Р Е Ш
Е Н И Е
№
19.01.2021г.,
гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІІ-ри граждански състав в
публичното заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при
секретар Л. П. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 574/2020г. по описа на ЛРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по Искова молба с която е предявен положителен
установителен иск от ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *******, гр.София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв.З.Й.Ц. от САК, съдебен
адрес: ***, против Д.А. Л. с адрес *** и адрес на регистрация: *******, с
правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между
страните са сключени следните договори:
1./ Договор за мобилни услуги №
********* от 14.05.2015г. съгласно който на клиента е предоставен мобилен №
0894 554 992.
2./ Допълнително споразумение №
********* към Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 18.06.2015г.,
съгласно което за телефонния номер влиза в сила нов абонаментен план, а на
клиента е предоставен телефонен апарат TELENOR Smart Plus White, на стойност от
172, 97лв. с вкл. ДДС, като за ползването и лизингополучателят се
задължава да извърши една първоначална лизингова вноска в размер на 37,50лв с
вкл.ДДС, платима към датата на сключване на договора и 23бр. месечни лизингови
вноски в размер на 5,89лв с вкл. ДДС всяка.
3./ Допълнително споразумение № ********* към
Договор за мобилни/фиксирани услуги от 19.10.2015г., съгласно което за
мобилният номер на абоната влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна
месечна абонаментна такса 29,99лв с ДДС или 24,99лв без вкл. ДДС.
4./ Договор за допълнителен лизинг №
********* от 20.09.2016г., съгласно който на абоната е предоставен мобилен
телефонен апарат LENOVO C2 Black, чиято обща цена е
360,87лв с вкл. ДДС, като за ползването и лизингополучателят се задължава да
извърши 23бр. месечни лизингови вноски в размер на 15,69лв с вкл. ДДС всяка.
Твърди се, че ответницата не е изпълнила
своите парични задължения начислени в 5бр. фактури издадени за периода от
м.ноември 2016г. до м.март 2017г., както следва:
1./ Фактура
№ **********/18.11.2016г. за отчетен период от
18.10.
до 17.11.2016г., включва : месечна абонаментна такса 24,99лв и ползване услуги
5,88лв, в общ размер на 30,87лв без ДДС - 37,04лв с вкл. ДДС и лизингова вноска
в размер на 15,69лв, или общо 52,73лв, като след приспадане на надвнесено
плащане на задължение за предходен отчетен период в размер на 0,48лв,
претендираната сума е в размер на 52,25лв
2./ Фактура
№ **********/18.12.29016г. за отчетен период от 18.11. до 17.12.2016г., включва
месечна абонаментна такса 24,99лв, такса за спиране на номер 0,75лв, ползвани
услуги 1,46лв, в общ размер на 27,20лв без ДДС или 32,64лв с вкл.ДДС, и
лизингова вноска в размер на 15,69лв с вкл. ДДС, или обща претендирана сума в
размер на 48,33лв
3./ Фактура
№ **********/18.01.2017г. за отчетен период от
18.12.2016г.
до 17.01.2017г., включва : месечна абонаментна такса 24,99лв без ДДС или
29,99лв с вкл. ДДС и лизингова вноска в размер на 15,69лв, или общо сума в
размер на 45,68лв
4./ Фактура №
**********/18.02.2017г. за отчетен период от 18.01.2017г. до 17.02.2017г., включва месечна
абонаментна такса -8,87лв без ДДС или -10,64лв с вкл.ДДС, лизингова вноска в
размер на 15,69лв с вкл. ДДС. Общата начислена сума във фактурата е в размер на
5,05лв.
5./ Фактура №
**********/18.03.2017г. която включва задължение за плащане на неустойки за
предсрочното прекратяване на договори за мобилни услуги, в общ размер на
211,52лв, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
предоставено мобилно устройство в общ размер на 298,11лв с вкл.ДДС, равняващи
се на 19бр. неначислено лизингови вноски. Общият размер на сумата е 509,63лв.
В ИМ се твърди, че изискуемостта на
вземанията по всяка една от фактурите е настъпвала 15 дни след издаването и.
Твърди се, че общата стойност на
неизплатените парични задължения е в размер на 660,94лв, както следва:
- Неизплатено задължение в размер на
52,25лв по фактура № **********/18.11.2016 г. с настъпил падеж 03.12.2016г.;
- Неизплатено задължение в
размер на 48,33лв по фактура № **********/18.12.2016 г. с настъпил падеж
02.01.2017г.;
- Неизплатено задължение в
размер на 45,68лв по фактура № **********/18.01.2017 г. с настъпил падеж
02.02.2016г.;
- Неизплатено задължение в
размер на 5,05лв по фактура № **********/18.02.2017 г. с настъпил падеж
05.03.2017г.;
- Неизплатено задължение за
неустойки поради предсрочно прекратяване на договори по вина н потребителя в
размер на 211,52лв и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер
на 298,11лв, общо 509,63 по фактура № **********/18.03.2017 г., с настъпил
падеж на 02.04.2017 г.
Петитум: да бъде признато от съда за
установено, че към ответницата Д.А. Л., съществува изискуемо парично вземане на
ищеца в размер на 660,94лв /шестстотин и шестдесет лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляващи сбор на дължимите суми, съгл. фактури №
**********/18.11.2016г., № **********/18.12.2016г., № **********/18.01.2017г.,
№ **********/18.02.2017г. и № **********/18.03.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените разноски в
заповедното и исковото производство.
В с.з. ищцовото дружество не изпраща
процесуален представител. Постъпила е Молба-становище от адв.З.Й. от САК-
пълномощник на ищцовото дружество, който поддържа
Исковата молба, и моли съдът предвид процесуалното поведение на ответника да
постанови неприсъствено решение, тъй като са налице законовите изисквания на
чл.239 от ГПК за това.
Ответницата по делото редовно призована
не се явява в с.з., не се представлява.
Ломски районен съд, след като взе предвид
направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 във вр.
с чл.415 от ГПК.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено, че по отношение на ответницата Д.А. Л., съществува изискуемо
парично вземане на ищеца в размер на 660,94лв /шестстотин и шестдесет лева и
деветдесет и четири стотинки/, представляващи сбор на дължимите суми, съгл.
фактури № **********/18.11.2016г., № **********/18.12.2016г., № **********/18.01.2017г.,
№ **********/18.02.2017г. и № **********/18.03.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата.
В с.з. процесуалният представител на
ищеца е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение на осн. чл.238, ал.1
от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото /респ. не изпрати
свой представител/, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска.
В
нормата на чл.239, ал.1 от ГПК законодателят
е регламентирал, че съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно,
че е налице първата предпоставка по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като ответницата
по делото Д.А. Л. е получила чрез трето лице Е. С. В. – нейна сестра, която е поела
задължение да ги предаде препис от
Исковата молба с приложените към нея доказателства, както и препис от
Разпореждането на ЛРС на 05.05.2020г. видно от приложеният по делото отрязък от
изпратената призовка, надлежно оформена от връчителя Т. М. – специалист
Кметство с.Сливовик, обл.Монтана
Ответницата е редовно призован за насроченото пред
ЛРС открито с.з. на 17.12.2020г., като видно от приложеният по делото отрязък
от изпратената призовка, същата е получена лично от последната заедно с препис
от Определението на ЛРС от 09.10.2020г. с което е изготвен и Проекто-доклада по
делото.
Съдът намира, че наред с това е налице и
втората предпоставка на чл.239, ал.1,
т.2 от ГПК–вероятна основателност на исковете, тъй като искането на ищеца, от
съда да бъде признато за установено, че ответницата Д.А. Л., има изискуемо
парично вземане на ищеца в размер на 660,94лв /шестстотин и шестдесет лева и деветдесет
и четири стотинки/, представляващи сбор на дължимите суми, съгл. фактури №
**********/18.11.2016г., № **********/18.12.2016г., № **********/18.01.2017г.,
№ **********/18.02.2017г. и № **********/18.03.2017г. се подкрепя от
представените към исковата молба писмени доказателства: Договор за мобилни
услуги № ********* от 14.05.2015г. – копие, Допълнително споразумение №
********* от 18.06.2015г. към договора –
копие, Договор за лизинг от 18.06.2015г. – копие, Допълнително споразумение №
********* от 19.10.2015г. към договора – копие, Договор за допълнителен лизинг
№ ********* от 20.09.2016г. – копие, 5бр. фактури с номера: №
**********/18.11.2016г., № **********/18.12.2016г., № **********/18.01.2017г.,
№ **********/18.02.2017г. и № **********/18.03.2017г. – копия.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че са налице условията на основание чл.239, ал.1
вр. с чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените разноски по делото, в размер на 770лв /седемстотин и седемдесет лева/, от тях
както следва: 385лв /триста осемдесет и пет лева/ в хода на заповедното
производство, от които 25лв /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 360лв /триста
и шестдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение и 385лв /триста осемдесет и
пет лева/- в хода на исковото производство, от които 25лв /двадесет и пет лева/
- държавна такса и 360лв /триста и шестдесет
лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответницата по делото Д.А. Л. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес:*** съществуването
на вземане на ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *******, гр.София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв.З.Й.Ц. от САК, съдебен адрес: ***,
в размер на 660,94лв /шестстотин и шестдесет
лева и деветдесет и четири стотинки/, представляващи сбор на дължимите суми,
съгл. фактури № **********/18.11.2016г., № **********/18.12.2016г., №
**********/18.01.2017г., № **********/18.02.2017г. и № **********/18.03.2017г.,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2653 по описа за 2018г. на ЛРС, ведно със законната лихва
върху сумата от 26.11.2018г. до окончателното и изплащане,
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата по делото Д.А. Л. с ЕГН ********** ***
и настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *******,
гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв.З.Й.Ц. от
САК, съдебен адрес: ***, направените разноски по делото, в размер на 770лв
/седемстотин и седемдесет лева/, от тях както следва: 385лв /триста осемдесет и
пет лева/ в хода на заповедното производство, от които 25лв /двадесет и пет
лева/ - държавна такса и 360лв /триста и шестдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение и 385лв /триста осемдесет и пет лева/- в хода на исковото
производство, от които 25лв /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 360лв
/триста и шестдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК
настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: