№ 11336
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М. Гражданско дело
№ 20221110139067 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен искове с правна квалификация чл.411 КЗ от ЗАД „Алианц
България” срещу ЗД „Бул Инс” АД за сумата от 1388,09 лева, представляваща незаплатен
остатък от регресно вземане за платеното по застраховка „Автокаско” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 22.08.2021 г. в гр. София, вкл. ликвидационни
разноски за определянето му, ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до погасяването.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Автокаско ” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на
стойност 2532,61 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че
ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение и разноските по определянето му. След покана на ответникът му
платил 1169,52 лв. Претендира изплащането на оставащаа част от регресното вземане, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на
настъпване на ПТП. Оспорва представения към исковата молба двустранен констативен
протокол.. Поддържа, че застрахованият при него водач няма вина за ПТП. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между процесното застрахователно събитие и
претеднираните щети по лекия автомобил, застрахован при ищеца, като едновременно с
това поддържа, че размерът на същите бил прекомерно и необосновано завишен. Твърди, че
претендираните ликвдационни разноски също са прекомерни. Не оспорва наличието на
твърдените застрахователни правоотношения по застраховски „Гражданска отговорност“ и
„Каско“ Не оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил застрахователно обезщетение в
твърдения размер. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното безщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение.
С определение№2831 от 23.01.2023г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153 ГПК са
отделени следните обстоятелствата - наличието на твърдените облигационни
правоотношения по договори за застраховка „Автокаско“аско и „Гражданска отговорност“,
платеното застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 2 532,61 лв. и
обстоятелството, че по регресната претенция на ищеца ответникът му е платил сумата от
1169,52 лв. преди завеждането на делото.
Спорните обстоятелства по реализирането на ПТП съдът намира да се установяват по
делото от съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. двустранен
констативен протокол от 22.08.2021 г., и заключението на автотехническата експертиза.
Представеният двустранен констативен протокол е съставен по надлежния ред от
водачите на участвалите в процесното ПТП превозни средства, оправомощени съгласно чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП да установят настъпването на ПТП, когато вредите от него са
само имуществени, какъвто е конкретният случай, поради което съставлява годно
доказателство за установяване на обстоятелствата по настъпване на ПТП. Протоколът е
подписан от името на двамата водачи, чието авторство не е оспорено от страна на
ответника. От съдържанието на протокола и обозначената в него скица на произшествието
се установява, че процесното ПТП е настъпило на 22.08.2021 г. с участието на процесните
два автомобила. Установява се, че около 21:30ч. при движението му по бул. „Сливница“ с
посока бул. „Опълченска“ застрахованият при ответника водач на лек автомобил „.“ с рег. №
...... предприел маневра внезапно спиране на червен светофар и навлязъл в средната лента за
движение, като не пропуснал лек автомобил „.....“ с рег. № ..... и реализирал ПТП. В
протокола изрично е посочено, че инцидентът е по вина наводача на лекия автомобил „.“ с
рег. № .......
На следващо място приетата съдебна автотехническа експертиза дава обосновано и
неоспорено от страните заключение, което съдът кредитира, съгласно което повредите по
лекия автомобил „Шкода“ с рег. № ....., описани в двустранния протокол за ПТП и отразени
в съставения от експерти на ищеца опис-заключение, са настъпили именно в причинна
връзка с реализираното ПТП при съобразяване установения механизъм на настъпването му.
При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа
събраните писмени доказателства и автотехническата експертиза съдът намира, че същото е
настъпило в резултат от виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил
„.“ с рег. № ....... Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички
участници в движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за
движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват
имуществени вреди. В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите
на превозни средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност
на движението. Установеното в случая поведение на Юлиян Георгиев се явява в нарушение
на вмененото на водача на МПС съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП задължение при
извършване на маневра да се съобрази с положението на останалите участници в
движението. При доказателствена тежест за ответника същият не е ангажирал доказателства
за оборване на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция чрез установяване на някое от
2
изключващите вината обстоятелства. Ето защо и по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК съдът
приема за недоказани твърденията на ответника за механизма на настъпване на процесното
ПТП.
Следователно правопораждащият регресното вземане на ищеца фактически състав по
чл. 411 КЗ е изпълнен във всичките си елементи, поради което предявеният иск е доказан в
своето основание.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", като обемът на отговорността по
регреса е обусловен от размера на застрахователното обезщетение, платено от
застрахователя. Същото е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени от
третото лице на застрахования, определена към датата на застрахователното събитие. Въз
основа на изводите на експерта по изслушаната и приета по делото САвТЕ, неоспорена от
страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява,
че размерът на щетата, определена по цени на официалния сервиз възлиза на 2532,62 лв.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие обезщетението е в
размер на действително настъпилите вреди, като съгласно практиката на Върховния
касационен съд (ВКС) – Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., ІІ ТО, при
автомобили в гаранционен срок размерът на действителните вреди включва и стойността на
ремонтирането им в официален сервиз на марката, тъй като иначе пострадалият не би бил
поставен в същото положение, в което би се намирал, ако не беше настъпило
застрахователно събитие – би загубил гаранцията на автомобила си. С оглед на изложеното
и като съобрази, че ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на 25 лв., които са
в границите на обичайното, съдът намира, че предявеният иск за сумата от 1388,09 лв. е
основателен и следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените в производството разноски в общ размер на 749,12 лв., вкл. за
държавна такса – 55,52 лв., депозит за вещо лице – 300 лв., и адвокатско възнаграждение –
393,60 лв.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5 да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ №16, на основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 388,09 лева,
в т.ч. 25 лв. за ликвидационни разноски, представляваща непогасена част от регресно
вземане по щета 0300/21/465/502377 за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Автокаско” за вреди на лек автомобил марка "Шкода", с рег.№
СВ6693 ВТ, , причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.08.2021 г., в
гр. София, ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до погасяване на задължението,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 749,12 лева за разноски по делото.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4