор по тези въпроси от съда в предходна фаза на наказателното
производство категорично очертава формирано вътрешно убеждение, което обуславя „предубеденост“
и попада в обхвата на разпоредбата на чл. 29, ал. 2 НПК. Това от своя страна не
е позволявало на съдебния състав да продължи участието си в разглеждане на
делото (вж. Решение № 236 от 29.04.2010 г. на ВКС по н.д. № 99/2010 г., I н.о.;
Решение № 445 от 01.12.2009 г.
на ВКС по
н.д. № 466/2009 г., I н.о.).
Въпреки
наличието на основание за отвод, районният съд е продължил производството по
НОХД №1058/2019 г. в същия съдебен състав и постановил атакуваната в настоящото
производство присъда. По този начин съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение, тъй като решението
е постановено от
незаконен състав. Следва да се
посочи, че постановяването на присъдата (решението) от незаконен състав е
винаги съществено процесуално нарушение
от категорията на абсолютните такива, налагащо отмяната им и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав. А незаконен състав е налице винаги,
когато е
било налице основание
за отвод на
член от състава, както е
в конкретния случай.
Допуснатото
нарушение съставлява абсолютно процесуално нарушение по
смисъла на чл.348,
ал.3, т.3 от
НПК, което въззивният съд не
би могъл да
отстрани, което обосновава наличие на основания за отмяна на атакуваната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
По тези съображения и на
основание чл. 335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.3, вр. чл.334, т.1, пр.2 от НПК, Русенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда
№123 от 12.09.2019 г. по н.о.х.д. №1058/2019 г., РРС, НО, 2-ри наказателен
състав.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на РС Русе.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.