Определение по дело №136/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл. 247 от ГПК.

Инициирано е с молба от управителя на „. Ц. И. О., в която се сочи, че в мотивите към решението си съдът неправилно е определил аритметичния сбор на доказаните устни заемни правоотношения. Твърди се, че този сбор е 16 900лв., а не посочената в мотивите на Решение №1882/29.04.2014г. сума от 12 600лв. Ето защо иска от съда да постанови решение, с което да отстрани тази явна фактическа грешка в посочения съдебен акт.

Отговор по реда на чл. 247, ал.2 от ГПК е постъпил от ответника В. Х., в който се изразява становище за оставяне на молбата без разглеждане, поради подаването й извън законния срок.

Окръжният съд като прецени искането на дружеството ищеца и съдържанието на постановения по делото краен съдебен акт, констатира, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна. Съображения :

С Решение №1882/29.04.2014г., постановено по настоящото дело е отхвърлен изцяло като неоснователен искът, предявен от „. Ц. И." О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Б., ул."И. М." №, представлявано от управителя Т. И. И. за признаване за установено по отношение на В. Х. с ЛНЧ * с адрес гр. С. З., кв."К." №, ., ап. , че същият дължи на „. Ц. И. О. сумата от 40 000(четиридесет хиляди)лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2010г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №3005 от 13.04.2011г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№3691/2010г. по описа на БлРС, както и претенцията за дължимост на разноските в заповедното производство.

Действително в мотивите на същия съдебен акт съдът е посочил, че общият доказан размер на задълженията по приетите за установени заемни правоотношения е 12 600лв.

Искането, с което е сезиран съдът е неоснователно, тъй като очевидна фактическа грешка подлежи на поправяне, когато е в съдържанието на решението, т.е. в диспозитива на съдебния акт, а не в мотивите на същия. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 4 решението, заедно с мотивите към него се изготвят в писмена форма. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че решението това е частта от съдебния акт, в който се дава разрешение на правния спор, а мотивите към него съдържат фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които той е стигнал до решението. Мотивите не са част от решението, макар и да са материализирани заедно с него в едни общ съдебен акт. Решението е правен акт, дефиницията за които сочи, че е едностранно властническо волеизявление на съда, с което се разрешава правният спор, като установява какво е действителното правно положение между спорещите страни и ги задължава да се съобразяват с него (виж Българско гражданско процесуално право на проф.д-р Ж. С.).

Очевидно е, че с оглед цитираната дефиниция фактическите констатации и правните съображения не могат да бъдат част от решението поради това, че решението е правен акт.

След като в случая се иска отстраняване на очевидна фактическа грешка в мотивите на съдебния акт, които не са решението по делото, то искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от изложеното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искането на управителя на „. Ц. И. О. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №1882/29.04.2014г. по гр.д.№18/20102г. на БлОС, състоящата се в посочване в мотивите на същото, че общият доказан размер на задълженията по приетите за установени заемни правоотношения е 12 600лв., вместо 16 900лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :