РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на пети октомври през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20211880100319 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от В. С. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ...., чрез адвокат Р.П. К. от САК, срещу
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София
област (ТП на НОИ – София област), с адрес: гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 48. Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
(ЗУТОССР) и по реда на чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР. Твърди се от ищеца, че от
01.01.1980 г. до 31.12.1984 г. същият е работил по трудово правоотношение
при работодател ... „...”, гр. София, БУЛСТАТ: ... - прекратен осигурител без
правоприемник в осигурителния архив на Националния осигурителен
институт, на длъжност „” на 8 (осем) часов работен ден, с основно месечно
възнаграждение 140 лева. Твърди се още, че на 11.11.2020 г. ищецът е подал
заявление за отпускане на пенсия, но органите по пенсиониране са
констатирали, че липсват данни за положен труд при горепосочения
работодател. В тази връзка е получил писмо с изх. № 5531-09-733#1 от
12.04.2021 г. на ТП на НОИ - Кюстендил, видно от което в предадените
1
съгласно чл. 5, aл. 10 от КСО от осигурителя Национална агенция „...“, гр.
София, БУЛСТАТ: ..., ведомости за заплати и трудовоправни документи,
съхранявани по реда на Инструкция № 5 от 30.06.2005г. за приемане и
съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на
прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ,
липсва информация за лицето В. С. Д., за периода м. 01.1980 г. до м. 12.1984
г. Няма приети „Заповеди, свързани с трудовата дейност”. В исковата молба
се сочи още, че ищецът е получил писмо с изх. № Ц 2112-22-520-#21 от
21.04.2021 г. на ТП на НОИ София област, с което му изпратено копие от обр.
УП - 3 № 85/12.06.1991 г. от ... „..“, от което е видно, че същият е бил в
трудовоправни отношения с горепосочения работодател за периода
01.01.1980 г. до 31.12.1984 г. на длъжност „...”. Иска се от съда
постановяването на решение, с което да бъде установен трудовият стаж на
ищеца за периода от 01.01.1980 г. до 31.12.1984 г. в предприятие ...„...”, гр.
София, БУЛСТАТ: ... Към исковата молба са приложени писмени
доказателства – цитираните по-горе писма и обр. УП - 3 № 85/12.06.1991 г.
От ответната страна е подаден писмен отговор, в който се излагат
съображения за недопустимост на иска, тъй като към исковата молба не е
приложено удостоверението по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТОССР.
По делото са събрани горепосочените писмени доказателства,
разпитани са двама свидетели на ищеца.
От писмо с изх. № 5531-09-733#1 от 12.04.2021 г. на ТП на НОИ –
Кюстендил се установява, че ..... „..“, гр. С. е прекратен осигурител, който
няма правоприемник, доколкото е посочено, че този осигурител при
прекратяване на дейността си, е предал съгласно чл. 5, aл. 10 от КСО
ведомости за заплати и трудовоправни документи, съхранявани по реда на
Инструкция № 5 от 30.06.2005г. за приемане и съхраняване на ведомости за
заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без
правоприемник в осигурителния архив на НОИ. В този смисъл са и
твърденията на ищеца, а именно, че е работил по трудово правоотношение
при работодателя ... „..”, гр. С., който е прекратен осигурител без
правоприемник, поради което надлежен ответник по иска е единствено
съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР.
2
От посоченото писмено доказателство се установява, че липсва
информация за лицето В. С. Д., за периода м. 01.1980 г. до м. 12.1984 г.,
следователно удостоверено е, че в архивното стопанство липсват писмени
данни за претендирания стаж. Това удостоверяване по смисъла на чл.5 от
ЗУТОССР само по себе си е предпоставка за допустимост на иска. В случая
няма спор, че осигурителят е прекратил дейността си, поради което
предпоставка за допустимост на предявения в настоящото производство
установителен иск е наличието на удостоверение по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР,
каквото ищецът е представил по делото. Следователно предявеният иск е
допустим и съдът следва да се произнесе по същество.
Съдът намира, че по делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства за установяване твърдения трудов стаж. С определението по чл.
140 от ГПК, на ищеца е указано, че негова е тежестта да докаже връзката
между ...”, гр. С., сочена за негов работодател и ... „...“ – издател на
представеното с исковата молба УП-3, като му е указано и че за това си
твърдение ищецът не представя и не сочи доказателства. Уточнението,
направено в откритото съдебно заседание по делото, че ... „...“ е работодател,
а ....е клон на ..., не представлява провеждане на доказване по делото досежно
изложеното твърдение. Същото не може да се установява и със свидетелски
показания.
Наред с горното, с исковата молба ищецът е поискал събиране на гласни
доказателства за установяване твърденията си за трудов стаж. С
определението за насрочване на делото съдът е допуснал на ищеца гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца при
режим на довеждане, като същите са разпитани в откритото съдебно
заседание по делото, проведено на 05.10.2021 г. По делото обаче, не са
представени от ищеца писмени доказателства по смисъла на чл. 6, ал. 1, вр. с
ал. 2 от ЗУТОССР, които да установяват вероятността на трудовия стаж.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. От анализа на текста се налага изводът, че законодателят е
3
предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за
установяване на трудов/осигурителен стаж само при наличие на писмени
доказателства, които установяват вероятността на същия. За тези писмени
доказателства в същата ал. 1 на чл. 6 е предвидено и кумулативното наличие
на предпоставките - да са издадени от работодателя/осигурителя при който е
придобит стажа и да са издадени по време на полагане на стажа. Освен
примерно изброените в чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР, писмени доказателства
такива могат да бъдат и други документи, издадени от работодателя по време
на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от
трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се
претендира като трудов/осигурителен стаж. В случая ищецът до приключване
разглеждането на делото не е ангажирал доказателства по смисъла на чл. 6,
ал. 2 от ЗУТОССР, поради което не следва да се обсъждат показанията на
разпитаните по делото свидетели за установяване на трудовия стаж за
процесния период. Изрично в този смисъл е Решение № 401 от 22.02.2016 г.
по гр.д. № 228/2015 г. на IV г.о. на ВКС.
Не представлява писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1, вр. с
ал. 2 от ЗУТОССР, което да установява вероятността на трудовия стаж,
представеното с исковата молба копие от обр. УП - 3 № 85/12.06.1991 г. на ...,
в което е посочено, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с този
работодател за периода 01.01.1980 г. до 31.12.1984 г. на длъжност „...”. Както
се посочи вече, от една страна, по делото не е установена връзката между ...,
гр. С., при който работодател се иска установяването на трудов стаж по
делото и .....“ – издател на обр. УП - 3 № 85/12.06.1991 г., т.е. този документ
не е издаден от работодателя, по отношение на който се иска установяването
на трудов стаж. От друга страна, по делото се твърди, че трудовият стаж е
положен за периода 01.01.1980 г. до 31.12.1984 г., а представеният документ е
издаден на 12.06.1991 г., т.е. не е спазено изискването документът да е
издаден по време на полагане на стажа.
Освен това, съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, за свидетели се допускат
само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили
или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода,
през който е положен претендираният стаж. Такива писмени доказателства не
са ангажирани от ищеца по делото.
4
Отделно от горното, дори да бяха допустими свидетелските показания и
да можеше да бъдат взети предвид при постановяване на решението,
свидетелите не установяват твърдението на ищеца, че през процесния период
е постъпил на работа при пълен осем часов работен ден, въпреки че
последният твърди, че е работил по трудово правоотношение, което също не
се установява. В Решение № 254 от 20.01.2014 г. по гр.д. № 1413/2012 г. на III
г.о. на ВКС е прието, че нормата на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗУТОССР, изрично
повелява, че времето на претендирания стаж, продължителността на работния
ден за работещите по трудово правоотношение, конкретната длъжност или
работа, която е изпълнявана и начина на заплащане на труда, следва да се
посочат в исковата молба, тъй като последните са елементи на самото
трудово правоотношение и е невъзможно установяване на
продължителността на трудовия стаж без изричното им посочване, като е
необходимо да се събират доказателства относно тези обстоятелства.
Предвид на липсата на проведено доказване на предявения иск, същият
следва да се отхвърли като неоснователен.
Ответникът не е предявил в срок до последното по делото съдебно
заседание искане за присъждане на разноски, поради което такива не се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В. С. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ....., за признаване за установено в отношенията между ищеца и
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София
област, с адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 48, че в
периода от 01.01.1980 г. до 31.12.1984 г. В. С. Д. е полагал труд по трудово
правоотношение в ....., гр. С., БУЛСТАТ: ... - прекратен осигурител без
правоприемник, на длъжност „...”, на 8 (осем) часов работен ден.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Жалбата се
5
подава чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6