Решение по дело №972/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 916
Дата: 10 май 2019 г. (в сила от 12 август 2019 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20193110200972
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

№916/10.5.2019г.

 

Град Варна

 

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                                                     двадесет и трети  състав

На  двадесет и втори април                              Година две хиляди и  деветнадесета

В публично заседание в следния състав:       

                                                                                           Съдия  Даниела Михайлова

Секретар    Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №  972 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

  

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на  Р.Б.И. - ЕГН **********  против Наказателно Постановление  № 23- 0000014 / 16.01.2019г. на   Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна,   с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500  лева на основание чл. 179 ал.6 т.3  от ЗДвП.

            В жалбата не се оспорва описаната в постановлението фактическа обстановка, но се твърди, че за липсата на една гайка от десет такива, закрепващи джантата към главината на колелото, е следвало въз.И. да бъде предупреден, а не санкциониран с глоба в размер, равняващ се на месечната му заплата.Поради това и тъй като непосредствено след проверката била закупена и поставена липсващата гайка, се иска постановлението да бъде отменено.  

            В  съдебно заседание , въз. И.,  редовно призован , не се явява, не се представлява.   

            Въззиваемата страна, редовно призована , представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и излага мотивирано становище за потвърждаване на наказателното постановление. 

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            На 27.11.2018г.  , около 11.00ч. инспектори към  ОО“АА“-Варна   в изпълнение на служебните си задължения се намирали на ул.“Девня“.На около 50м. преди разклона към бул.“Република“ те спрели за проверка т.а. „Скания“ с рег. № РР 70 55 ВК, собственост на „Юли Транс“ ЕООД и управляван от въз.И..При визуалния оглед на автомобила се установило, че липсва гайка за закрепване на джантата към главината на колелото, намиращо се на първа ос в дясно.Била направена и фотоснимка.

          Поради това против въз.И. бил съставен акт за установяване на нарушение за това, че е управлявал товарен автомобил, който е технически неизправен, като установената неизправност-липсваща гайка, се квалифицирала като „ опасна“ съгласно т.5.2.1 от Приложение № 5 към чл.31 ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.139 ал.1 т.1 вр. чл.101 ал.4 от ЗДП.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.И. не направил и не депозирал възражения.От страна на контролните органи била издадена и ЗППАМ № РД-14-2882/ 27.11.2018г., с която автомобилът бил спрян от движение до отстраняване на неизправността.На същата дата, около 15.00ч.  превозното средство било представено в ОО „АА“-Варна технически изправно.

               Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 23-0000014 / 16.01.2019г. , с което административно-наказващият орган е възприел изцяло посочените в него фактически констатации, както и правната квалификация на нарушението  по  чл.139 ал.1 т.1 вр. чл.101 ал.4  от ЗДП и във връзка с Приложение 5, част 1, т.5.2.1, б.“а“ от Наредба № Н-32/ 16.12.2011г. на МТС. За него   на основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗАвП  на въз.   И.  било наложено административно наказание „ глоба” в размер на  500лв. В постановлението било посочено, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. 

            Доколкото фактическата обстановка не се оспорва, съдът заличи от списъка за призоваване редовно призования и неявил се свидетел Д.К..

             Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, както и  със събраните в хода  на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

            При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:         

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. 

            Наказателното постановление № 23-0000014 / 16.01.2019г. е издадено от компетентен орган- от  Началника  на Областен отдел „Автомобилна инспекция”-Варна      съгласно Заповед № РД-08-249/15.05.2015г.на Министъра на транспорта , информационните технологии и съобщенията. То е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Описаното    нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере  какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. От обективна страна нарушението е описано по идентичен начин и в акта, и в постановлението. Направено е пълно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението , като са описани са и доказателствата, които го потвърждават.Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.  След предявяване на акта не са били депозирани възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. По никакъв начин не е било нарушено правото на защита на нарушителя, което е реализирано в цялост с депозирането на жалба пред въззивната инстанция. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

            Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.139 ал.1 т.1 вр. чл.101 ал.4  от ЗДП и във връзка с Приложение 5, част 1, т.5.2.1, б.“а“ от Наредба № Н-32/ 16.12.2011г. на МТС , като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съгласно тези текстове движещите се по пътя превозни средства следва да бъдат технически изправни, като съобразно чл.101 ал.1 от ЗДП при възникване по време на движение на неизправност , която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване.Разпоредбата на чл.101 ал.4 от ЗДП пък сочи, че неизправностите и тяхната класификация се определят от наредбата по чл.147 ал.1 от ЗДП, а именно от Наредба № Н-32/ 16.12.2011г. на МТС.В Приложение 5, част 1, т.5.2.1, б.“а“ изрично е посочено, че за неизправност по колелата и гумите се счита липсваща или хлабава гайка или шпилка за колело, като липсващото или хлабавото закрепване е до степен, която много сериозно засяга безопасността на движението.Тази неизправност е класифицирана като „ значителна“ и „ опасна“ съобразно степента на застрашаване на безопасността на движението.С оглед на възприетата от законодателя класификация и обективните характеристика на конкретната нередовност, а именно липса на гайка на колело, съдът намира, че правилно наказващият орган я е преценил като „ опасна“.Легална дефиниция на понятията, определящи различните степени на неизправност се съдържа в § 6 т.71,72 и 73 от ДР на ЗДП. Съгласно т.73 „ опасна неизправност“ са откритите по време на проверката неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата, както е в настоящият случай.От своя страна, разпоредбата на чл.101 ал.3 от ЗДП изключва възможността , дадена в ал.2 , когато отстраняването на повредата или неизправностт на място е невъзможно, водача да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до мястото за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението.В този смисъл описаното в акта и постановлението нарушение безспорно е осъществено от обективна страна.

         Съдът намира обаче, че в хода на производството не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че въз.И. е извършил умишлено това нарушение.  От приложеният по преписката пътен лист е видно, че същия е извършвал превоз на месни продукти с маршрут гр.Разград- гр.Варна-гр.Разград.Началото на превоза е било в 09,10ч., като нередовността е била констатирана при извършена на пътя около 11.00ч. проверка, т.е. близо два часа след началото на превоза.Самата неизправност пък по своя вид не е такава, която да може да бъде възприета като налична от водача на превозното средство по време на движение, доколкото касае липса на една гайка на предно дясно колело, при наличие на останалите девет такива, за които не е установено да имат проблем със закрепването .От своя страна наказващият орган не е събрал каквито и да било доказателства за това, че въз.И. е знаел за наличието на тази неизправност и въпреки това е предприел управление на превозното средство.В този смисъл възраженията в жалбата, че гайката се е саморазвила и е изпаднала от джантата в движение са житейски логични и необорени от останалите доказателства по делото.Поради това и съдът намира, че нарушението, вменено във вина на въз.И. не е доказано от субективна страна, доколкото за да бъде едно деяние административно нарушение то същото на основание чл.6 ал.1 и ал.2 от ЗАНН следва да бъде извършено умишлено, респективно виновно.В случая доказателства за това, че повредата е съществувала в началото на превоза и въпреки нея въззивникът е управлявал превозното средство, по делото не са събрани.           

             Поради изложеното до тук ,съдът намира, че наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. 

           Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

 

              ОТМЕНЯ     Наказателно Постановление  № 23- 0000014 / 16.01.2019г. на   Началника на Областен отделАвтомобилна администрация“-Варна,   с което на Р.Б.И. е наложено административно наказание лоба" в размер на 500  лева на основание чл. 179 ал.6 т.3  от ЗДвП.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

            След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка  да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: