Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 22.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на петнадесети октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева като разгледа
докладваното съдия Станимира Иванова въззивно
гр. дело № 13109 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение от 23.07.2019г. по гр.д. № 19118 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 35-ти състав е
признато за установено, че Ж.Р.С. , ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на
управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД заплащане на сумите, както
следва: сумата от 1168,42лв, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -28.12.2018г.
до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 113 в гр. София, ж.к. „*******,
за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г..; сумата от 41,02лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -28.12.2018г. до
изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово разпределение
на топлинната енергия в апартамент № 113 в гр. София, ж.к. „******* за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 84,03лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 1168,42лв. за периода от 14.09.2017г. до 03.12.2018г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 81158/2018г.
на Софийски районен съд, като Ж.Р.С. , ЕГН
**********, с адрес: *** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* разноски по заповедно дело в размер на 75,78лв. и разноски по исково дело в
размер на 570,65лв., отхвърлени са като неоснователни са
исковете за сумата от 7,55лв., представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата от 41,02лв. за периода от 14.09.2017г. до 03.12.2018г., като Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* е осъдена да
заплати на Ж.Р.С. , ЕГН ********** съдебни разноски от 2,90лв. по исково дело
и 1,74лв. разноски по заповедно дело.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 5134160/12.08.2019г.
по регистъра на СРС от ответника по исковете Ж.Р.С. , ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил съображения, че
решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че не
било установено да е в облигационни правоотношения с ищеца за доставка на
топлинна енергия за периода. Решението по дел № 1993/1998г. на СРС, 83-ти
състав не доказвало собствеността или ползването й върху имота.
Молбата-декларация за откриване на партида също не установявала тези
обстоятелства, а и била неотносима към процесния период. Нямало основание, на което ищецът да
претендира плащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията.
Последното било извършено от третото лице помагач на ищеца. Тези задължения
евентуално били погасени по давност. Същите били по фактури сочещи период май
2015г.-декември 2015г., а заявлението било подадено едва на 28.12.2018г. Не
била изпаднала в забава на плащането на главницата за топлинна енергия.
Фактурите за същата не били публикувани на страницата на интернет-сайт на ищец,
каквито били клаузите по чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014г. Претендирала е
разноски.
Въззиваемият- ищец по исковете – Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* е оспорило жалбата.
Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на
въззивника за разноски по делото.
Третото лице помагач на страната на ищец – „ Т.С.” ЕООД, ЕИК *******не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2008488/02.04.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу Ж.Р.С.
, ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи
заплащане на сумите, както следва: сумата от
1168,42лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението -28.12.2018г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 113 в гр. София, ж.к. „*******, за периода от от 01.05.2016г. до
30.04.2018г..; сумата от 41,02лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -28.12.2018г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 113 в гр. София, ж.к. „*******
за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 84,03лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 1168,42лв. за периода от
14.09.2017г. до 03.12.2018г., сумата от 7,55лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 41,02лв. за периода от
14.09.2017г. до 03.12.2018г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
81158/2018г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е
твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота,
потребил енергия в имота за процесния
период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, страните
били обвързани от договор при Общи условия, дължал и възнаграждение за дяловото
разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите.
Ответникът Ж.Р.С. , ЕГН ********** е оспорил исковете. Навела е твърдения, че
няма основание на което да дължи сумите, а и те са погасени по давност. Не бил
в облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота,
решението на СРС по делото от 1998г. не установявало правото му на собственост
или на ползване върху имота. Нямало
основание ищецът да претендира от него плащането на възнаграждение за дялово
разпределение на енергията, последното било извършено от третото лице помагач, не
бил изпаднал в забава на плащането на главниците. Не била потребила енергия в
имота за периода в количество и на стойност , за които са предявени исковете.
Претендирала е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „ Т.С.”
ЕООД, ЕИК *******е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 81158/2018г. на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. №
3100542/28.12.2018г. е издадена заповед от 09.01.2019г. , с която районният съд е
разпоредил Ж.Р.С. , ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* сумата
от 1168,42лв, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 28.12.2018г.
до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 113 в гр. София, ж.к. „*******,
за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г..; сумата от 41,02лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 28.12.2018г. до
изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 113 в гр. София, ж.к. „*******
за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2018г.; сумата от 84,03лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 1168,42лв.
за периода от 14.09.2017г. до 03.12.2018г., сумата от 7,55лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 41,02лв. за периода от
14.09.2017г. до 03.12.2018г.,
както и съдебни разноски от 76,02лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 14.02.2019г.,
на 15.02.2019г. е подал възражение срещу
заповедта, на 07.03.2019г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на
02.04.2019г. заявителят е представил такива.
По делото е прието неоспорено от
страните влязло в сила Решение № 124/25.05.1998г. по гр.д. № 1993/1998г. на
Софийски районен съд, съгласно което е прекратен с развод бракът между А.Д.П.и Ж.Р.С.,
сключен на 05.10.1988г. и е утвърдено споразумение между тях, съгласно което
след развода жената ще носи предбрачното си фамилно име С., семейното жилище, което е лична собственост на
Ж. П.съгласно нотариален акт № 154/1991г., представляващо апартамент № 113 в гр. София, ж.к. „*******, ще се ползва от жената
Ж. П.(С.).
По делото е приета молба-декларация
от 11.09.2000г., носеща подпис за ответника, съгласно която ответникът е
поискал от ищеца да открие партида на негово име за имот апартамент № 113 в гр. София, ж.к. „*******, като е посочила, че
семейството й се състои от 1 член.
По делото са приети Протокол от 25.11.2002г.,
договор от 25.11.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „*******
са избрали и възложили на Т.С. „ ЕООД срещу възнаграждение извършва
дялово разпределение на енергията в
сградата. В списъка на живущи в сградата срещу името на Ж.С. е посочено,
че апартамент е с кубатура от 165куб.м.,
има четири радиатора и е заявено желание за монтиране на 3 бр. разпределители и
вентили, като е положен подпис за нея.
Прието е извлечение от сметки,
съставено от ищеца сочещо, че ответникът му дължи процесните суми.,
Приети са протоколи от
12.05.2017г. , 06.05.2017г., 01.05.2017г.,, 30.05.2018г., 25.05.2018г.,
18.05.2018г., носещи подпис положен за живущ в сградата и на служител на
топлинния счетоводител, съгласно които за имота през процесния период не е
осигурен достъп до имота за снемане на показания на уреди, дати за което са
били обявени и са били по три за всеки от периодите.
Приети
са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение на ДКЕВР от 27.06.2016г., съгласно
чл. 33 от които клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по изравнителната
сметка в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят и продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само, ако не са заплатени в срока.
Приети са изравнителни сметки, изготвени от топлинния счетоводител,
съгласно които потребление на енергия в имота е начислена при условия на
неосигурен достъп, но само за сградна
инсталация и за горещо битово водоснабдяване.
По
делото е прието заключение по съдебно- техническа експертиза, с което вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител
е посочило, че по изравнителните сметки в имота
няма радиатори, начислена е енергия само за битово горещо водоснабдяване и за
сградна инсталация, дялово разпределение е направено по правилата на Наредбата
за топлоснабдяване при условията на неосигурен достъп за отчитане на уреди за 1 бр. потребител и заявен обем на имот, реално потребена енергия
в имота била на стойност от 1168,44лв.
за периода от 01.5.2016г. до 30.04.2018г.
По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, с което
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и
топлинния счетоводител е посочило,
че за процесния
период няма данни начислени суми да са
платени, начислена сума за възнаграждение за дялово разпределение на енергията
е 41,05лв. за периода от май 2015г. до април 2018г, а за топлинна енергия
1168,44лв., лихва за забава на главница от 1168,44лв. за периода от
14.09.2017г. до 03.12.2018г. е 84,03лв.,
а върху главницата от 41,05лв. - е 7,55лв. Фактури по изравнителни сметки били
издадени съответно на 31.07.2017г. и на 31.08.2017г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за дялово
разпределение на енеригята, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./,
поради което и за ответника да е възникнало
валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е
изпаднал и в забава за изпълнението му, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е
осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия и за
възнаграждение за дялово разпределение в процесния имот за процесния
период и за лихва за
забава в размери не по-малки от процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като
заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото
производство.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към
процесния период Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото, че през
процесния период ответникът е бил потребител на топлинна енергия по смисъла на
§1, т. 42 от ЗЕ(отм) и чл. 153 от ЗЕ в апартамент
№ 113 в гр. София, ж.к. „*******. Съгласно чл. 149 и чл. 150
ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В
конкретния случай приетите по делото Решение от 25.05.1998г. по дело №
1993/1998г. на СРС, молба декларация на ответника до ищеца от 11.09.2000г.,
извлечения от сметки установяват, че имотът е бил семейно жилище на ответника и
съпруга й А.П.през време на брака им, прекратен с развод през 1998г., на
11.09.2000г. ответникът е поискала от ищеца да открие партида на нейно за
имота, което ще ползва с 1 потребител, че ищецът е открил партида за имота на
нейно име, че през 2002г. ответникът се е подписала в списъка на живущи в
сградата като потребител. При така
установеното, като съобрази че по делото не е установено в последствие ІІІ-то
лице да е придобило собствеността или вещното право на ползване върху имота,
съответно да е сключило договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в този
имот и по съображения, изложени по-горе
съдът приема за установено делото, че
между страните е възникнало валидно правоотношение за доставка на топлинна
енергия в имота през процесния период.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им.
Съдът приема, че при така установените
нормативни изисквания са разписани качествените параметри на доставената
услуга. Въведено е определено изискване за конкретната температура на водата на
битово горещо водоснабдяване на изхода от подгревателя към сградната инсталация.
За отопление на помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното
предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно
и ясно, респ. са определяеми, като е
посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени
критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства - неоспорени
протоколи за неосигурен достъп, изравнителни сметки и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което
съдът изцяло кредитира като вярно,
задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото
доказателства, по делото е установено, че за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. за имота
потребената енергия е на стойност от 1168,42лв.
Тази енергия е начислена при условията на установения по делото неосигурен
достъп до имота за отчет на уреди по правилата на Наредбата за топлоснабдяване
при съобразяване на обем на имота и на заявено от ответника, че потребител в
имота е само е само 1, не е начислена
енергия за отопление с отоплителни тела в имота, а само за горещо битово
водоснабдяване и за сградна инсталация. При
така установеното съдът приема, че за тази сума е установено валидно възникнало
задължение на ответника за заплащането й
на ищеца.
По делото не са ангажирани
доказателства от ответника за погасяване на тези задължения, поради което и
съдът приема, че правилно районният съд е уважил иска 1168,42лв.
Заявлението е подадено на 28.12.2018г., начален момент на процесния период
е 01.05.2016г., тоест към момента на подаване на заявлението не са изтекли 3
години от възникване на задълженията.
По иска за обезщетение за забава за плащането на главницата за топлинна
енергия:
Правилно районният съд е приел,
че за плащането на главницата за
топлинна енергия ответникът е изпаднал в
забава за периода от 14.09.2017г. до 03.12.2018г. и че размер на тази лихва е
84,03лв. Приетите по делото приложими
за случая ОУ одобрени от ДКЕВР през юни 2016г. установяват, че потребителят изпада
в забава на плащането на сумите по изравнителни сметки с изтичане на 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая първия отчетен период е с краен момент 30.04.2017г.,
фактурата по изравнителната сметка за първия отчетен период е издадена на
31.07.2017г. и в забава на плащането й ответникът е изпаднал на
14.09.2017г. Вторият отчетен период е с
краен момент 30.04.2018г., фактурата по изравнителната сметка за него е
издадена на 31.07.2018г. и за плащането й ответникът е изпаднал в забава на
14.09.2018г. С оглед гореизложеното съдът приема че иск за обезщетение за
забава е доказан по основание. Размер на този иск е доказан от прието по делото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което в тази част съдът
кредитира като вярно, неопровергано от останалите събрани по делото
доказателства.
По иска за възнаграждение за дялово разпределение на енергията :
По делото не се спори, а и се
установява от приетите решение на ОС на ЕС, договор от 2002г., изравнителни сметки, че за процесния период разпределението
на дяловото разпределение на енергията в сградата е извършено от третото лице-помагач срещу
възнаграждение по договор, сключен с етажните собственици на сградата. При така
установеното съдът приема, че правото за получи възнаграждение за това
разпределение принадлежи на третото лице –помагач. Същото е изрично уговорено в
договора , като това съответства и на общите принципи на правото. По делото не
е установено ищецът да е придобил това
вземане по предвидени от закона способи, поради което и съдът приема че иск за
плащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията е неоснователен.
Съглашение в договор, по който ответникът съответно ІІІ-то лице помагач не е
страна, не могат да ги обвържат. Тези договори не са от естество да обосноват
извод за принадлежност на вземането за възнаграждение за дялово разпределение
на енергията в патримониума на ищеца, нито негово право да предяви това вземане като свое и да търси
плащането му от ответника. С оглед гореизложеното решението на СРС в частта, в
която е уважил иска за главница от 41,02лв.
следва да се отмени и иск за тези суми следва да се отхвърли. Безпредметно
при този извод на съда е разглеждането на евентуалното възражение на въззивника
за погасяването на задължението за тази сума по давност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
отговорността за разноски следва да се разпредели между страните съобразно
уважената част от исковете.
При така възприето решението на
СРС в частта в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски от 2,39лв. по заповедно дело и разноски по исково дело от 18,01лв. следва да се отмени.
Въззиваемият-ищец следва да бъде
осъден да заплати на въззивника – ответник по исковете разноски за производство
пред СРС в размер на още 12,95лв. разноски за адвокат в исковото производство и
още 7,77лв. разноски за адвокат в заповедното производство. При определяне на
размера съдът съобрази уваженото от СРС възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар , изводите на СРС в която част не са обжалвани.
За въззивното производство
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника разноски за
държавна такса и банкова такса за превода й от общо 1,74лв., както и разноски
за възнаграждение за адвокат от 15,85лв. Последното е определено от база от
500лв., независимо, че претендирано такова е 800лв. Въззиваемият е направил
своевременно възражение за прекомерност на това възнаграждение, сложността на
делото и цената и интереса по делото не предпоставят определяне на възнаграждението
от по-голяма база. За този извод съдът съобрази, че районният съд е приел, че тази база следва да
е 500лв. и възражения срещу този извод на районния съд страните не са
направили.
На въззиваемия не се следват
разноски за производството пред СГС. Претенцията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение не е основателна. Това е така, защото процесуално
представителство от юрисконсулт в производство пред СГС, което да обоснове
извод, че на въззиваемия се следва присъждане на възнаграждение за юрисконсулт не
е осъществено. Депозирана е само молба от 13.10.2020г., която е бланкетна и не
може да обоснове такъв извод.
На третото лице помагач не се
следват разноски съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 23.07.2019г. по гр.д. № 19118 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 35-ти състав в частта, с която е признато за установено, че Ж.Р.С. , ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******,
с адрес на управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумата от 41,02лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 28.12.2018г.
до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 113 в гр. София, ж.к. „*******
за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 81158/2018г. на Софийски
районен съд, както и в частта, с която Ж.Р.С.
, ЕГН **********, с адрес: *** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* разноски по заповедно дело в размер на 2,39лв. и разноски по исково дело в
размер на 18,01лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу Ж.Р.С. , ЕГН **********, с адрес: *** с
правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Ж.Р.С. , ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 41,02лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 28.12.2018г. до
изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 113 в гр. София, ж.к. „*******
за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 81158/2018г. на Софийски
районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 23.07.2019г. по гр.д. № 19118 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 35-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** да заплати на Ж.Р.С. , ЕГН **********, с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо
38,31лв. (тридесет и осем лева и 0,31лв), представляващи съдебни разноски
за производството пред СГС, исково производство пред СРС, заповедно
производство пред СРС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„ „ Т.С.” ЕООД, ЕИК
*********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.