Р Е Ш Е Н И Е
№260401/11.2.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №1485 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени
искове от „Т.Б.“ ЕАД, ***, Б п С, сграда 6 срещу П.Д.К., ЕГН **********,
С АДРЕС *** за приемане
за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи сумата от 93,01 лева - такси и ползвани услуги за периода
от 15.06.2018 г. до
14.09.2018 г. дължима по договор за мобилни услуги
№ ********* от 28.04.2018г., и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №
********* от 27.07.2018г., сумата
от 351,45 лева компенсаторна неустойка за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги
№ ********* от 28.04.2018г., и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № *********
от 27.07.2018г., сумата
от 33,38 лева представляваща две текущи неплатени лизингови вноски, фактурирани заедно с месечните сметки за ползвани услуги
чрез номер ********** за периода от
15.07.2018 г. до 14.09.2018 г., дължима по договор за лизинг от
27.07.2018г. за устройство
HUAWEI Р20 Lite Dual Blue, както
и сумата
от 367,18 лева, от която 350,49 предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими за периода от
27.10.2018 г. до 27.06.2020 г., дължима по договор за лизинг от
27.07.2018г. за устройство HUAWEI Р20 Lite Dual Blue и сумата от
16,69 лева неустойка по договор за лизинг от 27.07.2018г. за преминаване на
собствеността върху устройството, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 19.09.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
8174/25.10.2019г., постановена по ч.гр. дело №
14909/2019г. на ВРС, на осн. в 79, ал.1 и чл. 92 вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат
твърдения, че страните се намират обвързани по силата Договори за мобилни
услуги и договори за лизинг. Ответникът не е заплатил стойността
на предоставените от ищеца в качеството на телекомуникационен оператор услуги в
рамките на процесните периоди. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията
на абоната договора за мобилни услуги е прекратен предсрочно, което
волеизявление е обективирано във фактура № **********/15.10.2018г., с която е
начислена неустойка в размер на 351,45 лева. Твърди се, че по договора за
лизинг за устройство – HUAWEI Р20 Lite Dual Blue, ответникът не изпълнил
задължението си за плащане, поради което претендира падежиралите
лизингови вноски, както и предсрочно изискуемите такива.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника чрез назначения му от съда особен
представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Посочва, че не се установява оператора да е предоставил претендираните
телекомуникационни услуги, респ. същите да се потребени
от ответника. Оспорва на последния да е предоставен мобилен апарат посочен в
исковата молба. Счита, че не са налице основанията за възникване предсрочна
изискуемост на вземането на ищеца, на което той се позовава в исковата си молба.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е Договор за мобилни услуги
от 28.04.2018г., по силата на който ищцовото дружество в качеството му на мобилен оператор
предоставя на абоната - ответник достъп до далекосъобщителната си мрежа чрез
мобилен номер ++359*********, при
определяне на месечен абонаментен план от 24,99 на месец, с падеж 15-то число
на съответният месец. Срокът на договора е определен на 24 месеца,като същия
изтича на 28.04.2020г.
Представено е допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
27.07.2018г., с който на ответника се определя месечна абонамента такса в
размер на 30,99 лева. С допълнителното споразумение е уговорено, че абоната
получава мобилно устройство HUAWEI Р20 Lite Dual Blue, чиято
стойност съобразно абонаментния план възлиза на 513,06 лева, съответно стандартната цена
в броя без абонаментен план е определена на 859,90 лева, при което на абоната е
направена отстъпка от 346,84 лева.
Представен е
договор за лизинг от 27.07.2018г. по отношение на мобилно устройство HUAWEI Р20 Lite Dual Blue, като
стойността на устройството от 496,37 лева е уговорено да бъде заплатена разсрочено,
като към момента на сключване на договора абоната дължи сумата от 112,50 лева с
ДДС, съответно остатъчната стойност е разсрочена на 23 бр. равни месечни вноски
от по 16,69 лева, като падежа на последното плащане е уговорен на 27.06.2020г.
С фактура от
15.10.2018г. ищецът е заявил плащане в размер на 351,45 лева, като неустойка по
предсрочно прекратяване на договор за услуги.
По делото е прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза на вещото
лице Д.П., от което се установява, че общото задължение на ответника възлиза на
845,02 лева, от които 93,01 лева е стойността на използваните еслеги за периода 15.06.2018г. – 14.09.2018г., сумата от
33,38 лева съставляваща стойност на незаплатени две лизингови вноски
(фактурирани във фактури от 15.08.2018г. и 15.09.2018г.), сумата от 367,18 лева
съставляваща остатък от 22 бр. незаплатени лизингови вноски от по 16,69 лева,
както и сумата от 351,45 лева начислена неустойка по договора. Търсената
неустойка се формира от 3х20,82 лева (отстъпките от месечния абонаментен
план)+15 лева + 273,99 лева ( разлика между стандартната цена и отстъпките от
нея).
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното
провеждане на установителен иск
с правно основание чл.79 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключени
между тях договор за доставка на телекомуникационни
услуги, обстоятелството,
че се явява
изправна страна по договорите, т.е.
е изпълнил задължението си да предостави същите на ответника. При установяване
на посочените обстоятелства
ответникът
носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си, съответно всички
правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства. В тежест на ищеца е да установи,
че с ответника се явяват обвързани и по договори за лизинг, съответно че на
ответника в качеството му на лизингополучател е предоставена вещта предмет на
договора, а в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил уговорените по
размер и в срок лизингови вноски.
По
отношение на предявеният иск за сумата от 93,01 лева - такси и ползвани услуги за периода
от 15.06.2018 г. до 14.09.2018 г. дължима по договор за мобилни услуги:
От съвкупния анализ на събраните в
хода на съдебното производство писмени доказателства съдът приема, че ответникът
има качество на потребител на телекомуникационни услуги, което му качество се
поражда от валидно възникналите облигационни правоотношения, оформени в договори
за далекосъобщителни
услуги, по силата на
които ищцовото дружество в качеството му на национален мобилен оператор е
предоставило достъп до своята мобилна мрежа на ответника, за което
обстоятелство на последния е предоставен мобилен номер ++359*********.В изпълнение на договореното между страните, ищцовото
дружество ежемесечно е осъществявало отчитане на предоставените и използвани от
ответника услуги за което обстоятелство е издавало и съответната данъчна
фактура, която е адресирана на адреса за контакт, който е посочен от абоната
при сключване на договора.
От анализа на представените по делото писмени доказателства съдът приема,
че ответникът е неизправна страна, като в рамките на уговорения в съответния
договор срок не е осъществявал заплащане на дължимите месечни абонаментни
такси, съответно размера на изразходваните от него услуги. Не може да бъде
споделено възражението на ответника, чрез процесуалният му представител, че
ответникът не е използвал услугите, за които му е начислена съответната
стойност. Видно от заключението на в.л. П. за съответния процесен период
абоната е осъществявал национална и международна телефония, генерирал е кратки
текстови съобщения, съответно реализирал е и трафични
данни посредством използване на мобилен интернет. Отделно от това по делото не
са налице данни за релевирани от страна на абоната искания до оператора да
временно прекъсване достъпа до мобилната мрежа или други форсмажорни
обстоятелства, които да водят до невъзможността на ответника да използва
услугите, които са остойностени в съответната
фактура. Не се установява и оспорване размера на фактурираните телекомуникационни
услуги, който операторът ежемесечно е определял чрез съставянето на съответната
месечна фактура. При тези съображения съдът намира, че ищецът е изправна
страна, като за процесния период от време е предоставил достъп до мобилната си
мрежа, предоставел е мобилни услуги по вид и в количество посочено в
съответната месечна фактура, а абоната – ответник в производството по делото не
е осъществил задължението си да заплати същите.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, съдът приема, че стойността на дължимите телекомуникационни услуги възлиза
на 93,01 лева за периода от 15.06.2018 г. до 14.09.2018 г, поради
което този установителен иск следва да бъде изцяло уважен.
По отношение
на претенцията за сумата
от 33,38 лева представляваща
две текущи неплатени лизингови вноски, както и сумата
от 367,18 лева, от която 350,49 предсрочно
изискуеми лизингови вноски, дължими за периода от
27.10.2018 г. до 27.06.2020
г., дължима по договор за
лизинг от 27.07.2018г. за устройство
HUAWEI Р20 Lite Dual Blue и сумата от 16,69 лева
неустойка за преминаване на собствеността върху устройството:
С
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 27.07.2018г. на
ответника се предоставя мобилен апарат на уговорена обща стойност от 513,06
лева. Цената на вещта без тарифен план е определена на 859,90 лева, при което
на абоната е направена 346,84 лева отстъпка от основната цена. С договор за
лизинг от същата дата 27.07.2018г., страните уговорят начинът на разсрочване на
задължението за плащане на устройството, както и неговото придобиване.
Уговорено е, че при сключване на договора ответникът заплаща първа вноска в
размер на 112,50 лева, разсрочва се задължението за плащане на остатъчната цена
на 23 броя равни месечни вноски от по 16,69 лева, като е предвидена и клауза,
съобразно която за да придобие собствеността върху устройството абоната заплаща
и допълнителна сума от 16,69 лева, след изтичане срока на договора.Ако след
изтичане на срока на договора, лизингодателя не върне вещта то той дължи
неустойка в размер на 16,69 лева.
При така
приетата фактическа обстановка, съдът прави извод, че страните се намират
валидно обвързани по договор за лизинг. На ответника е предадена вещта предмет
на договора, като този факт се установява от уговорката в чл. 4 от договора за
лизинг, в която се посочва, че с подписване на договора абоната удостоверява,
че получава веща предмет на договора. При тези съображения съдът не кредитира
възраженията на ответника, че същия не е получил лизинговата вещ, които
възражения не се подкрепят от наличните по делото писмени доказателства.
Не се спори,
че уговорената първа лизингова вноска е заплатена от ответника, същата на
стойност от 112,5 лева, за която сума уговорката на чл.3, ал.1 от договора има
характер на разписка.Не се установява от приложените по делото доказателства
ответникът да е заплатил стойността на лизинговите вноски с падеж 27.08.2018г.
и 27.09.2018г., по отношение на които са издадени фактури за месец август и
септември, съобразно заключението на съдебно – счетоводната експертиза Д.П.. При
така изложеното и доколкото следва да бъде прието, че между страните е
възникнало надлежно валидно облигационно правоотношение по договор за лизинг, както
и че лизингодателя е изправна страна по този договора, като е предал вещта
предмет на договора на лизингополучателя, съответно се установи, че последния
не е изрядна страна по договора, като не е заплатил на падеж дължимите
лизингови вноски, то следва да бъде прието, че предявеният иск за сумата
от 33,38 лева представляваща
две текущи неплатени лизингови вноски е основателен и следва да
бъде уважен.
Договорът
за лизинг е със срок на действие от 23 месеца. Поради неизпълнение на
задължението на лизингополучателя, лизингодателя едностранно е прекратил
действието на договорите за лизинг, което му изявление е обективирано във
фактура от 15.10.2018г., и с която е изискал от ответника заплащане на
остатъчната цена на предоставените му устройства от общо 367,18 лева. По делото
няма доказателства, че след това изявление на ищеца, ответникът е върнал
предоставената му вещ по силата на договора за лизинг. Ищецът е изправна страна
по договор за лизинг, като е предал на ответника уговорената вещ. Не са
представени доказателства за връщане на мобилния апарат, съответно не се
установи и заплащане на уговорените лизингови вноски. При тези съображения
лизингодателя има право да получи цената на вещта предмет на договора за
лизинг. Не в такава насока би бил окончателния извод на съда, ако бе установено
връщане на предоставения мобилен апарат от ответника на ищцовото дружество.
От
гореизложеното следва извода, че ответникът е заплатил по представената му
лизингова вещ единствено първа лизингова вноска от 112,50 лева. Установи се, че
на падеж не е заплатил първите две от общо 23 бр. лизингови вноски на стойност
от 33,38 лева (2х16,69 лева за месец 08 и м.09.2018г.), поради което остатъкът
от задължението за плащане следва да
бъде изчислено на база остатъчните дължими лизингови вноски, които възлизат на
21 бр. или 350,49 лева.Не се установи
връщане на вещта предмет на договора за лизинг след прекратяване на
последния, поради което за лизингополучателя се поражда задължението за
заплащане на уговорената в чл. 1, ал.3 от договора неустойка в размер на 16,69
лева, същата в размер на дължимата допълнителна стойност за придобиване на
веща. Така уговорената неустойка не е прекомерна, със същата се цели изпълнение
на задълженията на лизингополучателя, като към момента на уговарянето и същата
напълно съответства на очакваните вреди при евентуално неизпълнение. Тези вреди
са в размер на остатъчната стойност на мобилното устройство, която е уговорена
в разпоредбата на чл. 1, ал.2 от договора за лизинг, и доколкото този размер не
се превишава, то съдът счита се същата съставлява валидна клауза уговорена
между страните. Задължението за плащане на неустойка кумулирано
със задължението за плащане на първоначалната вноска и разсрочените лизингови
вноски на веща, няма да надвиши първоначално уговорената между страните обща
стойност на предаденото на абоната мобилно устройство.
По
отношение на предявеният иск за сумата
от 351,45 лева компенсаторна неустойка за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги
№ ********* от 28.04.2018г., и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №
********* от 27.07.2018г.:
В
разпоредбата на Раздел ІV, т. 3 от допълнително сторазумение
към договор за мобилни услуги от 27.07.2018г. е уговорено, че в случай на прекратяване
на договора по вина или инициатива
на потребителя или при нарушение на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта,
по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен
план до края
на срока на договора, а в случаите, в които е предоставено устройство – и разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент и заплатената от потребителя лизингова цена.
Настоящият първоинстанционен състав намира
цитираната неустоечна клауза за нищожна
поради противоречие с добрите нрави и нарушаване на императивната потребителска закрила. При прекратяване
на договора действително възниква отговорност за обезщетение за накърнения негативен
интерес на кредитора, но в случая размерът
на предвидимите за доставчика на услугата вреди не е съизмерим
с дължимото до края на срока. С оглед предмета
на конкретния договор доставчикът не реализира предварително разходи съобразно очакваната продължителност на договора, като освен това след
прекратяване на договора е налице възможност да предлага услуги чрез освободения мобилен номер на нови клиенти. Действително санкционната функция на неустойката предполага определянето й в по-голям размер от предполагаемите
вреди, но това завишение не следва да накърнява
изискванията за добросъвестност. В случая предвидимите вреди за доставчика
са несравнимо по-малки от уговорения
размер на неустойката, която ги компенсира.
Още повече, че същата
е уговорена в размер равен на абонаментни вноски по стандартните
планове без промоционалните и пакетните отстъпки. На потребителя
е възложен необосновано завишен размер на неустойка спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, което е типична хипотеза на нарушение на потребителската защита (чл. 143 т.5 от ЗЗП). Дори и на потребителя да е било разяснено каква тежест ще понесе
при прекратяване на договора, то той
не е могъл да я съпостави с действително предвидимите за кредитора вреди, за да може да прецени,
че размер равен на абонаментни вноски и то по
стандартните планове без промоционалните и пакетните отстъпки, е несравнимо по-висок от обичайните загуби
на доставчика. Налага се изводът за нищожност на неустоечната клауза на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, доколкото уговарянето й в стандартно изготвен от доставчика формуляр
изключва индивидуалното й уговаряне.
По
изложените съображения следва да бъде отхвърлен предявеният иск за установяване
дължимостта на сумата от 351,45 лева компенсаторна неустойка за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги
№ ********* от 28.04.2018г., и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №
********* от 27.07.2018г.
По отношение на разноските:
С оглед
изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно
уважената част на предявеният иск, като за заповедното производство му се
дължат 189,83 лева, а за исковото производство разноски в размер на 516,92
лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че П.Д.К., ЕГН **********, С
АДРЕС *** дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ***, Б п С, сграда
6 сумата
от 93,01 лева - такси и ползвани услуги за периода
от 15.06.2018 г. до
14.09.2018 г. дължима по договор за мобилни услуги
№********* от 28.04.2018г., и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №
********* от 27.07.2018г., сумата
от 33,38 лева представляваща две текущи неплатени лизингови вноски, фактурирани заедно с месечните сметки за ползвани услуги
чрез номер ********** за периода от
15.07.2018 г. до 14.09.2018 г., дължима по договор за лизинг от
27.07.2018г. за устройство
HUAWEI Р20 Lite Dual Blue, както
и сумата
от 367,18 лева, от която 350,49 лева предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими за периода от
27.10.2018г. до 27.06.2020г. по договор за лизинг от
27.07.2018г. за устройство
HUAWEI Р20 Lite Dual Blue и сумата от 16,69 лева
неустойка по договор за лизинг от 27.07.2018г.за преминаване на собствеността
върху устройството, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението – 19.09.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърля предявеният иск по отношение сумата
от 351,45 лева представляваща
компенсаторна неустойка за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги
№ ********* от 28.04.2018г., и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №
********* от 27.07.2018г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 8174/25.10.2019г., постановена по
ч.гр. дело
№ 14909/2019г. на ВРС, на осн. в 79, ал.1 и чл. 92 вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
Осъжда П.Д.К., ЕГН **********, С АДРЕС *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ***, Б п С, сграда
6 сумата от 189,83 (сто
осемдесет и девет лева и 83 ст.) лева съдебно –
деловодни разноски сторени в заповедното производство съразмерно уважената част на
предявеният иск, както и сумата от 516,92 (петстотин и шестнадесет лева и 92 ст.)
лева съдебно – деловодни разноски сторени в исковото производство съразмерно
уважената част на предявеният иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :