НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ………..…гр. Варна, 10.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора
Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №7/2021г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от „К.Б.”
ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** срещу М.Д.Ц., ЕГН ********** с
постоянен адрес *** иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД за
осъждане ответницата да заплати на ищеца сумата от 300лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит № ****г.,
сключен между „****” ЕООД и М.Д.Ц., вземанията по който са прехвърлени в полза
на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-033/23.11.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 04.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, съединен в евентуалност с иск по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати на ищеца сумата от 300лева,
като получена без основание, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба- 04.01.2021г. до окончателното погасяване на
задължението.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 02.03.2016г. между „****” ЕООД, опериращо на
пазара с търговска марка „В.“ и ответницата е сключен договор за кредит №
********** по реда на чл. 6 ЗПФУР. Договорът е оформен съгласно разпоредбите на
чл. 3 вр. чл. 2 ЗПФУР, като процедурата по сключването му е била подробно
описана в ОУ. Кредитополучателят е подал заявка за отпускане на кредит след
регистрация в системата на „В.“ на интернет страница www.vivus.bg, на която са предоставени ОУ, които
кредитополучателят е приел, както и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация. Договорът е бил трети по ред сключен между страните.
След подаване на заявката за отпускане на сумата от 200лева, проект за договор
е предоставен на ответницата на интернет страницата на „В.“. Договорът е приет от ответницата
чрез натискате на бутон „подпиши“, с което
се счита, че всички негови страници са подписани. С това си действие
ответницата е потвърдила прочитането и приемането на ОУ, и Стандартния
европейски формуляр, както и желанието си за превеждане на отпуснатата в заем
сума по посочения от него начин- по посочена банкова сметка *** „ПроКредит Банк
Б-я“ ЕАД на същия ден. Кредитът е отпуснат за срок от 23дни с падеж
25.03.2016г. На 11.03.2016г. ответницата е подала заявка за отпускане на
допълнителен кредит от 100лева, което съгл. ОУ е допустимо преди връщане на
първоначално отпуснатия кредит. Така, съществуващия договор е бил изменен с
подписване на нов при запазване на всички уговорки по предходния с изключение
размера на дължимите по него суми. Поисканата допълнителна сума е била отпусната
още същия ден отново по посочена банкова сметка *** „ПроКредит Банк Б-я“ ЕАД. С
това изменение на договора, се твърди, че ответницата е следвало да върне
главница от 300лева на падежната дата 25.03.2016г. Съгласно т.13.2 от ОУ от
26.03.2016г. е започнало начисляване на наказателна лихва формирана в случая
чрез надбавяне на основния лихвен процент на БНБ 10,00% към договорния лихвен
процент върху неизплатената сума за периода на просрочието. Въпреки отправяните
покани до ответницата за доброволно изпълнение на задължението й, такова не е
последвало. На 23.11.2018г. по силата на договор за цесия, ищецът придобил
вземането по договора за кредит. Въз основа на изрично упълномощаване от
цедента, ищецът е изпратил до ответника уведомление за извършената цесия, което
е останало неполучено. Затова и с настоящата искова се прави такова. Молбата е
за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба.
Първото по делото
заседание е проведено на 14.07.2021г., като редовно призованият ответник не се
е явил и не е изпратил представител. Не е направено и искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Ищцовото
дружество с молба по хода на делото е направило искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от
приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу
него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда
това.
Ответникът при
проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по
основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е
оспорил тези твърдения.
За
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени
доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като
достатъчни, с оглед доказване наличие на валидно сключен договор за кредит № ****г., по
който „****” ЕООД е отпуснало
на ответника сума в размер на 300лева със задължение за нейното връщане в срок
до 25.03.2016г. Уговорени са нулеви лихвен процент и процент на разходите.
Усвояването на така отпусната сума е извършено по банков път по сметка в ПроКредит
Банк Б-я посочена от кредитополучателя на дати 02.03.2016г. и 11.03.2016г. Преводът
за сумата от 200лева е нареден на 07.03.2016г.,
а за сумата от 100лева на 11.03.2016г., съобразно представените по делото
платежни нареждания. Крайният срок за издължаване на кредита е настъпил и
вземането се явява изискуемо. Връщане на сумата от заемополучателя, нито се
твърди, нито се доказва. Затова и дължимостта й
се явява доказана по основание и размер.
Установява се наличие за валиден
договор за цесия, по силата на който ищецът като цесионер е придобил от „****”
ЕООД съществуващо вземане на последното към ответника. Цесията е била надлежно съобщена най- късно с връчване
препис от исковата молба, а и принципно този факт би имал значение при наличие
на твърдения за извършвани плащания преди това, каквито обективно липсват.
Предвид горното,
преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за
вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по размер.
По тези
съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива за
юк.възнаграждение от 150лева и 50лева платена ДТ. На основание чл.78, ал.8 ГПК
/ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на
100лева. Или разноските следва да се присъдят в общ размер от 150лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Д.Ц., ЕГН ********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление *** сумата от 300лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит № ****г.,
сключен между „****” ЕООД и М.Д.Ц., вземанията по който са прехвърлени в полза
на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-033/23.11.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 99 вр. чл. 240, ал.1.
ОСЪЖДА М.Д.Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, ЕИК **** сумата от 150лева, представляваща направени в производството съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ
при РС- Варна: