№ 160
гр. Русе, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на десети октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Милена Пейчева
Пламен Дочев
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно частно
наказателно дело № 20244500600768 по описа за 2024 година
Производството е по гл.ХХІ, вр. 341 ал.1 пр.1 от НПК.
С протоколно определение № 1054 от 21.05.2024г., постановено
по НЧХД № 2388/2024г., Районен съд - Русе прекратил наказателното
производство, като присъдил на подсъдимия, направените разноски.
Недоволна от определението останала адв.Д. К. от АК - Русе,
повереник на частната тъжителка С. В., която го обжалва с молба да бъде
отменено, с указания за продължаване на производството.
В съдебно заседание на въззивната инстанция частната тъжител‐
ка С. Г. В., редовно призована, не се явява и не взема становище по жалбата.
Повереникът адв.Д. К. поддържа жалбата на съдържащите се в нея основания.
Подсъдимият В. М. В., редовно призован, не се явява и не взема
становище по жалбата. Защитникът, адв. Д. Ц. от АК - Разград, оспорва
жалбата и моли определението да се потвърди.
Съдът, след проверка на обжалваното определение по осно‐
ванията, посочени в жалбата и изцяло служебно на основание чл.314 ал.1 от
НПК, констатира:
НЧХД № 2388/2023г., е образувано пред Районен съд - Русе по
1
частна тъжба вх.№ 37607/29.12.2023г., по описа на съда, подадена от адв.Д. К.,
в качеството на повереник. Тъжбата е мотивирана, а обвинението -
квалифицирано правно. В нея се твърди, че подсъдимият В. В. извършил три
отделни престъпления, съответно по чл.146 ал.1, по чл.130 ал.2 и по чл.144
ал.1 пр.1 и 3 от НК, с пострадал по всички - частната тъжителка С. В..
След внасяне на държавна такса, с разпореждане № 91 от
11.01.2024г., съдията-докладчик констатирал, че тъжбата отговаря на
изискванията по чл.81 от НПК и като разпоредил връчване преписи, насрочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
След възражение на защитника, съдът изискал препис от ма‐
териалите по прокурорска преписка № 5485/2023г. на Районна прокуратура -
Русе и с протоколно определение № 1054 от 21.05.2024г., прекратил
наказателното производство, като осъдил частната тъжителка да заплати
направените от подсъдимия разноски за упълномощаване на защитник.
В мотивите на определението съдът преразказал кратко съдър‐
жанието по прокурорска преписка № 5485/2023г. и обявил, че инцидентът, за
който са повдигнати обвиненията с частната тъжба по чл.130 ал.2, по чл.146
ал.1 и по чл.144 ал.1 от НК, е напълно идентичен като време, място и Д.ие с
престъплението, което се разследва от Районна прокуратура - Русе. С тези
мотиви, първоинстанционният съд прекратил наказателното производство и
на основание чл.190 ал.1 от НПК, осъдил тъжителката да заплати направените
от подсъдимия разноски, в размер 2000 лв.
Преценявайки правилността на атакуваното определение,
въззивният съд констатира, че същото е лишено от мотиви. След описателната
част в началото, без обсъждане, първоинстанционният съд е заявил извод, а
именно, че двете наказателни производства се водят за „абсолютно
идентичен” инцидент.
Правилността на този извод не може да бъде проверена, тъй
като съдебният акт не съдържа описание на самия инцидент. При липсата на
съответните мотиви, контролната инстанция е лишена от възможност да
провери доколко направения извод съответства на събраните доказателства.
Освен принципния характер, в случая този дефект има изключително
значение, предвид твърдението в жалбата, че между страните са протекли два
сходни инцидента в интервал от два и повече часа.
2
Липсата на мотиви на съдебния акт сама по себе си е съще‐
ствено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК,
обуславящо отмяна на постановения съдебен акт. При служебната проверка,
обаче Окръжният съд констатира, че в случая то е следствие от друго,
допуснато в началото на производството, съществено нарушение на
процесуалните правила.
Както вече стана реч, след отстраняване на нередовности, съдът
изготвил разпореждане № 91 от 11.01.2024г. В неговата обстоятелствена част
повторил текстовете от Наказателния кодекс, изброени в тъжбата и приел, че
същата отговаря на изискванията. С единствения диспозитив насрочил делото
и дал указания за връчване преписи на подсъдимия.
Съдебната практика без изключение е възприела, че за
редовност на тъжбата е достатъчно описание на претендираните от
пострадалия фактически обстоятелства. Частният тъжител не е длъжен да дава
правна квалификация. Дори когато такава е дадена в тъжбата, тя не само не
обвързва съда, но и което е по-важно - Не го освобождава от задължението да
прецени и обяви на страните по какво обвинение (в см. фактология) и с каква
правна квалификация ще се проведе наказателното производство. Това
задължение съдът трябва да изпълни в самото начало на процеса, тъй като в
своето единство - частната тъжба и разпореждането за предаване на съд,
определят предмета на доказване. По този начин се гарантира правото на
страните предварително да узнаят какво ще следва да доказват и особено на
подсъдимия да научи в какво е обвинен. Това задължение на съдията-
докладчик е съществувало и преди, като произтичащо от общите принципи на
процеса, докато в редакцията на чл.252 ал.4 от НПК (д.в. бр.48 от 02.06.2023г.)
вече е въведено и изрично.
В случая, съдията-докладчик въобще не е изпълнил
задължението си по чл.252 ал.4 от НПК. При липсата на обвинителен акт,
повдигането на обвинение по дела от частен характер, представлява
фактически състав, който започва с подаване на тъжбата, но приключва с раз‐
пореждане на съдията-докладчик. В него на базата на твърденията в тъжбата,
той определя фактическите и правните параметри на обвинението. В случая
разпореждането пресъздава правната квалификация от тъжбата като такава.
Няма извод каква квалификация приема съда, както в цифрово, така и като
3
словесно изражение.
Липсата на тези реквизити, освен, че ограничават правото на
защита, не позволяват на страните и контролиращата инстанция да разберат
точните параметри на обвинението по което се води делото. Същото се отнася
и до приложената прокурорска преписка, по която предметът на делото ще
бъде ясен едва след привличането на обвиняем. Липсата на обективирана в
разпореждане по чл.252 ал.4 от НПК преценка относно параметрите на
обвинението, прави изначално невъзможно и сравняването му с
предполагаемия предмет на друго наказателно производство, както и
обявяването им за идентични.
Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че
обжалваното определение е необосновано, поради което следва да се отмени,
като делото се върне за ново разглеждане от същия съд. Предвид заявеното
вече становище, друг състав на първоинстанционния съд следва да изготви
разпореждане, съответстващо на чл.252 ал.4 от НПК и да продължи
производството по частната тъжба.
Мотивиран така и на основание чл.335 ал.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 1054 от 21.05.2024г., по‐
становено по НЧХД № 2388/2024г., Районен съд - Русе, с което е прекратено
наказателното производство и са присъдени разноски, като:
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4