РЕШЕНИЕ
гр. София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 6 въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН КИРИМОВ
с участието на
секретаря Мария Абаджиева и в
присъствието на прокурора Димитър
Хаджийски, след като разгледа докладваното от съдия СТОИЦЕВ ВНОХД №5033/2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 08.10.2019г., постановена по НОХД
11488/2018г. СРС, НО, 116-ти с-в е признал подсъдимата Г.М. за невиновна в
извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Срещу
така постановения съдебен акт са постъпили въззивен протест и въззивна жалба на
адв. М. – повереник на частния обвинител Р.А.И. – Х.. Във въззивния протест се
твърди, че атакуваната присъда е неправилна, тъй като в хода на проведеното
съдебно следствие са събрани достатъчно доказателства за вината на подсъдимата.
Направено е искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с
която подсъдимата бъде призната за виновна.
Във
въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и
несправедлива, като съдът при постановяването й, е дал превес единствено на
оневиняващите факти и обстоятелства. Моли се съдът да отмени обжалвания съдебен
акт и да постанови нова осъдителна присъда спрямо подсъдимата.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели и експерти, както и
събирането на допълнителни доказателства.
В хода по същество представителят на СГП поддържа изцяло
подадения протест по изложените в него аргументи. Моли съдът да признае подс. М.
за виновна по повдигнатото й обвинение.
Повереникът на частната обвинителка – адв. М. – поддържа
депозираната жалба. Намира обвинението за доказано по категоричен начин, с
оглед на което подс. М. следва да бъде призната за виновна. Счита постановената
присъда на СРС за неправилна, необоснована и несправедлива, като са игнорирани
всички утежняващи обстоятелства. В заключение моли съдът да признае подсъдимата
за виновна, както и претендира заплащане на направените разноски и предявеният
граждански иск.
Защитата на подсъдимата – адв. Ц. – моли съдът да потвърди
постановената първоинстанционна присъда поради нейната правилност, обоснованост
и справедливост. Счита, че от събраните
доказателства по никакъв начин не може да се направи категоричен извод за
виновността на подзащитна й по така повдигнатото й обвинение. Твърди, че
доказателствата се базират на предположения относно вижданията на частната
обвинителка.
В правото си на лична защита подсъдимата заявява, че
категорично не е взимала пари от частната обвинителка, като намира присъдата за
правилна.
В правото си на последна дума подс. М. моли съдът да
потвърди постановената присъда.
Софийски градски съд, като съобрази
изложените от страните доводи и служебно провери изцяло правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
Фактическата обстановка е добре
изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и
по съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното решаване на
делото. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства са направени правилни фактически изводи. При
изпълнение на задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК, съдът е осигурил
възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е
изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени
доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съдът от
първата инстанция е обсъдил всички доказателства по делото и мотивирано е приел
кои доказателства цени и кои - не. Доказателственият анализ на районния съд не
страда от твърдените от жалбоподателя пороци, като е точен, логичен и пълен. Първоинстанционният съдебен акт е постановен при
изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването
им, обсъдени в мотивите към първоинстанционната присъда. Софийски районен съд е
анализирал относимите доказателства и доказателствени средства, събрани в хода
на съдебното и досъдебното производство, като е преценил същите в тяхната
съвкупност и поотделно и е извел от тях всички факти, относими към предмета на
доказване. Въз основа на достоверността на доказателствените източници съдът е
преценил, че липсват категорични доказателства съставът на престъплението по
чл. 195, ал.1, т.4 вр. чл.194 вр. чл.26,
ал.1 от НК да е осъществен от обективна и субективна страна, с оглед на което е
и оправдал подсъдимата М..
Въззивният съд подложи на собствена
преценка събраните доказателства и не намери нито едно основание да промени
приетата по делото до момента фактическа
обстановка, която е следната:
Подсъдимата Г.Б.М.,
с ЕГН: **********, е родена на *** г. в гр. Враца, българка, българска гражданка,
разведена, със средно образование, работеща, неосъждана.
На 03.08.2012г.
между частната обвинителка Р.Х. като наемодател и подсъдимата М. и св.Т.
(наематели) бил сключен договор за наем на недвижим имот - къща, находяща се в
гр.София, кв.“********№**, с уговорен наем от 200 лв. месечно. Подсъдимата и
св.Т. ползвали първия етаж от къщата и една стая на втория етаж, намираща се до
тази на свидетелката Х., която била заключена и ползвала, когато се прибирала в
България. Ключ за стаята на св. Х. не бил предоставян на подсъдимата или на св.
Т..
На 26.07.2014г. и 28.07.2014г. св. Х. изтеглила
от банкомат общо 10 хиляди швейцарски франка, като впоследствие 11 хиляди
зашила в джоба на панталона, с който пътувала.
В първите дни на
месец август 2014г. св. Х. пристигнала в Република България от Швейцария,
където живеела постоянно. Отишла в дома си в кв.“Враждебна“ в гр.София и
опитала да отключи стаята си, но не успяла. Оставила багажа си пред вратата, преоблякла
се, като оставила панталона със зашитата в него парична сума пред вратата на
стаята си и отишла да търси ключар, който да отвори вратата на стаята й. Същата
вечер пренощувала в помещенията, обитавани от подсъдимата и св.Т.. На следващия
ден св.В.пробил заключената брава с бормашина и отворил вратата на стаята на
св. Х.. Впоследствие на неустановена дата, неустановено по делото лице сменило
ключа на стаята на св. Х..
На 06.08.2014г.
при слизане от трамвай на св. Х. била причинена фрактура на десталния радиус.
Била осъществена мануална репозиция и гипсова имобилизация за 30 дни, свалена
на 30-тия ден.
На 14.08.2014г.
св. Х. изтеглила от сметката си сумата от 2000 лева. След няколко дни св. Х.
заключила вратата на стаята си с поставените нови ключове и отишла при сестра
си в гр.Стара Загора, където стояла около десет дни. През това време дъщерята
на св. Х. отишла до къщата на майка си, която й казала, че в чекмеджето в
стаята си има 1900 лева, които да вземе. Впоследствие дъщеря й и казала, че е
намерила на посоченото място 700 лева.
Когато се
прибрала от гр.Стара Загора, на 01.09.2014г. св.Х. изтеглила от сметката си
сумата от 2000 лева. Междувременно оставила в портмоне на стойност 10 лева,
сумата от 200 швейцарски франка (равностойност на 324,03 лева), които сложила в
куфара, с който пътувала. Впоследствие двете с подс.М. го търсили заедно и
намерили.
На 15.09.2014г.
св. Х. изтеглила от сметката си сумата от 2000 лева, 800 лева от които държала
в портмонето си. Слязла при подс.М., за да гледа телевизия. Подс.М. ѝ
казала, че отива на фризьор и излязла от стаята. Впоследствие св.Х. установила,
че от портмонето й липсват 200 лева.
Междувременно в
къщата имало строителни работници, които поправяли покрива на къщата и
площадката пред нея.
На 06.08.2014
подс.М. внесла по сметка на св. Х. в банка „ДСК“ сумата от 800 лева; на
08.08.2014г. - 200 лева, представляващи наем на жилището.
На 14.08.2014г.
частната обвинителка Х. изтеглила от
сметката си сумата от 2000 лева.
На 15.08.2014г.
и 01.09.2014г. подс.М. внесла по сметка на св. Х. сумата от общо 650 лева, с
основание - наем за м.август.
На 08.09.2014г.
подс.М. внесла по сметка на св. Х. сумата от 100 лева, с основание - наем за
м.септември 2014г.
На 07.10.2014г.
св.Т. внесъл по сметка на св. Х. сумата от 200 лева, с основание - наем за
м.октомври 2014г.
През месец
септември 2014г. в приемната на св.П.(мл.полицейски инспектор при 05 РУ-СДВР,
участък „Кремиковци“) се явили св. Х. и подс.М., като на подсъдимата били снети
писмени сведения във връзка с предявените претенции на св. Х. за открадната
сума пари.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
делото доказателства, а именно: гласни
доказателствени средства: свидетелските показания на Р. Х. (л.50-52 от СП),
на Т. Т. (л.52-53 от СП), на Тр. П.(л.53 от СП), вкл. приобщените на основание
чл.281, ал.5 от НПК (л.117 от ДП), на В. В.(л.54 от СП), обясненията на
подсъдимата (л.49-50 от СП); писмени
доказателства: справка за съдимост на подсъдимата , банкови извлечения за
периода 01.08.2012г. – 31.10.2014г. (л.58-60 от СП), документ за преглед на Р. Х. от 07.10.2019г.
(л.61 от СП), договор за наем (л.14-15 от ДП, т.1), протокол за доброволно
предаване (л.25 от ДП, т.1), справка от НАП за св. Т. (л.46 от ДП, т.1) както и
от способите за доказване:
заключението от изготвената съдебно оценителна експертиза (л.18-21 от ДП, т.2),
както и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Преди да
пристъпи към анализ на доказателствената съвкупност по делото съдът намира за
необходимо да отбележи пред скоби следното: в случаи като настоящия, когато са
налице взаимоизключващите се твърдения - т. нар. „дума срещу дума”,
изясняването на обективната истина по делото налага извършването на преценка за
достоверност на противостоящите версии в свидетелските показания, респ.
обяснения на подсъдимия, като a
priori не може да бъде изключена правдивостта на което и да било от тях.
Предвид изложеното и съдът счете за необходимо да изследва съответствието на
застъпената от всяко едно от разпитани лица
версия с останалия събран по делото доказателствен материал, житейската
им правдивост и вътрешна убедителност, произтичаща от последователността и
логичността им. Въззивният съд счита, че контролираният съд е положил усилия да
селектира достоверните части на гласните доказателствени средства, като в тази
насока изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са изпълнени.
Преценявайки
гореизброените доказателства, Софийски градски съд приема за установено, че
участието на подсъдимата М. в престъплението, за което е обвинена, не е
доказано извън всякакво съмнение съгласно изискванията на процесуалния закон.
Липсват преки, респективно достатъчно косвени доказателства,
обосноваващи извод за участието й в
отнемането на вещи, собственост на св. Р.Х.. Единствено фактът на пребиваването на подсъдимата в дома на
пострадалата, както и възприетото от св. П.извън процесуално признание на
подсъдимата М. могат да служат като индиция за евентуалното й участие в престъплението. Въз основа само на
тези факти обаче, дори преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка с
останалия доказателствен материал, не може да бъде
направен категоричен и несъмнен извод за нейната
престъпна деятелност. Противният извод
може да се основава само и единствено на предположение, на каквото осъдителната
присъда не може да почива.
Не може да бъде споделено възражението на повереника на частната
обвинителка, че районният съд е дал превес единствено на оневиняващите
подсъдимата обстоятелства, а останалите е игнорирал. Действително
в основата на своя доказателствен анализ контролираният съд е поставил
обясненията на подсъдимата, ведно с показанията на свидетелите Т. и В., но това
не е сторено произволно, а е в резултат на внимателна преценка на вътрешната
логичност и последователност на съдържащата се в тях информация, както и от
преценката на последната във връзка с други обективни доказателствени
източници.
Безспорно установен по делото
се явява фактът на същестуващи към инкриминирания период наемни правоотношения
между св. Х. от една страна и подсъдимата и св. Т. от друга. В тази насока са
както устните доказателствени средства, така и приложения договор за наем и
банково извлечение, от което е видно, че подсъдимата е заплащала уговорената
наемна цена. На следващо място несъмнено установено се явява и обстоятелството,
че в отдаваната под наем къща, св. Х. е запазила правото си на ползване на една
стая (намираща се непосредствено до използваната от подсъдимата и св. Т. стая)
при завръщанията си в България. От друга страна
липсват категорични доказателства, че подсъдимата и св. Т. са единствените
лица, присъствали в къщата към инкриминирания период, а напротив –
свидетелските показания на тази плоскост са разнопосочни. Така самата
подсъдима, ведно със свидетелите Т. и В.твърдят, че в къщата са влизали и
строителни работници, както и дъщерята на пострадалата. След като не може да се
изключи версията отнемането на паричните
средства да се е случило от друго лице, различно от подсъдимата,
постановяването на оправдателна присъда е единството правилно решение. Фактът
на присъствие на подсъдимата в къщата на пострадалата, както и обстоятелството,
че подсъдимата е превела по банков път на пострадалата по-голяма сума скоро
след дните на твърдяната кражба, сам по себе си е недостатъчен да обуслови извод за съпричастността на М. към
авторството на престъпление против собствеността. Още повече, видно от
представеното банково извлечение подсъдимата е внасяла по-големи парични суми
по банковата сметка на пострадалата преди инкриминирания от прокуратурата
период. (14.08.2014г. – 15.09.2014г.). Действително на 15.08.2014г. (само ден
след началото на инкриминирания период) подс. М. е внесла сумата от 400лв. при
уговорена наемна цена от 200лв. на месец. Размерът на преведената парична сума
обаче не е необичаен, доколкото, видно от банковото извлечение, подсъдимата и
преди е заплащала суми с подобен размер. Това обстоятелство намира и логично
обяснение в обясненията на самата подсъдима и показанията на св. Т., от които
се установява, че се е случвало понякога да са заплащали по-малка сума от
уговорения месечен наем, а друг път – да са доплащали, превеждайки по-голяма
сума по сметка на пострадалата.
Въззивният
съд споделя извода на първата инстанция относно достоверността на заявеното от
свидетеля В.. Макар същият да не е бил
очевидец на случилото се в дома на пострадалата, в частност – отнемането на
нейни вещи, но показанията му допринасят за доизясняването на цялата картина на
събитията, вкл. на съпътстващите кражбата такива. Въззивният съд не намира
основание да игнорира тези показания,
поради което няма пречка същите да бъдат ценени като достоверни, доколкото
намират доказателствена опора в други доказателствени източници по делото. В
частност от показанията на В.се
установяват и потвърждават обстоятелствата относно познанството му с подсъдимата и св. Т. от 2012г., когато са
наели къщата на пострадалата; относно пребиваването на св. Х. в чужбина и
връщането й
в България през 2014г. и съдействието, което е оказал на пострадалата при
отварянето вратата на стаята й поради заяждането на ключалката, както и относно
присъствието на майстори.
В настоящия случай
обвинителната теза се гради на показанията на св. Х.. В принципен план няма проблем всички факти от предмета на доказване да
бъдат доказвани с всякакви доказателства и доказателствени средства, вкл.
свидетелски показания, доколкото съгласно изискванията на процесуалния закон
доказателствата и доказателствените средства нямат предварително установена
сила. Предвидените в НПК способи за установяването на данните по делото са
равностойни по доказателствената им сила, стига да са събрани по реда на НПК и
да са достоверни. В случая обаче след
направен самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, въззивният
съд намира, че показанията на св. Х. остават една изолирана субективна
трактовка на реално-стеклите се събития и отношения между нея и подсъдимата.
Настоящият съд изцяло се солидализира с анализа, направен от СРС, и счита, че
показанията на Х. се опровергават както от обясненията на подс. М., така и от
показанията на свидетелите Т. и В.. Не намира доказателствена опора по делото
убедеността й, че вещите й са отнети именно от подсъдимата. На следващо място
настоящият съдебен състав намира показанията на Х. за колебливи, доколкото
самата тя не е сигурна дали стаята, където се твърди, че е съхранявала
паричните си средства, е била отключена или заключена.
При анализа на обясненията на
подсъдимата М. въззивният съд отчете двойствената им правна природа –
като средство за защита и доказателствено средство, необвързано със задължение
за установяване на обективната истина, като ги подложи на критичен анализ и
обсъждане на плоскостта на собственото им логическо съдържание и на отношението
им към останалите доказателства. Съгласно правилата за доказателствената
тежест, за да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимия, не се
изисква те да намират подкрепа в други доказателства, а да не се опровергават
от несъмнено установени доказателства. В настоящия случай въззивният съд,
аналогично на контролираната инстанция констатира, че обясненията на
подсъдимата намират стабилна доказателствена опора в съществени от предмета на
доказване обстоятелства в кредитирани от съда доказателства. Изцяло
кореспондира с показанията на свидетелите Т. и В.заявената от подсъдимата
информация досежно наличието на наемни правоотношения с пострадалата,
ползването от последната на стая на втория етаж на къщата, до която подсъдимата
и св. Т. са нямали достъп, проблемите на пострадалата да отключи стаята след
пристигането си от Швейцария и необходимостта от пренощуването й у стаята на
подсъдимата, появата на строителни работници към инкриминирания период, заминаването
на св. Х. в Стара Загора.
На следващо място настоящият съд ще се спре на
свидетелските показания на св. П., доколкото последните са пряко обвързани с
обясненията на подсъдимата М.. В показанията си полицейският служител П.реално
преразказва заявените пред него извън процесуални самопризнания на подсъдимата,
които тя е направила в полицейското управление преди да бъде привлечена като
обвиняема. В принципен план показанията на полицейски служител, провел
оперативна беседа, могат да се ценят като източник на косвено доказателство,
което обаче следва да бъде подкрепено или с преки доказателства, или с
достатъчно на брой други косвени доказателства. В процесния случай обаче
показанията на св. П.(независимо, че свидетелят няма формално качество, което да е
пречка да вземе участие в производството като свидетел) не могат да бъдат
използвани за изграждане на фактически, а оттам – и на правни изводи. Няма как самопризнанието като първично доказателство
да бъде заместено с показания на възприел го полицейски служител (станало му
известно в рамките на проведена беседа), тъй като това представлява заобикаляне
на закона и постигане на доказателствени резултати по ред, различен от
посочения в НПК. На тези основания и
въззивната инстанция прие, че правилно показанията на свидетеля П.са
изключени от доказателствената съвкупност и не са били ползвани от контролирания съд при изясняване на релевантните за изхода
на производството факти.
Oт правна страна:
При така установената фактическа
обстановка и с оглед съдържанието на събрания доказателствен материал СРС е
стигнал до правилни правни изводи, а именно, че не се доказва от обективна и
субективна страна подсъдимата Г.М. да е извършила престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК.
С оглед всичко гореизложено законосъобразни и обосновани се явяват
изводите, че обвинителната теза се гради на предположения, които не могат да
обусловят осъдителна присъда. Тежестта за доказване лежи върху държавното
обвинение, което не успя да наведе такива доказателства, подкрепящи по
категоричен начин съпричастност на подсъдимите към авторството на
престъплението. Изложените обективни факти показват,
че тезата в обвинителния акт, че подсъдимата М. е автор на деянието, може да
бъде една от възможните, но не и единствено възможна хипотеза за изясняване
въпроса за авторството на престъплението. Истината като отражение на външно
проявени човешки действия обаче винаги е обективна и конкретна, а не вероятна и
възможна. Съгласно константната практика на ВКС в наказателния процес е
допустимо изграждането на всякакви хипотези при планиране и провеждане на
разследването, но правно значение имат само онези, които са проверени и
подкрепени с конкретни и безусловни доказателства. Едва тогава хипотезата губи
характера си на предположение и се превръща във фактология на престъплението.
При липсата на такива доказателства, както това е в разглеждания случай с
тезата на прокуратурата, хипотезата за вероятна съпричастност на подсъдимата
остава едно от възможните предположения за събитието на престъплението и не
може да обуслови постановяването на осъдителна присъда.
Поради
това въззивният съд намира, че крайният правен извод на първостепенния съд, че
подсъдимата М. следва да бъде призната
на основание чл.304 от НПК за невиновна и оправдана по повдигнатото й
обвинение, е правилен и законосъобразен.
Поради
тези съображения и след извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция намира
същата за правилна и законосъобразна, и не констатира основания, които да
налагат нейното отменяне или изменяне, поради което тя следва да бъде изцяло
потвърдена, а подадените срещу нея протест
и жалба - оставени без уважение.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр чл. 338 от НПК, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.10.2019 г. по НОХД № 11488/2018г. на
Софийския районен съд, НО, 116 – ти състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.