МОТИВИ
към
присъда
по НОХД № 1972/2012 година
по
описа на Специализирания наказателен съд
Специализирана
прокуратура с обвинителен акт е повдигнала обвинение против подсъдимите В. С.Ч.,
Г.Ж.М. и
Т.С.О., както следва:
С обвинителния
акт е повдигнато обвинение срещу В.С.Ч.
за извършено престъпление по чл. 321, ал.3 , пр.2 т. 1, вр. ал.1 от НК за това,
че в периода от неустановена дата през 2007г. до 04.11.2010г. на територията на Б. област ръководил организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение от три лица, с участници: Т.С.О. и Г.Ж.М.,
създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно:
престъпления по чл. 252 от НК, като групата е
създадена с користна цел.
С обвинителния
акт е повдигнато обвинение срещу В.С.Ч. за извършено престъпление по
чл. 252, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 вр.ал.1 от НК, затова че в периода 2007г. - 2010г. в гр.Б. и Б. област, като извършител, в съучастие с Г.Ж.М.
и Т.С.О.- помагачи, без съответно разрешение
извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова
разрешение по смисъла на чл. 13, ал.1 от ЗКИ - предоставял
кредити в различни размери на различни лица, както следва:
На 17.01.2008г.
в гр.Б. като извършител, в съучастие с Г.Ж.М. и Т.С.О.
- помагачи, извършил по занятие банкова сделка - предоставил кредит на Р.А.У. и
Д.А.У./ двамата от гр.Б./ - сумата от 150
000 евро с левова равностойност 293 375
лева, чрез договор за кредит, с уговорена месечна лихва от 5 % върху
главницата, представляваща 7 500 евро на месец, със срок на договора два месеца
и съгласно уговореното при изтичане на срока на кредита Р.У. следва да върне
сумата от 160 000 евро, с левова равностойност 312 933 лева, включваща
допълнителна сума от 10 000 евро, с левова равностойност 19 558 лева, като до
05.10.2010г. са възстановени в брой общо 112 500 евро, с левова равностойност
220 031 лева и 210 200 лева в готово строителство, като обект на сделките по
покупко-продажба са 3 апартамента - обезпечение по кредита, находящи се в обект №
***, в гр.Н. в
сграда № ***; обект № ***,
в гр.Н., в
сграда №*** и обект №***
в гр.Н. , в сграда № ***
и собствеността е прехвърлена съответно с НА за покупко - продажба № ***
от 25.03.2010г. със страни по договора „ И.СП.К.“
/търговско
дружество/ и
Г.М. ; НА за покупко - продажба № *** от 25.03.2010г. със страни по договора „ И.СП. К.“ и Й.Б., и НА за покупко -
продажба № *** от 25.03.2010г. със страни по договора „И.СП.К.“ и Г.М.,
съставляващи обща площ 175,13 кв.м. - общо възстановени 430 231 лева, с разлика
между върнатото и полученото в размер на 136 856 лв.
На 15.12.2009г.
в гр.Б. , като извършител, в
съучастие с Т.О. - помагач, извършил по
занятие банкова сделка - предоставил кредит на М.Х.М. от
гр. А
- сумата от 130 000 евро с левова равностойност 254 258 лева при условията на
учредена договорна ипотека върху 11/ единадесет/
апартамента на груб строеж, собственост на „Т.Б.“ (търговско дружество ) ,
между „ Т.Т. БГ.“ /търговско дружество /, представлявано
от управителя К. Д. и „Т.Б.“ , представлявано от М. Х. М. от гр. А. в
качеството му на пълномощник на управителя на дружеството, като съгласно
договора за кредит е уговорена 2%
месечна лихва върху главницата или 2 600
евро на месец, с левова равностойност 5
085 лева до окончателно изплащане на
сумата и при просрочие се дължи сумата, ведно с лихва, равняваща се на
договорения лихвен процент, увеличен с 10 % до окончателно изплащане на сумата,
като общият размер на дължимата лихва е 24 700 евро ,с левова равностойност 48
309 лева със срок на договора до 30.09.2010г. и обща дължима сума в края на
периода от 9, 5 месеца - 154 700 евро, с левова равностойност
310 195 лева, като кредитът на стойност 130 000 евро
е погасен в пълен размер според уговорката и са върнати в срока на договора 154
700 евро, колкото са били дължими и разликата между възстановената и получена
сума е 24 700 евро, с левова равностойност 48 309 лева.
През лятото на
2007г. в гр.Б.
, извършил по занятие
банкова сделка - предоставил кредит на Д.К.М. от гр.Б. в
размер на 80 000 евро, с левова равностойност 156 466 лева при месечна лихва 8%
върху главницата, представляващи 6 400 евро на месец, с левова равностойност 10
953 лева , като според уговореното, за период от 12 месеца Д.М. е следвало да
върне главницата в размер на 80 000 евро и лихви в общ размер 76 800 евро, или
цялата дължима сума е в размер на 156 800 евро, с левова равностойност 306 674
лева, като е изплатена сумата от 114 800 евро на
части: 10 000 евро, 28 000 евро, 76 800 евро , с левова равностойност 224 529
лева и 50 000 лева - общо 274 529 лева и разликата между върнатата
и получената сума е в размер на 68 063 лева.
През есента на
2007г. в гр.Б. извършил по занятие банкова сделка - предоставил
кредит на Д.А.Н. от гр.Б. в размер на 120 000 лева, обезпечен с два поземлени имота /пл.
№*** , с площ 600 кв. м., находящ се в с.Г. ,обл. С., представляващ дворно място, и поземлен имот № ***,
с площ 2.323 д-ка в землището на с.Ч., общ.Т., обл. Г., в местността
„ Д. П.“/,
като за това Н. се задължил със сумата от 200 000 лева, чрез запис на заповед с
10 % месечна лихва, и разликата между сумата, за която Н. се задължил и сумата,
която получил е 80 000 лева, като по кредита са изплатени 65 000 лева.
В периода м. юли 2008г. до м. октомври 2008г.
в гр.Б. извършил по
занятие банкова сделка - предоставил кредит на Е.М.М. от гр.Б.
- сумата от 28 000 евро, с левова равностойност 54 763 лева, с уговорена 7 %
месечна лихва върху главницата, представляваща 1 960 евро , с левова равностойност
3 833 лева, като за периода от 7 месеца са изплатени по 2 500 евро на месец -
общо лихви в размер на 17 500 евро, с левова равностойност 34 227 лева.
На 22.05.2008г.
в гр.Б.
, като извършител, в съучастие с Т.С.О.
- помагач, извършил по занятие банкова сделка - предоставил кредит от 40 000 евро на Е.М.М. от гр.Б.,
с левова равностойност 78 233 лева, с уговорена 4 % месечна лихва върху
главницата, представляваща 1600 евро на месец, с левова равностойност 3 129
лева, като за период от 4 месеца са изплатени общо лихви в размер на 6 400
евро, с левова равностойност 12 517 лева и е прехвърлена 1/20 идеална част от
недвижим имот /поземлен имот, пл. № *** ,парцел от 106,80 кв. м. мазе от 12
кв. м., находящ се в гр.Б. ,ул.“С.“ №*** ,
на Т.С.О.
На 03.02.2007г. в гр.Б. , като извършител, в съучастие с
Т.С.О. - помагач, извършил по занятие банкова сделка - предоставил кредит на Т.И.А. от гр.Б. в размер на 400 000 лева,
чрез договор за паричен заем , между „Т.Т. БГ.“ (търговско дружество), представлявано от
В.Г.К., и Т.И. А., по силата на който Т.И.А. следва да върне заетата сума от 400 000
лева и лихва по нея, изчислена по основен лихвен процент на БНБ в срок до 15.02.2009г., с уговорена неустойка при
забавяне на плащането в размер на 0,20 %
на ден , която дължима сума същият възстановил съгласно споразумение от 03.01.2009г.
за прекратяване на договора поради плащане,сключено между „Т.Т.БГ.“ ,
представлявано от пълномощника Т.С.О., и Т.И.А., възлизаща на 440 638 лева
/главница 400 000 лева, ведно с натрупаната до 03.01.2009г. лихва в размер
на 40 633 лева/
На 03.02.2007г.
в гр.Б.,
извършил по занятие банкова сделка - предоставил кредит в размер на 100
000 лева чрез договор за заем между „ Ф.Г.“ (търговско дружество), представлявано от Г.Д.М., и Т.И.А.,
като съгласно договора и погасителния план Т.И.А.
следва да върне заетата сума от 100 000 лева и лихва по нея, изчислена по
основен лихвен процент на БНБ (увеличение на ОЛП - 5 пункта) ,
в срок до 12.02.2009г. , които Т.И.А. възстановил
(удостоверено с приходен касов ордер от 12.02.2009г. и квитанция за плащане от
същата дата) на обща стойност 119 738 лева (главница 100 000 лева, ведно с
натрупаната до 12.02.2009г . лихва в размер на 19 738 лева), като с тази дейност получил значителни
неправомерни доходи в размер на 425 343 лева.
С обвинителния
акт е повдигнато обвинение срещу В.С.Ч. за
извършено престъпление по чл.213а ал.2
т.1 пр. 1 вр. ал. 1 от НК, затова че
през есента на 2008г. , в гр.Б. с цел да принуди Д.А.Н. да се разпореди
с вещ - да му плати в брой сумата от 200 000 лева, го заплашил с насилие и други противозаконни
действия с тежки последици за Д.А.Н. и деянието
е придружено със заплаха за убийство на Д.А.Н., като го предупредил да
си помисли добре, защото ще му струва да го ликвидира
35 000 лева , както и в разговор с баща му А.Н. по отношение на Д.Н. заявил, че ще го затрие за 35 000 лв. и „ще
стане като семейството на Р.“, т.е без жена и
дете.
С обвинителния
акт е повдигнато обвинение срещу В.С.Ч. за
извършено престъпление по чл.213а, ал.2 т. 1, пр. 2, вр. ал. 1 от НК, затова че
в началото на месец май 2009 г. в гр.Б. с цел да принуди Р.А.У. да се разпореди с вещ - да му плати в брой
сумата от 150 000 евро, го заплашил с
насилие и с други противозаконни действия с тежки последици за Р.А.У. и
деянието е придружено със заплаха за причиняване
на тежка телесна повреда, като заявил пред брат му Д.А.У. , че ще му начупи
краката, ще го трепе, а също и, че ще потроши и натроши брат му.
С обвинителния
акт е повдигнато обвинение срещу В.С.Ч. за
извършено престъпление по чл.213а ал.2 т.1 пр. 1 вр. ал. 1 от НК,затова
че през есента на 2009 г. в гр.Б.
с цел да принуди Е.М.М. да се разпореди с вещ - да му плати в брой сумата от 40
000 Евро, го заплашил с насилие и с други противозаконни
действия с тежки последици за Е.М.М. и деянието
е придружено със заплаха за убийство на Е.М.М., като с псувни заявил, че ще го убие.
С обвинителния акт е повдигнато
обвинение срещу В.С.Ч. за извършено престъпление
по чл.213а ,ал.2, т.1, пр. 1 ,вр.
ал. 1 от НК, затова че в
периода от месец март 2009 г. до месец юни 2010 г. в гр.Б. ,
с цел да принуди Т.И.А. да се разпореди с вещ - да му плати в брой сумата от
200 000 лева, го заплашил с насилие и други противозаконни
действия с тежки последици за него и негови ближни /за
съпругата му М.Г. А. и синовете му И. Т.А. и Т. Т.А./
и деянието е придружено със заплаха за убийство на Т.И.А., като заявил, че ще
му изкара „джигерите“, ще направи децата му дилъри да
продават наркотици, а жена му ще направи проститутка, него и децата му ще
продаде за донори, а също и че ще ги
запали, ще ги взриви, ще ги избеси всички, ще ги поръча, заявил също и че ако
не върне парите до края на месец май 2010 г. или в началото на месец юни
2010г., няма да има от кого да си ги вземе , защото ще го пусне на „поръчка“.
С обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу Г.Ж.М. за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК, затова че в периода от неустановена дата през 2007г. до
04.11.2010г. на територията на Б. област участвал в организирана престъпна група
- структурирано трайно сдружение от три лица: В. С.Ч. - ръководител и Т.С.О. - участник, създадена с цел да върши
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години, а именно: престъпления по чл. 252 от НК, като
групата е създадена с користна цел.
С обвинителния
акт е повдигнато обвинение срещу Г.Ж.М.
за извършено престъпление по чл. 252
ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1 от НК, затова че в периода
2007г.-2010г. в гр.Б. и Б. област, като
помагач, в съучастие с Т.С.О. - помагач и извършител -В. С.Ч., чрез обещание да
се даде помощ след деянието и по друг начин - на 25.
03.2010г. в гр. Н. участвал в сделки по обезпечение на предоставения от В. С.Ч.
на Р.А.У. и Д.А.У. кредит в размер на 150 000 евро, с левова равностойност 293
375 лева (отпуснат чрез договор за кредит от 17.01 2008г., с уговорена месечна
лихва от 5 % върху главницата, представляваща 7 500 евро на месец), като
участвал лично и посредствено -
чрез Й.В.Б. като страна по договори за покупко - продажба на 3/три/
недвижими имота - апартаменти , находящи се в гр. Н. (обект *** в гр.
Н., в сграда *** ,с площ 63,15 кв. м., на стойност 69 600 лева, като собствеността
е прехвърлена с НА за покупко-продажба №*** от
25.03.2010г. със страни по договора „ И.СП.К.“
/търговско дружество/ - продавач и Г.Ж.М.
- купувач; обект №***, гр. Н.,, в сграда №*****,
с площ 63,15 кв. м. на стойност 69 600 лв; като собствеността е прехвърлена с
НА за покупко-продажба №*** от 25.03.2010г. със страни по договора „ И.СП.К“ - продавач и Й.В.Б. - купувач ; обект №
*** в гр. Н., в сграда № ***, с площ 48,63 кв.м. на стойност 71
000 лева, като собствеността е прехвърлена с
НА за покупко-продажба № *** от
25.03.2010г. със страни по договора „ И.СП.К.“ - продавач и Г.Ж.М.-
купувач, съставляващи обща площ 175,13 кв.м., на обща стойност 210 200 лева в
готово строителство) и след прехвърляне на собствеността върху трите апартамента същите са предоставени за фактическо
разпореждане на В. С.Ч.,
Като по този
начин умишлено улеснил извършването на престъплението по чл. 252 ,ал.2, вр.
ал.1 ,вр. чл. 20, ал. 2 от НК от В. С. Ч.,
който в периода 2007г.- 2010г. в гр. Б. и Б. област, без съответно
разрешение извършвал по занятие банкови
сделки, за които се изисква такова разрешение по смисъла на чл. 13, ал.1 от ЗКИ
- предоставял кредити в различни размери
на различни лица, както следва:
На 17.01.2008г.
в гр.Б. извършил
по занятие банкова сделка - предоставил кредит на Р.А.У. и Д.А.У./ двамата от гр.Б./ - сумата от 150 000 евро с левова равностойност 293 375 лева, чрез договор за кредит, с
уговорена месечна лихва от 5 % върху главницата, представляваща 7 500 евро на
месец, със срок на договора два месеца и съгласно уговореното при изтичане на
срока на кредита Р.У. следва да върне сумата от 160 000 евро, с левова равностойност
312 933 лева, включваща допълнителна сума от 10 000 евро, с левова равностойност
19 558 лева, като до 05.10.2010г. са възстановени в брой общо 112 500 евро, с
левова равностойност 220 031 лева и 210 200 лева в готово строителство, като
обект на сделките по покупко-продажба са 3/три/
апартамента - обезпечение по кредита, находящи се в обект №***,
в гр.Н. в сграда № ***;
обект № ***, в гр.Н., в
сграда № *** и обект № ***
в гр.Н. , в сграда № *** и собствеността е прехвърлена съответно с НА за покупко -
продажба *** от 25.03.2010г. със страни
по договора „ И.СП.К.“ (търговско дружество
) и Г.М.
; НА за покупко - продажба *** от
25.03.2010г. със страни по договора „ И.СП. К.“ и Й.Б., и НА за покупко - продажба *** от 25.03.2010г. със страни по договора „И.СП.К.“ и Г.М.,
съставляващи обща площ 175,13 кв.м. - общо възстановени 430 231 лева, с разлика
между върнатото и полученото в размер на 136 856 лв.
На 15.12.2009г.
в гр.Б. , извършил по занятие банкова
сделка - предоставил кредит на М.Х.М. -
сумата от 130 000 евро с левова равностойност 254 258 лева при условията на
учредена договорна ипотека върху 11/ единадесет/ апартамента на груб строеж,
собственост на „Т.Б.“ (търговско дружество ), между „ Т.Т. БГ.“ (търговско дружество
),
представлявано от управителя К. Д. и „Т.Б.“ ,
представлявано от М. Х. М. От гр.А.в
качеството му на пълномощник на управителя на дружеството, като съгласно
договора за кредит е уговорена 2%
месечна лихва върху главницата или 2 600
евро на месец, с левова равностойност 5
085 лева до окончателно изплащане на
сумата и при просрочие се дължи сумата, ведно с лихва, равняваща се на
договорения лихвен процент, увеличен с 10 % до окончателно изплащане на сумата,
като общият размер на дължимата лихва е 24 700 евро ,с левова равностойност 48
309 лева със срок на договора до 30.09.2010г. и обща дължима сума в края на
периода от 9, 5 месеца - 154 700 евро, с левова равностойност
310 195 лева, като кредитът на стойност 130 000 евро
е погасен в пълен размер според уговорката и са
върнати в срока на договора 154 700 евро, колкото са били дължими
и разликата между възстановената и получена сума е 24 700 евро, с левова равностойност
48 309 лева.
През лятото на
2007г. в гр.Б., извършил по занятие банкова сделка - предоставил
кредит на Д.К.М. от гр.Б. в размер на 80 000 евро, с
левова равностойност 156 466 лева при месечна лихва 8% върху главницата,
представляващи 6 400 евро на месец, с левова равностойност 10 953 лева , като
според уговореното, за период от 12 месеца Д.М. е следвало да върне главницата
в размер на 80 000 евро и лихви в общ размер 76 800 евро, или цялата дължима
сума е в размер на 156 800 евро, с левова равностойност 306 674 лева, като е изплатена сумата от 114 800 евро на части: 10 000 евро, 28
000 евро, 76 800 евро , с левова равностойност 224 529 лева и 50 000 лева -
общо 274 529 лева и разликата между върнатата и
получената сума е в размер на 68 063 лева.
През есента на
2007г. в гр.Б. извършил по занятие банкова сделка - предоставил
кредит на Д.А.Н. от гр.Б. в
размер на 120 000 лева, обезпечен с два поземлени
имота /пл. № ***, с площ 600 кв. м., находящ се в с.Г., обл.С.,
представляващ дворно място и поземлен имот №*** , с площ 2.323 д-ка
в землището на с. Ч.,общ. Т., обл. Г. , в местността „ Д. П.“/,
като за това Н. се задължил със сумата от 200 000 лева, чрез запис на заповед с
10 % месечна лихва, и разликата между сумата, за която Н. се задължил и сумата,
която получил е 80 000 лева, като по кредита са изплатени 65 000 лева.
В периода м. юли 2008г. до м. октомври 2008г.
в гр.Б. извършил
по занятие банкова сделка - предоставил кредит на Е.М.М. от гр.Б. - сумата от 28 000 евро, с левова равностойност
54 763 лева, с уговорена 7 % месечна лихва върху главницата, представляваща 1
960 евро , с левова равностойност 3 833 лева, като за периода от 7 месеца са
изплатени по 2 500 евро на месец - общо лихви в размер на 17 500 евро, с левова
равностойност 34 227 лева.
На 22.05.2008г.
в гр.Б., извършил по занятие банкова сделка -
предоставил кредит от 40 000 евро на Е.М.М. , от гр.Б. с левова равностойност 78 233
лева, с уговорена 4 % месечна лихва върху главницата, представляваща 1600 евро
на месец, с левова равностойност 3 129 лева, като за период от 4 месеца са
изплатени общо лихви в размер на 6 400 евро, с левова равностойност 12 517 лева
и е прехвърлена 1/20 идеална част от недвижим имот /поземлен имот, пл. № ***
,парцел от 106,80 кв. м. мазе от 12 кв. м., находящ се в гр.Б., ул. „С.“ №*** , на Т.С.О.
На 03.02.2007г. в гр.Б.
извършил
по занятие банкова сделка – предоставил кредит на Т.И.А. от гр.Б. в размер на 400 000
лева, чрез договор за паричен заем , между „Т.Т. БГ.“ (търговско дружество), представлявано от
В.Г.К. и Т.И. А., по силата на който Т.И.А. следва да върне заетата сума от 400 000
лева и лихва по нея, изчислена по основен лихвен процент на БНБ в срок до 15.02.2009г., с уговорена неустойка при
забавяне на плащането в размер на 0,20 %
на ден , която дължима сума същият възстановил съгласно споразумение от 03.01.2009г.
за прекратяване на договора поради плащане,сключено между „Т.Т.БГ.“ ,
представлявано от пълномощника Т.С.О., и Т.И.А., възлизаща на 440 638 лева
( главница 400 000 лева, ведно с натрупаната до 03.01.2009г. лихва в
размер на 40 633 лева)
На 03.02.2007г.
в гр.Б.,
извършил по занятие банкова сделка - предоставил кредит в размер на 100
000 лева чрез договор за заем между „ Ф.Г.“ (търговско дружество), представлявано от Г.Д.М., и Т.И.А.,
като съгласно договора и погасителния план Т.И.А.
следва да върне заетата сума от 100 000 лева и лихва по нея, изчислена по
основен лихвен процент на БНБ (увеличение на ОЛП - 5 пункта) ,
в срок до 12.02.2009г. , които Т.И.А. възстановил
(удостоверено с приходен касов ордер от 12.02.2009г. и квитанция за плащане от
същата дата) на обща стойност 119 738 лева (главница 100 000 лева, ведно с
натрупаната до 12.02.2009г . лихва в размер на 19 738 лева), като с тази дейност получил значителни
неправомерни доходи в размер на 425 343 лева.
С обвинителния
акт е повдигнато обвинение срещу Т.С.О. за
извършено престъпление по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2, вр. ал.2, от НК, затова,
че в периода от неустановена дата през 2007г. до 04.11.2010г. на територията на
Б.
област участвал в организирана престъпна
група - структурирано трайно сдружение от три лица: В. С.Ч., -
ръководител и Г.Ж.М. - участник,
създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно:
престъпления по чл. 252 от НК, като групата е създадена с
користна цел.
С обвинителния
акт е повдигнато обвинение срещу Т.С.О.
за извършено престъпление по чл. 252
ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1 от НК, затова че в периода 2007г.-
2010г. , в гр.Б. и Б.
област като
помагач, в съучастие с Г.Ж.М. - помагач и извършител -В. С.Ч., чрез
обещание да се даде помощ след деянието и по друг начин - действал като доверено лице на В. С.Ч.,
извършвал фактическо управление на средствата на последния, като ръководил
цялата дейност на „ Т.Т. БГ“ (търговско дружество
) в
качеството му на пълномощник на дружеството; през октомври 2010г. спомогнал за
възстановяването на сумата от 112 500 евро, с левова равностойност 220 031
лева, представляваща част от предоставения от В. Ч. кредит на Р.У. в размер на
150 000 евро, като изискал и лично приел дължимата сума; на 15.12.2009г. дал
нареждане на управителя на „ Т.Т. БГ“ за
предоставяне кредит на М. Х. М. в размер на 130 000 евро , със срок на
издължаване 30.09.2010г., ведно с уговорената лихва от 2% месечно до
окончателно изплащане на сумата; в началото на 2009г. участвал като страна по
сделка, с която на негово име е прехвърлена 1/20 идеална част от недвижим имот (поземлен
имот, пл. № *** ,парцел *** от
106,80 кв. м. ,мазе от 12 кв. м., находящ се в гр. Б., ***) , която сделка
впоследствие е използвана като основание за предоставения от В.С.Ч.
кредит на Е.М. в размер на 40 000 евро при условията на 4% месечна лихва; на
03.02.2007г. в качеството си на пълномощник и представляващ дружеството „ Т.Т. БГ.“ предоставил
сумата от 400 000 лева, собственост на В. С.Ч. -
на Т.И.А. ( подписал
договор за кредит, според който в края на срока на договора от Т.И.А.
се дължи сума в размер на 440 633 лв. и на 03.01.2009г. подписал Споразумение
за прекратяване на договора поради плащане , удостоверяващо получаването на
дължимата сума по конкретния договор) ,
Като
по този начин умишлено улеснил извършването на престъплението по чл. 252 ,ал.2,
вр. ал.1 ,вр. чл. 20, ал. 2 от НК от В.С. Ч., който в периода 2007г.-2010г. в гр.Б. и Б. област, без съответно разрешение да е извършвал
по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение по смисъла на
чл. 13, ал.1 от ЗКИ - предоставял кредити в различни размери на различни лица,
както следва:
На 17.01.2008г.
в гр.Б. извършил
по занятие банкова сделка - предоставил кредит на Р.А.У. и Д.А.У. / двамата от гр.Б./ - сумата от 150 000 евро с левова равностойност 293 375 лева, чрез договор за кредит, с
уговорена месечна лихва от 5 % върху главницата, представляваща 7 500 евро на
месец, със срок на договора два месеца и съгласно уговореното при изтичане на
срока на кредита Р.У. следва да върне сумата от 160 000 евро, с левова равностойност
312 933 лева, включваща допълнителна сума от 10 000 евро, с левова равностойност
19 558 лева, като до 05.10.2010г. са възстановени в брой общо 112 500 евро, с
левова равностойност 220 031 лева и 210 200 лева в готово строителство, като
обект на сделките по покупко-продажба са 3 апартамента - обезпечение по
кредита, находящи се в обект ***, в гр.Н. в
сграда ***; обект ***, в гр.Н., в
сграда *** и обект *** в гр.Н. , в сграда *** и собствеността е
прехвърлена съответно с НА за покупко - продажба *** от 25.03.2010г. със страни по договора „ И.СП.К.“
(търговско дружество ) и Г.М. ; НА за
покупко - продажба *** от 25.03.2010г.
със страни по договора „ И.СП. К.“ и Й.Б., и НА за покупко -
продажба *** от 25.03.2010г. със страни по договора „И.СП.К.“ и Г.М.,
съставляващи обща площ 175,13 кв.м. - общо възстановени 430 231 лева, с разлика
между върнатото и полученото в размер на 136 856 лв.
На 15.12.2009г.
в гр.Б. , извършил по занятие банкова
сделка - предоставил кредит на М.Х.М.от гр. А. -
сумата от 130 000 евро с левова равностойност 254 258 лева при условията на
учредена договорна ипотека върху 11 / единадесет/ апартамента на груб строеж, собственост на „Т.Б.“ /търговско дружество/ , между „ Т.Т. БГ.“ (търговско дружество
),
представлявано от управителя К. Д. и „Т.Б.“ ,
представлявано от М. Х. М. в качеството му на пълномощник на управителя на
дружеството, като съгласно договора за кредит е уговорена 2% месечна лихва върху главницата или 2 600 евро на месец, с левова равностойност 5 085
лева до окончателно изплащане на сумата и при просрочие се дължи сумата,
ведно с лихва, равняваща се на договорения лихвен процент, увеличен с 10 % до
окончателно изплащане на сумата, като общият размер на дължимата лихва е 24 700
евро,с левова равностойност 48 309 лева със срок на
договора до 30.09.2010г. и обща дължима сума в края на периода от 9, 5 месеца - 154 700 евро, с левова равностойност
310 195 лева, като кредитът на стойност 130 000 евро
е погасен в пълен размер според уговорката и са
върнати в срока на договора 154 700 евро, колкото са били дължими
и разликата между възстановената и получена сума е 24 700 евро, с левова равностойност
48 309 лева.
През лятото на
2007г. в гр.Б., извършил по занятие банкова сделка - предоставил
кредит на Д.К.М. от гр.Б. в размер на 80 000 евро, с левова равностойност
156 466 лева при месечна лихва 8% върху главницата, представляващи 6 400 евро
на месец, с левова равностойност 10 953 лева , като според уговореното, за
период от 12 месеца Д.М. е следвало да върне главницата в размер на 80 000 евро
и лихви в общ размер 76 800 евро, или цялата дължима сума е в размер на 156 800
евро, с левова равностойност 306 674 лева, като е изплатена
сумата от 114 800 евро на части: 10 000 евро, 28 000 евро, 76 800 евро , с
левова равностойност 224 529 лева и 50 000 лева - общо 274 529 лева и разликата
между върнатата и получената сума е в размер на 68
063 лева.
През есента на
2007г. в гр.Б. извършил по занятие банкова сделка - предоставил
кредит на Д.А.Н. от гр.Б. в
размер на 120 000 лева, обезпечен с два поземлени
имота /пл. № ***, с площ 600 кв. м., находящ се в с.Г., обл.С.,
представляващ дворно място и поземлен имот №*** , с площ 2.323 д-ка
в землището на с. Ч.,общ. Т., обл. Г. , в местността „ Д. П.“/,
като за това Н. се задължил със сумата от 200 000 лева, чрез запис на заповед с
10 % месечна лихва, и разликата между сумата, за която Н. се задължил и сумата,
която получил е 80 000 лева, като по кредита са изплатени 65 000 лева.
В периода м. юли 2008г. до м. октомври 2008г.
в гр.Б. извършил
по занятие банкова сделка - предоставил кредит на Е.М.М. от гр.Б. -
сумата от 28 000 евро, с левова равностойност 54 763 лева, с уговорена 7 %
месечна лихва върху главницата, представляваща 1 960 евро , с левова равностойност
3 833 лева, като за периода от 7 месеца са изплатени по 2 500 евро на месец -
общо лихви в размер на 17 500 евро, с левова равностойност 34 227 лева.
На 22.05.2008г.
в гр.Б., извършил по занятие банкова сделка -
предоставил кредит от 40 000 евро на Е.М.М. от гр.Б.,
с левова равностойност 78 233 лева, с уговорена 4 % месечна лихва върху
главницата, представляваща 1600 евро на месец, с левова равностойност 3 129
лева, като за период от 4 месеца са изплатени общо лихви в размер на 6 400
евро, с левова равностойност 12 517 лева и е прехвърлена 1/20 идеална част от
недвижим имот /поземлен имот, пл. № *** ,парцел от 106,80 кв. м. мазе от 12
кв. м., находящ се в гр.Б., ул. „С.“ №*** / на Т.С.О.
На 03.02.2007г. в гр.Б.
извършил
по занятие банкова сделка – предоставил кредит на Т.И.А. от гр.Б. в размер на 400 000 лева,
чрез договор за паричен заем , между „Т.Т. БГ.“ (търговско дружество), представлявано от
В.Г.К. и Т.И. А., по силата на който Т.И.А. следва да върне заетата сума от 400 000
лева и лихва по нея, изчислена по основен лихвен процент на БНБ в срок до 15.02.2009г., с уговорена неустойка при
забавяне на плащането в размер на 0,20 %
на ден , която дължима сума същият възстановил съгласно споразумение от 03.01.2009г.
за прекратяване на договора поради плащане,сключено между „Т.Т.БГ.“ ,
представлявано от пълномощника Т.С.О., и Т.И.А., възлизаща на 440 638 лева
( главница 400 000 лева, ведно с натрупаната до 03.01.2009г. лихва в
размер на 40 633 лева)
На 03.02.2007г.
в гр.Б.,
извършил по занятие банкова сделка - предоставил кредит в размер на 100
000 лева чрез договор за заем между „ Ф.Г.“ (търговско дружество), представлявано от Г.Д.М., и Т.И.А.,
като съгласно договора и погасителния план Т.И.А.
следва да върне заетата сума от 100 000 лева и лихва по нея, изчислена по
основен лихвен процент на БНБ (увеличение на ОЛП - 5 пункта) ,
в срок до 12.02.2009г. , които Т.И.А. възстановил
(удостоверено с приходен касов ордер от 12.02.2009г. и квитанция за плащане от
същата дата) на обща стойност 119 738 лева (главница 100 000 лева, ведно с
натрупаната до 12.02.2009г . лихва в размер на 19 738 лева), като с тази дейност получил значителни
неправомерни доходи в размер на 425 343 лева.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата
правна квалификация на деянията. Счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, съобразно предложения им анализ, се потвърдила фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което и подсъдимите следва да бъдат признати за
виновни по повдигнатите и предявени им обвинения. По
отношение на реализирането на наказателната отговорност с
обвинителната си реч представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия В.С.Ч. за престъпление по чл. 321, ал.3 , пр.2 т. 1, вр.
ал.1 от НК да му се определи наказание 8
/ осем/ години лишаване от свобода, за
престъпление по чл. 252 ал.2 вр. ал. 1 от НК - 8 / осем / години лишаване от свобода и 8 000 / осем хиляди/
лева „глоба“,
за престъпленията „ изнудване“ по смисъла на чл. 213 а НК – от по 4
години лишаване от свобода и глоба 4 хиляди лв. за всяко от тях. Тъй като се касаело за съвкупност от престъпления се предлага на основание чл. 23 НК да се се
наложи най - тежкото наказание на подс. Ч.. По отношение на подсъдимия Г.Ж.М. се пледира за
определяне на общо наказание по смисъла на
чл. 23 НК за прест. по чл. 321 ал.3 вр. ал.2 НК и за
прест. по чл. 252 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.4 НК –от 4/ четири/
години лишаване от свобода и глоба от 5
хил. лв. Относно
подс. Т.С.О. се предлага определяне на общо
наказание по чл. 23 НК за престъпление
по чл. 321 ал.3 вр. ал.2 НК и за престъпление по
чл. 252 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.4 НК - 3 / три/ години
лишаване от свобода и глоба от 5 хил.
лв. Предлага
се по отношение на подсъдимия О. да бъде приложен института на условното осъждане
по чл. 66 НК,
по отношение на наказанието лишаване от свобода, и
същото да бъде отложено за изпитателен срок от 5/ пет/ години.
Частният
обвинител Р.А.У. и поверениците му, редовно
призовани не се явяват и не вземат становище.
Подсъдимите Ч., М. и О. дават подробни обяснения, не се признават за виновни. Лично и
чрез упълномощените си защитници, молят съда
да бъдат оправдани изцяло по повдигнатите и предявени им обвинения.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият В.С.Ч., ЕГН *** е роден на ***, с българско
гражданство, българин, с висше
образование, женен, неосъждан, живущ в (населено място) . Подсъдимият В.С. Ч. е по професия адвокат и е бил
общински съветник, избран от листата на **** / политическа
партия/ на местните избори през 2007г. Видно от удостоверение *** /л.763 –764/ в регистъра
на адвокатите към АК – гр. ***
бил вписан като адвокат подсъдимият
Ч. – с Решение ***,
като не са му налагани наказания до момента. Във времето подсъдимият Ч. се занимавал и с търговска дейност. Бил съдружник и/или
управител на търговски дружества.
Подсъдимият
Г.Ж.М., с ЕГН ***, е роден
на ***, с българско
гражданство, българин, със средно образование, неженен, неосъждан, управител на „ Т.Т. БГ“ /
търговско дружество/ живущ в /населено
място/
. Подсъдимият Г. Ж. М. бил още и едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество „ К.Г. “ с ЕИК *** – гр. *** чиято основна дейност
била
строителство и строително– монтажна такава /видно от удостоверение изх.
№ 20131009101834/09.10.2013г. на Агенция
по вписванията/.
Подсъдимият Т.С.О., с ЕГН ***, е роден на ***, с българско
гражданство, българин, с висше образование, женен, неосъждан,
консултант в „ Т.Т. БГ“ /
търговско дружество/ , живущ в /населено
място/. Подсъдимият Т.О. бил също така съдружник и управител на търговско дружество
„О.“
– гр.*** , като предметът на дейност на тази
фирма обхващал и ресторантьорство и хотелиерство, както и строеж и
обзавеждане на недвижими имоти c цел
пpoдaжбa.
Тримата
подсъдими В. С.Ч.,
Г.Ж.М. и
Т.С.О. се познавали.
„Т.Т. БГ.“, с ЕИК *** със седалище и и адрес на управление гр. Б. ,ул. „В.Т.“
№ ***, имало за предметът на дейност на
дружеството и
хотелиерство и ресторантьорство, както и строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел
продажба. Основните
дейности на дружеството,
от които реализирало приходите, си били строителството и хотелиерството /съгласно ГДД за 2007 – 2010г./.Дружеството „Т.Т. БГ.“ е вписано в търговския регистър с решение от 30.10.
2003г. на ОС гр. *** по ф.д. №
*** с управител при регистрирането подсъдимият В.С.Ч.. Последователно управители
на дружеството станали свидетелите Д. С., В.К.,
К. Д., подсъдимият Г.М..
Едноличен собственик на капитала на дружество „ Т.Т. БГ“ било чуждестранно юридическо лице- „Т.Т.К.“,
с регистриран офис в окръг Н.К. щата Д., САЩ. Представител за Р. България на чуждестранното
юридическо лице бил подсъдимият В. С. Ч.. Като адвокат, подс.
Ч. осъществявал и юридическото
обслужване на „ Т.Т. БГ“ , като при това ползвал и офис на същия адрес.Подсъдимият Г. Ж.М.
първоначално започнал работа като „снабдител“
във фирма„ Т.Т. БГ“ , а по–
късно станал и управител
на това дружество.Последователно
управителите на „ Т.Т. БГ“ издавали пълномощни на подсъдимия Т.О.
във връзка с разните стопански дейности на дружеството. Подсъдимият Т.О. основно се
занимавал с организацията на строителната дейност на дружество „ Т.Т. БГ“. Подсъдимият Т. О. бил и управител на търговско дружество „О.“, чиито седалище и адрес на управление били отново в гр. Б.,ул. „В.Т.“ № ***.Посоченият имот, находящ се на *** / адрес/ бил собственост на дружество „О. Ш.“,
ЕИК ***, с управител и едноличен собственик на капитала –свидетелят Б.Н.Б.
Дружество „ Ф.Г.“, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, имало за предмет на дейност :
изкупуване, заготовка, промишлена
преработка и реализация на вторични
суровини, производство на изделия за
бита и индустрията, вътрешно и външно търговска дейност. Управител на „ Ф.Г.“, бил свидетелят Г. Д.
М..
Едноличен собственик на
капитала на „ Ф. Г.“ било друго търговско дружество, а именно
„Ф.И.“. Дружеството „ Ф.Г“ било с капитал от 78100 лева, съгласно удостоверение от 17.06.2013г. на Агенция по вписванията.
Дружество „Ф.И.“ имало за седалище и адрес на управление гр. Б.,
***. Предметът на
дейност на търговското дружество обхващал изкупуване, заготовка, предварителна
преработка и реализация на вторични суровини, производство на изделия за бита и
индустрията, вътрешно и
външно – търговска дейност, както и всички други сделки
и услуги, които не са забранени от закона. Управител на „Ф.И.“ отново бил Г.Д.М./ както и на
дружество „Ф.Г.“/.Подсъдимият
В.С.Ч. бил един от съдружниците
във фирма „Ф.И.“, като стойността на дяловете му е
3270 лева, а свидетелят Г.Д.М.
притежавал дялове на стойност 2500 лева, при капитал
на дружеството от 6/ шест/ хиляди лева. Останалите двама съдружници били В.В.Л. и П.П. И.
С учредителния
акт на
„Ф.Г.“ от 08.09.2003г. било посочено,че дружеството е с капитал от 7810
дяла по 10 лева всеки. Посочено е, че едноличният собственик на капитала /
„Ф.И.“/ управлява и представлява
дружеството и може да взима решения по всички въпроси свързани с дейността на
същото. Посочено е в съответствие с Търговския
закон, че едноличният собственик на капитала
може да определи управител. С протокол от 08.09.2003г. на общото събрание на съдружниците в
дружество „Ф.И.“ бил избран за управител на
едноличното дружество „Ф. Г.“ свидетелят Г.Д.М. Отношенията между дружеството и
управителя били уредени
с договор за възлагане на управлението от 08.09.2003г. С договора било посочено,че свидетелят Г.Д.М. не можел
без изрично решение на едноличния
собственик на капитала / „Ф.И.“/ да
сключва договори за кредит и да задължава дружеството със суми надхвърлящи 25 % от капитала. С решение от
29.09.2003г. по ф.д. *** на ОС гр.*** е вписана в
търговския регистър промени по партидата
на „Ф.Г.“ – освобождаване от дружеството като съдружник Държавата,
преобразуване в еднолично дружество с
ограничена отговорност, като едноличен собственик на капитала е „Ф.И.“. Вписано е и че
едноличното търговско дружество с ограничена отговорност „ Ф.Г.“ ще се представлява и управлява от
управителят си св. Г.Д.М..
Свидетелят Т.И.А.
и подсъдимият В.С.Ч.
се познавали отдавна. През 2006/2007 година при среща между двамата, свидетелят Т.И.А. се обърнал с искане към В.Ч.
да му съдейства за отпускане на заем от 500 000лв., под претекст, че свидетелят възнамерявал да участва в
инвестиционен проект за строителство на „ваканционен тип“
апартаменти в с.А., Б.ка област. Подсъдимият
Ч. получил обещание, че
при реализацията на проекта за вилно селище в с.А., дружествата „Т.Т. БГ.“ и „ Ф.Г.“ щели да бъдат едни от изпълнителите.Първото дружество щяло
да извършва строителна дейност, а второто– да доставя
желязо и арматура. По тези причини, подсъдимият Ч. се
съгласил да окаже съдействие
за отпускането на сума от 500 000 лева. По този повод, през 2007г.в гр.Б.,
била осъществена среща, на която присъствали подсъдимият
Ч. и свидетелите Т.А., Г.М. / управител на „Ф.И.“
и „Ф.Г.“/
, В. К./
тогава управител на „Т.Т. БГ“/. На
срещата подробно било разисквано участието на дружествата „Т.Т. БГ“ и „ Ф.Г.“ в проекта на свидетеля А.
по изграждане на вилно селище, както принципно всички се съгласили да се предприемат съответни
мерки по отпускане на исканите парични средства.
С оглед обещаното
съдействие на свидетеля Т.И.А. се събрали съдружниците във фирма „Ф.И.“. С
Протокол от 01.02.2007г. на „Ф.И.“, за проведено на тази дата в гр. Б. общо събрание на съдружниците, последните взели колективно решение за предоставяне на сумата от 100 000 лева в заем
на свидетеля Т.А. Съдружниците взели решение да се отпуснат целево паричните
средства– за инвестиционен проект – строителство на
апартаменти от „ваканционен тип“.Участие
в общото събрание „Ф.И.“, взели всички съдружници / св. Г.Д.М., подс. В.Ч., В.В.Л.
и П.П.И./.
Взело се решение свидетелят Г.Д.М., в качеството си на управител на „Ф.Г.“, да
представлява дружеството при подписване на договора за заем, да договори
условията по същия, както и да се разпореди със сумата от 100 000 лева по
банков път по посочена от свидетеля Т.
А. банкова сметка.
В изпълнение на решението на съдружниците в дружество „Ф.И.“, сумата от 100 000 лева, била преведена по банкова сметка на свидетеля Т.И.А. на
01.02.007г.
На 03. 02.2007 г.,
в гр. Б., бил подписан и Договор за кредит за сумата от 100 000 лева,
между фирма „Ф.Г.“, представлявана
от свидетеля Г.Д.М., и свидетеля
Т.И.А.. Екземпляр
от договора с дружество „Ф.Г.“ бил предоставен на свидетеля Т. А. Съгласно условията
на договора, заемателят
/ свидетелят А./ се задължил да
върне заемната сума /
100 000 лева/ и
лихва по нея, изчислена по основен лихвен процент на БНБ плюс 5/ пет / пункта, в
срок до 15.02.2009г. При забавяне след
падежа свидетелят А. дължал неустойка в размер на 0,20 % на ден
върху дължимата сума. Съгласно уговореното при изтичане срока свидетелят А. в
качеството си на заемател следвало да върне на търговското дружество „Ф.Г.“ ,
представляно от свидетеля М., в качеството му на заемодател, главницата в размер на 100 000 лева и лихви 19 738 лева /изчислени по ОЛП на БНБ,
увеличен с 5 пункта за целия период/ или общо сумата от 119 738 лева.
Като
представител за Р. България на
чуждестранното юридическо лице „Т.Т.К.“/собственик
на капитала на „Т.Т.БГ.“/
подсъдимият В.С.Ч. взел решението за това чуждо Ю.Л.
да се
отпусне сумата от 400 000 лева на свидетеля Т.А. от „Т.Т.БГ“
. За целта бил сключен Договор от 03. 02.2007г. в гр. Б., за сумата 400
000 лева като кредит между дружество „Т.Т.БГ.“ / заемодател/, представлявано от св. В.Г.К., и св.Т.И.А./ заемател/. Съгласно договора длъжникът /свидетелят
А./
следвало да върне на кредитора /търговското дружество „Т.Т.БГ“/
заемната сума
от 400 000 лева и лихва по нея, изчислена по основен лихвен процент на БНБ в
срок до 15.02.2009г. При забавяне след падежа свидетелят Т. А. дължал неустойка в размер
на
0,20 % на
ден върху дължимата сума. Съгласно уговореното с договора
при изтичане срока свидетелят Т. А., като заемател, следвало да върне на заемодателя – дружеството „Т.Т.БГ.“ , представлявано от свидетеля В.К., главницата от 400 000 лева, ведно с лихви от 39 625 лева, или общо сумата от 439 625 лева.
Екземпляр от договора останал
за свидетеля
Т.А..
Сумата от 400
000 лева по Договора за кредит с дружество „Т.Т.БГ.“, представлявано
от свидетеля В.Г.К., била преведена на свидетеля Т.А., по посочена от последния банкова сметка на два пъти: на 05.02.2007г. - 100
000 лева; на 02.03.2007г. -300
000 лева.
От справка с изх. № ***
на ***/ банка/ - на л.1042
и следващите,т. I I I /
и приложените извлечения за движение
по сметките на свидетеля
Т.И.А., за дати 01.02.2007г. и
05.02.2007г. /
л.1069/ е видно, че търговско дружество “Ф.Г.“ е
превело / на 01.02.2007г./
по банков път сумата от 100 000 лева на св. Т. А.
с основание „договор“, а търговско
дружество „Т.Т. БГ.“ /л.1069 – гръб/ е
превело / на 05.02.2007г. /по
банков път сумата от 100 000 лева на свидетеля Т. А., по негова сметка, с
основание „финансов кредит“. От посочената справка изх. № **** / банка/ , ведно с дневното
извлечение за дата 02.03.2007г. / л.1071,т. I I I / е видно още,
че дружеството
„Т.Т. БГ.“ е
превело по банков път на свидетеля Т.А.
сумата от 300 000 лева с основание „финансов кредит“. По
този начин, свидетелят
А., по двата договора за кредит с дружествата „Ф.Г.“
и „ Т.Т. БГ“, получил
общо 500 000 лева.
След като свидетелят
Т.А. получил общо сумата от 500 000 лв. му се обадил подс. Ч.. Последният му разяснил необходимостта от среща с
управителите на двете търговски дружества. Били изготвени
и 2 /два/ „Договора
за гарантиране на намеренията“ от дати 07.03.2007г.,
в които било отразено, че са неразделна част от
договорите за кредит на св. Т.А.
с дружествата„Ф.Г.“ и „ Т.Т. БГ.“ . Според визираните договори
от 07.03.2007г. разходването на
получените от свидетеля Т.И. А. парични средства /общо
500 000 лева/, следвало да се извършва за определена цел /
съгласно записаното в тях – единствено „за
целите на строителството на ваканционен тип апартаменти по одобрени проекти“/.
Предоставените суми
по договорите за кредит със свидетеля Т.А.
били отразени в счетоводствата на двете търговски дружества.
Съгласно приходен касов ордер от 12.02.2009г., ведно с квитанция за плащане от същата дата е посочено, че са възстановени 119 738
лева / главница 100 000 лева, ведно с натрупаната до 12.02.2009г. лихва в размер на 19 738 лева. Съгласно
споразумение от 03.01.2009г. за прекратяване на договора поради плащане,
сключено между „Т.Т. БГ“, представлявано от пълномощника Т.С.О.
и Т.И.А. е посочена за възстановена
сума , възлизаща на
440 633 лева - / главница 400 000 лева, ведно с натрупаната до
03.01.2009г. лихва в размер на 40 633 лева/. Споразумението за прекратяване на договора поради плащане е подписал подсъдимият Т.С.О. със св. Т.И.А. В действителност сумите били възстановени от св. Т.А. на по – късен етап.
От заключението
на назначената психиатрична експертиза се установява, че Т.И.А. не страдал
от психично заболяване. Тревожно- депресивните
оплаквания, които са възниквали през годините са отзвучали в резултат на
адекватно лечение. Бил е в съС.ие да възприема
фактите и да преценява обстоятелствата в периода 2007- 2010 г., както и да
разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи постъпките си и да
извършва правно релевантни действия към посочените моменти. Осв. А. можел
да участва в наказателното производство, да възприема правилно фактите, които
имат значение за делото и да дава достоверни показания, имащи
отношение към делото.
Свидетелите Д.К.М. и Т.И.А.
се познавали отдавна. Двамата имали различни финансови отношения помежду си. Свидетелят
А. изплащал автомобил „БМВ 740“. Свидетелят Т. А. предоставил
автомобила „БМВ 740“ на св. Д.М.,
като последният следвало да изплаща останалите вноски. На среща в ресторант /до
централния плаж/ в гр.Б. свидетелят М. предал на св. Т. А. сума от 50 000 лева. Свидетелят Д.М. предал тази сума за заплатените до
момента вноски от св.А. През лятото на 2007г. свидетелят Д.М. се
срещнал със св.
А.. Казал му,
че желаел да инвестира, закупувайки
парцел в к –с „ ***“ в гр.Б. Този недвижим имот бил съсобствен между множество лица. Свидетелят Д. М. поискал сумата от 20
000 евро, нужна му за изкупуване идеалните части на
съсобствениците. Св. Д. М. обещал на
св. Т.А., че
можело да има печалба. Такава можело да се реализира, чрез последваща препродажба или строителство в имота. Тогава свидетелят Т. А. се
съгласил да участва и предоставил в брой на св. М. исканата сума от 20 000 евро. Според уговорката срещу предоставените 20 000 евро свидетелят А. следвало да получи като„
участие в парцела“ сума от 80
000 евро. Не се стигнало до съставяне на договор или друг документ за предоставените пари и уговорката между свидетелите. Впоследствие свидетелят Д. М. на два пъти предал в офис в
к-с „ *** “ в гр. Б. суми
във връзка с проекта по закупуване на парцела. Проектът не
се реализирал. В рамките на
около една година свидетелят Д.М.
върнал на св. Т.А.
сумата от 20 000 евро. Междувременно била проведена и среща в
ресторант „М.“ в гр.Б. с участието
на св.
Т. А., св. Д.М. и
подс. В.Ч.. По време на същата подс. Ч. бил запознат с проекта по закупуване
на парцела и направил коментар, че не било изгодно.
Свидетелят Д.Н.
се познавал със св. Т.
А. Подсъдимият Ч. се
запознал със св. Д.Н. през 2006/2007г.
по Коледа, когато посетил св. А. Н./ баща на свидетеля Д. Н./.
През 2007 г. свидетелите Д. Н. и Т.
А. се срещнали. Свидетелят Д. Н. обяснил на св. Т. А.,
че дал „капаро“ /задатък/ за два недвижими имота,находящи се в с.Ч. /
общ.Т./ и в с. Г. Св. Д. Н. обяснил,
че в парцелите „можело
да се строи“ и било
изгодно закупуването им. Св. Д. Н.
се обърнал с това искане към св. А., понеже
не разполагал с достатъчно налични парични
средства за закупуването на недвижимите имоти. Същевременно се опасявал да не загуби вече даденото “капаро“. Свидетелите Д.
Н. и Т. А. се разбрали последният да закупи
имотите на свое име, като ги доплати до договорената
стойност. Съгласно постигнатата устна уговорка
при препродажба или строеж в имотите св.Д. Н.
щял да си получи обратно „капарото“, а
„горницата“ /печалбата/ да бъде поделена между него и св. Т.А.
С
нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот / л.66,т.4 ДП/
от 01.10.2007г. , №*** по описа на нотариус С.
И., с рег.№ *** на Н. Камара, Л. Т. Й., в качеството си на
майка и законен представител на малолетното си дете Д.Г.Д., продала на св. Т.А. недвижим
имот № ***,
находящ се в землището на с.Ч., общ.Т.
м. “Д. П.“, с площ от 2,323 декара, като е посочена в акта за продажна цена
сумата от 18 000 лв. С нотариален акт от
31.07.2007г. № ***
по описа на нотариус В. Г. с рег.№ ***,
в гр.С., била извършена продажба на недвижим имот - дворно място с площ 600 кв. метра по нотариален акт ,заедно с построената
в него едноетажна паянтова жилищна
сграда с площ от 25 кв.м., съставляващо имот
планоснимачен номер 1020, находящ се с.Г.,
местност в.з. „Л.“, като продавач била В.Б.Д., чрез
пълномощника си П.Д.К., а купувач бил свидетелят
Т.И.А..
През 2008г. свидетелят Т.И. А. предоставил на свидетеля Д. Н. и два луксозни автомобила - „Мерцедес Ес
320“ и „Ауди А -8 “, с германска регистрация.На свидетеля Д. Н. направили
впечатление надписите
на фирма „Е.“ върху двата автомобила. Свидетелят Т.
А. обяснил на св.Д. Н., че
можел да изплаща автомобилите и да станел техен собственик.
На св. Д.Н. били предоставени документи на
немски език, за които впоследствие установил, че представляват единствено пълномощни да
управлява /и стопанисва/
автомобилите за срок от 6 месеца.
Дружество „О.Ш.“,
представлявано от собственика си– св.
Б.Н.Б., следвало да предостави автомобил „Джип“ модел “Командер“
на св. Д.
Н., по постигната договореност. Подс. В. Ч. изготвил
пълномощното, което давало право на свидетеля Д.Н.
да се разпорежда с автомобила /включително да го продаде/. Свидетелят Б.Б. ползвал адвокатските услуги на подсъдимия
Ч. за съставянето на това пълномощно. През
2008г. свидетелят Д. Н. посетил подс. Ч. В офиса му в гр. Б. на ул. „В.Т.“ № *** . Там се запознал и с
подс. Т.
О., който бил в офиса, като го
упътил към подс. Ч.. След оформяне на документите /били му предоставени пълномощно и талон за автомобила/ свидетелят Д. Н.
получил в свое владение въпросният
„Джип Командер“/ паркиран
пред офиса на ул.“ В.Т.“ в
гр. Б./ . Впоследствие свидетелят Д. Н. се
разпоредил с автомобила.
През
есента на 2008г., на неустановена дата, свидетелят Т.И.А.
пристигнал в с. Т., област Б., където тогава
живеел св. Д.
Н. Св.Т.А.
обяснил на св. Д.Н., че последният следвало да си уреди
финансовите отношения за автомобила „Джип Командер“, тъй като нямало
издадена фактура за продажба. Свидетелят
Д. Н. заявил на свидетеля Т.
А. „да не го излагал в селото“
и да му набере по телефона подс. Ч.. Това се наложило,
понеже последният бил подготвил документите/ пълномощното / за автомобила. Разговорът по телефона с подс.Ч. протекъл нормално. Двамата се разбрали, св.
Д.Н. да отиде в офиса на улица „***“ и там да се уточни с подс. Ч. След това свидетелят Т. А.
потеглил с автомобила, с който бил пристигнал преди това в
селото. Непосредствено след това св. Д.Н. установил, че липсвал ключа за
стартиране на автомобил „Мерцедес“. Свидетелят Д.Н.
се обадил по телефона на св.А. Последният се върнал
обратно в с. Т. Стигнало се до конфликт с
отправяне на викове и обиди.
После всички отишли в заведение „В.“, което се намирало в морската градина на гр.Б. На
срещата, проведена през есента на 2008г., присъствали
св. Т. А., св. Д. Н.,
св. А.Н., св. А.А., подс.Ч. Свидетелят
Д. Н. и подсъдимият Ч.
провели разговор на „висок тон“ относно продажбата на автомобила „Джип“, модел
„Командер“. До конкретни заплахи не се стигнало. На срещата в
ресторант „В.“ не било постигнато съгласие относно дължими за автомобила суми.
За
извършените от свидетеля Д. Н.
разпоредителни действия - продажба на
автомобила „Джип“ била сезирана Районна прокуратура гр. Б., която постановила
отказ /л.4410/
от дата 03.06.2009г. за започване на наказателно
производство, потвърдено с постановление на ОП, потвърдено
с постановление изх. № *** от 01.11.2010г. /л.4412-4413/
на АП гр. Б..
По – късно, на
17.06.2011г., в Районен съд – гр. Б., била
заведена искова молба/ л.4417/ от дружество „О.Ш.“,
срещу св. Д.А.Н. и било
образувано гр.д. № 5540/2011г., решението по което
влязло в сила и бил издаден изпълнителен лист /л.4417/. По гражданското дело свидетелят Д.Н. бил осъден
да заплати на търговско дружество „О.Ш.“ сумата от 10 000 лева, като частичен иск
от 80 000 лева от продажна цена на лек автомобил марка „Джип“ модел „Командер“
с рег.№ ***, ведно със законната
лихва за забава върху сумата, считано от 17.06.2011г.
През 2010г.
свидетелите Д.Н. и Т.А. се срещали
няколко пъти. Свидетелят Д.Н. настоявал св. Т.
А. да продаде закупените преди това от св.А.
имоти в с.Ч. и
с. Г. и да спази първоначалната им уговорка,за която
не бил съставен документ. Тогава, св. Т. А.
заявил, че недвижимите имоти вече били „взети“ /
т.е. прехвърлени/ на подс.Ч., както и че автомобилите „ Ауди“ и „Мерцедес“ отново били
„взети“ по волята на подс.Ч. При
разговорите им св. Т. А. заявил на св. Д. Н., че подс. В. Ч. „ го бил поръчал на група от Пловдив
за 35 000 лева“. Поради казаното
му от св. Т.А., свидетелят Д. Н.
възприел като „свой враг“ подс.Ч. Впоследствие свидетелят Д. Н.
установил, че подс. Ч. „нямал
отношение“ към сделките с имотите в с.Ч. и с. Г. и с автомобилите „ Ауди“ и
„Мерцедес“.
Свидетелят Е.М.М.
познавал свидетеля Т.И.А. отдавна. /Двамата са били съученици/.
През 2008г. на свидетеля Е.М. му
били необходими парични средства, понеже възнамерявал „ да развива
бизнес по внос на автомобили“. Свидетелят Е.М. помолил св. Т.А. да
му даде в заем сумата от 28 000 евро. Свидетелят Е.М. получил сумата от
28 000 евро
/ с левова равностойност 54 763 лева/на
части и „в брой“ от св.А.
за периода от лятото/м. юли/ на 2008г. до м.
октомври 2008г. в гр.Б.. Не бил съставян договор или друг
документ, отразяващ естеството на финансовите отношения между свидетелите М. и А.
по повод предоставената сума. Впоследствие заетите
парични средства били върнати на св. Т.А. от св. М..
В началото на
2008г. свидетелят Е. М. придобил идеални части от недвижим
имот, находящ се в гр. Б., на ул. „С.“. Придобиването
било оформено с нотариални актове за дарение. Така с нотариален акт от 16.01.2008г. с
№*** по описа на нотариус Б.К., с рег. № *** на Н. Камара, в гр. Б., св.З.Й.Ш.
дарява на свидетеля Е.М. М. 1/10
идеална част от собствената си 1/10 идеална част от имот,пл. №*** ,
находящ се в гр.Б. обл. Б., ул. „С.“ №***, като
данъчната оценка/ на идеалната част/ е 4 лв.
37 ст. С нотариален акт от 20.02.2008г. с № *** по описа на нотариус Б.К., с рег. № ***,
св. З.Й.Ш. дарява на св. Е.М. М. ½ ид.част
от собствената си 1/10 идеална част от недвижимия имот пл. №2337, находящ се в гр.Б. обл. Б., ул. „С.“ № ***. Макар и да били
изготвени нотариални актове за дарение, свидетелят Ш. получил от св. М. сумата от 19 500 евро за прехвърлените
идеални части от имота на ул. „С.“ №*** в гр.Б.
По- късно, през
2008г., свидетелят Е.М. се свързал със свидетеля Т. А. и му споделил, че притежавал идеална част от парцела
ул. „С.“ № *** в Б./ в центъра на града/ и съществувала възможност да се направи договорка с другите
съсобственици, за да се построи сграда. Свидетелят Т.А.
обяснил, че можел да уговори среща на свидетеля Е.М. с
подсъдимия Т. О., който отговарял за
строителната дейност на дружество „Т.Т. БГ.“. Такава среща се
състояла в офиса в гр.Б. на подс.Ч. и
в присъствието на последния. Свидетелят Е. М. възнамерявал при бъдещ строеж да получи имот като
обезщетение или пари. След срещата, за
целта на обсъждания строеж в парцела, с
нотариален акт за дарение на недвижим имот
с № *** по описа на нотариус Б.К. с рег.№ ***, на 22.05.2008г. в гр. Б., св. Е. М. дарил на подс. Т.С.О.
1/20 идеална част от недвижимия имот на
ул. „С.“ № *** в гр.Б.. Впоследствие се провела и
среща в района на бензиностанция „Л.“
в гр .Б., на която
присъствали свидетелите А. и М., както
и подсъдимите О.
и Ч., като се обсъждали преговорите с другите
съсобственици на парцела. До строеж в
парцела не се стигнало.
Двамата братя- свидетелите Р. и Д. У. участвали /като акционери/ в „Б.И.“ и „ И. СП. К.“ Представляващ „Б.И.“ бил свидетелят
Д.У. Последователно представляващи
„ И. СП. К.“ били Т.Ал. и Р.У.
През
2006/2007г. свидетелите Т.И.А.
и Р.А.У.
решили да инвестират в съвместен проект
по строеж на апартаменти от ваканционен тип в с. А., който впоследствие
не се осъществил, но били направени разходи.
През 2007г.
свидетелите Р. У. Д.У. се
нуждаели от парични средства за строеж на „ В.С.“ в к.к. „С.“,
общ. Н., област Б.. За целта през 2007г.
свидетелят Т.И.А. дал „ на ръка“/ в брой/ без договор или друг документ, на
свидетеля Р.У. сумата от 100 000 евро/ с левова равностойност 195 583
лева/.
Свидетелят Р.У.
предал на брат си 72 000 евро от получената сума, а останалите
28
000 евро задържал за себе си. Според устната
уговорка срещу дадените на свидетеля Р.У. 100 000 евро свидетелят А. следвало да получи апартаменти с обща площ към
303
кв. метра във вилно селище „С.“. Лихви върху предоставената сума не били уговаряни.
Свидетелят Р.У. се нуждаел допълнително от парични средства и за
целта се свързал със св.
Т.А.. На 17.01.2008г.
свидетелите Т.А. и Р.У. се срещнали на бул. „Д.“ в гр. Б. , в близост до
намиращото се там обменно бюро. Свидетелят Т.И.А.
предал „на ръка“ / в брой/ без договор или друг документ сумата от 150 000 евро на свидетеля Р.У. Уговорката за въпросните 150 000 евро / с левова равностойност 293 375 лева/ била между свидетелите А. и Р. У.. Свидетелят Р. У. не съобщил на брат си св. Д. У. за
допълнително получената сума от 150 000 евро.
/Свидетелят Д. У.
знаел единствено за предоставените 100
000 евро по уговорката за закупуване на апартаменти
във „В.С.“/.
Сумата от 150 000 евро била предоставена от свидетеля
Т.А.
на свидетеля Р.У. за съвместния им инвестиционен проект в с.А. Б. област/.
Строежът на „В.С.“ не вървял с нужните темпове. Същевременно и инвестиционният
проект в с. А. не се реализирал. Понеже следвало да връща заемите си по
договорите с двете дружества / „Т.Т. БГ“ и „Ф.Г“/ свидетелят Т.И.А.
уведомил управителите им, както и подс. Ч., че е дал всички предоставени му средства на
св. Р.У. Впоследствие била организирана
среща между свидетелите А. и Р.У. с участието на подсъдимия Ч., която се
провела в казино в гр.Б. Там подсъдимият Ч. разбрал, че свидетелят А. не е предоставил
отпуснатите му средства единствено за
нуждите на проекта в с.А., тъй като сумата
от 100 000 евро е дал по договорката със св. Р. У. за закупуване на апаратаменти. На срещата се обсъждали варианти, чрез които да се постигне погасяване дълга на свидетеля Т.А.
към дружествата „Т.Т. БГ“ и „Ф.Г“.
Свидетелят Т.А.
се обърнал към подсъдимия Т. О. понеже знаел, че последният се занимавал
със строителната дейност на дружество „Т.Т. БГ.“. Свидетелят Т.А.
възнамерявал, с помощта на подс. Т. О., да се осъществи ремонт на апартаментите и след като същите се
продадат, св. Т. А. да възстанови сумите, които дължал на заемодателите си /двете
дружества/ по договорите от 03.02.2007г. Подсъдимият
О. се разбрал със свидетелите Т. А. и Д. У. да се сключат предварителни договори за недвижимите имоти
с него като купувач, а при последващата им продажба на клиенти да получи комисионна. През август
2009г. били сключени 5/пет/ бр. предварителни договори за покупко – продажби / на право на строеж/ за изграждане на
апартаменти в гр. Н., к. к.
„С.“, с
купувач подсъдимия
Т.О., с входящи номера рег. № № 5829, 5832, 5833, 5834 и 5835 от 07.08.2009г., заверени в гр. Б. от нотариус Б.К. с
рег. № *** на Нотариалната камара / справка л.
36-41, т.4 ДП/. Обект на договорите било
правото на строеж на общо 5 /пет/ апартамента / №№ 3 ,4,17,54 и 58 в
обект с адрес гр. Н., к.к. С., бл. *** ет.№ № *** в ПИ № *** /, с обща площ 263,55 кв.м., като пазарната им оценка,
към момента на сключването на договорите / на 07.08.2009г./ възлизала на сумата от 76 700 лева /или
приблизително 39 220 евро според възприетата част от заключението на допълнителната съдебно – икономическа и
оценителна експертиза - т.14 ДП/. Обект на предварителните договори за продажба
било правото на строеж, тъй като към момента на сключването му / 07 август 2009г./
апартаментите не били годен обект на правото на собственост, който да бъде
предмет на разпоредителна сделка. Впоследствие подсъдимият О. преценил, че тези имоти
са в „лошо състояние“ и се
отказал от участие. Свидетелят Т. А. се свързал с подсъдимия Г.Ж. М. и се уговорили подс. М. срещу
възнаграждение
да извърши ремонт на апартаменти в сградата. Подсъдимият Г. М. ремонтирал апартаментите, чрез хора, които наел за целта. След това правото на строеж за изграждане на апартаменти / № № *** , ет. № № *** / в обекта с адрес : гр. Н., к.к. „С“., бл. *** ет. № № *** в ПИ № *** ,
било прехвърлено
с нотариални актове / т.4
от ДП/ в края на 2009г. /през месеците
ноември и декември/ в гр. Н. от свидетеля Д.У., в качеството му
на представляващ дружество„ Б.И.“, на различни купувачи.
На 04.03.2010г.
в гр. Н. била учредена в полза на подсъдимия Г. Ж.М. ипотека върху 2 бр.
апартамента с РЗП от по 67.93 кв.м.,
собствени на „Б.И.“ представлявано от св.Д.У., находящи се в гр. Н., к.к. „С.
„в поземлен имот №*** , сграда №*** .
В нотариалния акт било отразено, че
ипотеката се учредявала за обезпечаване
на дадена в заем от подс. М. на „Б.И.“, сума
от 21 690 евро, която следвало да бъде върната в срок до 31.07.2010г. Лихви не
са уговаряни. В действителност такава сума не била
предоставяна в заем на дружество „Б.И.“,
а свидетелят Д.У. се
съгласил да учреди ипотеката в полза на Г.М.,
като „гаранция“, че ще бъдат заплатени направените от последния разходи за
ремонти .
Свидетелят Т.И.А. се разбрал със свидетеля Р.У. последният, като представляващ „И. СП. К.“, да прехвърли три недвижими имота на подсъдимия Г.М.,
поради извършените от последния ремонти по имотите. Уговорката между свидетеля Т.А. и подс. Г.М.
била, че при последваща продажба подс. Г.М.
ще получи комисионна и ще му бъдат заплатени извършените ремонтни дейности. Така, на 25.
03.2010г. ,в гр. Н., подс. М.
участвал лично и чрез св.Й.В.Б. / негова приятелка/ като страна по договори за покупко
- продажба на 3/три/ недвижими имота -
апартаменти,
находящи се в гр. Н. /обект № *** гр.
Н., к.к. „С.“ , в
сграда №*** ,вх. *, ет.* ,с площ 63,15 кв. м.,
като собствеността е прехвърлена с НА за покупко - продажба № *** от
25.03.2010г. със страни по договора дружество „И СП.К“ -
продавач и Г.М. - купувач; обект № ***, гр. Н., к.к. „ С.“,
в сграда *****, с площ 63,15 кв. м. на стойност 69 600 лв; като собствеността е
прехвърлена с НА за покупко - продажба № *** от 25.03.2010г. със страни по
договора „И СП.К“ -
продавач и Й.В.Б. - купувач ; обект № ***, гр. Н., к. к.„
С.“, в
сграда №***, с площ 48,63кв.м., като собствеността е прехвърлена с НА за
покупко- продажба № *** от 25.03.2010г.
със страни по договора „И СП.К“ - продавач и Г.М. -
купувач, всички с обща площ 175,13 кв.м. Впоследствие посочените 3/ три / бр. апартамента с обща площ 175,13 кв.м. били
продадени на различни купувачи, като парите отишли в полза на св. Т. А.
Свидетелят
М. Х.М. бил мениджър на фирма за производство
на мебели в гр.А. Покрай тази дейност св.М.
обзавеждал с мебели жилищата на св.А. и подс.Ч., които познавал. Св.М. се
консултирал с подс. Ч. относно евентуален заем. Подс. Ч. му казал да търси свидетеля
К. Д. При проведената среща на свидетелите М. М. и К. Д. в офиса на фирма „Т.Т. БГ.“ в
гр. Б., отново станало
въпрос, че на св. М. му трябвали пари в заем за нужди на
дружество„Т.Б.“.
Свидетелят К. Д. се обадил на
подс. Ч., който бил в чужбина, и го уведомил за случая.
Подс. Ч. казал на св. Д. сам да си направи преценка. Свидетелят
Д. разговарял със св.Д.
С. дали търговско дружество
„Т.Т. БГ.“
разполагало със
средства за заема и му било отговорено положително. Свидетелят М. посетил офиса на „Т.Т. БГ.“
в гр. Б. за
подписване на нужните документи. За счетоводни
нужди бил изготвен разходен касов ордер № 3/15.12.2009г., издаден от „Т.Т. БГ.“– л.133, т.15 за сумата от
254 257 лв. и 90 ст. На 15.12.2009г. в гр. Н. с нотариален акт
/л. 134-138, т.15 ДП/ / № ***
по описа нотариус С.А., вписан под № *** на Нотариалната камара била учредена договорна ипотека върху 11 недвижими имоти /
апартаменти на „груб строеж“, находящи се в гр. Н., комплекс „Д.К.“. В нотариалния акт било посочено, че дружество„Т.Т. БГ.“,
представлявано от управителя К. Д. предоставяло на „Т.Б.“,
представлявано от М. Х. М. в качеството му на пълномощник на управителя на
дружество „Т.Б.“ –Ш.Х.А.
от с. Я., общ. Р., в заем сумата
от 130
000 евро с левова равностойност 254 258 лева при
условията на учредена на договорна ипотека върху 11/ единадасет/ недвижими имоти. Според отразеното
в нотариалния акт датата на падежа била 30.09.2010г. Съгласно отразеното в нотариалния акт била
уговорена 2% месечна лихва върху главницата/ сумата от 130 000 евро евро с левова равностойност 254 258 лева / или лихвата е 2
600 евро на месец, с левова равностойност 5 085 лева до окончателно изплащане
на сумата и при просрочие заемополучателят изпада в забава и
дължи сумата, ведно с лихва, равняваща се на договорения лихвен процент,
увеличен с 10 % до окончателно изплащане на сумата. Съответно общият размер на дължимата лихва по заема е
24 700 евро, с левова равностойност 48 309 лева,
със срок на договора до 30.09.2010 г. и обща дължима сума в края на периода от 9,5 месеца /към 30.09.2010г./- 154 700 евро, с левова равностойност 310
195 лева. Сумата от 130
евро евро по заема свидетелят М. получил
в банкноти от по 500 евро от св. К. Д.. Сумата свидетеля М. М. получил в гр. Н.
преди сделката при нотариуса.
За да постанови
присъдата си съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната
фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали –отчасти
от обясненията на подсъдимия В.С.
Ч.; от
обясненията на подсъдимите Г. Ж. М., Т.С.О.,
дадени в съдебно заседание; от свидетелските показания на свидетелите Й.В.Б.,
М. Х. М., П.Н.К., Д.Т.Т., К. И.Д., А.Д.Н., З.М.Ф., Г.Д.М., Д.С.С., Д.П.М., А. Д.А., А.А.С.,
Б.Н.Б., Н.Т.К.,
С.Г.П., И.Х.Ф., З.И.К., М. П. Н., Д.Г.С. /в т.ч. прочетените/, И.М.С., Г.И.И.; отчасти от
свидетелските показания на свидетелите Т.И.А.,
Р.А.У., Д. А.Н., И. К. Ж., К.С.С., Д.А. У., Е.М.М., М.Г. А., Х.Г.Т., В.Г.К., Г.Д.К., Д.И.
С., Д.К.М., А. Й.М., З.Й.Ш.; от заключенията вещите лица по извършените съдебно– писхиатрична и съдебно– счетоводна експертизи; отчасти от заключението на вещото лице А.А. по съдебно– икономическата експертиза/ т.4 ДП/ отчасти от
заключенията на вещите лица О.П. и А.А. по изготвените две комплексни икономически и оценителни експертизи/ т.14/, както и отчасти от
писмените доказателства, прочетени на основание чл.283 НПК и надлежно приобщени
към доказателствения материал.
Обясненията на
подсъдимите Г. Ж.М. и Т.С.О.,
депозирани в съдебно заседание, се кредитират като кореспондиращи с останалия достоверен доказателствен материал
по делото.
Относно
обясненията на подсъдимия А. Ч., същите в по – голямата
им част, служат за
изграждане на фактическата обстановка. Кредитират се като достоверни обясненията на подсъдимия Ч. относно
заявените от същия правно релевантни факти и обстоятелства, че
бил представител за България на
чуждестранно ЮЛ – „Т.Т.К.“ –, окръг Н.К.,
щ. Д., САЩ. Кредитират се като достоверни и обясненията му, че акциите
на чуждестранната компания са на приносител и не бил собственик; че за
представител на чуждестранното Ю.Л. за България взел решение за отпускане на заема от 400 000 лв. на свидетеля
Т. А., че парите
били преведени по банков път на два транша; че било
взето колективно решение от общото събрание на съдружниците в търговско
дружество „Ф.И.“ да
бъде отпуснат кредит
от 100 000 лв. / преведени по банков път/ на св. Т.А.. Като достоверни се преценяват и обясненията на подсъдимия Ч., че
сумите по двата кредита, възлизащи общо на 500 000 лева,
били предоставени на св. Т. А. за нуждите на инвестиционен
проект /
за изграждане наваканционно селище в с. А./, че свидетелят М.
като пълномощник на дружество „Т.Б.“
сключил договор за кредит за сумата от 130 000 евро с дружество „Т.Т. БГ.“
., представлявано
от управителя св. К. Д., като заемът е
обезпечен с договорна ипотека върху 11 недвижими имоти.Кредитират се като достоверни и обясненията на подсъдимия, относно изложените факти в насока,
че не се занимавал с „лихварска дейност“ и „изнудвания“. Тези обяснения на подсъдимия се
подкрепят от показанията на свидетелите Р.У., Д.У., Д.М., Д.Н., Е.М.,
Т.А. в кредитираната от съда им част, както и от
показанията на свидетеля М.М. Обясненията
на подсъдимия Ч. относно причините поради които са отпуснати заемите на св. А.
се подкрепят от показанията на управителите
на двете търговски дружества - свидетелите К. и М..
Обясненията на подс. Ч. се подкрепят и от писмените
доказателства по делото в тази насока - договорите за кредит от 03.
02.2007 г.,
и такива за „ гарантиране на намеренията“, от справки
от „***“ / банка/ за преведените суми на
свидетеля А., от протокола за проведено общо събрание на
съдружниците в дружеството „Ф.И.“.
Същевременно част от
изявленията на подсъдимия Ч., и особено тези,
депозирани в съдебното заседание от
25.03.2014г., всъщност представляват анализ на
доказателствата по делото и критика на обвинителния акт. От значение е да се отбележи, че обясненията на подсъдимия са не само гласно
доказателствено средство, но са и средство за защита. В този смисъл, като
средство за защита, обясненията на подсъдимия
често, както е и в настоящия случай, за
коментираните такива на подсъдимия Ч., включват и такива
изявления, състоящи се в излагане на подробни доводи и аргументи във връзка с
повдигнатото обвинение, както и критика на свидетелските показания, включително такива на досъдебната фаза. Обсъжданите изявления на
подсъдимия Ч., не могат да се разглеждат като гласно
доказателствено средство, доколкото те не възпроизвеждат непосредствено
възприети от подсъдимия конкретни факти.
Това е така, независимо от
обстоятелствата, че тези изявления се съдържат в едно и също изложение на
подсъдимия наред с обясненията му в хода на съдебното следствие, както и са
закрепени в едни и същи процесуални документи /протоколите от
проведените съдебни заседания/. Коментираните изявления на подсъдимия Ч., които не
възпроизвеждат непосредствено възприети
от него конкретни факти от обективната действителност, нямат
характеристиката на гласно доказателствено средство.
Следваща част
от обясненията на подсъдимия Ч. са неотносими към предмета
на настоящото дело, каквито са твърденията му относно ревизионни
актове на търговско дружество, твърденията му относно повдигнати
обвинения на други лица по други дела,
респективно не се вземат предвид от съда при изграждане на доказателствените
изводи. Отново неотносими са и твърденията на подс.Ч. в насока за среща в ГДБОП с конкретно посочено лице.
Съдът кредитира
с доверие свидетелските показания на свидетелите Й.В.Б.,
М. Х. М., П.Н.К., Д.Т.Т., К. И.Д., А.Д.Н., З.М.Ф., Г.Д.М., Д.С.С., Д.П.М., А. Д.А., А.А.С.,
Б.Н.Б., Н.Т.К.,
С.Г.П., И.Х.Ф., З.И.К., М. П. Н., Д.Г.С. /в т.ч. прочетените/, И.М.С., Г.И.И., като логични, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си с останалия
доказателствен материал по делото и се позова на тях при постановяване на
присъдата си. Между същите няма
съществени противоречия досежно значимата за обвинението фактология.
Фактическата
обстановка се изгражда и отчасти от показанията на свидетелите Т.И.А., Р.А.У., Д. А.Н.,
И. К. Ж., К.С.С., Д.А. У., Е.М.М., М.Г. А.,
Х.Г.Т., В.Г.К., Г.Д.К., Д.И. С., Д.К.М.,
А. Й.М., З.Й.Ш..
Изцяло са
неотносими към предмета на доказване показанията на разпитаните свидетели Р.И.М., М. А.С.,
К.Т.Т., поради което се изключиха от ценената от съда доказателствена
маса.
Тези показания съдът прецени като не съставляващи източник на
значими за предмета на делото факти, защото не разкриват нито лични и
непосредствени за свидетелите възприятия досежно инкриминираните обстоятелства,
нито в същите се съобщават контролни
факти.
Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетеля Т.И.А., депозирани в съдебно заседание, в
по– голямата им част.В съдебните заседания свидетелят Т.И.А. дава показания, които се
приемат за достоверни, за релевантни по делото конкретни факти и обстоятелства,
а именно, че подсъдимият Ч. му съдействал да вземе пари
в заем от дружествата „Т.Т.
БГ“ и „Ф.Г.“
,които били нужни
за инвестиционния проект
в с. А. За целта били сключени и двата
договора за кредит. Свидетелят А. разкрива с показанията си в съдебно
заседание, че предоставил всички парични суми на свидетеля Р.У. Дал сума от 100 000 евро
на свидетеля Р.
У., „срещу
апартаменти“ във вилно селище „С.“. Останалата част от получените от двете дружества пари, свидетелят А.
предоставил на Р. У. за нуждите на съвместния
им инвестиционен проект. Коментира и среща, в
казино в гр.Б., между него, св. Р. У. и подс. Ч. С показанията си свидетелят А.
изнася и доказателствена информация, че предоставил на св. Д. М. сумата от 20 000 евро, за закупуване на парцел в комплекс „М.Р.“
в гр.Б. по
съвместен проект. Сочи, че
не е заемал парични суми
на св. Д.Н. Свидетелят А. твърди с показанията
си в съдебно заседание, че
запознал св. Е.М. с подс. Т.О., с оглед проект по строеж в имот на ул.
„С.“ в гр. Б. С показанията си в съдебно заседание свидетелят А.
изяснява и че се познавал със свидетеля М.,като имали финансови отношения, по
повод на обзавеждане на апартаменти и закупуване на автомобили. В
съдебно заседание свидетелят А. сочи още
и че никога не е бил заплашван и изнудван от
подсъдимия Ч.
Тези показания
на свидетеля Т.А., депозирани в
съдебно заседание, кореспондират с приетите за достоверни
доказателства по делото, поради което им са дава вяра и се вземат предвид при
изграждане на приетата за установена
фактическа обстановка.
Показанията на свидетеля Т.А. в съдебно заседание относно действителните му финасови отношения
със свидетелите
Р. и Д. У., Д.М., Д. Н., Е.М., се
подкрепят от показанията на тези свидетели, в кредитираната от съда им част. Свидетелските показания на Т.А. в
насока, че нямал съпричастност към
отпуснатия заем на дружество „Т.Б.“ с пълномощник св.М. Х.М., се подкрепят изцяло от свидетелските показания
на свидетелите М.Х М. и К. Д.
Показанията на
свидетеля Т.А. в съдебно
заседание,
че
взел 500 000 лв. в заем от двете
дружества целево за инвестиционен проект
в с.А., кореспондират с показанията на свидетелите Г.М., Д. С., с показанията в
кредитираната им част на свидетеля В. К., с
писмените доказателства по делото /приложените
договорите за кредити и такива „за гарантиране на намеренията“, с
протокола от общото събрание на съдружниците
в дружество „Ф.И.“/.
Със свидетелските
си показания, депозирани в хода на съдебното
следствие, свидетелят Т.А. изнася още и доказателствена информация в
насока, че когато бил разпитван като свидетел срещу него се водело дело за
престъпление от общ характер, че обвинявал подсъдимия Ч. за свои житейски
несполуки, което го мотивирало да предприеме определени неправомерни действия
срещу него.Свидетелят Т.А. в съдебно заседание изнася и доказателствена
информация в насока и за свое желание по облекчаване на наказателноправното си положение по делото, водено срещу него, което
допълнително го е мотивирало да съдейства по всякакъв начин, правомерен и
неправомерен, на органите на досъдебното производство. Сочи и че е уговарял
свидетели по делото, за да защитят неговата теза. Свидетелят
К./ оперативен работник/ потвърждава факта, че когато св. А. е разпитван
като свидетел по настоящото дело, срещу него е водено наказателно производство
и е търсил съдействие в тази насока. “…А.
е направил следа при разследващия полицай…непосредствено след повдигане на
обвинението на А. за неговото престъпление, той е поискал среща…“/из показанията на свидетеля К., депозирани в хода на съдебното следствие/.
Свидетелят Т.А.
изнася, с показанията си в съдебно заседание, твърдения
по осъществяван
предварителен контакт със свидетелите, които „водил“ и с които съгласувал версията си. В същия смисъл са показанията в съдебно заседание и на свидетелите: Е.М.: …„
Т. ми е казвал да кажа, че съм бил
заплашван от Ч., а това не е вярно, че съм бил заплашван ..“ –из
показанията на свидетеля М. в съдебно заседание; Д.Н. : „...Тези
показания, които дадох…в някои
части не са верни…Разпитът в полицията беше такъв,
какъвто 3, 4 дни
преди това се бяхме разбрали да бъде с Т.А.…“ – из показанията на свидетеля Д. Н.; М.М.: „…Той
каза…свърши ми една услуга…Т. ми каза аз да каже при разговора, че му давам на В. 5000 лв.
на месец. Аз се съгласих. Седнахме
в колата и той ми звънна…като осмислих нещата и като
станаха нещата, разбрах за какво го е направил.. аз от Ч. никога не съм
взимал пари и няма за какво
да му плащам…“ – из показанията на свидетеля М.М.
в съдебно заседание /
тук се визира подслушан, чрез СРС, разговор /; И. С.:
„… Т. ми каза да кажа, че е бил
заплашван, каза ми ,че ще ме извикат в полицията и да кажа това…те даже не ме
извикаха с призовка, а по телефона Т. си уговори среща в полицията и ме заведе
там..“ –из
показанията на свидетеля И. С.,
депозирани в съдебно заседание; М. А.: „…Той ми отговори …трябва да натопим
г-н Ч. , притиснат съм от хора… Съпругът ми каза да наблегна…че г-н Ч. е лихвар…трябваше да подчертая с дебела
черта, че г-н Ч. е отправял заплахи към мен, което не е така, но така ми се
наложи да кажа…Аз поне не съм видяла Ч. да е давал пари на съпруга ми да
раздава..“ – из показанията на свидетелката
М. А. дадени в съдебно заседание; П.
К. : “…Т. ми се обади…Аз се учудих…Аз не си спомням нищо, защото бях
уплашена. Т. ми каза,че когато ме разпитват , да кажа, че е говорил по телефона, бил е притеснен и това е
провокирало да се случи припадъка..“ -
из показанията на свидетелката П. К. депозирани в съдебно заседание; И.Ф. : „… Познавам Т.А. с прозвището
„Т. Черния“. С него сме много близки семейни приятели…Т.…дойде един ден
в къщи, беше 2010г., може би есента…и искаше да му свърша една услуга…Т. искаше
да кажа, че В. ми е давал пари на заем. В.
никога не ми е давал пари на заем…отказах..не е разумно… имам предвид, че не
бих тръгнал да лъжа и заради самата лъжа и самото деяние, а и защо трябва да се
излагам…“ - из показанията на свидетеля Ф., депозирани в
съдебно заседание.
Свидетелските показания в съдебно заседание на свидетеля Т.И.А. „ че водил“ свидетели се
подкрепят донякъде и от показанията на свидетеля З. К. /оперативен работник/ и св.
М.Н./ оперативен работник/:„ …А.
е заявил желание да разказва за детайли, свързани
с дейности на Ч.… излагаше непрекъснато нови факти и обстоятелства относно дейността
на Ч. от времето на демокрацията… Говореше
невероятни неща…с цел да докаже
правотата си…А. започна да води лица…Тези лица, които той водеше,
впоследствие същите бяха разпитвани …Доста
често Р. /свидетелят/
беше в компанията на Т.А. и много често, в различни случаи, двамата се
събират и си дават кураж, звъняха по всяко време на денонощието.
Сещам се за конкретен случай, късно вечерта, когато двамата дойдоха пред дома
ми, за да ми твърдят как на следващия ден ще дойдат и какви показания ще дадат
още и ми се струваше, че двамата се надъхваха…“ - из
показанията на свидетеля К., депозирани в съдебно заседание. “…
Срещите са
били многобройни…Извън сградата също е имало срещи…
…Срещите са били с А.…той понякога е водил лица със себе си. Т.А.
е водил със себе си И.С. /свидетел/…“ - из показанията
на свидетеля Н., депозирани в съдебно заседание.
Със свидетелските
показания на свидетелите К. и Н., се изнася
доказателствена информация, включително и такава дискредитираща свидетелски
показания, депозирани на досъдебната
фаза. В настоящия казус не могат да бъдат намерени аргументи, че
свидетелите К. и Н., като полицейски
служители, пряко ангажирани с оперативната работа, ще лъжесвидетелстват в
съдебно заседание, изнасяйки коментираната доказателствена информация, при това под страх от наказателна отговорност
по чл.290, ал.1 НК. Напротив, свидетелските
показания на полицейските служители К. и Н., дадени в съдебно заседание са добросъвестни,
логични, непротиворечиви, кореспондиращи с целия останал достоверен
доказателствен материал, поради което се кредитират с доверието на съда.
Съдът не приема за
достоверни показанията на свидетеля Т.И.А.,
дадени по досъдебното
производство, които са коренно различни
спрямо тези депозирани в хода на съдебното
заседание. Следва
да се стори уточнението, че на практика в съдебно заседание свидетелят Т.А. възпроизвежда тези съществени моменти от показанията си на
досъдебната фаза, които са в противоречие с показанията му пред настоящия съд и
дава подробни разяснения на какво се дължат различията. С
Решение № 1191 от 20.VII.1968 г. по н. д. № 948/68 г., II н. о., което не е
загубило своя смисъл и значение, се отбелязва, че: „Когато показанията на свидетеля в съдебно
заседание са в несъгласие с показанията му, дадени на предварителното
производство, съдът може съгласно чл.198 НПК/ отменен/ да постанови последните
да бъдат прочетени, за да могат да се проверят от съда и да се обсъждат заедно
с останалите доказателствени материали при постановяване на присъдата. Това
обаче не се налага, когато в съдебно заседание свидетелят възпроизведе онези
моменти от показанията си на предварителното производство, които са в
несъгласие с показанията му пред съда, и обясни на какво се дължат
различията. По такъв начин противоречията
в показанията стават предмет на съдебна проверка и съдът има право да ги
обсъжда при постановяване на присъдата, без да е длъжен да прибягва към
процесуалния способ на чл. 198 НПК/отм./“. Въпреки, че не се е непременно
налагало, в настоящия случай, по направено искане, са приобщени показанията на
свидетеля А. по досъдебното производство, депозирани на
03.09.2010г. пред съдия/ чрез прочитането им на основание чл. 281 ал.1
т.1 НПК/ и тези депозирани пред орган на ДП от 19.05.2011г./ чрез прочитането
им по реда на чл. 281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК.
Относно протокола за разпит на свидетеля Т.А. пред съдия по ДП действително е видно, че
липсва подпис на съдебен секретар, а съгласно ал.3 на чл. 223 от НПК, доколкото
няма особени правила разпитът на свидетеля се провежда по правилата на
съдебното следствие. От значение е да се отбележи, че подписът на
съдията в протокола за разпит на свидетелите е гаранция за процесуалната
законосъобразност на извършвания разпит и контрол върху правилността на всички
вписвания в него. Ролята на секретаря е само по техническата дейност на съда и
липсата на подпис под протокола, не го прави негодно доказателствено средство./ Тези съображения са относими и за останалите свидетели, чиито показания по
ДП, депозирани пред съдия, са прочетени/.
С коментираните
си показания от досъдебната фаза на наказателния
процес свидетелят
Т.А., е сочил,
че през 2007г.
подсъдимият Ч. му предоставил, чрез
две свои дружества - „ Т.Т. БГ.“ и „ Ф.Г.“,
сумата от 500 000 лева, за да я “ раздава срещу лихва на различни
лица“, като 100 000 лева свидетелят А. „получил по банков път“, а
по „другия договор парите получил в брой“. Свидетелят А. сочи с
показанията си по ДП още, че започнал да
раздава от парите на подс. Ч.. Твърди, че предоставил заем
150 000 евро на св. Р.У. „срещу 5-6 процента лихва на
месец“, а преди това му дал
и „други пари“, “ без горница,
просто така за да
се закачи“ / тук всъщност
се визира сума от 100 000 евро, която конкретно
визират свидетелите Р.У. и Д. У., в
кредитираната част от показанията им/ срещу устна уговорка за прехвърляне апартаменти с обща площ 303 кв.м./ Свидетелят Т.А.
сочи на ДП и че: „…
друг човек , който е взел пари на лихва от В. през мен/св. А./ е М. на Д.М.Г.,
който получи 150 000 евро…“ –
из прочетените показания на А.,
депозирани пред съдия в ДП. С прочетените си показания по ДП пред следовател, депозирани
на 19.05.2011г., свидетелят А. коментира и дадена сума от 80 000 евро на Д.К.М., като уточнява „..
парите ги бях взел от В.…“. С прочетените си показания св. А. визира и други лица, както и конкретно свидетелят С.Г.П., които са „взимали
пари срещу лихва“ от подсъдимия Ч..
От значение е да се
отбележи,
че свидетелят Т.А., не само се
отрича от показанията си на досъдебната фаза, но че
последните се
опровергават от целия достоверен доказателствен
материал по делото, включително от показанията на свидетелите М. Х. М.,
К. И.Д., Г.Д.М., от
кредитираната част от показанията на свидетелите Р.А.У., Д.А.У., М.Г. А., В.Г.К., Д.К.М., от показанията на
свидетелите Д.И.
С./ в посочената им относима част/ , С.Г.П.,
от обясненията на подсъдимите О., М. и Ч./ в посочената им част по- горе относима част/, от писмените
доказателства/ договорите за заем за 100 000 лв. и 400 000 лева с
двете дружества, такива за гарантиране на намеренията, протокола за проведено
общо събрание на съдружниците в дружество „Ф.И.“/
От съвкупния анализ
на показанията на свидетелите В.Г.К./ в кредитираната им
част/
и на Г.Д.М. / управители съответно на дружествата „Т.Т. БГ“ и „ Ф.Г.“/,както и от свидетелските показания на счетоводителя- свидетелката Д. С. / в относимата им част/ е видно, че сумата от 500 000 лева
е предоставена на св.
Т.А. целево за инвестиционен проект
/в с. А./. Свидетелят
Р.У. /с
кредитираната част от показанията си/ потвърждава съществуването на съвместен инвестиционен проект между него и
свидетеля А.. В същия смисъл са и показанията на
св. Д.У. в съдебно заседание.От протокола за проведено общо събрание на
съдружниците в дружество „Ф.И.“ е видно, че паричната сума от 100 000 лева
се отпускала за инвестиционния проект.
Приложени са и „договори за гарантиране на намеренията“ с двете търговски
дружества в същия смисъл. Респективно се опровергават приетите за недостоверни
показания на св. А. на досъдебното производство.
С
кредитираната част от показанията си свидетелката М.Г.А. изяснява действителните отношения между
свидетеля Т.А. и подсъдимия Ч., като се установява още че подс. Ч. не е изнудвал съпруга й. Респективно с показанията й се опровергават
тези на св.Т.А. по досъдебното производство
Свидетелят М. Х.
М. с показанията си в съдебно заседание изяснява обстоятелствата около сключване на
15.12.2009г. на договор за кредит с
уговорена лихва, между две търговски дружества, при условията на учредена
договорна ипотека. Тези показания на свидетеля М. кореспондират и с писмени
доказателства по делото – с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека/
с отразена сума от 130 000 евро/. С показанията на св. М. се опровергават
тези на А. на досъдебната фаза, че сумата на заема била 150 000 евро.
Съдът установи контролни
факти, от които могат да се черпят изводи за степента
на достоверност на показанията дадени на досъдебната фаза от основния свидетел на обвинението – свидетеля Т.А.
Така, с оглед
проверка на фактическите твърдения на свидетеля
Т.И.А. закрепени с показанията му на досъдебната фаза за други лица,
получавали „ пари срещу лихва“ от подс. Ч., е разпитан в
съдебно заседание и свидетелят С. П.
Показанията на свидетеля
П. са ценни като доказателствен източник, доколкото съобщава съществени
контролни факти от значение за преценката за достоверност на свидетелските
показания на св.Т. И.А. в досъдебната фаза на наказателния процес. Свидетелят П.,
под страх от наказателна отговорност по
чл.290, ал.1 НК, с категоричност отрича да е бил жертва на подобна „лихварска
дейност“.
Съдът зае
становището, че показанията на свидетеля Т.И.А. на досъдебната фаза са недостоверни, като извърши съпоставка на коментираните гласни доказателствени средства и със събраните обективни
доказателства по делото. Такива
обективни доказателства са справките с извлеченията от сметките на Т.А. от / банка „***“/. От същите се установява, че
сумите по договорите му с двете търговски дружества са получени по банков път. Тези документи / справките
от банка „***“ / отразяват
обективно извършените финансови операции през
2007г. Респективно на същите не могат да се противопоставят
свидетелските показания на свидетеля Т.А. на досъдебната
фаза в
насока, че само сумата от 100 000 лева му била преведена по
сметката, а останалите парични средства/ общо 400 000 лв./ е получил лично и в офиса на Ч. Твърденията на
свидетеля Т.А. в досъдебното производство за предоставена
на свидетеля М.М. сума от 150
000 евро и че „за
тези пари“, били „направени ипотеки
на апартаменти на името на Г.М. /подсъдимия/ и неговата приятелка“ а „М. го играел
като подставено лице“/ показанията по ДП пред съдия от 03.09.20101г./ се
опровергават от коментирания /приложен
по делото/ нотариален
акт от 15.12.2009г.,с № *** в който е отразена заемната сума от 130 000 евро. От този документ е видно най -
добре в полза на кого е учредената ипотека – в случая същата е в полза на заемодателят– търговско дружество „Т.Т. БГ“ /респ. не
в полза на подсъдимия Г.Ж. М. - „подставено лице“ - според прочетеното и на приятелката му/.
Свидетелските показания на Т.А. по досъдебната фаза в тази насока по никакъв
начин не могат да се противопоставят на обективно съществуващия в
изискуемата нотариална форма акт за
учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти.
Обсъжданите
показания на свидетеля Т. А., депозирани на
досъдебната фаза на процеса, за които се посочи, че не се
приемат за достоврени, са още
вътрешно противоречиви, нелогични и непоследователни.
Не се кредитират
още показаниятата на свидетеля Т. И.А., дадени в съдебно заседание, в насока за
осъществени спрямо него неправомерен
натиск и обещания, включително от
полицейски служители, за „да съдейства“ по делото, тъй като същите се
опровергават от показанията на
свидетелите К. и Н.,
за които се посочи, че се кредитират.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля Р.А.У. относно заявените правно –релевантни
факти и обстоятелства: че съществувал
съвместен, между него и св. Т. И. А.,
проект по изграждане на апратаменти от ваканционен тип; че през
2007г. получил лично от свидетеля Т.А. сумата от
100 000 евро срещу апартаменти,които следвало да се построят в
завършен вид; че не е бил изнудван и
заплашван от подсъдимия Ч.; че не е вземал
парични суми в заем с уговорени лихви от подсъдимия Ч.; че на 17.01.2008г.
получил лично от свидетеля А. сумата от
150 000 евро/първоначално заявява 18 число но впоследствие изяснява
точната дата/, че нямало оформени документи за договореностите му със св. Т.А.;
че ползвал за пълномощник св. Х.Т. В тази им част показанията на свидетеля Р. У. кореспондират с целия останал
достоверен доказателствен материал по делото, поради което се кредитират с
доверието съда.
Така, свидетелят Р.
У. и пред съда, и в
прочетените си показания на досъдебната фаза / в тези пред следовател от
22.06.2011г./ заявява,
че получил от св. Т.А.
сума от 100 000 евро, с уговорката св. А. да си „ избере апартаменти“ /св. Р.
У. е задържал в своя полза 28 000 евро, а 72
000 евро били за строежа на „В.С.“/. Показанията в тази насока на
свидетеля Р.У. кореспондират
изцяло с кредитираната част от показанията на свидетелите Т.А. и
Д.У., които потвърждават наличието на такава
договорка за авансово плащане на апартаменти. /За сумата
от 100 000 евро не е и повдигнато обвинение, като е инкриминирана сумата от 150 000 евро, предоставена от св. А. на
св. Р У. на 17.01.2008г. в гр. Б. /. Относно съществуването на съвместния
проект по изграждане на апартаменти от ваканционен тип свидетелстват и Г.М., Т.А., В.К., Д. У., Х.Т., Д. С. В подкрепа на
твърденията на свидетеля Р.У., че не е бил заплашван и изнудван от подс.Ч. са
кредитираната част от показанията на свидетеля Д.У. Според обвинението в заплахите към св. Р.У. от страна на подс.Ч.,
били отправени началото на месец май 2009г. в гр.Б., чрез свидетеля Д.У., който с кредитираната
част от показанията си категорично отрича това да се е случило. В същия смисъл са
и обясненията на подсъдимия Ч. /Свидетелите
Р. У. и Д. У. в съдебно заседание еднопосочно отричат да е имало каквито и да е
било заплахи и изнудване от страна на подсъдимия. Впрочем, и в показанията им на досъдебната фаза свидетелите
Р. У. и Д. У., не визират отравени
заплахи и изнудване спрямо Р.У.. Остават необясними и твърденията в
обвинителния акт, че свидетелят Д. У. предал на брат си / св.Р. У./ за отправени в
негово присъствие заплахи от страна на
подс. Ч. по адрес на свидетеля Р. У.. Още повече, че по делото установява сериозно
влошаване на отношенията между двамата братя – свидетелите У., което е стигнало до там, че те да „не си говорят“/.
Съдът не кредитира с доверие показанията на
свидетеля Р.А.У., дадени в съдебно
заседание, относно следните релевантни
за делото твърдения в насока, че сумата от 150 000 евро му
била предоставена в заем срещу уговорени лихви и за нея знаел и брат му св.
Д. А.У., както и че името на подсъдимия Г.Ж.М. „ не му говорело нищо във връзка
с тези сделки“, тъй като се опровергават от достоверния доказателствен материал
по делото.
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Р.У., дадени в досъдебната фаза на процеса, относно
заявените релевантни за делото твърдения в насока: че сумата от 150 000 евро е
била дадена в заем, че за тази сума са плащани
лихви и са прехвърляни имоти за погасяването на дълга; че имотите били прехвърлени
на подс. Г.М. по указание на св. Т. А. за погасяване на заема от 150 000 евро; че св. Р.У. взел заема
от подс. В.Ч., чрез св. Т. А.. В посочената им некредитирана част показанията
на свидетеля Р.У. се опровергават от
целия достоверен доказателствен
материал, поради което не им се дава вяра от съда.
В подкрепа на това
да не се кредитират показанията на свидетеля Р.У. в посочените им части са и показанията
в кредитираната им част на свидетеля Д.У., който заявява,
че единствената сума, която
знаел да е предоставена
на
брат му св. Р.У. е тази 100 000 евро по уговорката за придобиване на апартаменти във вила „С.“. Свидетелят Д.У. уточнява, че това не било „заем“. В съдебно заседание, свидетелят Д. У. сочи и за
прехвърлянето на имоти на подс.Г.Ж.М., по причина на извършени от последния
ремонтни дейности.
Некредитираните показания на св. Р. У. се опровергават още и от кредитираната част от
показанията на св. Т. А., от обясненията на подс. Г.М. и на подс. В.Ч./ в
относимата им част/. С кредитираната
част от показанията си св. Т. А. не отрича, че е получавал определени суми от Р. У., но сочи коренно различна
причина.
Некредитираната
част от показанията на свидетеля Р. У. се опровергава още и от кредитираната
част от показанията на свидетеля Х.Т. С некредитираната част от показанията си,
свидетелят Р. У. сочи, че предавал суми
за лихви върху заема, чрез своя
пълномощник св. Х.Т., както и че имотите били прехвърлени на подсъдимия М. за погасяване на заема. С
кредитираната част от показанията си свидетелят Х.Т., заявява, че знаел за „
инвестиция, а не за заем“ , респективно за предоставена парична сума на св. Р. У. с оглед
договорката да бъдат прехвърлени апартаменти в собственост на св. Т. А.. Свидетелят
Х.Т. потвърждава, че подсъдимият М. извършвал ремонтни дейности, съответно по
тази причина били „прехвърлени на негово име “ апартаменти : „ .…Р. беше решил
да построи едно ваканционно селище в А.…Знам, че Т.А. се е включил
с желанието да участва в проекта и да инвестира в него. За жалост този
проект не се осъществи…Знам, че Т.А. е инвестирал в пет апартамента, като е заплатил само
себестойността им, тези пет апартамента са в сградата, където аз живея.. Р. не ми е казвал да е взимал пари на заем, но
знам, че Т.А. е инвестирал в тези
апартаменти и даже е дал пари за проекта….Аз съм прехвърлил… на Г.М.,
защото Т.А. говори с Р., аз съм пълномощник на Р. и отивам да
прехвърлям апартаментите на М… М... аз
където живеех, беше взел да ремонтира…петте апартамента, които Т.А. взе..“ - из
показанията на свидетеля Х. Т., депозирани
в съдебно заседание.
С прочетените си
показания на досъдебната фаза свидетелят
Р.А.У. заявява, че ходил лично до офиса
на подс.Ч. да плаща лихви. Тези му показания
на досъдебното производство се опровергават от показанията на свидетеля Г.И.
Свидетелските показания на Г.И. са ценни като
доказателствен източник, доколкото свидетелят съобщава контролни факти от
значение за преценка достоверността на
показанията на свидетеля Р.А.У., депозирани на досъдебната фаза на процеса.
Установява се, че свидетелят И. е бил служител на дружество „О.Ш.“ и в служебните му задължения
се включвало и наблюдаването на охранителните камери, както и прегледите на
записите от същите.Свидетелят И.,
предупреден за отговорността по чл.290,
ал.1 от НК, е категоричен, че не е констатирал посещения на свидетеля Р.А. У. в офиса на
ул. „В.Т.“ в гр. Б.
Относно извода за
недостоверност на показанията на св. Р. А.У.
в посочените им части не могат да се игнорират и показанията на св. Н. К. Така,
свидетелят К. сочи, че присъствал на среща между свидетеля Р. У. и подс. В. Ч., като тогава свидетелят Р.У., заявил, че всъщност не е взимал никакви
пари срещу лихва от подсъдимия Ч..
Некредитираните показания на свидетеля Р.У. са
и непоследователни. Така, с прочетените
си показания от 31.05.2010г. пред орган на ДП свидетелят сочи, че предположил, че парите
може да са на подс. В.Ч.. С тези си показания св.Р. У. не сочи за сумата от
100 000 евро по договорката за придобиване на апаратаменти във „В.С.“. С показанията
си на ДП от 31.05.2010г. пред орган на ДП
св. Р. У. коментира, че св. А. разполагал с пари и първоначално помислил,
че заемната сума е негова, а на по- късен етап предположил,че може и да е на
друго лице.Уговорката била след два месеца свидетелят Р. У. да върне
160 000 евро /с 10 хил. повече/. Пред съдия на 31.05.2010г. свидетелят
Р. У. потвърждава,
че помислил, че парите са на св.Т.А. и уговорката била след два месеца
да върне 160 000 евро. С показанията от
04.11.2010г. по ДП пред съдия, св.Р. У. вече твърди,че А. му казал, че
заемната сума е от парите на подс. Ч. След това с показанията си от
23.11.2010г. пред орган на ДП по ДП, св.Р.
У. излага като версия, че сумата от 150 000 евро всъщност я взели той и брат му /св. Д. У./ от подс. В. Ч.,
чрез св. А., че имало договорка за конкретна лихва от 5 %. Твърди и че подсъдимият Ч. „когато давал на на хората ги
давал срещу съответната лихва“. Едва с показанията си от 22.06.2011г. по ДП,
св.Р. У. сочи и за предоставените му 100 000 евро от св. Т.А. по уговорка
по продажба на апаратаменти във вила „С.“, макар и до тогава да е бил
многократно разпитван за финансовите си отношения със св. Т.А. и особено за
тези, свързани с въпросния строеж.
Отделен е въпросът, че на ДП свидетелят Д. У. / брат на св. Р. А.У./ е настоявал, че
знаел единствено за предоставени 100 000 евро, разходвани за строежа на вила
„С.“. Различни са разясненията, които св.Р. У. е давал с показанията си по ДП за сумите, за които е твърдял, че са връщани
от него и брат му.
С кредитираната
част от показанията си, свидетелят Д.А.У.
сочи, че знаел единствено за сума от 100 000 евро, предоставена от свидетеля Т.А.
на свидетеля Р. У., като „това не било заем“, понеже срещу тези парични
средства свидетелят А. следвало да получи апартаменти
с определена площ/ 303 кв.м./ при завършване строежа на „В.С.“.С кредитираната част от показанията си
св. Д.У. изяснява и действителните
отношения /по повод апартаменти
във вила „С.“ и вилно селище “ С. б.“/, както и действителната роля и участие на подсъдимите в тези финасови
взаимоотношения. С кредитираната част от показанията на свидетелят Д . У. се изяснява още и че брат му Р. У. не е бил „жертва“ на заплахи и изнудване от на подс. Ч..
В съдебно заседание
бяха прочетени по реда на чл.281 ал.4
вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК показанията на свидетеля Д. А. У. на досъдебното производство, дадени пред
орган на ДП/ депозирани на 02.06.2010г., 05.11.2010г., 12.05.2011г./. В същите
свидетелят Д. У. сочи и за обстоятелства релевантни за делото: за предоставени 100 000 евро/ около 72 хил.
евро отишли за нуждите на строежа на „В.С.“/ срещу „ прехвърляне на
апартаменти с площ около 303 кв.м.“
във вилно селище „С“. в к.к. „С.“. Предоставя
и доказателствена информация, че договорката била със св. Т.А., както и че по настояване на последния бил сключен предварителен договор с подс. Т.О.
В тази им част, тези показания по ДП не
съдържат съществени различия със заявеното от свидетеля Д. У. в съдебно
заседание, кореспондират с останалите достоверни доказателства, включително с
кредитираната част от показанията на свидетелите Т. А., Х. Т. и Р. У.,
с обясненията на подс. Т. О., със
справката/
36-41,т.4 ДП/ от нотариус Б.К., поради което им са дава вяра. В останалата им част
прочетените показания на св. Д. У. не се кредитират с доверие, не само защото
се отричат в съдебно заседание от
свидетеля Д. У., но и понеже са непоследователни, както и се
опровергават от целия достоверен
доказателствен материал по делото.Така, в
прочетените си показания св. Д. У. сочи за среща, проведена през 2009г., между него, подс. Ч. и
с участието на адвокат М., като се обсъждали финасовите отношения.Твърдял е на
ДП, че за да се върнел заема на св.Р. У.,
св. М. дори поел конкретен ангажимент. Тези прочетени показания на св. Д. У. се
опровергават от показанията на свидетеля
М., които се кредитират изцяло.
Свидетелските
показания на М. са ценни като доказателствен източник, тъй като съдържат
съществени контролни факти от значение за
проверка достоверността на свидетелските показания на свидетеля Д. У. депозирани на досъдебната фаза на
наказателния процес. Свидетелят М., заявява, че познавал както подсъдимия Ч., понеже двамата били
адвокати при Адвокатска колегия
гр.
*** , така познавал и свидетеля Д.У., по повод
представителство по търговска сделка. Свидетелят М., под
страх от наказателна отговорност по чл. 290,ал.1 от НК, заявява, че не е присъствал на подобна среща между Д.У. и подсъдимия Ч., с обсъждане на финансови отношения. /Респ.
коментираната по- горе некредитирана част от свидетелските показания на св. Д. У. на досъдебното производство се опровергават от
показанията на свидетеля М./.
С кредитираната
част от показанията си свидетелят Д.А.Н. отрича да е взимал взимал кредит /според обвинението 120 000 лв./ срещу
лихва. Свидетелят Д.А.Н. коментира свои финансови отношения с дружество
„О.Ш.“, както и със свидетеля А. по повод луксозни автомобили. Коментира и среща между него, подс. Ч., св. А.
в ресторант „В.“, като присъствали и други лица, във връзка с автомобил „Джип Командер“. Свидетелят Д. Н. отрича
да са му отправяни заплахи и да е бил изнудван от подсъдимия Ч.. Тези кредитирани
показания на свидетеля Д.Н.
кореспондират и с показанията на свидетеля
А.Н.. Кореспондират и с обясненията на
подсъдимия Ч.. Свидетелят Д. Н. в
съдебно заседание още сочи, че дал определени показания на ДП под давление на свидетеля
А..
Свидетелските показания
на свидетеля Д.Н., депозирани на досъдебното производство, в насока за даден му
заем, както и че бил изнудван от подсъдимия Ч., не се
кредитират, не само защото свидетелят се отрича от тях в съдебно заседание, но понеже се опровергават от целия достоверен доказателствен
материал, включително споменатите по - горе показания на свидетеля А.Н., които
се кредитират изцяло. Така, в прочетените си показания пред съдия от 04.11.2010г.
свидетелят Д. Н. заявява, че при срещата проведена през есента на 2008г., в ресторант „В.“ в Морската
градина на гр. Б., му били отправени закани от подс. Ч. с конкретно съдържание,
че „ щяло да му струва да го ликвидира 35 хил.лв.“ и да си помислел как да си
оправи отношенията със св. А.“. За тази среща свидетелят Д.Н. е посочил като присъствали лица свойа приятел
„ Н. А.“ /св. А.А./, както и
баща си- св. А.Н..Коментираните прочетени
показания на св. Д. Н., не само се
отричат в съдебно заседание, но същите се опровергават от кредитираната част от
показанията на св. Т. А., както и от показанията на посочените свидетели
А.Н. и А.А..
С показанията си свидетелят А.Н., заявява, че на срещата всички „седнали и си
поприказвали“, имало разговор за автомобила „Джип“, не е възприел заплахи. С
показанията си в съдебно заседание, депозирани под страх от наказателна
отговорност по чл.290, ал.1 от НК, свидетелят А.Н., заявява
още и че: „… Аз никога не съм получавал
заплахи за мен и семейството ми. Синът ми не ми е споделял да е
получавал такива заплахи…“ – из показанията на свидетеля А. Н.,
които се кредитират изцяло като достоверни от съда. Свидетелските показания на
свидетеля А.Н. са ценни като доказателствен източник, понеже той
съобщава съществени контролни факти, от които може да се извърши проверка за достоверност
по основния факт. Свидетелят А.Н. с категоричност отрича той или синът му/св. Д. Н./ да са получавали заплахи от подсъдимия Ч., респективно с тези му
показания се опровергават твърденията на свидетеля Д. Н., депозирани на досъдебната фаза.
От значение за
преценката за недостоверност на показанията на ДП на свидетеля Д.А.Н. са и показанията
на свидетеля А.Д.А. Показанията на свидетеля А.Д.А., предупреден за отговорността
по чл.290, ал.1 от НК, отново са ценни като доказателствен източник, защото
съдържат контролни факти за проверка достоверността на свидетелските показания
в досъдебната фаза на свидетеля Д.А.Н.. Свидетелят А.Д.А. коментира с
показанията си срещата в ресторант „В.“, която протекла „без скандали“, респ. не
сочи да е възприел каквито и да е било заплахи към св. Д. Н. Свидетелят А.Д.А. дава показания още и, че свидетелят Д.А.Н.,
с когото били приятели, му споделил, че св. Т. И.А.: „го карал да
свидетелства срещу В.“ /срещу подс.В.Ч./.
С показанията на
свидетеля Д.А.Н. в съдебно заседание се сочи причината, да депозира обсъжданите
му такива на досъдебната фаза, а именно под давление на свидетеля Т.И.А.
С кредитираната
част от показанията си свидетелят Е.М.М.,
отрича да е взимал кредити срещу лихва и да е бил заплашван, под каквато и да е
форма, от подсъдимия В.Ч.. Свидетелят Е.М. изяснява действителните си отношения,както
със свидетеля Т.А., така и с подсъдимите О. и Ч. по повод недвижим имот
/ находящ се в гр. Б. на ул.„С.“/. Свидетелят М. заявява с категоричност, че
никога не е бил „изнудван“ от подс.Ч., като разяснява причините да заяви
обратното в досъдебната фаза. „ …Т. ми
е казвал да кажа, че съм бил заплашван от Ч., а
това не е вярно - че
съм бил заплашван …“- из показанията на св. М. в съдебно заседание от 28 март 2013г.
В съдебно заседание
защитата е направила възражения за
прочитане показанията на свидетеля
Е.М. М. пред съдия. Действително, участието в разпита на свидетеля от страна
на обвиняемия е елемент от правото му на защита. В този смисъл с правилото
по чл. 223, ал. 2 НПК се осигурява
равнопоставеност на страните при събиране на доказателствата като гаранция на
изискването за справедлив процес. За да се приложи разпоредбата на чл. 223,
ал.2 от НПК, се изисква към момента на
провеждане на разпита на съответните свидетели пред съдия извършителите да са с
качеството на обвиняеми - да им бъдат повдигнати и предявени обвинения. Това качество, обаче, не се придобива със
заповеди за задържане за 24 часа по реда на ЗМВР. В настоящия казус постановленията
за привличане като обвиняеми на Ч., О. и М. са от 05.11.2010г., а конкретно разпитът
пред съдия на свидетеля М. е от
предшестваща дата 04.11.2011г. В този смисъл не е нарушено правилото на чл.223
ал.2 НПК, тъй като към момента на извършване на разпита на свидетеля Е.М. не е имало обвиняеми лица.
От прочетените
показания по досъдебното производство на свидетеля Е. М. се кредитират
заявените обстоятелства по времето място и начин за предоставяне на сумата от
28 000 евро от св. А. -
лятото на 2008г.- октомври 2008 г. в“ в брой“ в гр. Б. Това е така,
доколкото тези показания, касателно визираните обстоятелства / относно
даването на части на сумата от 28
хил. евро/ на св. Е.М. не се разминават
със заявеното от свидетеля и в съдебно заседение. Съществената отлика относно сумата от 28 000 евро е дали същата е била дадена в заем с
лихва, и имал ли е съпричастност подсъдимия Ч..
На ДП свидетелят заявява
още, че излъгал, че собственикът на парецела на ул. „С. „ е искал за него 40 000 евро. Свидетелят Е.М. е сочил,
че и „прехвърлил имота“ на ул.“С.“ /
идеална част/ на подсъдимия О. Това станало с „продажба“. Свидетелят Е.М. е заявил, че за това „прехвърляне“
получил
автомобил/ който му бил „сметнат“ за 18 000 евро/ и отделно сумата от 25 хиляди евро – от
служител в „чейндж бюро“, като 3 000 евро е задържал
свидетелят А./. Не е конкретизирал времето и мястото на „получаване на
автомобила“,както и времето на
получаване на сумата в евро. Посочил е, че
получил парите за продажбата – 25 000
евро в „чейндж бюро“ в Б. / св. Т.И.А.
задържал 3 000 евро от въпросните 25 хил. евро/. С показанията си е
заявил, че когато не се случил плануваният строеж в имота при
среща през есента на 2009г. му била
определена от подсъдимия Ч. за дължима сумата от 40 000 евро/
25 000 евро – като „ стойност на имота“ и 15 000 евро – „глоба / с 4
% лихва на месец.
Прочетените показания
на свидетеля Е.М., дадени на досъдебното
производство/ с изключение на посочените време и място на предоставяне на
сумата от 28 000 евро/, не се кредитират, не само защото свидетелят Е. М.
се отрича от тях в съдебно заседание, но
понеже се опровергават от целия достоверен
доказателствен материал, включително от кредитираната част от показанията на
свидетеля Т. А. и на св.З.Ш./ съобщаващ по- различни суми, които получил за
продажбата, оформена с НА за дарение/.
В тази връзка от значение за преценката за недостоверност
на показанията на свидетеля Е.М., депозирани на досъдебната фаза, са и свидетелските
показания на разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка А.А.С. Тя, с показанията си изяснява, че работила
като „валутен касиер“ в обменно бюро,
находящо се в гр. Б., на ул.„А.“. С показанията си на досъдебната фаза, свидетелят
Е.М. е сочил за получаване на определени суми/ в евро/ от „чейндж бюрото“ на улица „А.“ в гр. Б., от служител - „от жена“,
която описва. Свидетелката А.С., установена като въпросната „жена“ от „чейндж
бюрото“, под страх от наказателна отговорност по чл.290 ал.1 от НК, в съдебно заседание заявява,
че не е давала такива суми. Свидетелката
С. коментира, че била посетена от легитимирали й се
полицейски служители. Последните й показали две снимки, едната от които
била на свидетеля Т. А., а другата - на
лице, което не познавала. Свидетелката А.С. разяснява, че й обяснили, как непознато за нея лице я посочило, като служител в обменното бюро, дал му парична сума. „…Бях на работа, когато дойдоха двама господа,
които се легитимираха като служители на „Борба с организираната престъпност“ … Поводът
е, че въпросният господин е посочил моето име като
лице, което е дало определена сума… в евро.. че аз съм дала сумата на
господина…категорично отричам..“ / из показанията на свидетелката А.С., депозирани в съдебно
заседание/. Свидетелските показания на св. А.С.
са ценни като доказателствен източник за контролни факти по
проверка достоверността на свидетелските
показания на свидетеля Е.М. В този смисъл показанията на свидетеля Е. М. на
досъдебната фаза на процеса се
опровергават от показанията на свидетелката С.
С показанията си в съдебно заседание свидетеля Е.М. сочи причината, поради която е депозирал
коментираните такива на досъдебната
фаза, а именно под давление на свидетеля Т.И.А.
С кредитираната
част от показанията си свидетелката М.Г.А. изяснява действителните отношения
между свидетеля Т.А. и подсъдимия Ч., като се установява и че подс. Ч. не е изнудвал съпруга й. Същевременно, не
се кредитират показанията на св. М. А. на ДП, не само защото същите се отричат
в съдебно заседание, но понеже се опровергават от целия достоверен
доказателствен материал по делото. Отделно от това показанията на свидетелката на досъдебната фаза не съдържат
нужната конкретика относно инкриминираните събития.
С показанията си в
съдебно заседание свидетелката А. сочи и причината да даде коментираните си
показания на досъдебното производство, а
именно под давление на съпруга си св.Т. И.А.
С кредитираната
част от показанията на свидетеля Д.К.М. сочи,
че се познавал със свидетеля Т.И.А. Дава конкретни разяснения, че имал финасови
отношения със св.Т. А. по повод предоставен му автомобил „БМВ
740“, на изплащане, както и във връзка с парцел в к-с „М.Р.“ в гр.Б.. Сочи, че получил от св. Т.А. сумата от 20 000 евро, като инвестиция за
закупуване на парцела, срещу което св. А. следвало да получи 80 000 евро
при последваща препродажба или строеж, който случай всъщност е инкриминиран с
обвинителния акт. Свидетелят Д.М. сочи и
за среща в ресторант „М.“. Тези му
показания се подкрепят от целия останал
достоверен доказателствен материал по делото и затова им се дава вяра. Кредитираните
му показания се подкрепят включително от кредитираната част от показанията на
свидетеля Т.А., от обясненията на подс. Ч.
Не са относими към
предмета на делото показанията на
свидетеля Д. М. в насока дали преди
инкриминирания случай е вземал в
заем парични средства от свидетеля Т.А.,
дали е имало лихви, поради което не се вземат предвид при изграждане на
фактическата обстановка. Обвинението е срещу подсъдимите, а не срещу св. Т. А., като касае сумата от 80 000 евро.
С прочетените си
свидетелски показания по досъдебното производство свидетелят Д. М. сочи за инкриминирания случай, че взел от св. Т. А.
сумата от 20 000 евро. Твърди, че когато били дадени парите не била
обсъждана лихва.Уговорката била, че ако св.Д.
М. придобие парцела в к-с „М.Р.“, ще му предостави апартаменти, като се
приспаднат дадените 20 000 евро. Сочи, че не успял да „вземе „ парцела и е върнал въпросните 20 000
евро. С прочетените си показания
свидетелят Д.М. заявява, че след около година разбрал от св. Т.А., че
парите били на подс. Ч.. Сочи, че имало среща в ресторант „М.“ в гр.Б.,при
която свидетелят Т. И.А. всъщност излъгал подс. Ч., че дал на
св. Д.М. сума от 60 000 евро за
парцела в к-с „М.Р.“. С прочетените си
показания свидетелят Д.М., съобщава още,
че „взел на лизинг“ от св.Т.А. автомобил „БМВ“ за сумата от 80 000 лева,
както и че дал на
А. сумата от 50 000 лв. Сочи, че върнал сума в офиса на Ч.. Отчасти тези показания на свидетеля М. се
подддържат от последния в съдебното заседание. Свидетелят Д.М. уточнява в
съдебно заседание,че върху инкриминираната сума от 20 000 евро не е заплащал
лихви, че сумата от 50 000 лв. е предал
на св. Т.А. за вноска за автомобила „БМВ“. Уточнява, че св. Т.А. дал сумата
от 50 000 лв. на св. М.Х.М., по причина, че последният „щял да прави
обзавеждане на апартаменти“.Заявява, че св.Т.А. никога не му е казвал, въпросната сума от 20 000 евро да е била
на подсъдимия Ч.. В тази връзка съществените разминавания в показанията
на досъдебната и съдебната фаза на св. Д. М. са относно това дали св.А. е заявявал, че заемната сумата от 20 000 евро е била от парите на
подс. Ч., при срещата в ресторант „М.“,
какви точно изявления е направил
подсъдимият Ч., както и връщал ли е св. М. парични суми в офиса на подс.Ч..В
съдебно заседание свидетелят Д. М. е категоричен,
че не е връщал пари на подс. Ч., че свидетелят А. не му е заявявал сумата от 20 000 евро да е била от пари на
подсъдимия Ч., че при срещата в р-т „М.“ подсъдимият Ч. направил изявления в
насока за икономическа неизгодност на проекта за парцела в „М.Р.“. Кредитират
се показанията в съдебно заседание, а не депозираните на ДП, тъй като именно
първите кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал по
делото.Отделен е въпросът, че с показанията си по ДП, единствено свидетелят Т. А. е поддържал тезата, че уговорката му със свидетеля
М. била да мудаде 80 000 евро, като
парцелът в ж.к.“М.Р.“ щял да служи като обезпечение/макар да не е бил
притежание на св. Д. М./ на заема, както и че тази сума подсъдимият Ч. я
дал на св.М. срещу 8 % лихва. По-
горе се посочи, че прочетените показания
на св. Т.А. не се кредитират и по какви
причини.
Като изцяло неотносими
се преценяват показанията на
свидетелката Р.И.М./ съпругата на св.
Д.М./ в насока, че съпругът й бил
обяснил, че е взимал малки суми лично от
св. Т. А. - от 5 - 6 хил. лв., а последният претендирал за натрупали се „ лихви върху лихви“ и дължима
значителна по- голяма сума. /Обвинението е срещу подсъдимите и визира инкриминирания случай
относно парцела в к-с „М.Р.“, като се излагат фактически твърдения в
обстоятелствата част от обвинителния акт по предоставена в заем на св. Д. М. сума от 80 000 евро срещу лихви и
дължими от свидетеля Д.М. суми в
порядъка на 306 674 лева/.
Свидетелските
показания на свидетеля А.Й.М. се кредитират в частта им, че се познавал със свидетеля
Т.А., но понастоящем имали спорни финансови отношения помежду си. Кредитират се
показанията на свидетеля М. и в насока, че не е виждал
свидетелят А. да „ взима пари лично“ от подсъдимия Ч.. В тази им част показанията му се подкрепят от
приетия за достоверен дозазателствен
материал по делото. В останалата им
част показанията на св. А.М. / депозираните
в съдебно заседание и прочетените по ДП, дадени пред съдия/ не се кредитират.
Релевантни за делото са твърденията на свидетеля по ДП /
разпит пред съдия от 21.09.2010г./ че
двамата със свидетеля А., както и само свидетелят
М.,
посещавали офиса на фирма Д.М.Г. ,
като там са „давали“ парични суми на
лицата „М. „ и „Х.“, че св. М. разбрал, че „Х. и М. са взели общо 300 000 лева от В. Ч., за
което са плащали лихви“, като знаел и че
„братята У. са плащали лихви срещу
взетите от тях пари“, че „ всички пари, които А. раздавал на заем срещу
лихва били на В. Ч.“, че св. А. винаги „
вземал парите от офиса на Ч.“. В съдебно
заседание свидетелят А.М. вече заявява, че в действителност свидетелят А. само му
казвал, че е взимал пари от подсъдимия Ч.. В съдебно заседание св.М.
сочи,че заедно със св. А. са посетили
веднъж офиса на фирма Д.М.Г. , а веднъж и
сам св.М. занесъл „пари“ на непознат мъж от тази фирма,
но„ не му говорели нищо имената М. и Х.“. В съдебно заседание свидетелят М. коментира,
че е виждал св. А. да излиза от офиса на
подсъдимия Ч. с пари, без да уточнява подробности. Некредитираните показания на
св. М. са непоследователни и противоречиви, а също така и се опровергават от достоверения
доказателствен материал по делото, поради което и не ми се дава вяра.
Коментираните показания се опровергават от кредитираната част от показанията на
свидетеля Т.А., от обясненията на
подсъдимия Ч.. Опровергават се от писмените
доказателства по делото, от нотариалния
акт /л. 134-138, т.15 ДП/ / №*** /. Некредитираните показания на
свидетеля А.М. се опровергават и не могат да се противопоставят на показанията
на свидетеля М.Х.М., който заявява за един заем между две търговски дружества/
което е видно и от нотариалния акт/ и че
заетата сума получил лично той преди изповядване на сделката пред нотариуса/ по
учредяване на договорна ипотека/. В същия смисъл са и показанията на свидетеля К.
Д. ,който сочи, че е дал лично на св. М.М.
в гр.Н. сумата от 130 евро в банкноти от по 500 евро.
Свидетелските
показания на свидетеля И. К. Ж., дадени в
съдебно заседание се кредитират, като се
изключи от доказателствената маса, тази им част, която съставлява преразказ на
слухове. Свидетелят Ж. заявява, „знам това, което се говори като градски
легенди в града, какво се носи в публичното пространство…че Т.А. и Р.… са скалъпили
едно обвинение..за да вземат някой лев..“ и т.н. От значение е да се отбележи, че свидетелските
показания, като гласно доказателствено средство, са тези сведения, които дава
свидетелят при разпита му по реда на НПК относно непоследствените му /лични/
възприятия от определени факти, които имат значение за изясняване на
обстятелствата по делото. В случая обсъжданата част от
показанията има характер на информация, получена по „слухове“, която изначално
няма доказателствена стойност.
Относно свидетеля К.С.С. кредитират
се като достоверни показанията му, дадени в съдебно заседание, относно
заявеното, че конкретно свидетелят А. му споделял, че „осигурявал
свидетелите по делото“,че свидетелят С. нямал финансови отношения с
подс. Ч., нито е бил заплашван от последния. Ирелевантни към
предмета на настоящото дело са обстоятелствата, дали сА. бил частен обвинител по друго такова и
изложените в тази насока фактически твърдения, както и съждения на свидетеля, понеже същите са неотносими. Прочетените показания на свидетелят С. на ДП не се кредитират, не само защото свидетелят се отрича от тях в съдебно
заседание, а защото се опровергават от достоверния доказателствен материал по
делото.
Свидетелските
показания на свидетеля Х.Г.Т., дадени в
съдебно заседение се кредитират като достоверни
от съда. Свидетелят Т., сочи че бил „пълномощник на св. Р. У., потвърждава за „
инвестиция“, за даване на суми от св.А.
на св.Р.У. „срещу апартаменти“ при построяването им. Коментира и съвместния
инвестиционен проект между Р. У. и Т. А. с направени разходи по същия. Потвърждава,
че подсъдимият М. извършвал ремонтни
дейности по апартаменти във „В.С.“, понеже същите се намирали в сградата,
където живеел и св. Т.. На основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК са прочетени показанията
на свидетеля Т. по ДП в частта им относно заявеното от него,че знаел, че Р. У. взел „ едни пари на заем“ от св.Т. А. Конкретика в тези показания на ДП не
е имало, като дори само поради това същите не следва да се кредитират. В
съдебно заседание св. Х.Т. пояснява,че е
знаел само за посочената от него „инвестиция“
на пари срещу апартаменти,още повече, че
бил пълномощник на св. Р. У. и в
този смисъл е информиран за естеството на финасовите отношения.
Свидетелските
показания на свидетеля В.Г.К., дадени в съдебно
заседание се кредитират, с изключение на заявеното от него, че е бил притискан
от длъжностни лица, като е злоупотребявано с болестта на детето му. Тези
твърдения на свидетеля са житейски нелогични, тъй като ако това действително се
е случило, необяснимо остава поведението му, в насока за липса на своевременно
сигнализиране на компетентните органи относно тези действия. Като неотносими се
преценяват изнесените обстоятелства досежно споделените лични проблеми на
свидетеля, възникнали във връзка с водено срещу него друго наказателно
производство, респективно същите не служат за изграждане на фактическата
обстановка по делото. Прочетените части от показанията на свидетеля К., депозирани на ДП не се
кредитират, не само защото свидетелят се отрича от тях в съдебно заседание, но
и понеже се опровергават от целия достоверен доказателствен материал.
Свидетелските
показания на Г.Д.К., дадени в съдебно заседание
се кредитират с изключение на
заявеното, че при него дошли полицейски
служители и поискали от него да обвини подсъдимия Ч.. С тези показания на К. липсва
конкретика относно така твърдените неправомерни действия и лицата, които следва да са ги извършили. Освен това тези показания са и житейски нелогични, доколкото, ако действително е било така, то свидетелят К.
е можело и е следвало да сигнализира компетентните органи срещу коментираните действия
на полицейските служители. Изключиха се
от доказателствената маса и тази част от
показанията на свидетеля К., която
представлява единствено преразказ на
слухове, че „научил от хората в Б.“, че
свидетелят Т.И.А. искал „ да
се отърве делото като обвини подс.Ч.“. Такъв вид
информация /по „слухове“/ няма как да бъде ползвана при формиране на
доказателствени изводи.
Относно свидетеля З.Й.Ш.,
се кредитират показанията му в съдебно заседание,относно заявените релевантни
факти и обстоятелства в насока, че прехвърлил на св. Е. М. своя идеална част от
имот, находящ се на ул. „С.“ № *** в гр. Б., че макар и сделките да били оформени под формата на
дарение, всъщност получил заплащане от св. Е.М.. Прочетени са в цялост и показанията на свидетеля З.Ш. дадени на ДП, които се поддържат от свидетеля ,
който относно твърдението си , че „си личало“, че сумата от 19 500 евро,
„която св. Е.М. му дал не била негова“, заявява,
че това било „само негово предположение“.Тази част от показанията му не се
взема предвид при формиране на доказателствените изводи и изграждане на фактическата обстановка, понеже обективно
с нея не се сочат конкретни релевантни за делото факти. Касае се
единствено до предположение на свидетеля
не почиващо на конкретни факти.
Свидетелските
показания на свидетелката Д.И.С., депозирани в съдебно заседание, се
кредитират в основната им част, включително
досежно изнесената значима за обвинението
фактология по отпуснатия
заем от
400 000 лева на свидетеля А. от
дружеството – заемодател „Т.Т. БГ.“,
както и относно отпуснатия заем на „ Т.Б.“ , с пълномощник св. М.Х.М. Като доказателствен източник се ползват и показанията, досежно развиваната от дружество „Т.Т.
БГ“ реална търговска дейност и приходи
от строителство и продажби. С показанията на свидетелката С. се изясняват
и обстоятелствата, че подсъдимият Ч. е
бил представител на чуждестранното ЮЛ , собственик на капитала на „Т.Т. БГ.“, че подсъдимият Г.Ж.М.
започнал като снабдител в
дружеството, а впоследствие станал управител, че подсъдимият О. основно се занимавал със строителната дейност на фирмата и
действал като пълномощник на управителите. Свидетелските показания на свидетелката
С., кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал по делото
и затова им се дава вяра. Същевременно с
показанията си в съдебно заседание св. С. изнася и информация относно обвинения по друго дело срещу нея, като в
тази им част, тези сведния са неотносими
към настоящото наказателно производство, поради което се изключват от доказателствената маса.
Относно
разпитания по делото свидетел с тайна самоличност с инд. № 4, показанията му, не се кредитират, тъй
като не съдържат
доказателствена информация за конкретни
данни и обстоятелства, даващи основание да се приеме, че подсъдимите са
извършили вменените им престъпления, или когато
свидетелят с инд.№ 4 излага релевантни за делото фактически твърдения, то
последните
се опровергават от приетите за достоверни доказателства по
делото.Така, свидетелят с инд.№ 4 сочи,
че, чрез свидетеля Т.А.,
били раздавани пари и на „ един Т.“, като не визира
конкретни факти / кога и къде се случило,
какви парични суми са преодоставени и и дали под формата на кредити с определена лихва, като не може да индивидуализира заемополучателя „Т.“/различен от св. А., за който използва и прякор/. Свидетелят с инд. № 4 твърди, че
пари били „раздадени на едни турци“, но отново не
конкретизира имената им /дори колко лица визира/, както не може
да съобщи кога и къде евентуално са им предоставени кредити, при какви
условия и т.н. Сочи и че знаел и
за “ Д. „Л.“, че е взимал пари /не може да конкретизира– суми, имало
ли е лихва, време и място. Респективно липсва нужната конкретика. С некредитираните си показания анонимният свидетел сочи, че за подсъдимия Ч. „
раздавали пари“ освен свидетеля Т.А. и други лица, а именно: „ И.“,
„И.Г.“,„А.М.“ и „Ж.Л.“.С разпита на свидетеля И.Ж. се установява, че той бил лицето
с коментирания от свидетеля с инд. № 4 прякор„ Г.“. Свидетелят Ж. в
съдебно заседание, заявява, че не е
„раздавал пари“ за подсъдимия Ч.. Друга част от обсъжданите показания на свидетеля с инд. № 4 са неотносими към предмета на делото , като твърденията
за „хотел в С.“, като свидетелят
с инд. № 4 „ мислел, че хотелът е собственост на някоя от офшорните фирми - ***“.
Свидетелят с инд. № 4 сочи още и, че :
„.. във вестниците имаше скандал за заведението
„В.“. Там се споменаваше как В. е купил заведението чрез офшорни фирми…“ Тези показания на свидетеля с инд. №
4 несъмнено нямат характер сведения,
относно непосредствени /лични/ възприятия от определени, конкретни факти, от значение
за изясняване на обстятелствата по делото. Анонимният
свидетел с инд.№ 4 сочи, за подсъдимия Ч., и следното: „ В. бил
началник на клона на
ВИС в Б.“, понеже „така се говорело в гр.Б.“. Свидетелят със запазена в тайна самоличност с инд. № 4
коментира и подс.
М., за когото „само бил чувал“, че„
раздавал пари“, че но не
може да визира конкретни лица – заемополучатели. Респективно в тази им част анонимните
свидетелски показания
се явявят преразказ на слухове. Възприемането на
коментираните по – горе изявления от страна на свидетеля, без
посочване на конкретна деятелност, което по същество представлява
свидетелстване по слухове, без наличието
на конкретни сведения у свидетеля за конкретно извършвана дейност, се явява
правно недопустимо. Останалата част от анонимните свидетелски показания в която има донякъде конкретика за
релевантните по делото обстоятелства/ заявеното, че св. Р. У. взел в заем срещу лихва сума от „ 300 – 400
хиляди лева“/ се опровергава от достоверния доказателствен материал по делото.
Относно
свидетеля със запазена в тайна самоличност с инд. № 6 първоначално бе поискано заличаването му от
прокуратурата, а на по- късен етап се
направи искане за прочитане показанията му по ДП. Прокурорът аргументира
искането си на основание чл. 281, ал.1,
т.2, пр.1 НПК с оглед постъпила по факса молба, изпратена му с
придружително писмо от ДАНС- ТД – гр. *** , че анонимният свидетел
с инд. № 6 отказвал да дава показания. Според писмото от ДА“НС“ – ТД – гр. *** пред тази
структура свидетелят с инд. № 6 заявил,
че отказвал да свидетелства. Законодателят
е предвидил възможността за приобщаването, чрез
прочит на показания, дадени на досъдебната фаза, само при стриктно
спазване на условията по НПК. Това е така, понеже разпоредбата на чл.281 НПК предвижда
изключение от общия принцип на устност и непосредственост
в процеса и
следвателно, визираните в ал.1 предпоставки за
приложението й,
следва да подлежат
на стриктно, а не на разширително
тълкуване. Според решаващият съдебен състав, за да
може да се прочетат показанията на свидетеля, като се
приложи визираната от
прокуратурата процесуално
правна техника на чл. 281, ал.1, т.2, пр.1 НПК/ свидетелят отказва да да даде показания/, е необходимо този свидетел
да се яви лично в хода на провежданото съдебно следствие на специално закрито
съдебно заседание и да удостовери пред съдебен орган този си отказ да даде показания. Поначало отказът на свидетел да даде показания в съдебната фаза следва да е нарочно волеизявление, направено не пред страна в съдебния процес / каквато е прокуратурата/, а пред пред решаващия съдебен орган. Няма разумни аргументи, че прокуратурата / или
ДА „НС“- ТД- гр.***/ ,
разполагат с процесуалното правомощие да дават
изявления от името на анонимния свидетел с инд. № 6.Подобни
изявления на страна в процеса, нямат каквото и да е било обвързващо
процесуално значение. За пълнота на изложението следва изрично да се посочи и
че няма основание за приложение и на останалите хипотези на чл. 281, ал.1 НПК-
прокуратурата не е посочила каквито и да е обективни пречки, препятстващи
изпълнението на процесуалното й задължение по чл.178, ал.9 НПК. В този смисъл евентуалния
прочит на показанията на свидетеля с инд. № 6 и включването му в доказателствената съвкупност би съставлявало осъществено в нарушение на чл. 281,
ал.1, т.2, пр.1 НПК.
Към
доказателствения материал съдът приобщи на основание чл. 283 от НПК и всички
събрани по делото писмени доказателства.
Относно
посочените ПКО от 12.02.2009г./ за
плащане на заема с „Ф.Г.“/, както и
споразумение от 03.01.2009г. за
прекратяване на договора / с „Т.Т. БГ“/
от кредитираните по делото
доказателства се установява, че към посочените в тези документи дати,
свидетелят А. все още не е бил погасил дълга си към дружествата.Относно
нотариалните актове за дарение на идеални части от недвижим имот на ул. „С.“
от свидетеля З. Ш. на свидетеля Е. М. се установява, че всъщност е имало
продажба, понеже св. Е. М. заплатил определена сума. Относно нотариалния акт от
04.03.2010г. за учредяване в полза на
подс. М. на ипотека и записаното, че подс. М. дал определена сума в заем на „Б.И.“,
се установява, че заем не бил уговарян, а ипотеката била учредена в полза
на посочения подсъдим като „ гаранция“
за направените от него разходи по ремонтни дейности. По –горе се посочи и
причината да бъдат прехвърлени от „И СП К.“
на подс. Г.Ж.М. три имота с нотариални актове от 25.03.2010г. / заради извършените ремонтни
дейности/. Относно РКО № 3/15.12.2009г. –л.133,т.15 се посочи, че бил изготвен
за счетоводни нужди на „ Т.Т. БГ“, като св.М.М. е получил
сумата в евро в гр. Н..
Приемат се като относими към предмета на
делото справките за съдимост на подсъдимите, договорите за заем от 03.02.2007г. и „за гарантиране на
намеренията“, протокол от
01.02.2007г. за проведено общо събрание
на съдружниците във фирма „Ф.И.“,
справките от банки, справките от Агенцията по вписванията, приложените
по делото нотариалните актове/ с
уточненията за посочените по - горе такива/, справката /
л. 36-41, т.4 ДП/ на
нотариус относно сключените предварителни договори за продажба с подс.О., постановлението
на РП гр. Б., АП гр.Б., и.л. по гр.д. №
5540/ 2011г.
В хода на
съдебното следствие са приобщени и
предявени и веществени доказателствени
средства в резултат на експлоатиране на специални разузнавателни средства по друго дело, отразяващи среща в ресторант „К.“,находящ се в гр.С., на ул. С.“, между
свидетеля Т. А. и подс. В. Ч..
Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.3 НПК за доказване на тежко умишлено престъпление, сред
лимитативно изброените с чл. 172 ал.2 от НПК,респ. чл.3 ал.1 ЗСРС, могат да се ползват и данните, получени при
прилагане на специални разузнавателни средства по друго наказателно
производство или по искане на орган по чл. 13 ал.1 ЗСРС. С оглед отразените дати
на исканията, разрешенията и протоколите за изготвяне на ВДС, в случая
не е налице и ограничението на пар. 65 ПЗР ЗИД НПК /ДВ, бр. 32 от
2010г., в сила от 28.05.2010 г./, че данните, получени при прилагане на
специални разузнавателни средства до влизането в сила на този закон, не могат
да се използват в наказателното производство при условията и по реда на чл.177
ал.3 НПК. Въпреки това, относно
процесуалната годност на обсъжданите веществени доказателствени средства,
същите ВДС се изключиха от доказателствената маса и съдът не гради изводи въз
основа на тях, предвид това, че видно и от формулировката на искането на органа
по чл.13 ЗСРС, се касаело за разследване насочено срещу магистрат, апелативен
прокурор, а разрешенията са дадени от
председателя на СОС, респективно не от
компетентния, в случая, председател на СГС /респ. изрично оправомощен негов
заместник – председател/. Нормата
на чл.136,ал.1 от НПК третира специалните разузнавателни средства като способ
за събиране на доказателства при разследване на тежки умишлени престъпления.
При експлоатиране на СРС, чрез технически средства и оперативни способи се
навлиза в личната сфера на контролираните лица, като се засягат граждански
права, ползващи се с конституционна защита /чл. 32-34 от Конституцията/ и с
международно признание /чл.8 КЗПЧОС и чл.17 МПГПП/, което налага и поставянето
на дейността по използване и прилагане на специалните разузнавателни средства
под предварителен, текущ и последващ съдебен контрол, при стриктно спазване на относимите разпоредби
на ЗСРС и НПК / из Решение № 10 от
28 .09.2010 г. к.д. №10/2010г., КС РБ/. В случая се
наложило ползването на СРС, с оглед предотвратяване и разкриване на тежки
умишлени престъпления, за които са изложени конкретни фактически обстоятелства в исканията, но
същите са касаели магистрат / апелативен
прокурор/, което е било изрично отразено в относимите документи. Делата срещу магистрати са подсъдни на СГС, респективно в случая с оглед твърдяната престъпна деятелност
на апелативен прокурор, компетентен да даде разрешението е бил председателят на
СГС, а не сторИ.т
това председател на СОС. Не следва да има спор, че както искането за
разрешаване на използването на специално разузнавателно средство, така и
даването на разрешение за използването му следва да е направено от компетентен
орган. В противен случай резултатите от експлоатиране на ВДС, материализирани в
протоколи за изготвяне на ВДС и в самите веществени доказателствени средства,
няма да могат да се ползват за нуждите на наказателния процес. Това следва от забраната на чл. 105, ал.2 НПК в
наказателния процес да се ползват доказателствени средства, които не са събрани
или изготвени при условията и по реда на НПК.
Относно останалите
ВДС, изготвени в резултат на експлоатиране на специални разузнавателни средства
следва да се стори уточнението, че специалните разузнавателни средства, основно тези, прилагани
спрямо свидетеля Т.А.,
разрешени при условията на чл.12, ал.2 ЗСРС, на които най- вече се опира обвинителната теза, не са от значителна помощ за разкриване на
обективната истина по делото, тъй като целта на прилагането на този
доказателствен способ е обективиране поведението и разговорите на лицата в
реална обстановка, без същите да знаят,
че спрямо тях се провеждат такива
средства. В разглежданата хипотеза, в случая, основно става
въпрос за провеждани специални разузнавателни средства спрямо свидетели, които
са знаели за прилагането на този доказателствен способ и под формата на
разговор сочат това, което излагат и в показанията си, дадени пред органите на
досъдебното производство.
Тези уточнения
се налагат досежно записаните изявления свидетеля А. при провеждани негови
разговори със свидетели по делото. От значение е да се отбележи, че в повечето от разговорите основно
свидетелят Т.А./ при
СРС са разрешени по чл.12,
ал.2 ЗСРС/ сочи за „лихви“
и за „заеми“,
навеждайки насрещната страна на целени от него отговори. Тук следва да се посочи, че веществените доказателствени
средства, изготвени или събрани по реда за специалните разузнавателни средства,
на общо основание, така както всички останали веществени доказателствени
средства, подлежат на оспорване и проверка за достоверност в хода на
състезателното съдебно следствие. Относно
така коментираните СРС, разрешени при условията на чл.12, ал.2 ЗСРС, с дадено съгласие на свидетеля А., не могат да
не се отбележат показанията на
свидетеля М., който сочи практически как са се случвали част от записваните
/чрез СРС/ разговори „…Каза…свърши
ми една услуга…Т. ми каза аз да кажа
при разговора, че му давам на В. 5000лв. на месец. Аз се съгласих.
Седнахме в колата и той ми звънна и ме пита колко пари давам на В. и аз му
казах, че му давам 5 000 лева на месец. Бяхме
в колата когато Т. ми звънна и се проведе този разговор … аз от Ч. никога не
съм взимал пари и няма за какво
да му плащам..“ / из показанията на св.М. в съдебно
заседание /. Относими в тази връзка са и показанията на свидетеля Т.А., който заявява
в съдебно заседание и следното : „… по същите методи беше и за Р.…единия ден, в
който имаме СРС, с Р. достигнахме до суми за около 700-800 хиляди евро
лихви…цифрите бяха нещо смазващо…“/ из показанията на свидетеля А. в съдебно заседание./.Същевременно за обстоятелствата, че е имало предварителни контакти между
свидетелите А. и Р.У., във връзка с делото и показанията им ,
свидетелства и полицейският служител св. К..
„… Доста често Р. беше в компанията на Т.А. …. двамата се събират и си дават кураж.. Сещам се за конкретен случай, късно вечерта,
когато двамата дойдоха пред дома ми, за да ми твърдят как на следващия ден ще
дойдат и какви показания ще дадат../ из показанията на свидетеля К.,
депозирани в съдебно заседание. Интерес
представляват още и показанията на св. М., съпоставени със записания, чрез
СРС, разговор със св. Т.А.. Свидетелят М. в
съдебно заседание заявява:“…А.…Казал
ми е какво да говоря в насока срещу Ч.. Каза
ми конкретно какво да говоря..“.
Най - накрая следва
да се акцентира и на обстоятелството, че поначало
специалните разузнавателни средства по това дело са прилагани постфактум, в момент, последващ датите на твърдяните
договорки по отпускане на заеми,по предаване на парични суми. Според обвинителната теза предоставянето на заеми срещу лихва / сделките/ са: на 17.01.2008г.; на 15.12.2009г.; през
лятото на 2007г.; през есента на 2007г.;
през м.юли /м.август 2008г. и на 22.05.2008г.; на 03.02.2007г. Експлоатирането на СРС е започнало значително по- късно. В този
смисъл
не се касае до експлоатиране на специални разузнаватели средства,
които напълно обективно да отразяват инкриминираните
събития, към момента на осъществяването им.
Съдът възприе и
кредитира в присъдата си заключенията на вещите лица
Р. и С. по извършените съответно съдебно психиатрична експертиза и съдебно –
счетоводната експертиза, като изготвени
обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област и
кореспондиращи на останалата достоверна доказателствена съвкупност. Заключенията не се оспориха.
Относно
заключението на вещото лице А.А. по съдебно- икономическата експертиза/ т.4
ДП/, заключенията на вещите лица О.П. и А.А.
по изготвените две комплексни
икономически и оценителни експертизи/т.14 ДП/, изслушани в съдебно
заседание, същите се кредитират в часттите им относно оценките на вещи, изчислената левовата равностойност на посочените суми в
евро, като изготвени с нужните професионални знания и кореспондиращи на останалата
достоверна доказателствена съвкупност. Тези заключения не се възприемат, обаче, в частите им, представляващи интерпретация на
свидетелски показания на досъдебната фаза и предположения, както и какво е било
правното естество на договорите, понеже
това е недопустимо да се извършва от
вещите лица. Достатъчно е да се илюстрира горното, например със записаното в
допълнителната комплексна съдебно – икономическа и оценителна експертиза л. 37-
38 ,т.14, че „ …М. като пълномощник е
получил парични средства… Тъй като се
твърди, че има учредена ипотека върху новострояща се сграда, би могло да се
допусне, че заемодателят се е удовлетворил“. Или, в същото заключение се сочи
и: „.. информацията, съгласно тези договори
потвърждава в известна степен показанията на Д.У.…но не съвпада периода
на получаване на 100 000 евро и сключване на договора… за целите на експертизата
може да се допусне сключения предверителен договор за относим…В протокола за
разпит на свидетеля Т. А. И. от
16.05.2012г. последният твърди,че не е
давал пари в заем на Р.У. …не са уговаряни лихви… дадените суми са били за
съвместен проект - вилно селище в А.…
Приложеният договор… не би могъл по
категоричен начин да подкрепи твърденията за съвместен инвестиционен
проект… Допълнителната информация не допринася за изясняване на финансовите
отношения м/у Т.А. и Р. и Д. У...“ и т.н.
Вещите лица, в случая назначени от органите на досъдебното производство, не
могат да дават заключения по правни въпроси от компетентността на ръководно-
решаващия орган. Не е в правомощията на експертите да извършват дейност по
оценка на доказателствения материал. Поначало оценките, които се съдържат в експертното
заключение, следва винаги да се отнасят до фактически, не и до правни въпроси.
Въпросите касателно това, дали едни или други доказателства и доказателствени
средства кореспондират помежду си, дали са достоверни и относими, са от компетентността на съответния
орган, който осъществява функцията по процесуалното ръководство и решаването. Съдът
дори не е и длъжен да обсъжда заключенията в тези им части . В този смисъл : Р 632 – 55 - II, ВС
: „.. съдът не е длъжен да обсъди заключението на вещото
лице в частта му…, тъй като единственият компетентен орган, който може да
разреши този въпрос е самият съд..“.В този смисъл : Р 614 -77 - III, ВС : „ задачата на вещото лице е да изясни обстоятелствата, за които са необходими специални знания из областта на науката,
изкуството или техниката, а не да дава преценка по правни въпроси, която деятелност се извършва единствено от
съда, след преценка на всички
доказателства и доказателствени средства, включително заключението на вещото лице“.
Действително, в
съдебната фаза, в хода на съдебното следствие пред настоящия
първоинстанционен съд свидетели като : Т.И.А.,
Р.А.У., Д.А.У., Д.А.Н., Е.М.М., М.Г. А., отрекоха достоверността на показанията /или на
частите от тях, касаещи участието на подсъдимите/, дадени от тях на фазата на
досъдебното производство. Тези свидетели описаха фактическа обстановка, коренно различна
от предходната и дадоха разяснения относно
констатираните противоречия. Поначало, отричането
в хода на съдебното следствие от
депозирани на по- ранен етап
показания не води априори до дискредитирането на последните, а задължава
решаващия орган, тоест съдебният състав, да извърши
адекватната преценка кои от показанията да кредитира с доверие и да изложи своите конкретни съображения за
това. Не е и придадена
от страна на законодателя и по- голяма
доказателствена стойност на показания, депозирани на
фазата на съдебното следствие, в отлика с тези, дадени пред органите
на досъдебното производство. В
настоящия казус при това коментираните различия в свидетелските показания не се дължат на
изтекъл продължителен период от датата на даване на показанията на фазата на
досъдебното производство, че да може
това да бъде отдадено на нормалните човешки психични процеси на забравяне на
факти и обстоятелства. Особеното е ,
че всъщност основно се касае до лица,
сочени за пострадали от инкриминираната деятелност, които излагат пред съда и конкретния си мотив,
за да депозират съответните си показания
на досъдебната фаза, уличаващи подсъдимите в извършването на инкриминираните
посегателства. При анализа на показанията на пострадали
свидетели по едно дело, следва да се подхожда изключително внимателно, тъй като
тези показания са едновременно източник на доказателства и „средство
за защита на накърнените му от престъплението права“.
В тази връзка с Р - 836 - 1990г. на І н. о.
на ВС се сочи и
че особеното положение на пострадалия в
процеса може да го мотивира да бъде тенденциозен, недобросъвестен и
необективен. Това налага съдът винаги да преценява тези показания като ги
подлага на подробен и задълбочен анализ, а при наличие на противоречия между
тези показания и останалите доказателства по делото, да вземе мотивирано
становище защо на едни доказателства дава вяра, а други игнорира. В
настоящия казус не могат да бъдат намерени разумни аргументи,
че ако коментираните лица действително са жертви на изнудвания и лихварска дейност, то
те ще лъжесвидетелствуват
в съдебно заседание в своя вреда, при това под страх от наказателна отговорност по чл. 290, ал.1 НК. В този смисъл е налице и още един аргумент, да се
кредитират като достоверни, депозираните
при открит и състезателен процес с гарантирано участие на страните в
производството, свидетелски
показания, като при оценката
си за достоверност в посочените им
части, съдът, имащ непосредствени
впечатления при събирането на гласните доказателства, изходи от съпоставката им и с
обективните доказателства по делото / Р
362 -79 на I н.о. на ВС /.
От значение е да се
отбележи във връзка с доводите на обвинителната теза, че отречените показания на
досъдебната фаза на коментираните свидетели Т.И.А., Р.А.У., Д.А.У.,
Д.А.Н., Е.М.М., М.Г.А. не съдържат така нужната конкретика за инкриминираните
случаи/ дори и време и място на твърдените събития/ от която да могат
да бъдат изводими всички съставомерни признаци на деянията.
Важно е да се
посочи и че коментираните отречени показания дадени на досъдебната фаза, при
това далеч не са така безпротиворечиви и допълващи се взаимно, въпреки
становището на прокуратурата в обратен смисъл./ Например, илюстрация на горното са показанията по
досъдебното производство на свидетелите Д. М. и Т. А. между които се констатират съществени
отлики относно сумите - 20 000 евро според първия и 80 000 евро според втория свидетел – при
диаметрално срещуположни тези относно обстоятелството дали е имало първоначално
уговорени лихви - като според свидетеля Д.
М. не съществувала такава уговорка и
т.н. Съществени противоречия са налице и
между прочетените показания на
св. Р. У. и Д. У. - относно предоставените суми и условията за това, за нуждите на строежа на „В.С.“ и т.н./.
Предвид липсата на
достатъчно конкретика, както и с оглед изтъкнатите противоречия, решаващият
съдебен състав приема, че обсъдените гласни доказателства на досъдебната фаза не могат да бъдат използвани за сигурна основа
на фактически констатации в посоката, поискана от представителя на държавното
обвинение.
От значение е да се
отбележи и че в съдебно заседание са
разпитани и множество свидетели, с чиито показания, депозирани под страх
от наказателна отговорност по чл. 290, ал.1 НК, се закрепват контролни факти от
съществено значение за преценката за приетата недостоверност на показанията
на коментираните прочетени показания на
ДП.
Съдът зае
становището, че по делото не се доказа по
небудещ съмнение начин подсъдимите да са извършили престъпленията, за които са
обвинени. Само когато всички факти, включени в причинно -следствения процес на престъпното деяние
и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови
съответна осъдителна присъда, което в случая не се е
случило.
Относно
обвинението за организирана престъпна група / по чл. 321, ал.3 , пр.2 т. 1, вр. ал.1 от НК за
подс. В.Ч. и по чл. чл.321, ал.3, пр.2,
т.2, във вр. с ал.2 от НК за подсъдимите
Г.М. и Т.О./.
Обвинението на
подс. Ч. е по чл. 321 ал.3, т.1, вр. ал.1 НК - затова че ръководил организирана
престъпна група, а на подсъдимите М. и О.
е по чл. 321 ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК-
затова че участвали в такава група, създадена с користна цел и за да извършва
престъпления по чл. 252 от НК.
Поначало участието и ръковеденото на
организирана престъпна група се определя като форма на предварителна
престъпна дейност, доколкото представлява умишлено създаване на предпоставки
или условия за последващи престъпни действия на приготовление и най -
вече за извършване на нови престъпления за в бъдеще. Участието в престъпна
структура следва да се разграничи от приготовлението като стадий в развитието на
умишленото престъпление и
форма на предварителната престъпна дейност.
Приготовлението се изразява в умишлено създаване на условия, създаващи възможността
или улесняващи извършването винаги на конкретно индивидуално определено
престъпление. Между участниците в задружно осъществяване на приготовление
липсва устойчивата организационна връзка на йерархическа субординация. Основната и най– съществена разлика
между престъпното сдружаване и приготовлението се изразява в това, че
първото е довършено престъпление, а второто е стадий на умишлена престъпна дейност.Оттук
се налага и изводът, че
приготовлението /което е
наказуемо само в изрично предвидените в закона случаи, съгласно чл. 17 ал.2 от НК/ доколкото е стадий на умишлена
престъпна дейност, образно казано, се „поглъща“ от опита и довършеното
престъпно посегателство. Приготовлението може да има собствено наказателно
правно значение, единствено когато престъплението, което деецът подготвя, не е
стигнало до фазата на изпълнението.В този смисъл, принципно положение е, че
наказателната отговорност за стадиите, предшестващи довършването на умишленото
престъпление е субсидиарна, като довършеното престъпление, „поглъща“ опита, а
последният изключва самостоятелната
отговорност за евентуалното приготовление. От друга страна, престъпното
сдружаване, макар и имайки подготвителен
характер, е уредено от законодателя като
самостоятелно престъпление, за което се носи наказателна отговорност,
независимо дали се е стигнало до осъществяване на вторична престъпна дейност. Разлика се открива
още на плоскостта на това, че приготовлението
е стадий на предварителна престъпна дейност,
при който поначало условията за
осъществяването на определено престъпление могат да се създадат и от едно само
лице. За състава на чл. 321 ал.1- ал.3 от НК във всички случаи е необходимо участието на три или повече лица и
се касае до своеобразна форма на задружна престъпна дейност. За разлика от приготовлението, при престъпното
сдружаване дейността
не е инцидентна, за някакво
определено и конкретно престъпление, а напротив, тя обхваща съгласието на отделните лица в групата
относно създаване на предпоставки за извършване на множество престъпления
от определен вид.
В обобщен вид, организираната
престъпна група, съгласно чл.93,
т.20 от НК, може да се дефинира като структурирано трайно сдружение на три или
повече лица, действащи обединено и с общата цел, съгласувано да извършват в
страната или в чужбина престъпления, наказуеми с повече от три години лишаване
от свобода, като дейността им не е инцидентна - за
някакво точно определено и конкретно престъпление, а обхваща и съгласието на
отделните лица в групата относно създаване на предпоставки за извършване на
поне две престъпления от определен тип, като те съзнават, че с дейността си
подпомагат постигането на общи престъпни резултати.
За участието в
такава група е достатъчно всяко едно от лицата да прояви воля да се включи
организационно в дейността, да приеме и да участва в конкретно възложените
задачи и изпълнението им, което е фактическия израз на неговото съгласие да
участва в група с характера на организирана за извършване на умишлени
престъпления, за които се предвижда наказание повече от три години.
Изяснено е в
теорията и практиката, че престъпната
група съществува за определен период от време, а не временно и
инцидентно за реализиране на определено
престъпление, като напротив, тя е извършване на
повече престъпления. / Така и Решение № 415 / 23.02.2012 г. по н.д. № 2161/2011г., ІІ н.о. на ВКС:„ ..трайността произтича от данните за времето на продължителност
на съществуването и продължаваща усложнена престъпна дейност на повече от три
лица при липса на основание да бъде определена като инцидентна, т.е. възникнала
по повод на конкретно деяние при обикновено съучастие по смисъла на чл. 20 НК…“.
Изяснено е още, че
групата не се създава за извършване на едно конкретно престъпление, с
осъществяването на което съответно да прекратява и своето съществуване, а
същата има за специфична цел извършването на повече престъпни
посегателства от определен вид. / Така Решение № 408 / 5.12.2011 г. на
ВКС по н. д. № 1990/2011 г. , III н. о., НК, : „… в случая е налице
организиране на група за извършване само на едно престъпление …., а както вече
се посочи, чл. 93, т. 20 от НК изисква освен останалите елементи, наличие и на
факти за организиране на престъпления, т. е. повече от едно престъпление….. При
граматическото тълкуване на нормата на чл. 93, т. 20 от НК се налага извод, че
законодателят е предвидил като задължителен елемент на престъплението по чл. 321,
ал. 1-5 от НК групата да е била създадена за извършване на две или повече
престъпления…“/.
По настоящото дело
се доказва, че действително подсъдимите Ч., М. и О. се познавали
и комуникирали помежду си. Установява се още, че подсъдимите са ползвали един и същ офис, находящ се на адрес: гр.Б.,
ул. “В.Т.“ № ***. Установява се и че подсъдимите имали взаимоотношения
по повод стопански дейности на търговско дружество „Т.Т. БГ.“. По никакъв начин
обаче не се установява тримата подсъдими да са се сдружили с цел да вършат
престъпления по чл. 252 НК. От кредитираните свидетелски показания по делото,
както и от подслушаната телефонна комуникация и останалите ВДС не е защитима
тезата на прокуратурата, че подс. Ч. бил ръководител на престъпно сдружение с
участници подсъдимите Г. М. и Т. О.
Всъщност, от това,
че подсъдимите Ч., М. и О. действително са се познавали и
контактували, включително с оглед
осъществяване на разни стопански дейности на едно търговско дружество, съвсем не следва еднозначно, че те са изпълнявали обща воля и са преследвали
обща престъпна цел, което е същностен,
определящ, белег за всяка, в това число и престъпна организация.
По обвинението
за престъпление „лихварство“ с правна квалификация
по чл. 252, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20,
ал.2 вр.ал.1 от НК – за подс. Ч., и по чл. 252 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.4
вр.ал.1 от НК -за подсъдимите М. и О..
Относно правната
природа на „лихварството“ по чл. 252 от НК следва да се отбележи, че същото е от
категорията на „престъпленията по занаят“. Поначало престъплението „по занаят “
е и системно, но реципрочното не е вярно - не всяко престъпление на „системно
извършване“ е насочено към придобиване на доходи / основни или допълнителни/. Особеност
на престъплението на системно извършване е, че то се осъществява чрез
няколко еднородни деяния, за които
деецът взема отделни решения. За разлика от продължаваното престъпление по чл. 26 ал.1 НК, при
това на системното извършване отделните деяния сами по себе си, не съставляват престъпление. Приема се, че
съществен елемент от обективна страна на тази форма на усложнена престъпна дейност
е системността на еднородните деяния, тяхното
многократно осъществяване от дееца. По този начин се стига до няколко
отрицателни засягания на обекта, всяко от които не обуславя използването на
наказателна принуда. Същевременно взети заедно,
в своята съвкупност, те вече разкриват
достатъчно висока степен на обществена опасност, което мотивира
законодателя да ги обяви за
престъпление. Приема се в съдебната практика, че„при системно извършване на
престъпление се изискват най - малко три деяния и между тях да има устойчивост
и трайност“ -ТР 3/15.II.1971г., по н.д. № 32/70г.,
VII, т. 3, ОСНК, ВС. При престъплението, извършено по занаят, деецът посредством редица от деяния, които в своята
общност увреждат или поставят в опасност даден вид обществени отношения,
превръща дадена дейност в източник за противозаконно придобиване на основни или
допълнителни доходи. Въпросът за
продължителността на времето, в течение на което са били извършени
отделните прояви при престъплението по занаят, е фактически. Същевременно
значителният интервал между отделните деяния може така да ги разкъса, че всяко
едно да бъде изолирано в обективно или
субективно отношение от другите и по
такъв начин да се заличи фактическата
връзка мужду тях. И,обратно, колкото
този интервал е по- кратък, толкова по
ясно е изразен съответния занаят.Най -съществената особеност на престъплението
по занаят се изразява в специфичната обща насоченост
на поведението - по такъв начин деецът придобива основни или
допълнителни доходи, превърнал е тази дейност
изцяло ило поне частично в свой поминък– от тук и наименованието на
престъплението - „ по занаят“. При това само намерението на дееца не е достатъчно,
а трябва да има реално получаване на доходи. Не е необходимо обаче да е реализирана някакав печалба, не еквивалентна
на вложения труд /виж М., Д.„Проблеми на
наказателното право. Обща част“ /.
И така, основният
състав на чл. 252 ал.1 от НК обявява за наказуема деятелността по извършване по
занятие без съответно разрешение на банкови, застрахователни или други
финансови сделки, както и платежни услуги, за които се изисква такова
разрешение.
Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗКИ банка е юридическо лице,
което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и
предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Съгласно чл.13, ал.1 ЗКИ за извършването на банкова дейност
се изисква лиценз, издаден от БНБ. Съгласно чл. 2, ал.2 ЗКИ банката
може да извършва и други подробно посочени дейности, ако са включени в нейния
лиценз. В ал. 5 е посочено, че публично привличане на влогове или други
възстановими средства, както и услугите по ал. 2, т. 3 и 4 може да извършва
само лице, което е получило лиценз за банка от БНБ. В пар.1 ал.1 т. 3 ДР ЗКИ е
дадена легална дефиниция на понятието публично привличане на влогове или
други възстановими средства.
Видно от изложеното
ЗКИ дава дефиниция за банката, чрез основните сделки, които тя извършва, а
именно публичното привличане на влогове
и предоставянето на кредити. Същността на банковата дейност се изразява основно
в тези банкови операции и може да бъде осъществявана само от юридически лица,
които имат издаден лиценз от БНБ. Банковото кредитиране се изразява в предоставяне
на паричен ресурс за определен период от време със задължение за връщането му,
заедно с цената на този ресурс / лихвата/. Определението за банка, дадено в
този закон, не въвежда забрана банките да оперират в кредитната си дейност и с
други парични средства, различни от добитите чрез публично привличане на
влогове. В този смисъл за дефинирането на дейността като банково
кредитиране не е задължително деецът да е осъществявал и дейност по
влогонабиране и от набраните средства да е предоставял кредити. /В този смисъл : Решение № 141 от
28.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 197/2012 г., I н. о., НК: „законът … не създава
задължение за предоставяне на кредити единствено от привлечения влогов капитал“
и др./. Поради това за съставомерността на деянието по чл.252 НК, е без значение, дали деецът
ползва собствени средства, когато
извършва сделки, отговарящи по характеристиките си на банково кредитиране. Във
случаите на предоставяне на
парични средства на широк кръг лица, срещу насрещна материална облага - лихва
за ползването на заетата сума с основната цел - заемодателят
да реализира доходи по занятие от реално предоставени средства на други лица, се покрива
признаците на дейност по банково кредитиране, поставена под
лицензионен режим, съгласно Закона за кредитните институции.
В обобщен вид може
да се посочи, че за обективната страна на престъплението чл. 252 ал.1 НК е
нужно системното осъществяване на еднородните деяния /уговаряне и получаване на лихва/ да включва
поне три на брой. Съставът на чл. 252 НК
визира неправомерното упражняване на банкова дейност от
физически лица, без те да имат съответното разрешение,
ако това се извършва системно и по занятие, като се явява източник на доходи за дееца. Без значение за
съставомерността на деянието е
както произхода на раздадените парични суми - дали те са негови лични или
заети, така и полученият доход - основен или допълнителен.
В случая, подсъдимите
са обвинени, че действайки в съучастие -
подс. Ч. като извършител
по смисъла на
чл.20 ал.2 от НК / предоставял
кредити/, а подс.М. и подс. О. - като
помагачи по смисъла на чл. 20 ал.4 от НК, без съответно разрешение, са
извършили по занятие банкови сделки, за
които се изисква такова разрешение по смисъла на чл. 13, ал.1 ЗКИ, като от дейността
неправомерно са получили значителни доходи.
От обсъдените доказателствени източници по делото не се доказа подсъдимите да са
извършвали обсъжданото престъпление при съучастие, подсъдимият Ч., като извършител
по чл. 20, ал.2 НК и подсъдимите М. и О., като помагачи по чл.20, ал.4 НК.
Извършителството по смисъла на
чл. 20, ал.2 от НК е участие в самото
изпълнение на престъплението. Разпоредбата на
чл. 20 ал.4 от НК обявява за „помагач“
този, който, без да участва в изпълнителното деяние, умишлено е улеснил извършването на
престъплението, чрез съвети, разяснения, обещания да се даде помощ след деянието,
отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. Извършителството по чл.
20 ал.2 НК се определя като най- значимата форма на съучастие дотолкова, доколкото без да го има не могат да се осъществят
останалите две форми на съучастие/ подбудителство и помагачество/. В контекста
на посоченото, наказателна отговорност
по отношение на сочените за
помагачи Г. М. и Т. О. може да съществува дотолкова, доколкото се
докаже наличие на извършителска дейност
на извършителя по смисъла на чл.20 ал.2 НК , тоест на подс. В.Ч..
Обвинителната теза
по делото е в насока, че соченият за
извършител подс. Ч.: „ казал, че имал
едни пари „ и свидетелят Т.И.А. можел да му намира нуждаещи се хора, „за да им
ги раздават срещу лихва“. Според обвинението „парите“ подсъдимият Ч. отпуснал, чрез две свои дружества / „Т.Т. БГ“
и „ Ф.Г.“/, като за целта предоставил на свидетеля А. 400 000 лева и 100 000 лева с два договора целево- „за
да ги раздава срещу лихва“ и „.. впоследствие свидетелят А. започнал да раздава от тези пари“
/ виж стр.5, стр. 6 от обвинителния акт/.
След това с обвинителния акт са посочени и конкретни твърдения за предоставени
кредити. Такива обстоятелства, свързващи
подс. Ч. с последващата дейност
на свидетеля Т.И. А., в посочения от обвинението смисъл, не се доказаха по
делото. С кредитираните си показания, дадени в съдебно заседание, свидетелят Т.И.А.
твърди, че сумата от 500 000 лева, предоставил изключително на св. Р.У. Тези показания в съдебната фаза на процеса на св. Т.И.А.
се подкрепят от целия достоверен доказателствен материал. Свидетелят Т.А. сочи, че
дал на св. Р. У. първо : 100 000 евро/ с левова равностойност от 195 583
лева - като авансово плащане на апартаменти /не завършени/ - така и кредитираната част от показанията на
свидетелите Р. У. и Д. У./, второ: 150 000 евро/ с левова равностойност 293 375 лева- за инвестиционен
проект - за които пари свидетелят Д. У. не знаел/. Тоест отпуснатите му от двете
дружества парични средства свидетелят Т.А.
предоставил изключително на свидетеля Р.У..
Според
обвинителната теза : „една от формите на предоставяне на кредити била с договор
от дружествата, фактически управлявани от подс.Ч.“. За такива дружества се визират „Т.Т. БГ“ и „ Ф.Г.“ / страни по договорите за кредит със
свидетеля А. и с дружество„ Т.Б.“/.От целия достоверен доказателствен материал
по делото се установява, че „собственик“ / такъв на капитала/ на дружество „ Т.Т. БГ.“ е чуждестранно юридическо лице. „ Т.Т.
БГ.“ имало за управители св. К./ към
момента на сделките със св. Т.И.А./ и респ.
св. Д./ съм момента на сделката с
дружество„Т.Б.“/. Собственик на капитала на „Ф.Г.“, представляно от
управителя св. Г.Д.М., било друго търговско дружество, а именно „ Ф.И.“ представлявано от управителя св. Г.Д.М., в което подсъдимият В.Ч. бил един
от съдружниците. Опровергават се
твърденията, че посочените дружества
се управлявали от подсъдимия В. Ч., тъй като се установява, че те са имали различни
от този подсъдим свои управители, разполагащи със съответни компетенции.
От кредитираната
част от показанията на свидетелите Д. У.,
Е.М., Д. Н., Д. М. се изяснява
естеството на финасовите отношения , предмет на разглеждане по делото,
като с коментираните гласни доказателствени средства, не се сочи за предоставяни им парични заеми с
лихва, респ.съпричастност на подсъдимите към такива сделки. Само в
свидетелските показания на свидетеля Р. У. и в съдебно заседание се съдържат твърдения за предоставен паричен кредит
от 150 000 евро, но същевременно се отрича съпричастност на подсъдимите
към тази сделка,като по – горе се посочиха причините да не се кредитират
коментираните гласни доказателствени средства – свидетелките показания на Р. У. в посочените им части.
Действително, от
доказателствата по делото се установяват три договора за кредит с уговорени лихви, към които
подсъдимите В. Ч. и Т. О. имат някаква
съпричастност: сключен на 03.02.2007г.
договор за кредит между търговско дружество „Т.Т.БГ.“ /кредитор/
и свидетеля Т.И.А. / длъжник/ ; сключен на 03.02.2007г.
договор за кредит между търговско дружество „ Ф.Г.“ /кредититор/
и свидетеля Т.И. А. / длъжник/; сключен на 15.12.2009г. договор за кредит между две търговски
дружества - „Т. Т. БГ.“/кредитор/ и „
Т.Б.“/ длъжник/, обезпечен с учредена договорна
ипотека върху недвижими имоти.
Относно предоставените суми на свидетеля Т.И.А. за инвестиционния проект, се налага предварително
уточението, че това обстоятелство не изключва характеристиката им на кредитиране. По-
горе се коментира, че сумите са предоставени
целево за инвестиционен проект в противовес на твърденията на свидетеля А.,
че заетите суми му били отпуснати, за „да раздава от тях пари срещу лихва на
други лица“. /Поначало за договора за банков кредит
по смисъла на чл. 430 ТЗ е
характерно, че паричните средства се
отпускат за „определена цел“. С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за „определена
цел“ и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока - чл. 430, ал.1 ТЗ/.
Относно договора за кредит от
100 000 лева, отпуснат от
дружество „Ф.Г.“ /кредитор/ на свидетеля
Т. И. А. /длъжник/ от обсъдените доказателства по делото се установява, че било проведено общо събрание на дружество „Ф.И.“. Последното било собственик на капитала на
дружеството - заемодател.
Участие
в общото събрание на
дружеството „Ф.И.“ са взели
свидетелят Г.Д.М./ съдружник/, подсъдимият В. Ч./ съдружник/, В.В.Л./ съдружник
/
и П.П. И./ съдружник/. Взето било колективно решение за отпускане на заема и свидетелят Г.М., като управител „ Ф.Г.“ да
представлява последното при
подписване на договора със св. Т. И.А.
Относно договора за
кредит от 400 000 лева, отпуснат
от българското търговско дружество
„Т.Т. БГ.“ на свидетеля Т.И.А.,
се установява, че подс. В. Ч., бил представител на чуждестранното юридическо лице „Т.Т.К.“- собственик на капитала. Тук подсъдимият Ч. се намесил в насока за отпускане
на заема, в качеството си на представител
на собственика на капитала. Доказателствено
неподкрепени обаче остават твърденията на прокуратурата, че
действителният собственик на
чуждестранното юридическо лице
бил подсъдимият Ч. Този подсъдим отрича това да е така и визира
друг неустановен по делото собственик на акциите на чуждата компания. Сочи, че
акциите на регистрираното в САЩ дружество са на приносител. За сумите по този
заем /главница и лихви/ подсъдимият Т.О.
е подписал със св. А. „Споразумение за прекратяване на договора поради
плащане“.
Относно договора за кредит от 130 000 евро/ с левова равностойност 254 258 лева, между търговско дружество „ Т. Т.БГ.“ /заемодател/ и търговско дружество „Т.Б.“ /заемополучател/, се установява, че подсъдимият Ч., бил предварително уведомен и заявил на управителя на „ Т. Т.БГ“ - на свидетеля Д., последният да прецени дали е изгодно. Дружеството -
заемодател било преставлявано при сделката
от своя управител св. Д., който сам взел
решение да отпусне заема.
Посочи се, че за обективната страна на „лихварството“ е
нужно системното осъществяване на еднородните деяния /уговарянето и
получаването на лихва/ да включва поне три на брой такива, като всяко от които само за себе си не е
престъпно.
От коментираните три кредита следва да се
изключи този от 100 000 лева, предоставен от търговско дружество „Ф.Г“ на
свидетеля Т.И.А., въз основа на взето решение от общо събрание на съдружниците
в дружеството собственик на капитала / „Ф.И.“/. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 НК изрично обявява, че
наказателната отговорност е лична и този основен принцип на българското
наказателно право изключва възможността да се претендира наказателна отговорност
от колективи от хора и за решения на колективен
орган. Без правно значение е кой от членовете какво мнение е изразил или каква
позиция е застъпил при обсъждане на взетото решение, което обективира като
резултат общата воля на колективния орган. В този смисъл, предвид
колективно решение от общото събрание на съдружниците не може да се търси отговорност на подсъдимия Ч.
за отпуснатия заем от 100 000 лева. Този извод не може да се
промени от обстоятелството, че подсъдимият Ч. бил един от
съдружниците в дружеството „Ф.И.“ - собственик на капитала на дружеството
„Ф.Г.“ /заемодател/.
Дори изключвайки само
тази сделка на дружество „Ф.Г.“ със свидетеля
Т.И.А. /понеже било взето колективно решение за предоставяне на кредита/, то
вече не е налице изискуемия брой от поне три еднородни деяния/ парични кредити
срещу лихви/, че да може да се търси наказателна отговорност от подсъдимите за „лихварска
дейност“ по смисъла на чл. 252 ал.1 и
сл.от НК.
Практиката на ВКС по приложението на чл. 252 НК в голямата си част касае „физическо лице“,
което предоставя обикновено собствени средства на други лица срещу високи лихви или други обезпечения
/често ипотека/ и реализира значителни
неправомерни доходи.
Обвинителната теза по
настоящото дело е и в насока, че всъщност подсъдимият Ч. извършвал лихварска
дейност „през“ свои собствени търговски дружества, които той е ръководел.
Според настоящия
съдебен състав, принципно няма пречка инкриминираната лихварска дейност да бъде осъществявана от дееца през ръководено
от него собствено дружество. /В същия смисъл: Особено мнение към Решение
№ 416 от 18.02.2013 г., ВКС по н. д. № 1265/2012 г., I н. о./.
В тази връзка от
доказателствата по настоящото дело не се установи коментираното българско
дружество „
Т.Т. БГ.“ да е било собственост на подсъдимия Ч. или на
който и да е друг от подсъдимите при отпускане на кредитите, което е и най-
същественият момент. Действително подсъдимият В. Ч. е определял управителите на „Т.Т. БГ.“ като представител на
чуждестранното Ю.Л/ собственика на капитала/.Надлежно определени управители
на визираното дружество„ Т.Т. БГ““, към
момента на инкриминираните два кредита,
са били свидетелите К. и Д.. В
този смисъл не се установи подсъдимият Ч.
да е ръководил търговското дружество.
Отделно, по делото се доказа, че не той е сключил сделките за кредит.
От значение е да се
посочи по отношение на обсъжданото дружество
„Т.Т. БГ“,че същото е имало за основен
предмет на дейност строителството /и свързаните с това продажби/ и хотелиерството. От доказателствата по делото
се установяват два /инцидентни/ кредита,
отпуснати от това дружество / „Т.Т. БГ“/:
през 2007 г. на св. А.
- с лихва от 40 633 лева и през 2009г. на дружество „Т.Б.“ -с лихва 48 309 лева. Според
данъчните декларации /ГДД/ приходите на дружество „Т.Т. БГ.“ са
от основнатата му търговска дейност -
хотелиерство и строителство, респективно не от лихви. Така, например само за 2007 година съгласно ГДД по чл. 92 ЗКПО с вх. № 7557/27.03.2008г. са декларирани от общо приходи 3 018
318 лева от инономическа дейност. В този смисъл няма аргументи във визираната от
обвинението насока, че процесното
дружество било ползвано от подсъдимия Ч. за
развиване на лихварска дейност.
Дружеството „Ф.Г.“ е
участвало само в една сделка като кредитодател, по договора за 100 000 лева. Същото не е
било ръководено от подсъдимия Ч.. Управител
на дружеството е бил свидетелят Г. М.. Обсъжданото
дружество „Ф.Г.“ е било собственост на
друго юридическо лице - на търговско дружество „Ф.И.“ с управител св. Г.М./ съдружник/. В дружеството - собственик на капитала на
дружеството -кредитодател, ролята и
участието на подсъдимия В.Ч., се заключава в това, че той е бил един от четиримата съдружници,
участвали в коментираното по - горе
колективно решение за отпускане на кредита. В този смисъл отново не е налице
хипотезата на собствено на дееца и ръководено от него дружество, ползвано
за отпускане на кредити, респективно за
извършване на лихварска дейност, в каквато насока е всъщност обвинителната
теза.
Между трите
коментирани коментирани сделки / двата кредита от 03.02.2007г. и този от
15.12.2009г. / са изминали близо три години, респ. е налице значителен
интервал, като същите са извършени от две различни дружества и следва да бъдат
разглеждани като изолирани действия, респ.
не като общност от такива.
Не се доказа
подсъдимите Ч., М. и О. да са придобивали
основни или допълнителни доходи от лихварска дейност, респективно да са превърнали такава дейност изцяло или
поне частично в свой поминък.
Квалифицираният състав
на престъплението по чл.252, ал. 2 пр.2 , вр. ал.1 НК изисква извършването на банкови сделки без
специално разрешение, по занятие /системно/ с реализиране на неправомерни
доходи от дееца от лихви, който следва да
са значителни. Такива факти по делото не са установени за подсъдимите.
Относно
обвиненията
за „изнудване“ по
чл.213а, ал.2, т.1 ,пр.
1, вр. ал. 1 от НК, по чл.213а, ал.2, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1 от НК; по
чл.213а, ал.2, т.1
пр. 1, вр. ал. 1 от НК и по чл.213а ,ал.2,
т.1, пр. 1 ,вр. ал. 1 от НК на подс. Ч.:
Субект на
престъплението по основният състав на изнудването по чл. 213 а, ал.1 от НК е всяко наказателно
отговорно лице, което с цел
да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме
имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи
обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки
последици за него или негови ближни.
От обективна страна изпълнителното деяние на изнудването е от
такова естество, че то може да бъде осъществено само чрез действие. То
представлява заплашване, тоест застрашаване с бъдещо деяние. Средствата с които
деецът предизвиква страх у пострадалия са изчерпателно изброени със закона –насилие,
разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго
противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни. От обективна страна за изнудването по чл. 213 а ал.1 от НК е
необходимо престъпният деец да доведе до знанието на пострадалия, какво точно поведение се иска последният да
осъществи. Това деецът може да направи преди или след заплашването или наред с него.
Субективната страна
на престъплението съдържа два елемента -
пряк умисъл и особена цел. Особената цел, която се преследва от престъпния
деец, е да принуди пострадалият да извърши определени разпоредителни действия
или да поеме имуществени задължения въпреки нежеланието на жервата да стори това.
Относно твърдяното
изнудване по чл.213а ал.2
т.1 пр. 1 вр. ал. 1 от НК спрямо свидетеля
Д. А.Н., същият заявява с показанията си в съдебно заседание, че не е
бил заплашван от подсъдимия Ч. при срещата в ресторант „В.“, като и не е искано от него да извършва
разпоредителни действия със сума от 200 000 лева. Тези показания на св. Д. А. Н.кореспондират с
показанията на свидетеля А.Н., който заявява, че не е имало случай, при който подсъдимият Ч. да е
отправял заплахи пред него по адрес на
сина му. Свидетелят А.Н. отрича и да имало среща между него и подсъдимия Ч. с
отправяне на заплахи от последния по адрес на сина му. Свидетелските показания
на свидетеля Д. Н. в кредитираната им част, както и тези на св. А.Н.
кореспондират изцяло с показанията на св.А. /приятел на св. Д. Н./, който сочи,
че срещата в ресторанта протекла „без скандали“ и не е въприемал отправени
заплахи. Свидетелят Д.Н. изяснява и причините
мотивирали го да даде показания с определено съдържание на досъдебната фаза на процеса, че подсъдимият
му заявил, че „ ще му струвало да
го ликвидира 35 000 лева“. От анализа на горните гласни доказателства е видно, че
не се доказват заплахи от подсъдимия Ч.,
а още по- малко,се доказва чрез такива, да е искано от свидетеля Д. Н.,
противно на волята му, да предприеме определено поведение / разпоредителни действия - да плати в брой сумата от 200 000 лева/.
Относно обвинението
по чл. 213 а, ал.2, т.1, пр.1,вр. ал.1 от НК за изнудване на св. Т.И.А., от
показанията на последния в съдебно заседание и от тези на св. М. А., в кредитираната им част, се установява, че не са отправяни заплахи / според
обвинението- от м. март 2009 г. до м. юни 2010г. в гр.Б./, чрез които да се е целяло от подс. Ч. да мотивира по
този начин свидетелят Т. А. противно да
волята си да извърши конкретни разпоредителни действия / да плати в брой сумата от 200
000 лева/.
Показанията на досъдебната фаза на свидетелите Т. А. и М. А. нямат нужната конкретика за мястото и
времето на отправяне на твърдените закани и поведението, което се искало да
бъде предприето от свидетеля Т.А. Според св. М.А. на досъдебната фаза „ тормозът“ със заплахи започнал
още през януари 2009г. и продължил с
посещения в дома им. Не конкретизира по време нито едно от твърдените „посещения“.
Според М.А. се целяло съпругът й да връщал „парите“ с „лихви“, без да се конкретизира сума, както и да
прехвърли собствеността на семейното им жилище. Свидетелят Т.А. с показанията
си по досъдебното производство е заявил, че от м. март 2009г. подсъдимият Ч. започнал „ да го тормози“ да „връщал парите, дадени на „ хората“. И този
свидетел не конкретизира какви суми са му искани. Т.е. коментираните показания
по ДП на свидетелите Т. А. и М. А. нямат нужната конкретика. Освен това се
констатират и съществени разминавания помежду им, досежно времето, както и
относно целеното поведение от страна на
свидетеля Т. А./дали да предаде „пари“ - като не се визират конкретни суми, или да прехвърли
апартамент/.В този смисъл не може да бъде споделена тезата на обвинението, че
следвало да се кредитират именно отречените показания на свидетелите Т. и М. А.
/ при констатираните противоречия и липса на достатъчно конкретика/, респективно
от същите да се обоснове кагегоричен извод, че подсъдимият Ч. е извършил престъплението
по чл.213 а, ал.2, т.1 пр.1,вр. ал.1 от НК, за което е бил обвинен, като при това се игнорират изцяло
свидетелските показания депозирани в съдебната фаза на наказателния процес, както
и обясненията на подсъдимия.
Относно обвинението
по чл.213а,
ал.2, т.1, пр.
1, вр. ал. 1 от НК с посочен за пострадал св. Е.М.М., от
кредитираните показания на този свидетел, дани
в съдебната фаза е видно, че не е бил заплашван с убийство, за да
извърши противно на волята си конкретни разпоредителни действия /да плати в
брой сумата от 40 000 евро на подсъдимия Ч./. Посочиха се по - горе причините, поради които не се
кредитират показанията на свидетеля Е.М. досежно твърденията за отправени
заплахи, които следва да са с определена цел. В съдебно заседание свидетелят
категорично отрича да е бил заплашван от подсъдимия.Отделен е въпросът, че в досъдебното
производство свидетелят твърде лаконично сочи, че в началото на 2009г.
разговарял със свидетеля А. по телефона, когато подследният си дал телефона на подс.
Ч. и последният по такъв начин провел комуникация със св. М., заявявайки, че “за
закъснението дължал 15 000 евро глоба“, след което започнал да го псува и
заплашва с думите “ Ще ви еба и
арменците, ще ви избия всичките“. Дори и с оглед тази прочетени показания, които държавното
обвинение счита, че следва да се кредитират изцяло, като се игнорират
оборващите ги показания на свидетелите в съдебната фаза, коментирани по - горе
в настоящото изложение, неразбираема остава обвинителната теза, че твърдяното деяние
е извършено през есента на 2009г./ респ. не в началото на 2009г./, както и че подсъдимият
Ч. целял чрез заканите като искано поведение от страна на св.Е.М., последният да плати в брой и точно сумата от
40 000 евро. Отделен е въпросът, доколко при такъв разговор, по телефон,
свидетелят Е. М. би могъл да е сигурен, с пълна категоричност, че свидетелят Т.
И.А. действително си е дал телефона на подсъдимия Ч., че да говори именно
последният. При всички положения свидетелят Е.М. не поддържа тези си показания на
досъдебното производство и сочи разбираем
мотив, защо тогава е направил такива доказателствени твърдения.
Съществуващите
доказателства - преимуществено отречените показания по досъдебната фаза на свидетеля Е.М., не могат да
формират единна, категорична и безпротиворечива връзка относно авторството и деянието, както и целият
доказателствен материал в подкрепа на обвинителната теза не може да се
цени като достатъчно категоричен и еднозначен, че да мотивира осъждането на
подсъдимия Ч. по това обвинение / за изнудване/.
С обвинителния
акт е повдигнато обвинение срещу В.Ч. и за
извършено престъпление по чл.213а , ал.2 т. 1, пр. 2, вр. ал. 1 от НК,
затова че в началото на месец май 2009
г. в гр. Б., с цел да принуди Р.А.У. да се разпореди с вещ - да му плати в брой
сумата от 150 000 евро, го заплашил с
насилие и с други противозаконни действия с тежки последици за Р.А.У. и
деянието да е придружено със заплаха за причиняване на тежка телесна повреда ,
като заявил пред брат му Д.А.У., че ще му начупи краката, ще го трепе, а също
и, че ще потроши и натроши брат му.
Свидетелите Р.У. и Д.У.
в съдебно заседание отричат първият от тях да е бил изнудван от подсъдимия Ч.. Доказателствени твърдения за изнудване на Р. У. от страна на подсъдимия Ч. впрочем не се
съдържат и в свидетелските показания на св. Р.У. и Д.У., депозирани от тях на
досъдебната фаза на наказателния процес.
Доказателствената
основа, дала основание за това обвинение, е единствено подслушаната комуникация
/том 10 от секретните материали/ между
свидетелите Д. У. и Т.И.А., при експлоатация на специални разузнавателни
средства, разрешени
при условията на чл.12, ал.2 ЗСРС / с
дадено съгласие на свидетеля Т.А./.
Тук е била нарушена и разпоредбата на чл. 177, ал.1 от НПК, съгласно
която обвинението
не може да се основава само на данните от
специалните разузнавателни средства.
Независимо от
горната недопустимост на това обвинение, основащо се изключително на СРС /
предвид нормата на чл.177 ал.1 от НПК/,
от значение е да се отбележи, че коментираният протокол за изготвяне на ВДС и самото
ВДС, всъщност отразяват подслушаната комуникация между свидетелите Д. У. и Т. А.,
проведена след инкриминирания случай. /Срещата е осъществена на дата 07.10.2010г. от 14,30 часа, в
ресторант „С.С.Б.“, на ул. „М.С.“ – гр.Б../. Отделно от това, записаните изявления на свидетеля Д. У. от
значение за обвинителната теза са следните„ ...В. ми се обади , вика ела да се
срещнем като хора. Иначе, вика, ще го взема Р. и ще му начупя краката … Аз
затова отидох да се разбера с него. Ти за какво мислиш,че отивам? Аз оттам
научих. Аз научих май, юни месец миналата година…“.От този подслушан разговор
по никакъв начин не е изводимо мястото на осъществяване на твърдяното
изнудване, нито пък, твърдяното с обвинителната теза, целено поведение от
страна на свидетеля Р.У. – последният да се разпоредял със свои вещи - като предаде точно
в
брой от 150 000 евро на подсъдимия Ч..
От анализа на показанията
на свидетелите Р.У. и Д.У. в съдебно заседание се установява, че същите си
влошили отношенията и дори престанали да си говорят, респективно не става ясно
как точно свидетелят Д. У. е довел до
знанието на брат си / св. Р. У./ твърдените заплахи. Съдържащите се в тази
насока твърдения в обвинителния акт не
са почивали на никаква доказателствена основа.
Доколкото не се
доказа по делото осъществяване на
твърдените „изнудвания“ по основния състав на чл.213 а ал.1 от НК, то е безпредметно да се обсъждат и
квалифициращите признаци.
Съгласно чл. 303 ал. 2 НПК съдът признава подсъдимите за виновни, само, когато обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин, какъвто не е настоящия случай. Доколкото законът не позволява присъдата
да почива на предположения, то на осн. чл. 304 от НПК съдът оправда подсъдимите
по повдигнатите и предявени им обвинения.
По делото няма
веществени доказателства по които съдът да дължи произнасяне.
При този изход на делото и на основание чл. 190 ал.1 от НПК направените
по делото разноски остават за сметка на държавата.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: