О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
/05.10.2020 година, гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ДЕСЕТИ ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2. ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ БАЕВА ч. к. адм. д. № 2176 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по частната жалба на А.К.А. *** срещу
Определение № 392/23.08.2021 година, постановено по НАХД № 3082/2021 година по
описа на Районен съд – Варна.
Жалбоподателят твърди, че определението е
незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че фишът е съставен в негово отсъствие и му е връчен по пощата,
поради което изводът на съда за недопустимост на жалбата срещу фиша е
неправилен. Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното
определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
Производството пред районния съд е образувано по
жалбата на А.К.А. *** срещу Фиш Серия ОВ № ********** на служител от Общинска
полиция – Варна, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл. 178 Е от Закона за движението по
пътищата (ЗДП), затова, че на 04.03.2021 година, в гр. Варна е паркирал лек
автомобил марка „Мицубиши“ с регистрационен № В 19 01 ЗК в градинката пред блок
17 в кв. „Чайка“.
С Определение № 392/23.08.2021 година състав на
Районен съд - Варна е прекратил производството, като недопустимо. За да
постанови този резултат съдът е приел, че жалбата, подадена срещу фиша, издаден
в производството по чл. 186, ал. 3 от ЗДП, представлява възражение срещу него
по чл. 186, ал. 2 от същия закон, поради което компетентен да се произнесе е
наказващият орган.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и
от активнолегитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения :
С Фиш Серия ОВ № **********, издаден от служител от
Общинска полиция – Варна на А.К.А. *** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл. 178 Е от ЗДП, затова, че на
04.03.2021 година, в гр. Варна е паркирал лек автомобил марка „Мицубиши“ с
регистрационен № В 19 01 ЗК в градинката пред блок 17 в кв. „Чайка“. Фишът е
издаден в отсъствие на нарушителя, в хипотезата на чл. 186, ал. 3 от ЗДП. Видно
от приложената разписка фишът е връчен на жалбоподателя на 19.03.2021 година.
Настоящият състав намира, че въззивният съд неправилно
е приложил разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от ЗДП и е прекратил производството
по обжалване на фиша на това основание.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от ЗДП урежда хипотеза,
в която нарушителят оспорва извършеното административно нарушение. Същата е
приложима само за случаите по чл. 186, ал. 1 от ЗДП, когато административното
нарушение е установено в момента на извършването му и фишът е съставен на
мястото на нарушението и в присъствието на нарушителя. Когато нарушителят
оспори извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или
откаже да подпише фиша, се съставя акт. Аргумент в подкрепа на разбирането, че
разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от ЗДП е приложима само в хипотезата на чл. 186,
ал. 1 от същия закон е и липсата на срок, в който нарушителят може да възрази
срещу издадения фиш. Непосочването на срок за предявяване на възражение срещу
издадения фиш не може да се приеме, като законодателен пропуск. Същото следва
характера на института на административното наказване, чрез издаване на фиш, а
именно незабавното такова.
Отделно от това тълкуването на правните норми се
извършва, не на последно място, и с оглед на систематичното им място. В
конкретния случай, възможността, дадена на нарушителя, да възрази срещу
издадения фиш е уредена в чл. 186, ал. 2 от ЗДП. По същество с нея е турен край
на уредбата на наказването с фиш, съставен в присъствието на нарушителя.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДП е уредена
друга хипотеза, на издавена на фиш в отсъствие на нарушителя и тя не препраща
към правилото на чл. 186, ал. 2 от същия закон. Систематичното и място, след
първите две алинеи, изключва прилагането на ал. 2 в тази хипотеза. Това следва
и от забраната в чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, чрез която се
проявява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия.
Вярно е, че чл. 59, ал. 1 от ЗАНН предвижда обжалване
само на наказателните постановления и електронните фишове, но при тази хипотеза
следва да се приложи пряко разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи. Цитираната разпоредба дава възможност на
всяко лице, при определянето на неговите граждански права и задължения или при
наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съобразно приетото в
теорията разбиране с фиша публичната администрация наказва за извършване на
административно нарушение и има характер на правораздавателен акт, който
подлежи на обжалване. В подкрепа на горното е Решение № 1/01.03.2012 година,
постановено по конституционно дело № 10/2010 година по описа на Конституционния
съд на Република България, съдия докладчик К.С.(Обн.,
ДВ, бр. 20 от 09.03.2012 г.).
В конкретния случай жалбоподателят е уведомен за
съставения фиш на 19.03.2021 година. Жалбата е подадена на 16.07.2021 година,
видно от приложения пощенски плик. По арг. от чл. 186, ал. 7 от Закона за
движението по пътищата сокът за обжалването му е изтекъл на 26.03.2021 година.
По изложените съображения обжалваното определение
следва да се остави в сила. Предвид горното и на основание чл. 235 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Определение
№ 392/23.08.2021 година, постановено но НАХД № 3082/2021 година по описа на
Районен съд - Варна, ХV наказателен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.