№ 22356
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110127817 по
описа за 2024 година
Ищецът ET „Д.-Г.С. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
пред Софийски районен съд е образувано гр. дело № 3647/ 2003г., образувано по молба по
чл. 237, б. "и" ГПК (отм.), подадена от "Т.С." ЕАД против ЕТ "Д.-Г.С.". Същият сочи, че по
посоченото дело е издаден изпълнителен лист от 09.05.2003г. за сумата 5461,70 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от 01.04.1996г. до
31.08.2002г. и сумата 2396,49 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 01.06.1996г.- 10.10.2002г.
Ищецът навежда твърдения, че през процесния период не е носител на вещно право
върху имота, съответно между страните не е възникнало облигационно правоотношение.
Сочи, че ответникът не е доставил топлинна енергия в количество, съответстващо на
претендираната цена.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 20.05.2003г, ответникът е подал молба
за пристъпване към принудително изпълнение и въз основа на издадения изпълнителен лист
е образувано изп. дело № 2840/ 2003г. по описа на 4 отд., 4 уч. на СИС при Софийски
районен съд.
Според ищеца последното валидно изпълнително действие е извършено на 10.07.2003г.
Същият поддържа, че след 10.07.2003г., в продължение на период над две години, не са
предприети изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е прекратено по
силата на закона. В исковата молба се навеждат твърдения, че по молба на взискателя, с
писмо от 15.01.2009г. съдебният изпълнител е изпратил делото за продължаване на
изпълнителните действия от ЧСИ А.П., с рег. № 849, пред когото е образувано изп. дело № 5/
2009г.
1
Ищецът излага доводи, че в хода на образуваното изпълнително дело са постъпили
плащания, както следва: сумата 15 958,45 лева, платена на взискателя и сумата 1646,55 лева,
отнесена за погасяване на разноски и такси към съдебния изпълнител. Твърди, че
непогасеният остатък по изп. дело е в размер на сумата 1430,19 лева- главница.
В исковата молба се развиват съображения, че процесните вземания е настъпила
перемпция на 10.07.2005г., както и че същите са погасени по давност, считано от
10.07.2008г., поради което не дължи изпълнение на сумите по издадения в полза на
ответника изпълнителен лист, поради което сумата 17 605 лева, постъпила по сметка на
ЧСИ, е недължимо платена, поради липсата на основание за получаването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да признае за установено, че
не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1430,19 лева, представляваща главница по издаден в полза
на ответника изпълнителен лист от 09.05.2003г. по гр. дело № 3647/ 2003г. по описа на
Софийски районен съд, 69 състав, предмет на изп. дело № 5/ 2009г. по описа на ЧСИ А.П., с
рег. № 849, както и да осъди ответника да плати сумата 15 958,45 лева – получени от „Т.С.“
ЕАД по изп. дело № 5/2009 г. по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849, без основание и сумата
1646,55 лв. разпределени в полза на ЧСИ А.П. за погасяване на такси и разноски по изп.
дело № 5/2009 г., с която “Т.С.” ЕАД се обогатило неоснователно за сметка на обедняването
на ET „Д.-Г.С..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за неоснователност на предявените искове. В отговора са развити
съображения, че вземанията, предмет на изп. дело № 5/2009г. по описа на ЧСИ А.П., с рег. №
849, не са погасени по давност.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с което да отхвърли същите.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че пред Софийски районен съд е образувано гр. дело №
3647/ 2003г., образувано по молба по чл. 237, б. "и" ГПК (отм.), подадена от "Т.С." ЕАД
против ЕТ "Д.-Г.С." за издаване на изпълнителен лист за сумата 5461,70 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от 01.04.1996г. до
31.08.2002г. и сумата 2396,49 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 01.06.1996г.- 10.10.2002г. По посоченото дело е издаден
изпълнителен лист от 09.05.2003г. за сумата 5461,70 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена за периода от 01.04.1996г. до 31.08.2002г. и сумата 2396,49 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.06.1996г.-
10.10.2002г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 20.05.2003г., по молба на “Т.С.” ЕАД, е
образувано изп. дело № 2840/ 2003г. по описа на СИС при Софийски районен съд. В молбата
за образуване на изпълнително дело взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи
2
за принудително изпълнение.
Със запорно съобщение от 11.06.2003г. е наложен запор върху вземането на длъжника
ЕТ “Д.-Г.С.” по банкови сметки, намиращи се в ТБ “Хеброс” АД. На 10.07.2003г. отново е
наложен запор върху вземането на длъжника по банкови сметки в ТБ “Хеброс” АД.
На 29.01.2007г. взискателят е поискал да бъде извършена справка за банковите сметки
на длъжника и да бъде наложен запор на вземанията по същите, както и да бъде изискана
справка за притежаваните от длъжника моторни превозни средства.
На 22.03.2007г. е наложен запор върху вземането на длъжника по банкови сметки,
намиращи се в ТБ “Хеброс” АД.
На 12.06.2007г. взискателят е поискал да бъде наложена възбрана върху недвижим
имот, собственост на длъжника. На 20.11.2007г. е наложена възбрана върху посочения
недвижим имот.
На 17.11.2008г. изп. дело № 2840/ 2003г. по описа на СИС при Софийски районен съд е
прекратено, като същото е преобразувано в изп. дело № 5/ 2009г. по описа на ЧСИ А.П., на
основание § 3 ПЗР на ЗЧСИ.
С молбата от 02.12.2009г. взискателят е възложил на съдия- изпълнителя да определи
способ за принудително изпълнение и да предприеме действия по принудително
изпълнение.
На 17.06.2010г. длъжникът е заявил желание да плати доброволно задължението си,
предмет на посоченото изп. дело, чрез месечни плащания, всяко в размер на 300 лев, с
падежи 25.07.2010г., 25.08.2010г., 25.09.2010г.
От събраните писмени доказателства, чрез приходно- касови ордери (ПКО), се
установява, че длъжникът е направил доброволни плащания.
От представения ПКО № 341/ 14.06.2010г. се установява, че длъжникът Г.С.С. е платил
сумата 4300 лева, с посочено основание за плащане частично погасяване на дълг по изп.
дело № 5/ 2009г.
Видно от ПКО № 356/ 23.06.2010г., длъжникът Г.С.С. е платил сумата 5005 лева, с
посочено основание за плащане ИД 20098490400005.
От представения ПКО № 648/ 01.03.2011г. се установява, че длъжникът Г.С.С. е платил
сумата 12 лева, с посочено основание за плащане ИД 20098490400005.
На 08.03.2011г. е наложен запор върху вземането на длъжника по банкови сметки в
“Прокредитбанк” АД, “Първа инвестиционна банка” АД, “Райфайзенбанк” ЕАД, “Централна
кооперативна банка” АД,
На 09.03.2011г. е наложен запор върху вземането на длъжника по банкови сметки в
“УниКредит Булбанк” АД, “Юробанк и еф джи България” АД, “Обединена българска банка”
АД, “Банка ДСК” ЕАД, “Сибанк” АД.
На 24.06.2015г. длъжникът е заявил желание да плати доброволно дълга си, предмет на
3
изп. дело № 20098490400005, чрез ежемесечни погасителни вноски, всяка в размер на
сумата 300 лева, с падежи 15.07.2015г., 15.08.2015г., 15.09.2015г.
Видно от събраните писмени доказателства, чрез приходно- касови ордери (ПКО),
длъжникът е направил доброволни плащания.
От представения ПКО № 3994/ 10.07.2015г. се установява, че на 10.07.2015г. длъжникът
е платил сумата 200 лева, с посочено основание за плащане погасяване на дълг по изп. дело
№ 200984904005.
Видно от ПКО № 4618/ 22.01.2016г., на 22.01.2016г. длъжникът е платил сумата 500
лева, с посочено основание за плащане погасяване на дълг по посоченото изпълнително
дело.
От представения ПКО № 5072/ 07.07.2016г. се установява, че на 07.07.2016г. длъжникът
е платил сумата 600 лева, с посочено основание за плащане погасяване на дълг по
визираното изп. дело.
Видно от ПКО № 13058/ 15.05.2024г., на 15.05.2016г. длъжникът е платил сумата 36
лева, с посочено основание предплащане на такси по изп. дело № 200984904005.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Относно иска с правно основание чл. 124 ГПК:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С доклада по делото съдът е дал неточна правна квалификация на иска като такъв по чл. 439
ГПК, вместо по чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като спорът е относно съществуването на правото на
принудително изпълнение по изпълнителен лист, издаден въз основа на несъдебно
изпълнително основание. В т.см. решение № 88/08.01.2020 г. по т.д. № 2056/2018г. по описа
на ВКС, I т.о.; решение № 45 от 19.03.2021г. на ВКС по гр.д. № 1281/2020г., IV г.о., ГК. В
случая обаче, с оглед твърденията на ищеца, при двете правни квалификации на доказване
подлежат едни и същи факти, без да се променя начинът на разпределяне на
доказателствената тежест в процеса, поради което съдът следва да се произнесе по същество
по основателността на исковете, без да се налага извършването на нов доклад по делото.
Твърдението за несъществуването на правното задължение е по същество твърдение за
неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е отрицателен факт от
действителността, за установяването на който е достатъчно релевираното твърдение от
страната, която се позовава на него. В този смисъл, в настоящото производство в
съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест, ответната страна по иска следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване положителни факти, които опровергават твърдението за несъществуване на
задължението, а именно, че между страните е сключен договор за доставка на топлинна
енергия, скл. при общи условия; обстоятелството, че общите условия са влезли в сила;
обстоятелството, че за периода м. април 1996 г.- м. август 2002 г. е доставил топлинна
4
енергия в процесния имот, в количество, съответстващо на претендираната цена;
изправността на СТИ, съществуването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване
на давността.
В разпоредбата на чл. чл. 237, б. "в" - б. "м" ГПК (отм.). са предвидени т.нар.
"извънсъдебни изпълнителни основания", чрез които кредиторите разполагат с облекчена
възможност да се снабдят с изпълнителен лист за вземания, удостоверени в документите, без
да е необходимо да провеждат успешно осъдителен иск. С оглед действащата по отменения
ГПК (1952 г.) законодателна уредба за издаване на изпълнителен лист въз основа на
несъдебно изпълнително основание, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва
с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. С определението на съда по чл.
242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя
основание, напр. запис на заповед, поради което характерът на задължението не се променя.
Вземането на кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание.
Съществуването на вземането би могло да се оспорва, както досежно действителността на
основанието, така и относно погасяването му.
В случая предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на
ищеца, че процесното вземане не е възникнало, тъй като между него и ответника не е
съществувало договорно правоотношение и доставка, и в евентуалност, че е недължимо
поради погасяването по давност на правото на принудително изпълнение. Това е логичната
поредност за разглеждане на основанията на отрицателния установителен иск, тъй като, за
да се погаси по давност едно право принудително да се изпълни задължение, то първо следва
да е възникнало, а следователно и да е осъществен източникът за това, в случая договорен.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна
енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.
150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ,
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени
битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
5
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1.
В конкретния случай не са събрани доказателства, че ищецът е носител на правото на
собственост през процесния период, което обуславя извод, че между страните не е
възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за доставка на топлинна
енергия.
На следващо място, по делото не е доказано, че количеството топлинна енергия,
доставено в имота през процесния период, съответства на претендираната цена.
В С.ата на изложеното съдът приема, че между страните не е възникнало облигационно
отношение, поради което и ищецът не е длъжник на предявеното вземане за цена на
доставена топлинна енергия, а твърденията за изтекла погасителна давност не следва да се
разглеждат.
По иска по чл. 55 ЗЗД:
Ищецът е навел в исковата молба твърдения, че ответното дружество е провело
материално и процесуално незаконосъобразно изпълнение на несъществуващо вземане,
вследствие на което се е обогатил неоснователно с получените суми. С оглед изложените
обстоятелства, на които се основава иска и предвид отправеното към съда искане за защита
на субективното материално право, се налага извод, че претенцията намира своето
основание в нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо
при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на "получаване без основание"
обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно
фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на
нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената
ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Първата хипотеза
на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
6
претендираното от него основание,
Следователно релевантните към предмета на спора обстоятелства са плащане на сумата
и съществуване на основание за това. Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да установи плащането на сумата, а в тежест
на ответника- съществуване на основание за това.
Основателността на иска се обуславя от доказване на първо място на извършена от
ищеца в полза на ответника престация на парична сума, получена от ответната страна без
основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД липсата на основание следва да е
начална, каквито са и фактическите твърдения на ищеца.
В настоящия случай се установява, че в хода на принудителното изпълнение по изп.
дело № 849/ 2019г. на ответното дружество е платена сумата 15 958,45 лева. Следователно в
случая е установено съществуването на първата предпоставка на фактическия състав на
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Както се посочи, през процесния период между страните не съществува облигационно
правоотношение въз основа на договор за доставка на топлинна енергия, нито се установи
ответникът да е доставил топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната
цена. Изложеното обуславя извод, че сумата е платена при начална липса на основание.
В С.ата на изложеното, в настоящия случай се установи, че процесната сума е платена
без основание, което обуславя основателността на предявения иск.
Относно иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който
може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в
други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
елементи – 1/. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат
на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили
обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за имущественото
разместване; 4/. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на имуществото на
обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
разходи, които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи
води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане (решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г.
на ВКС, ІV г.о.). В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е образувал
7
изпълнително производство при материално незаконосъобразно принудително изпълнение,
поради което таксите и допълнителните разноски, включително и пропорционалната такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ, следва да се заплатят на съдебния изпълнител от взискателя.
Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, представляваща възнаграждение на
частния съдебен изпълнител, по правило се дължи от длъжника при всички случаи на
удовлетворяване на кредитора след започване на принудителното изпълнение и
предприемането на изпълнителните действия. Изключение от това правило е налице в
хипотеза на проведено материално незаконосъобразно принудително изпълнение, в който
случай разноските за таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се понесат от взискателя.
В случая с оглед изложените по-горе мотиви от съда е налице проведено материално
незаконосъобразно принудително изпълнение. Ето защо е налице и твърдяното от ищеца
обогатяване на ответника чрез спестяване на разходи, представляващи дължими такси по
ТТРЗЧСИ. Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен
Относно разноските:
При този изход на делото, право на разноски има ищецът. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска.
Искането за присъждане на разноски е направено до приключване на устните
състезания, като са представени доказателства за действително извършване на разноските.
Конкретиката на случая сочи, че ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
сумата 648,30 лева (647,20 лева + 1,10 лева) и за адвокатско възнаграждение.
Относно направеното от ищеца възражение за прекомерност:
Възражението е направено до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция, което обуславя допустимостта му.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на
СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C-
428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на
адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва
със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на
правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се
8
изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното
дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-
173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, че от една страна фактическата и правна сложност на настоящото
производство, извършените действия за защита на ищеца, релевантни към предмета на
делото, обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание, както и
обстоятелството, че обема на осъществената защита не зависи от цената на иска, счита, че
договореното възнаграждение в размер на 3000 лева е несъответно на фактическата и
правна сложност на делото и следва да бъде намалено до размер на сумата 1500 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **********, че
9
ЕТ “Д.-Г.С.”, с ЕИК *************, не дължи сумата 1430,19 лева, представляваща
главница- цена на топлинна енергия, доставена за периода от 01.04.1996г. до 31.08.2002г., по
издаден в полза на ответника изпълнителен лист от 09.05.2003г. по гр. дело № 3647/ 2003г.
по описа на Софийски районен съд, 69 състав, предмет на изп. дело № 5/ 2009г. по описа на
ЧСИ А.П., с рег. № 849.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **********, да плати на ЕТ “Д.-Г.С.”, с ЕИК
*************, сумата 15 958,45 лева, представляваща получена по изп. дело № 5/2009 г. по
описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849, без основание сума, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба- 15.05.2024г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД и сумата 1646,55 лева, представляваща такси и разноски по
изп. дело № 5/2009г., с която “Т.С.” ЕАД се обогатило неоснователно за сметка на
обедняването на ET „Д.-Г.С.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба- 15.05.2024г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 59 ЗЗД
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **********, да плати на ЕТ “Д.-Г.С.”, с ЕИК
************* сумата 2148,30 лева, представляваща разноски пред първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски
районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10