Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260025 Година 08.02.2023 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански
състав
На десети януари две
хиляди и двадесет и трета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №14598 по описа за
2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск
с правно основание член 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Г.И.А. ЕГН
**********,***, чрез ….. Д.И., със съдебен адрес:***, в исковата си молба
против Т.Т.Т. ЕГН **********, с постоянен адрес:***, е поискал от съда да осъди ответника да му заплати: 7 000,00 лева, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 10.12.2018 г. - датата на увреждането, до
окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди; 30,00 лева
ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.12.2018 г. - датата на увреждането, до окончателното и
изплащане, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на ………. , около …. часа, той и двете му … се прибирали
към дома им с автомобила му „Н…. К…", който домувал в подземния паркинг на
адрес гр. П…., ул. „С…Б….. В този подземен паркинг, ползвал две паркоместа,
които били едно до друго и не били оградени или преградени между тях. Местата
се ползвали от него и семейството му като същите били на инвеститора на
сградата.
През
този период достъп до подземния паркинг имали само лицата, които живеели в
сградата и ползвали паркоместа. Всеки от тях знаел и ползва неговото си
регламентирано място. Достъпът на чужди лица в подземния паркинг бил ограничен,
чрез специален режим на достъп.
Месец, а може и малко повече, преди въпросната дата, входната врата към
паркинга се повредила и фирмата отговаряща за поддръжката не била отстранила
проблема, като вратата стояла отворена.
При
влизането в подземния паркинг ищецът се насочил към паркоместата. които ползвал
и установил, че там по средата на двете, бил спрял лек автомобил марка …., като
в същия се намирало лице, стоящо на мястото на водача. В последствие се
установило, че това лице е Т.Т.Т..
Ищецът спрял пред него, излязъл от колата си, като оставил двете си
деца, които били на възраст от по осем години, вътре. Отишъл до шофьора на
спрялото МПС и го помолил да освободи местата, за да паркира.
Тогава
лицето излязло от колата и започнало да се държи арогантно. Последвало
разяснение от страна на ищеца, че той няма право да ползва паркоместата и да
пречи на останалите ползватели, защото не го познава и не живее в тази сграда.
Тогава ответникът тръгнал срещу него, блъснал го в гърдите, в резултат
па което, ищецът загубил равновесие и политнал назад. Непосредствено след това,
ответникът Т. замахнал с юмрук срещу него, в посока към главата и за да се
предпази, с дясната си ръка, ищецът се прикрил, като по този начин му препречил
удара, който попаднал пряко в дясната му ръка и бил доста силен. В следствие на
този нанесен удар, ищецът изпитал доста силна болка. Непосредствено след това
последвал втори удар от нападателят с другата ръка, който удар попаднал в
тялото му. Докато му е нанасял ударите, Т. продължавал да се държи арогантно,
обиждал ищеца и се заканвал се, че ще ги запали и неща все в този смисъл.
От
случващото се, ищецът се притеснил за семейството си и по- конкретно за децата,
защото всичко това се развивало непосредствено пред тях, пред техните очи.
Междувременно, ищецът понесъл и внезапно нанесен удар в долната челюст, в
следствие на което му се надула долната устна. В този момент, за да се защити,
той се опитал да свие в юмрук дясната си ръка, но не успял, поради остра болка
в същата.
С
помощта на лявата ръка и тялото си той отблъснал нападението на Т.. като
последният се насочил към асансьора. В този момент ищецът му казал да стои, за
да подаде сигнал към 112 за нарушаване иа обществения ред. Т. обаче се насочил
към другата част на подземния паркинг. Там той намерил и взел едно парче от
гипсокартон и заплашително се насочил отново към ищеца, като при наближаването
му замахнал и го строшил в лявата му ръка, с която той се предпазил. След като
счупил това парче в ищеца, лицето се насочило към изхода на паркинга.
Ищецът тогава се обадил на с…., която си била в апартамента, да слезе и
вземе децата, защото не знаел, какво ще предприеме това лице като се върне и
най-вече какво ще носи у себе си. Поведението на ответника било непредсказуемо
и за Г.А. било важно да предпази децата си.
Това
лице се върнало след около 3-4 минути и продължило да се държи грубо, обиждало
и отправяло закани, като на част от това му поведение станал свидетел и с…. на
ищеца, която точно в този момент слизала с асансьора, за да прибере децата.
След
като съпругата му пристигнала, ищецът се обадил на 112, за да повика органите
на реда за съдействие.
Полицията пристигнала на място след около 10
минути, като до това време, ищецът, съпругата му, децата им и това лице били
заедно в гаража. Тотов не спирал да ги обижда, да им се заканва и заплашва.
Свидетели на непристойното му поведение станали дори и полицейските служители,
които пристигнали на място и които му направили забележка два пъти да престане
с агресията и заканите.
Малко по-късно, болките в ръката на ищеца, коремната област и устните му
започнали да се усилват, което го принудило да потърси медицинска помощ в
спешно отделение на УМБАЛ „С… Г….“ ………
Там
били извършени редица прегледи, от които се установило, че от нанесеният му
удар от ответника, ръката на ищеца е счупена и по-точно, втора фаланга на
единият пръст на дясната му ръка. Проведени били медицински манипулации, като
на ……. с всичките медицински документи, той посетил съдебна медицина, и след
прегледа му било издадено СМУ № ……….. ординатор в Отделение съдебна медицина
при УМБАЛ „С… Г…." …, от което било видно, че му е била нанесена средна
телесна повреда и охлузване по носа. От останалите оплаквания нямало видими
следи понеже до следващия ден оттока па устната му бил спаднал и му се
нормализирал говора.
По
случая, в Районна прокуратура гр. Пловдив било образувано досъдебно
производство № ……., по прокурорска преписка № ….
След
приключване на разследването, между Районна прокуратура и обвиняемият Т.Т.Т.
било подписано предложение за одобряване на споразумение за решаване на делото,
което било внесено в Районен съд гр. Пловдив.
Образувано било в Районен съд Пловдив ……… като в проведеното съдебно
заседание от …. било одобрено постигнатото споразумение, с което Обвиняемият
Т.Т.Т. - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, осъждан, работещ, ЕГН ********** е ИЗВЪРШИЛ ВИНОВНО престъпление
по чл.129 ал. 2 вр. ал.1 от НК. за това че на …. е причинил
на Г.И.А. ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на средната
фаланга на трети пръст на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на
движенията на десен горен крайник, за което му е наложено и съответно
наказание. Споразумението влязло в законна сила па ……………….
В
резултат па уврежданията Г.А. претърпял първоначално силна физическа болка,
страдание в един сравнително продължителен период от време, бил му е причинен
немалък дискомфорт. Следвало да се отбележи, че пръстите на дясната му ръка
били гипсирани, както сочи съдебният медик - поставена била гипсова
имобилизационна превръзка, която обхващала всичките повърхности на крайника,
като преминавала през гривнената става обхваща цялата длан и трети и четвърти
пръсти, които били имобилизирани съвместно един към друг, посредством
превръзката. Всичко това на практика водело до невъзможност да бъде използвана
дясната ръка на пострадалия, която му се явявала и основна при извършването на
ежедневни манипулации свързани с личното му физическо обслужване и оказването
па помощ в семейството му в това число и при отглеждането на двете му малки
деца.
Отделно от горното, ищецът преживял и емоционален стрес и срив
вследствие на извършеното срещу него, в присъствието на децата му грубо
посегателство над неговата личност. За един продължителен период от време той
се затворил в себе си, не напускал домът си, което било ярък признак па наличен
психологически проблем вследствие на изживяния постравматичен стрес.
Нанесената средна телесна повреда ведно със съпътстващите я физически и
психически неудобства били причинили огромни морални вреди, изразяващи се в
болка и страдание, срам, продължили не къс период, от време. Освен това той
изпаднал в тежък душевен дискомфорт изразяващ се в засягане на достойнството и
честта му.
ОТВЕТНИКЪТ Т.Т.Т., чрез
пълномощника му … И.С., оспорва предявените искови претенции.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното като доказателство по делото……., се установява, че ответника по делото Т.Т.Т. се е
признал за виновен за извършено престъпление по чл.129 ал.2, вр. с ал.1 от НК
за причинена средна телесна повреда на Г.И.А. на …. и е постигнал споразумение
с Прокуратурата, което е било одобрено от съда.
Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от
надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд/в случая
одобреното от съда споразумение/, е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Отговорност за за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите
лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни действия или бездействия.
Тази отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между
противоправното и виновното поведение на дееца и настъпилите вреди, което в
конкретния случай безпорно беше установено. Съобразно разпоредбата на чл.51
ал.1 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени.
В настоящото
производство ищецът претендира имуществени и неимуществени вреди.
За
неимуществените вреди законодателят е приел, че като неизмерими в пари,
размерът за следващото им се обезщетение ще се определя по принципа на
справедливостта – чл.52 от ЗЗД.
Справедливостта
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни, обективно
настъпили обстоятелства, като размерът не следва да бъде източник на обогатяване
за пострадалия.
Съобразно
установената съдебна практика в тази насока справедливостта се определя с
преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства –
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при
които е извършено, настъпилия вредоносен резултат, причинените морални
страдания и др.
Съдът
допълнително следва да съобрази освен приетите лимити и съществуващата
икономическа конюнктура. Тези критерии, съдът следва да приложи към конкретния
правен спор, с оглед изискването за мотивиране на съдебният акт. Т.е. да
съобрази тяхното наличие, респективно неустановеност по конкретното дело, като
мотивира изводите си и ги обоснове с установените факти. Изброяването на тези
критерии, представлява единствено рамката, която следва задължително да бъде
приложена по отношение на определяне на обезщетенията, като по всеки от
критериите следва да бъде вложено съдържание, изведено от конкретните факти,
доказани от ищеца. /Решение на ВКС, ТК, І т.о., т.дело № 1311/2019 г./
Видно от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, беше установено от ищеца,
че в резултат на престъплението извършено от ответника са претърпени болки от
счупване и трайно затрудняване на десен горен крайник на ищеца. Същевременно причиненото счупване и
обездвижването е довело до затрудняване на хватателната функция на дясната ръка
за период около месец и половина. Същото съгласно заключението на вещото лице и
гласните доказателства, е довело до здравословен дискомфорт, променило е
ежедневието на пострадалия и се е отразило на самочувствието му.
От вида и характера на причиненото се налага извода,
че ищецът е претърпял душевен дискомфорт, чийто равностоен еквивалент се явява
сумата от 7 000,00 лева.
Относно претендираните имуществени вреди, по делото
бяха представени писмени доказателства за направени такива във връзка с
освидетелстване на ответника в УМБАЛ“С….Г… за което е издадена фактура № …………
за сумата от 30,00 лева, които съдът следва да присъди на ищеца като извършени.
Вземането за
непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е
известен още тогава – чл.114 ал.3 от ЗЗД. Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД
причинителят на непозволено увреждане се смята в забава и без покана.
С оглед на горното съдът
ще следва да присъди на ищеца претендираните с исковата молба неимуществени
вреди в размер на 7 000,00 лева и имуществени вреди в размер на 30,00
лева.
Вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня
на извършването му – ….. когато деецът е известен още тогава – чл.114 ал.3 от ЗЗД. Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД причинителят на непозволено увреждане се смята
в забава и без покана.
С оглед на горните обстоятелства, настоящата инстанция
намира, че искът за изплащане на обезщетение за имуществени вреди както и
акцесорната към него претенция за заплащане на законна лихва, считано от деня
на увреждането - …. до окончателното изплащане на сумата е основателен и доказан.
На основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, ищецът е освободен
от заплащане на държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода на спора,
съдът ще следва, да осъди ответника да заплати държавна такса в размер на
281,20 лева, както и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 250,00 лева.
Ответникът следва да заплати на ищеца и направените по
делото разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 680,00 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Т.Т. ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез …. И.С., със съдебен адрес:***, да
заплати на Г.И.А. ЕГН **********,***, чрез …..Д.И., със съдебен адрес:***,
сумата от 7 000,00(седем
хиляди)лева представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на средна телесна повреда на …. ведно със законната
лихва върху сумата, считано от ……..- датата на
увреждането, до окончателното и изплащане; сумата от 30,00(тридесет)лева представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат на причинена средна телесна повреда на 10.12.2018
г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 10.12.2018 г. - датата на увреждането, до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Т.Т.Т. ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, чрез …. И.С., със съдебен
адрес:***, да заплати по сметка
на ПРС, в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт държавна такса в
размер на 281,20(двеста
осемдесет и един лева 20 ст.)лева и 250,00(двеста и
петдесет) лева разноски за
възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Т.Т.Т. ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, чрез …. И.С., със съдебен
адрес:***, да заплати на Г.И.А. ЕГН
**********,***, чрез …. Д.И., със съдебен
адрес:***, адвокатско
възнаграждение в размер на 680,00(шестстотин и осемдесет)лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно с оригинала.
М.Х.